№. 49 / 25.1.2018 г.
Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Монтана 25.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в
открито заседание на 16.01.2018 г. в състав:
Председател : Евгения Петкова
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№. 3546 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за положително установяване вземане на Заявител в заповедно
производство, с пр.
осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и чл. 410 ГПК, вр. чл.128, чл.224, ал.1 от КТ
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът- И.К.П. с ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx,
чрез пълномощник: адвокат Д.С.,xxx е предявил
против „БУЛГАРПЛОД СОФИЯ”АД, ЕИК: 1., седалище и адрес на управление: гр. София р. В. И. з. „. у. №.
3. е., представлявано от Мария Петрова Митова иск
за положително установяване задължение на ответника за СУМИТЕ: 338.53/ триста
тридесет и осем лв и 53 ст/ лв- главница; б/
7.68 лв-мораторна лихва върху 73.47 лв от 01.07.2016г до 13.07.2017; 5.31
лв-мор.лихва върху 55.50 от 01.08.2016г
до 13.07.2017г; 18.38 лв- морат. лихва
върху 209.56 лв от 01.09.2016г до 13.07.2017; в/ ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда-14.07.2017 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №. 1526 / 18.7.2017 г. в заповедно производство по ч.гр.д.№. 2145/ 2017 г.
на РС- гр. Монтана. В заявлението и заповедта
по ч.гр.дело е посочено, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: Неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда/за
неизползван отпуск/, за м. май, юни и юли 2016г. Лицето е работило при
посочения длъжник с място на работа -Производствена база гр.Монтана ул. Диана №.
25, което е и място на изплащане на трудовото възнаграждение.
Ищецът се позовава на подаденото от него Заявление по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано горепосоченото ч.гр.дело 2145/ 2017 г. с длъжник-
ответното дружество за процесното вземане. Претендира за присъждане и на
законната лихва от подаване на заявлението в МРС, както и деловодните разноски
в заповедното и настоящето производство. Правният си интерес обосновава с
подаденото от длъжника Възражение по
реда на чл.415 от ГПК.
Поддържа изложеното в исковата молба в открито
съдебно заседание чрез адвокат
Д.С.- упълномощен
процесуален представител на ищеца, която моли да бъдат уважени предявените
искове като доказани и основателни. Заявява претенция за присъждане на
направените по водене на делото разноски.
Ответникът- „БУЛГАРПЛОД СОФИЯ”АД, ЕИК: 1., седалище и адрес на управление:
гр. София р. В. И. з. „. у. №. 3. е., представлявано от Мария Петрова Митова е подал писмен отговор в рамките на
указания срок по чл.131 ал.1 от ГПК. На първо място в отговора е направено възражение за местна
подсъдност на делото с оглед на седалището и адреса на управление на
дружеството- в гр. София. Това възражение съдът е намерил за неоснователно предвид данните по делото
за местоработата на ищеца и обичайното полагане на труд от
същия-„Производствена база” на ответника в гр. Монтана, поради което и съобр. чл.114 ГПК го е оставил без уважение.
По същество ответникът оспорва
изложеното в исковата молба, счита исковата претенция за недоказана и следва да
се отхвърли. Заявява, че е и неясно формулирана.
Възразява относно назначаване на
исканата експертиза, тъй като искането не е еднозначно и категорично заявено.
Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от в.лице И.П.Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, на осн. чл.235 от ГПК приема следното:
Исковата молба е
допустима, като подадена от легитимирана страна в заповедното производство и в
рамките на указания от закона едномесечен срок.
Между
страните е безспорно и от доказателствата е установено, че на 14.07.2017г.
ищецът е подал в РС-Монтана заявление за издаване заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано приложеното към настоящето
ч.гр.д.№. 2145/2017г. По същото е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №. 1526 / 18.7.2017 г., с
която е разпоредено: „ Длъжникът „БУЛГАРПЛОД
СОФИЯ”АД, ЕИК: 1., седалище и адрес на управление: гр.
София р. В.И. з. „. у. №. 3. е./Производствена база гр.Монтана/, да заплати на
кредитора И.К.П. с ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, чрез пълномощник: адвокат Д.С.,xxx,
СУМИТЕ: 338.53/ триста тридесет и осем лв и53 ст/ лв- главница; б/ 7.68
лв-мораторна лихва върху 73.47 лв от 01.07.2016г до 13.07.2017; 5.31
лв-мор.лихва върху 55.50 от 01.08.2016г
до 13.07.2017г; 18.38 лв- морат. Лихва върху 209.56 лв от 01.09.2016г до
13.07.2017; в/ ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда-14.07.2017 г. до изплащане на вземането; б/ сумата 300.00 лв- адвокатско
възнаграждение съобр. чл.78 ал.1 ГПК и
Наредба №. 1/ 2004 г. на ВАС-разноски по делото, а по сметка на Районен съд- гр.Монтана
да заплати сумата 25.00 лв- дължима
държавна такса.
Прието
е, че „Вземането произтича от следните обстоятелства:
Неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224 от Кодекса на
труда/за неизползван отпуск/, за м. май, юни и юли 2016г. Лицето е работило при
посочения длъжник с място на работа -Производствена база гр.Монтана ул. Диана №.
25, което е и място на изплащане на трудовото възнаграждение”.
Безспорно е и че
ищецът е работил при ответника по трудов договор, прекратен със Заповед №.
38/06.07.2016г., на осн. чл.71 ал.1 от КТ, считано от 06.07.2016г., като в
заповедта е записано, че следва да му бъде изплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за 8 дни в размер на 173.25 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по настоящето дело е изслушано е заключение на съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от в.лице И.П.Д.. Вещото лице е констатирало от разчетно-платежните ведомости при ответника, че за месец май 2016г. са начислени на ищеца трудово възнаграждение и удръжки с остатък за получаване-73.47 лв. За месец юни 2016г. остатъкът за получаване е 55.50 лв. За месец юли 2016г. е начислено трудово възнаграждение за 3 работни дни-68.43лв /след приспадане на удръжките от 15.42лв чистото тр.възнаграждение е 53.01лв. Или общият размер на дължимото тр.възнаграждение е 181.98 лв.
За обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ е начислена сумата 173.25лв /след приспадане на
удръжките от 16.70 лв чистата сума за получаване е 156.55 лв , за 8 дни
неизползван платен отпуск.
Вещото лице е изчислило съответните лихви за забавено плащане: върху сумата 181.98лв- незаплатено трудово възнаграждение лихвата е 17.79 лв до 14.07.2017г; върху сумата 156.55 лв- обезщетение за неизползван платен отпуск лихвата е 13.83 лв до 14.07.2017г.
Съдът приема заключението като обективно и не оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира предявените искове за основателни. Доказателствата по делото дават основание за извода, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по което ответното дружество като работодател на ищеца
не му е заплатил горепосочените суми за трудово възнаграждение и обезщетение. С това ответникът не е изпълнил
задължението си по чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ за своевременно заплащане на
начисленото трудово възнаграждение и обезщетение. Ето защо следва да бъде признато за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по приложеното
ч.гр.д. №. 2145/ 2017 г. на
РС-гр. Монтана, съобразно
заключението на вещото лице И.П., ведно със законната лихва върху сумите- главници от 14.07.2017г. до окончателното им изплащане.
Съобр. чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски по представен списък по реда на чл.80 ГПК- в размер на сумата 300,00 лв- адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство в размер на сумата 300 лв- адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Монтана дължимата държавна такса- 150 лв/ по 50 лв за всеки един от предявените искове/, както и сумата 106 лв- възнаграждение за вещото лице и сумата 5 лв- при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника „БУЛГАРПЛОД СОФИЯ”АД, ЕИК: 1., седалище и адрес на управление: гр. София р. В. И. з. „. у. №.
3. е., представлявано от Мария Петрова Митова, че същият има задължение към ищеца И.К.П.
с ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx за СУМИТЕ: А/ 338.53/ триста тридесет и осем лв и53 ст/ лв-
главница; б/ 31.62
лв-общо мораторна лихва до 14.07.2017г. в/ ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда-14.07.2017 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №. 1526 / 18.7.2017 г. в заповедно производство по ч.гр.д.№. 2145/ 2017 г.
на РС- гр. Монтана.
Осъжда „БУЛГАРПЛОД СОФИЯ”АД, ЕИК: 1. да заплати на И.К.П. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 300,00 лв- разноски в исковото производство, както сумата 300 лв- разноски в заповедното производство.
Осъжда „БУЛГАРПЛОД СОФИЯ”АД, ЕИК: 1., седалище и адрес на управление: гр.
София р. В. И. з. „. у. №. 3. е., представлявано от Мария Петрова Митова
да заплати по сметка на Районен съд-Монтана дължимата държавна такса- 150 лв, както и сумата 106 лв- възнаграждение за вещото лице и сумата 5 лв- при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :