РЕШЕНИЕ № 45
гр. Пазарджик, 12.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско
отделение, на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Г.М.
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 167/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени субективно
съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК
за установяване на вземането на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Черни връх“ № 1–3, ет. 4, от Г.С.Д., ЕГН **********,***, и
„ПИКНИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Белово, ул. „Петров път“ № 5, представлявано от управителя Г.Д.П., за
сумата от 12 978.96 евро, чиято равностойност е сума от 25 384.64
лева, на основание издаден в полза на ищеца запис на заповед от 05.03.2008 г. с
издател ЕТ „Гала – Г.Д.“, ЕИК *********, със собственик Г.С.Д. и
авалисти Г.С.Д. и „ПИКНИК“ ЕООД, за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение (ЗНИ) от 04.04.2013 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 01.04.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски, включително тези в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1206/13 г. на РС – Пазарджик:
507.69 лева – държавна такса и 958.24 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предявеният иск
се основава на следните фактически
твърдения:
Ищецът твърди, че на 05.03.2008 г. в гр. София ЕТ „Гала – Г.Д.“, ЕИК *********
със собственик Г.С.Д., е издал в полза на ищеца „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД (с предишно наименования „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД)
запис на заповед, без протест и без разноски, за сума в размер на 12 978.96
евро, чиято равностойност е сума от 25 384.64 лева, и с падеж
01.04.2010 г. Записът на заповед е бил авалиран от Г.С.Д. и „ПИКНИК“
ЕООД. Доколкото на падежа на задължението, дългът не е бил погасен от
длъжниците, ищецът инициирал заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК,
като било образувано ч. гр. д. № 1206/2013 г. на РС – Пазарджик, по което били
издадени заповед за незабавно изпълнение № 764 от 04.04.2013 г. и изпълнителен
лист от същата дата. След връчване на заповедта чрез покани за доброволно
изпълнение, Г.С.Д. и „ПИКНИК“
ЕООД възразили срещу заповедта, което породило правен интерес за ищеца да
депозира настоящата искова молба за установяване на вземането от физическото
лице Д., като издател и авалист, а от търговското дружество, само като авалист.
В двуседмичния
преклузивен срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответниците Г.С.Д. и „ПИКНИК“ ЕООД, двамата чрез
адв. Н.Л. ***, са депозирали отговори на исковата
молба, в които изразяват идентични становища за неоснователност на иска. По
съществото на спора излагат, че 3-годишната погасителна давност по чл. 537 във
вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ за предявяване на иска е изтекла. Същата започва да
тече от посочения в записа на заповед падеж на задължението 01.04.2010 г. и
доколкото не се представят доказателства, че е била прекъсната преди подаване
на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, то следва да
се приеме, че заявлението, подадено в съда на 03.04.2013 г. е след изтичането
на давността. Представените от ищеца копие на фактура от 01.04.2013 г. и
обратна разписка не доказват, че пратката е съдържала заявление за издаване ЗНИ
срещу ответниците. Спазването на чл. 62, ал. 2 от ГПК се удостоверява по
предвиден в чл. 35, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата начин,
а именно чрез запазването на плика, като върху първата страница на постъпилите
книжа се записва номерът на обратната разписка или пощенското клеймо с
означение, че са получени. Отделно от това се излага, че съществува разлика
между лицето, в чиято полза е издаден записът на заповед и лицето, подало
заявлението по чл. 417 ГПК, доколкото в първия случай се касае до „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД, а във
втория до „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД. В тази връзка се твърди, че записът на
заповед е издаден в полза на лице, което не разполага с материалноправна и
процесуална легитимация. Излага се още, че посоченият падеж е изведен извън
текста на записа на заповед, поради което следва да се приеме, че липсва падеж,
респ. че е платим на предявяване, съгласно чл. 536, ал. 2 от ТЗ, още повече, че
точно този израз е използван и в записа на заповед – „срещу представяне“. При
това условие ответниците заявяват, че в този случай давността е едногодишна и е
изтекла на 05.03.2009 г. на основание чл. 487, ал. 1 вр. чл. 537
от ТЗ, тъй като документът трябва да се предяви за плащане в срок до една
година от издаването й. Ответниците считат, че погасителната давност следва да
се приеме за изтекла и на друго (трето) основание. Доколкото записът на заповед
съдържа текста „без разноски“ на основание чл. 531, ал. 2 вр. чл. 537 от ТЗ исковете на приносителя срещу джирантите
и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно
извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка "без
разноски". Съответно давността е изтекла на 01.04.2011 г. Навежда се
довод, че записът на заповед е нищожен поради наличието на няколко падежа,
посочени в документа, съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ, тъй като от една страна е
посочена дата за падеж, а от друга, съобразно изложеното тълкуване се касае до
падеж на предявяване. Претендират разноски.
В срока по чл.
372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се отговаря на
възраженията на ответниците, като се изразява становище за тяхната неоснователност.
Изрично се посочва, че използваният в текста на записа на заповед израз „срещу
представяне на този запис на заповед да платим….“ не съставлява падеж „на
предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което следва и от
изрично посочената дата за плащане – 01.04.2010 г. Изразът срещу представяне
следва да се тълкува именно като легитимиране на държателя на ценната книга
като кредитор по вземането.
В срока по чл.
373, ал. 1 от ГПК са постъпили допълнителни отговори на допълнителната искова
молба, в които се отговаря на уточненията в допълнителната искова молба, като
се поддържат направените в отговора възражения.
По допустимостта на производството:
Спазването
на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск. В конкретния случай правото на
иск на кредитора е обвързано от депозирано от длъжника в заповедното
производство в срок надлежно възражение. При обусловеността на правото на иск
на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната
проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на
възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК и спазването на срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като преценката
на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на
указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния
иск (така т. 10а от ТР № 4/2013 г.
ОСГТК на ВКС).
С разпореждане №
1242 от 21.10.2016 г. по настоящото дело съдът е изискал служебно ч.
гр. дело № 1206/2013 г.
по
описа на РС – Пазарджик. От писмените
документи по същото се установява, че заповедта за незабавно изпълнение
(чрез връчване на ПДИ) е връчена на ответника „ПИКНИК“ ЕООД на 08.02.2016
г.,
а на Г.Д. изобщо не е била връчена, поради което възраженията
по чл. 414 от ГПК, подадени от
тях на 16.02.2016 г. за дружеството и на 17.02.2016
г.
за Д., следва да се приемат, че са в
2-седмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Ищецът е
уведомен за депозираните възражения на 15.08.2016
г., като искът е предявен на 15.09.2016 г., т.
е. същият е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е допустим.
Легитимацията
на страните съответства на твърденията за неизпълнение на парично задължение по
запис на заповед, издадена заповед за незабавно изпълнение и депозирано
възражение от длъжниците. Сезиран е компетентен съд – чл.
104, т. 4 от ГПК.
Без
правно значение е дали претендираната от длъжника Г.Д. сума
е в качеството й на едноличен търговец (ЕТ „Гала – Г.Д.“) или физическо
лице, тъй като за разлика от търговците юридически
лица, при които съществува обособеност на имуществото на дружеството от това на
съдружниците, по отношение на имуществото на едноличния търговец, ТЗ
не допуска раздвояване на физическото лице в качеството му на такова и в
качеството му на търговец. С регистрирането си като ЕТ
лицето не променя своята правосубектност. Физическото
лице отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети в качеството му на
едноличен търговец (в този смисъл Решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
2020/2009 г., I г. о., Определение № 43 от 30.01.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1777/2008 г., IV г. о., Решение № 580 от 6.10.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2003
г., ТК).
Следователно,
депозираното от Г.С.Д. възражение по чл. 414 от ГПК следва да се приеме за
подадено от нея както като длъжник-издател на записа на заповед (ЕТ), така и
като длъжник-авалист по същия този запис на заповед (ФЛ), респ. в това й
качество ищецът ангажира и нейната отговорност като ответник. Да се приеме, че
възражението е подадено само от физическото лице Г.Д. като авалист, но не и
като ЕТ - издател на записа на заповед, или обратното, не намира правна опора. Относно
възражението за липса на представителна власт на пълномощника на ищеца
юрисконсулт Ралица Райчева, съдът се е произнесъл с определението по чл. 374 от ГПК и е намерил същото за неоснователно.
От фактическа страна съдът приема следното:
По
делото е представен запис на заповед, издаден в гр. София, на 05.03.2008 г.,
като документът е назован „Запис на заповед“, а освен това в самия текст на
същия този документ стои изразът „запис на заповед“. Със записа на заповед е
поето неотменимо и безусловно задължение от страна на издателя ЕТ „Гала – Г.Д.“,
представлявано от Г.С.Д.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Ковачево, п. код 4477, срещу „представяне на този запис на заповед“ да плати на
„ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“
ЕООД или на нейна заповед на дата 01.04.2010 г. сумата от 12 978.96 евро.
Посочена е банкова сметка *** „Ситибанк“ АД. Отбелязано е в горния десен ъгъл
на документа „без протест и разноски“. Ценната книга е авалирана от Г.С.Д. и
„ПИКНИК“ ООД, представлявано от Г.Д.П., ЕГН ********** – л.
13 от делото. В записа на заповед е изписан текстът, че същият е предявен на
01.04.2010 г.
Във
връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност,
по делото са представени писмени доказателства за изпращане на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение от ищеца до РС – Пазарджик на
01.04.2013 г., а именно:
Изходящ
от ищеца документ, съдържащ обобщена информация за извършена на 01.04.2013 г. транзакция - изходящ трансфер на
средства, касаещ заплатена от ищеца държавна такса в размер на 507.69 лева по
сметка на РС – Пазарджик, с посочено основание: „ИЛ по чл. 417 срещу Гала – Г.Д.
ЕТ, Булстат *********“ – л. 18 от делото.
Приета
е като доказателство фактура от 01.04.2013 г. с издател „Български пощи“ ЕАД –
РУ „Западен регион“ и получател „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД, за извършена услуга –
кореспондентска пратка без предимство от 01.04.2013 г., с цена за услугата
13.30 лева с вкл. ДДС – л. 19 от делото. Представя се и касов бон за същата
сума. Налице са отбелязани пощенски клейма на БП от 01.04.2013 г.
От
известие за доставяне на Български пощи ЕАД, с подател „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД и
получател Районен съд – Пазарджик, се установява, че доставката е получена на 03.04.2013 г. от
служител на съда Иванова – л. 21.
От приложеното като писмено доказателство ч. гр. д. №
1206/2013 г. на РС – Пазарджик дело по образуваното заповедно производство, се
установява, че върху заявлението е отбелязан входящия номер и датата на
постъпване на документа в съда, а именно вх. № 4883/03.04.2013 г., като над
него е поставена датата, на която е изпратено същото по пощата, т.
е. датата на пощенското клеймо –
01.04.2013 г. Самото ч. гр. д. е образувано на 04.04.2013 г. Тези
изводи се налагат
при съблюдаване изискването на чл. 44, ал. 2
от Правилника за
администрацията в районните, окръжните, административните, военните и
апелативните съдилища, действащ по време на извършване на процесните действия (ДВ, бр. 66
от 18.08.2009 г., отм. ДВ, бр. 8, в сила от 01.02.2014 г.). В този смисъл, макар и с почти
идентично съдържание, неправилно е позоваването от
ответниците на чл. 35, ал. 2 от сега действащия Правилник за администрацията в съдилищата (ДВ, бр. 8
от 28.01.2014 г), доколкото
към 2013 г. същият все
още не е бил обнародван. Според чл. 44, ал. 2 от ПАРОАВАС, при
обработването на постъпили по пощата книжа се запазва пликът, върху първата страница на постъпилите книжа се записва номерът
на обратната разписка или датата на
пощенското клеймо с означение, че са получени по пощата.
От съвкупния анализ на всички
посочени доказателства в тази връзка, може да се направи извод, че заявлението
за издаване на процесната ЗНИ е подадено по пощата на 01.04.2013 г.
От същото ч. гр. д. № 29/2015 г. на
РС – Пазарджик се установява, че е издадена заповед за незабавно изпълнение № 764
от 04.04.2013 г., с която се разпорежда на длъжникът 1/ „Гала – Г.Д.“, ЕИК
********* със собственик Г.С.Д., 2/ ЕТ „Гала – Г.Д. – Живко Александров
Димитров“, ЕИК *********, със собственик Ж.А.Д., 3/ Г.С.Д., ЕГН ********** и 4/
„ПИКНИК“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят солидарно
на ищеца „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД (тогава с наименование „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД, промяната от 04.02.2015 г.), сума в размер на 12 978.96
евро, представляваща дължимо
вземане по запис на заповед с дата на издаване 05.03.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2013 г. до окончателното
изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски за внесена
държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт общо в размер на 1 465.93
лева, на основание чл. 417, т. 9 от ГПК.
Правни
изводи:
Предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед (т. 17 ТР № 4/2013 г. ОСГТК),
т.
е. установяване на валиден запис на заповед, с настъпил падеж за плащане и с
оглед възражението на ответника за погасен по давност иск – подадено заявление
по чл. 417, т. 9 ГПК преди изтичане на давностния срок.
За да удостовери валидна
абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената
от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и
реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това, при разглеждане на
иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземане, породено от запис на заповед,
съдът следва да съобрази
доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря
на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на
запис на заповед.
В конкретния случай вземането по
записа на заповед се претендира от физическото лице Г.Д., като издател и
авалист, а от търговското дружество „ПИКНИК“ ЕООД, само като авалист.
По правната си характеристика авалът представлява самостоятелно задължение,
което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста,
независимо от задължението, което обезпечава. Авалът е едностранна абстрактна
сделка, по силата на която едно лице (авалист) поема задължение да изпълни
менителнично задължение на друго лице (хонорат). За разлика от договора за
поръчителство авалът се различава от него по начина на учредяване. Той се
поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което задължително трябва
да е обективирано върху менителничния ефект или върху прикрепен към него лист
/алонж/ (така Решение
№ 5 от 9.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 268/2009 г., II т.о.). В този смисъл
съдът намира, че авалът е надлежно учреден съгласно разпоредбата на чл. 484,
ал. 1 от ТЗ. С него по законова дефениция е обезпечено
плащането по процесния запис на заповед. Не се спори, а и предвид нормата на
чл. 484, ал. 3 от ТЗ, в случая авалът обезпечава плащането на издателя на
ценната книга. Нормативен израз на самостоятелната правна природа на авала е разпоредбата
на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя (авалиста) е действително и когато
задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина,
освен поради недостатък във формата. Авалиста отговаря солидарно заедно с всички останали задължени лица по ефекта.
За да се търси отговорност от авалиста, необходимо е по отношение
на издателя да са налице всички изисквания, включително и изискуемостта на
вземането, предмет на записа на заповед, т. е. да е настъпил падежа.
Отговорността на поръчителя е производна от отговорността на издателя. Ако не е настъпила
изискуемостта на вземането спрямо издателя, недопустимо е да се ангажира отговорността на
авалиста (така Определение № 349 от 4.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 135/2011 г., II т.
о., Определение № 13 от 13.01.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1712/2013 г., II т. о. и др.). Авалистът, аналогично на
поръчителя (в този аспект липсва различие в уредбата на задълженията им) отговаря както длъжникът,
т. е. и считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника (Определение № 45 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
2880/2013 г., I т. о.).
С оглед на изложеното, на първо
място е необходимо да се установи настъпила ли е изискуемостта на вземането
спрямо издателя. За да са отговори на този въпрос, съдът неминуемо следва да
разгледа възраженията на ответниците във връзка с падежа на задължението.
Неоснователно
е релевираното от ответниците възражение за нищожност на записа на заповед
поради посочване на взаимно изключващи се падежи в текста на документа – на
определен ден и на предявяване. Записът на заповед е издаден с падеж, определен
според правилото на чл. 486, ал. 1,
т. 4 от ТЗ – на
01.04.2010
г. Поемането на задължение от издателя да плати обещаната
парична сума срещу представяне на записа на заповед не опорочава формалната
редовност на менителничния ефект. Представянето на записа на заповед е свързано
с упражняване на правата на платеца по чл. 492,
ал. 1 от ТЗ при плащането да получи обратно
ефекта с отбелязване за извършеното плащане. Изразът „представяне” не
е равнозначен на израза „предявяване”, чрез който се определя падежа в
хипотезата на чл. 486, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, поради което не би могло да се
приеме, че записът на заповед съдържа два падежа и че е нищожен поради порок
във формата (така Решение
№ 213 от 22.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2700/2013 г., I т. о., Решение № 155
от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 664/2012 г., I т. о., Решение № 105 от
23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, I т. о.).
Следователно може да се обобщи,
че процесният запис на заповед е с падеж на определена дата (а не „на
предявяване“), при който не съществува като правно задължение изискване за предявяване
на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен
ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана
отговорността на издателя. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо
записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение. Предявяването за плащане се явява предпоставка
само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие
от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на
заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на
регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Кредиторът може да се
снабди с изпълнителен лист въз основа на неплатения на падежа запис на заповед.
Или, с оглед на гореизложеното
следва да се направи изводът, че с настъпването на падежа на 01.04.2010 г. е
настъпила изискуемостта на вземането спрямо издателя, респ. и спрямо
авалистите, като непредявяването за плащане не се отразява върху възможността да бъде
ангажирана отговорността на задължените лица.
Независимо, че не е необходимо
предявяване, записът на заповед е предявен на 01.04.2010 г.
Съдът намира за
неоснователно и това възражение на ответниците, че посоченият падеж е изведен
извън текста на записа на заповед, поради което следва да се приеме, че липсва
падеж, респ. че е платим на предявяване, съгласно чл. 536, ал. 2 от ТЗ. Датата
на плащане в текста на записа на заповед е на същия ред, на който смислово
продължава изречението: „неотменимо и безусловно се задължаваме срещу
представянето на този запис на заповед да платим на Хипо-Алпе-Адриа-Лизинг или на нейна заповед на дата 01.04.2010 г.
сумата от 12 978.96 евро“, макар и това изречение да е разделено на три
отделни реда, както следва:
= неотменимо и
безусловно се задължаваме срещу представянето на този запис на заповед да
платим на:
= Хипо-Алпе-Адриа-Лизинг или на нейна
заповед на дата: 01.04.2010 г.
= сумата от
12 978.96 евро.
Разделянето на
изречението на отделни части /редове/ не може да доведе до извод, че не съставлява
един и същи текст, респ. че падежът е извън текста на записа на заповед. Действително
има разстояние между думите „на дата:“ и самата дата: „01.04.2010 г.“, но
доколкото са на един и същи ред в текста на документа, респ. са част от едно
единно смислово изречение, съдът няма съмнение, че датата на плащане е ясно
посочена и същата е част от текста на записа на заповед.
С оглед
произнасянето на съда по предходните две възражения на ответниците, респ.
неприемането за основателна на тезата, че се касае до запис на заповед с падеж
„на предявяване“, не следва да се разглежда възражението за едногодишна
погасителна давност по силата на чл. 487, ал. 1, изр. 2 вр.
чл. 537 от ТЗ.
Съдът
намира, че направеното от ответниците възражение за
приложимост на чл. 531, ал. 2 от ТЗ е също неоснователно.
Съгласно цитираната правна норма, исковете
на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна
давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако
менителницата съдържа уговорка "без разноски". В случая изобщо не се касае до приносител и до джиросване на
записа на заповед. По силата на
джирото легитимираният носител на менителнично вземане /джирант/ посочва друго лице като
носител на правата по ефекта /джиратар/, т. е.
прехвърля всички права по записа на
заповед и поема солидарно задължение
за плащане на сумата по ефекта към последващи кредитори. Настоящата хипотеза не е такава.
По
въпроса коя погасителна давност следва да се прилага при установителния
иск по чл. 422 от ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия
авалист са постановени по реда на чл. 290 ГПК Решение № 150
от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1552/2015 г., II т. о. и Решение № 102 от 23.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2680/2013 г. І т. о., в които се
приема, че за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ.
Тригодишният давностен срок тече от датата на падежа на
записа на заповед, уговорен в случая на определен ден – 01.04.2010 г. и изтича на 01.04.2013 г., на деня на предявяване на установителния иск за съществуване на вземането, предмет на
заповедта за изпълнение, който, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се счита заведен от момента на подаване на заявлението
по чл. 417, т. 9 ГПК – 01.04.2013 г.
Следователно искът не е погасен по давност.
Представеният по
делото записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като
съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ
задължителни реквизити.
Неоснователно се
явява и възражението на ответниците, че поемателят на записа на заповед е неясно
определен доколкото записът на заповед е
издаден в полза на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено от дружество с ограничена отговорност (ООД) „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“.
Това е така поради следното: Видно от публичния сайт на ТР към АВп, по
партидата на дружеството, ЕИК *********, в част „история“, до 17.12.2009 г. дружеството „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ е било еднолично дружество с ограничена отговорност, а след
тази дата – дружество с ограничена отговорност. Следователно, съвсем разбираемо
е обстоятелството, че към датата на съставяне на записа на заповед – 05.03.2008
г. в същия е посочена правната форма на ЕООД, респ. в заявлението за издаване
на ЗНИ е посочено като ООД. Това не поражда съмнение в индивидуализацията на
кредитора по менителничния ефект, видно и от идентичния ЕИК.
Водим от
горното, съдът достига до извод за основателност на иска с правно основание чл.
422 ГПК, предявен от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу издателя и
авалист Г.С.Д. и авалиста „ПИКНИК“ ЕООД.
Съгласно
ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не може
да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута,
освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто
в настоящия казус не е налице.
По
разноските:
На основание т. 12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Разноските,
които се претендират от ищеца са: 507.69 лв. – д. т. за проведеното заповедно
производство, 958.24 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
507.70 лв. – д. т. за настоящото исково производство и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК (ДВ 8/2017 г., в сила от 28.01.2017
г.),
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Следователно,
може да се направи извод, че доколкото промяната на чл. 78 от ГПК
касае процесуална норма, същата следва да се приложи
незабавно спрямо всички висящи производства, и обратното – за приключилите с
влязло в сила решение, същата е неприложима. Исковото производство по чл. 422
от ГПК се явява продължение на заповедното производство, респ. доколкото
настоящото решение не е окончателно, новата ал. 8 на чл. 78 от ГПК следва да
намери приложение и спрямо възнаграждението за юрисконсулта по новия
предвиден ред, т. е. по ЗПП както за заповедното, така и за настоящото исково
производство.
На основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ (в сила от
01.01.2006 г.), съдът определя юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 150 лева, а за
настоящото исково производство – съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1
от същата
наредба – в размер на 450 лева.
Или, дължими от
ответниците са следните суми за разноски: 507.69 лв. – д. т. за заповедното
производство, 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
507.70 лв. – д. т. за настоящото исково производство и 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство.
По отношение на
разноските, ответниците не отговорят солидарно, доколкото спрямо тях
солидарността нито е уговорена, нито е предвидена в закона.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Г.С.Д., ЕГН **********,*** и „ПИКНИК“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белово, ул.
„Петров път“ № 5, дължат солидарно
на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, ул. „Черни връх“ № 1–3, ет. 4, сумата от 12 978.96 евро (дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и осем евро и деветдесет и шест
евро-цента), на основание издаден в полза на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД
запис на заповед от 05.03.2008 г. с издател ЕТ „Гала – Г.Д.“, ЕИК ********* и
авалисти Г.С.Д., ЕГН ********** и „ПИКНИК“ ЕООД, ЕИК *********, за което е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 764 от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. №
29/2015 г. на РС – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 01.04.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********,*** и „ПИКНИК“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Белово, ул. „Петров път“
№ 5, да заплатят разделно на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Черни връх“ № 1–3, ет. 4, сумата от 507.69 лв. – д.
т. за заповедното производство и 150 лв. – дължимо юрисконсултско
възнаграждение за заповедно производство, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********,*** и „ПИКНИК“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Белово, ул. „Петров път“
№ 5, да заплатят разделно на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Черни връх“ № 1–3, ет. 4, сумата от 507.70 лв. – д.
т. за настоящото исково производство и 450 лв. – дължимо юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: