Решение по дело №1157/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на И. Г. Й., гр. Пазарджик, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-6207-000148/07.09.2023 г. на началник група при РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив. Релевирани са доводи за нищожност на обжалвания акт, алтернативно незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146 АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адвокат А. У. поддържа жалбата и претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – началник група при РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив, в представено писмено становище от началника на РУ-Труд, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-6207-000148/07.09.2023 г. на началник група при РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив, на посочено правно основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 (шест) месеца и са отнети два броя регистрационни табели. Посочено е, че на 07.09.2023 г., около 02.53 часа в гр. Съединение, на [улица]срещу № 27 в района на бензиностанция „Петрол“, управлява собствения си автомобил след употребата на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, номер ARВА 00797, чиято цифрова скала е отчела 1.08 промила алкохол в издишания от водача въздух. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 349447/07.09.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване.

По делото са представени и приети като доказателства справка за нарушител/водач на И. Г. Й. и данни за собственик на превозно средство.

Представено е влязло в сила на 14.03.2024 г. Решение № 224/14.02.2024 г. по АНД № 470/2024 г. на РС-Пловдив, с което отменено Наказателно постановление № 23-6207-000880/13.11.2023 г. на началник група при РУ-Труд.

По искане на жалбоподателя са допуснати и изслушани свидетелите Х. Д. Х. и актосъставителя – Г. Н. В..

Свидетелят Х. след предявяване от съда на АУАН заяви, че не си спомня конкретния случай, въпреки че е свидетел по акта.

Свидетелят В. заяви, че е съставил АУАН по свидетелски показания на служител на бензиностанция „Петрол“. Лицето било дошло в нетрезво състояние в бензиностанцията, държал се е арогантно, като служителят е сигнализирал с „паник-бутон“. Пристигнала е кола на СОТ 161 и автопатрул след около 20-30 минути след подаване на сигнала. Служителят на бензиностанцията обяснил, че лицето пристигнало с автомобил, който управлявало. По нейни данни е приел, че лицето е управлявало автомобила и му е направил тест за алкохол.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. директорът на ОДМВР-Пловдив е оправомощил длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ н МВР. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, началникът на група при РУ-Труд е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП.

Съгласно разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година. За да е налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ е необходимо лицето да управлява автомобил и да е употребил алкохол. В случая обаче не се доказва към момента на извършване на проверката Й. да е управлявал лекия автомобил. Напротив, от показанията на актосъставителя се установява, че по подаден сигнал и твърденията на служителя на бензиностанция „Петрол“ е прието, че Й. е управлявал лекия автомобил, като поради миризмата на алкохол е бил изследван с Дрегер Алкотест. Изследването обаче е направено след пристигане на автопатрула на бензиностанцията, което време според свидетеля е около 20-30 минути след подаване на сигнала. По делото не са събрани и представени доказателства, че от момента на пристигане на бензиностанцията, управлявайки автомобила по твърдения на служителя до пристигане на автопатрула са били взети мерки Й. да не употребява алкохол, поради което не може да се приеме за доказано, че към момента на управляване на лекия автомобил е имал измереното количество алкохол в издишания въздух.

Следователно, липсата на непосредствени констатации от проверяващите полицейски служители, че жалбоподателят е управлявал МПС и много по-късното им пристигане и отчитане на концентрацията на алкохол в кръвта му, пораждат основателно съмнение, че той е извършил вмененото му нарушение - управление на МПС, след употреба на алкохол над разрешеното количество от 0,5 на хиляда, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че не е изпълнена предпоставката за прилагане на принудителната мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП. Затова обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на относимите материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР-Пловдив да бъде осъдена да заплати на адвокат А. У. такива в размер на 1 000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие в съответствие с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на И. Г. Й. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-6207-000148/07.09.2023 г. на началник група при РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пловдив да заплати на А. У. - адвокат от Адвокатска колегия-Пазарджик с личен № **********, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.