РЕШЕНИЕ
№ 1872
гр. Пловдив, 26.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Димитър Молев, като
разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административнонаказателно
дело № 1751 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател С.Д.А. с ЕГН ********** ***, обжалва Решение №
950/11.05.2022 г., постановено по АНД № 7539/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, 11 н.с. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
21-1030-009638 от 08.10.2021 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя А. са били наложени административни
наказания глоба от 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна
на решението на РС Пловдив като се твърди, че същото е неправилно, издадено в
противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че съдът е направил неправилна преценка по
отношение на приетото от него неналичие на съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление,
както и че неправилно е приложил сроковете по чл.34 от ЗАНН. Моли се отмяна на
обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения му адв. Д.,
който изцяло поддържа съображенията по касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, не е депозирал
отговор по нея и не е изпратил представител в проведеното заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Молев излага становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, като е извършил дължимия анализ на събраните относими доказателства, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се
повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е отговорил конкретно и
достатъчно подробно и на всяко от повдигнатите с въззивната жалба отделни
възражения, като е дал обоснован и законосъобразен отговор за тяхната
неоснователност и логично, като ги е отхвърлил, е достигнал до извод за
потвърждаване на наказателното постановление, който извод според настоящия
съдебен състав се явява законосъобразен и обоснован. В тази насока и настоящият
съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл.221,
ал.2 от АПК.
В допълнение и предвид наведените отново възражения и пред настоящата
съдебна инстанция за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на чл.34 от ЗАНН, настоящият съд намира за необходимо да посочи следното: Разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В случая е видно, че в АУАН е поставен подписът на един от
вписаните там свидетели, което според съда не се явява нарушение на
процесуалните правила при съставяне на акта, още повече съществено, доколкото
по никакъв начин не се отразява върху правото на санкционираното лице на
защита. В тази насока следва да се има предвид, че нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН не предвижда задължително актът да се състави в присъствието на точно
двама свидетели и тя изобщо не определя броя на свидетелите, доколкото същият
зависи от това колко лица са били свидетели на извършването или установяването
на нарушението. Затова и не може да бъде приета тезата на жалбоподателя, че
понеже АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел, той губел
доказателствената си сила, защото, както това става ясно и от изричната
разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗАНН, напълно възможна хипотезата при извършване
или установяване на нарушението е да не е имало изобщо свидетели. Само тогава,
впрочем, има изискване АУАН да се състави в присъствие на повече от един
свидетели, а именно двама. В случая, освен това, предвид характера н
нарушението, което е установено на базата на документите от преписката, както е
свидетелствал изрично актосъставителят, законът в чл.40, ал.4 от ЗАНН допуска
актът да се състави и без свидетели. Поради това и наличието на един подписал
се свидетел по акта изобщо не съставлява нарушение на процесуалните правила,
още повече съществено такова, като се има предвид, че не е засегнато правото на
нарушителя да разбере и за какво именно негово поведение бива санкциониран и
въз основа на кой закон.
Що се касае до възражението за
пропускане на тримесечния давностен срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта,
то настоящият съдебен състав напълно споделя извода на районния съд относно
момента, от който следва да се отчита въпросният срок, а именно датата на
подаване на декларацията от собственика на автомобила, в която същият заявява
кой действително го е управлявал на датата на извършеното нарушение. Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на
АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН е този на откриването на нарушителя. Нарушителят
се счита за открит, когато са налице
достатъчно данни за самото нарушение и за самоличността на нарушителя,
респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на
поведение, било то действие или бездействие и то на конкретно лице, което
поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В
случая нарушението е извършено на 07.02.2021 г., като е установено чрез заснемане
с АТСС. Към момента на констатиране на нарушението административнонаказващият
орган е могъл да констатира единствено марката и регистрационния номер на
превозното средство, движещо се със скорост, надхвърляща максимално
разрешената, но не и нарушителя (лицето, което е управлявало автомобила). Тримесечният
срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН е приложим единствено при условие, че
самоличността на извършителя на нарушението е установена, а в случая това не е
било така към датата на извършване на нарушението и съответно съставяне на
протокола за използване на АТСС, тъй като по същността си при установяване на
нарушения от видеорадарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се
предполага от закона и се придава на собственика на МПС, но само до изпълнение
на предвидената в закона процедура за установяване на действителния нарушител
чрез посочването му в нарочна декларация. Действително,
приложеното веществено доказателствено средство – снимка от паметта на
техническото средство, съдържа достатъчна информация, въз основа на която, след
проверка в националните информационни регистри на МВР, може да бъде
идентифициран собственикът на автомобила. Това обаче съвсем не означава че е
установена самоличността на извършителя на нарушението по повдигнатото
административно обвинение - т.е. на лицето, което именно към момента на
регистриране на нарушението със съответния автомобил е имало качество на водач
на автомобила. Откриването на нарушителя означава установяване и
индивидуализиране на физическото лице, извършило административното нарушение. В
този смисъл следва да се приеме, че нарушителят е открит именно в деня, когато
е попълнена декларацията по чл.188,
ал.1 ЗДвП от собственика на
автомобила – 13.09.2021 г., с която същият признава действието управление на
МПС на 07.02.2021 г. и от този момент контролните органи са били наясно със
самоличността на водача. От съдържанието на декларацията по чл.188
от ЗДвП, контролните органи
установяват заснетите нарушители, доколкото попълването на декларация по чл.188
от ЗДвП, съдържаща посочване на
лицето, управлявало МПС, е именно законоустановения начин за установяване
личността на водача. По този начин се осигурява и защита на правните субекти и
по-конкретно на собствениците, доколкото им се дава възможност да заявят кой е управлявал
тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им санкциониране само на
основание притежаваното от тях право на собственост, каквато възможност е
предвидена единствено при издаването на електронни фишове, където обаче, макар
и след издаване на електронния фиш съществува процедура същият да бъде анулиран
при посочване с декларация от собственика кой е действително управлявалият
автомобила водач. Доколкото налагането на административни наказания с
наказателно постановление е строго регламентира дейност, изискваща събиране на
доказателства, посредством които да бъде установено по безспорен и категоричен
начин кой е извършителят на нарушението, неговата самоличност и вина, то до
момента, в който бъде посочено от собственика на автомобила кой го е управлявал
на конкретната дата и място е невъзможно да бъде изпълнено законовото изискване
безспорно да е установена самоличността на нарушителя и неговата вина и за
административния орган не тече срокът за съставяне на административен акт
по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Само и единствено след подаване на такава декларация,
респективно изтичане на законоустановения срок за депозиране на такава
декларация, за административния орган започва да тече срокът за съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и може да бъде направен
обоснован и категоричен извод кой е извършителя на нарушението, сиреч да се
приеме, че е установен нарушителят. Вярно е, че в случая възможност на собственика
да конкретизира кой е бил водачът на автомобила по надлежния законоустановен
ред е дадена значително време след извършване на самото нарушение по причини,
които не са видни от преписката. В тази насока обаче, следва да се има предвид,
че в интерес на административния орган е да съблюдава подаването на такава
декларация да става в един разумен срок, който следва да е съобразен с
давностия срок, считано от извършването на нарушението – една година. В случая
посоченият срок все пак е бил спазен, поради което и не са били налице
основания за прекратяване на административнонаказателното производство. В този
смисъл настоящият съд е имал възможност вече да се произнесе и в свое друго Решение № 1219 от 27.06.2022 г. по КАНД № 387/2022 г., но
такава е практиката и на други състави от същия съд и други административни
съдилища, обективирана например в Решение № 2355 от 12.11.2018 г. на
Административен съд - Пловдив по КАНД № 2550/2018 г., както и Решение № 256 от
12.09.2015 г. на Административен съд - Велико Търново по КАНД № 10270/2015 г.,
а също и Решение от 20.02.2012 г. на Административен съд - Стара Загора по КАНД
№ 456/2011 г.
За пълнота на изложението и във връзка с установената от
районния съд неоснователност на твърденията на жалбоподателя за осъществяване
на нарушението на място, различно от посоченото в наказателното постановление,
следва да се има предвид, че при проверка по отразените върху снимката на
автомобила, с който е осъществено нарушението, GPS координати, каквато проверка
е общодостъпна чрез системата на Google maps, се установява, че същите
съответстват на посочената в протокола от използване на АТТС локация
бензиностанция „Лукойл“, което място категорично е в чертите на град Пловдив.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 950 от
11.05.2022 г., постановено по АНД № 7539/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, 11 н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: