Решение по дело №145/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 113
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 16 май 2019 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20193600500145
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №113

 

град Шумен, 16.05.2019 г.

 

            Шуменския окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                   Председател: М. Маринов

        Членове: А. Карагьозян

                                                                                                               Р. Хаджииванова      

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в. гр. д. № 145 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.435 ГПК.  

Образувано е по жалба вх. № 2621/01.03.2019 г. от ППК „Начало” в ликвидация, представлявана от председателя на ликвидационната комисия Т.Г.Т., срещу постановление от 21.02.2019 г. по изп.д.№ 2018*0411767, с което е извършена замяна на пазач и са определени разноски за осъществяваното пазене в размер на 1 700 лв. месечно, вносими от взискателя. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че доколкото разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, има интерес да обжалва постановлението. Сочи, че постановлението е необосновано. Излага, че не били налице предпоставките за назначаванe, респ. смяна на пазач, тъй като длъжникът не е отказал да получи за пазени описаните в постановлението имоти и движими вещи, не е създавал пречки на ЧСИ, взискателя или потенциални купувачи. От постановлението не било ясно дали вторият пазач е заменен или не, и в каква последователност ще се пази вещта от пазачите. Не било и необходимо обектите да бъдат пазени. Счита възнаграждението от 1700 лв. за прекомерно завишено. Моли съдът да има предвид, че за пазач е назначен взискателят на когото разноски не се следват, съгласно чл.472 ГПК. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното постановление за смяна на пазач. Алтернативно, ако съдът приеме, че са налице предпоставки за смяна на пазача, счита че възнаграждението на третото лице следва да не надвишава 200 лв. месечно.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят е депозирал възражение по жалбата, в което взема становище за нейната неоснователност. Излага, че на извършения опис, като представител на длъжника е присъствал член на ликвидационната комисия - В.Д., която отказала да подпише протокола, а освен това заявила, че отказва да приеме и за пазене описаното имущество, след което ЧСИ в нейно присъствие назначил пазачите. Относно това действие длъжникът не е възразил и не е подавал никакви оплаквания.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Излага също, че по време на описа присъствала В.Д. – член на ликвидационната комисия, както било отразено и в протокола за опис на движими вещи, но  същата заявила, че няма представителни функции и отказала да бъде пазач на описаните вещи, нито в лично качеството, нито от името на кооперацията. Необходимостта от смяната на пазачите, била продиктувана от събитията, случили се на 12.02.2019 г., обективирани в констативен протокол, когато представител на кооперацията въпреки несъгласието на пазачите отнел описана движима вещ – джип Нисан, което и мотивирало пазачите да поискат да бъдат сменени. Излага още, че пазачите били необходими, тъй като движимите вещи и недвижимите имоти се намирали в стопански двор,  оградата на който била компрометирана на много места. Липсата на осветление поради прекъсване на електрозахранването допълнително препятствала нормалното пазене на имотите и вещите. Според ЧСИ, известен факт било, че оставени без надзор, сградите бивли разрушавани, за да се използват материалите от тях /цигли, тухли, греди и др./.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с изложеното в жалбата, възражение на взискателя и изложените мотиви от ЧСИ, както и приложените по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:  

Приложеното изп. дело № 2018*0411767 по описа на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ШОС е образувано по молба на Б.Н.Д. от 03.09.2018 г., с приложен към нея изпълнителен лист от 21.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 2418/2018 г. на ШРС, срещу длъжника ППК „Начало” в ликвидация ЕИК с. Д.В., общ. Х., обл. Ш., за сумата от 13600 лв. представляващи невъзстановен паричен заем по Договор за паричен заем от 04.08.2018 г., ведно със законната лихва от 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото в общ размер на 978лв. С молбата си взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено към движимо и недвижимо имущество собственост на длъжника. ЧСИ е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя като е наложил възбрана на 17 недвижими имота, вписана в Службата по вписванията с вх.№ 5812/05.09.2018г.. На 05.09.2018 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. 

Видно от приложено по делото удостоверение от НАП /от 05.09.2018 г./ длъжникът дължи публични задължения в общ размер на 22843,10лв. Съгласно чл.458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.

На длъжника е изпратена и призовка за принудително изпълнение получена на 15.11.2018 г., в която е посочено, че на 20.11.2018 г. от 10 до 17 ч. ЧСИ ще извърши опис на недвижими имоти /17 бр. сгради/ и на движими вещи /16 бр. описани в призовката/, на адрес с. Д.В., ул. ....  

Видно от приложените два протокола, на 20.11.2018 г. ЧСИ е извършил опис на недвижими имоти собственост на длъжника по изпълнението - 17 сгради и на движими вещи, като описаните движими вещи са в 30 точки, /л.187 до л.196/. В протокола за опис на недвижим имот ЧСИ е назначил и пазачи, а именно лицата – А.Р.А. и Р.Б.С., които са трети по изпълнението лица. Определено им е възнаграждение от 11 лв. дневно за първия и 22лв. дневно за втория от тях. Видно от протокола за опис на движими вещи същите две лица са назначени за пазачи и на движимите вещи, които се съхраняват в двора на кооперацията и в административните сгради, при възнаграждение по 11лв. дневно за всеки един от тях. В протокола за опис на недвижимите вещи не е отгарезено да е присъствал представител на длъжника, а в протокола за опис на движими вещи е записано, че присъства лицето В.М.Д.– член на ликвидационна комисия, която не е подписала протокола като представител на длъжника. Видно от справка в търговския регистър, като ликвидатори са вписани лицата В.М.Д.Н.Р.М.и Т.Т.Т., с представител Т.Г.Т.. Впоследствие е извършена и оценка на вещите от вещо лице.  

С разпореждане от 20.12.2018 г. на пазачите е изплатено възнаграждение за периода 20.11. - 20.12.2018 г., както следва: на Р.С.- 900 лв. и на А.А.- 600 лв.

Насрочен явен търг с устно наддаване на движимите вещи за 10.12.2018 г., бил спрян по молба на взискателя.

Със съобщение от 13.02.2019 г. ЧСИ е уведомил взискателя Б.Н.Д., че с оглед направени на 12.02.2019 г. изявления от пазачите, че искат да бъдат сменени до 20.02.2019 г., взискателят да посочи в едноседмичен срок от получаване на съобщението други пазачи, които да дадат съгласие да пазят движимите и недвижими вещи, предмет на изпълнението.

С оглед нуждите на принудителното изпълнение по делото са приложени множество съобщения от ЧСИ до Община Х. за предоставяне на данъчна оценка на недвижимите имоти, предмет на изпълнението. Предвид непредставянето на такива, с постановление от 18.02.2019 г. ЧСИ  постановил отказ да насочи публичната продан върху описаните 17 недвижими имота, собственост на длъжника по делото, поради липсата на данъчни оценки. ЧСИ е счел, че представените такива с молба от взискателя са с изтекъл срок на валидност и не могат да бъдат ползвани за нуждите на публичната продан, с оглед преценка на началната цена при първата продан. Срещу това постановление е депозирана жалба от взискателя.

С постановление, ЧСИ е наложил глоба на длъжностното лице при Община Х. за неизпълнение на задължението си да представи данъчни оценки, срещу което е постъпила жалба от съответното длъжностно лице.

С молба на взискателя от 20.02.2019 г. същият е поискал единият от пазачите да бъде заменен с взискателя – Б.Д., без възнаграждение, а втори пазач да бъде лицето Р.Б.С..

По изпълнителното дело е съставен констативен протокол от 12.02.2019 г. от ЧСИ, видно от който, на посочената дата /12.02.2018г./ с телефонно обаждане  взискателят му съобщил, че получил обаждане от единия от пазачите - А.Р.А., който сигнализирал, че новоизбраният ликвидатор на кооперацията Т.Г.Т., заедно с още две лице взели джип „Нисан Тераано”, представляващ една от описаните движими вещи и заминали с колата в посока с. Т.. Било сигнализирано на тел.112, на място пристигнала и полиция. При телефонен разговор на ЧСИ с Т.последният заявил, че желае автомобилът да бъде съхраняван в гараж в с. Т.. На запитване от ЧСИ дали иска да бъде назначен за пазач, същият отговорил отрицателно. В хода на разговорите пазачът А.А.завил на ЧСИ, че желае да бъде заменен с друг пазач след 20.02.2018г.,  тъй като си е намерил друга работа. След поредица от телефонни разговори между ЧСИ и пазача, както и ЧСИ, и ликвидатора на кооперацията, вечерта автомобилът бил върнат от последния в двора на кооперацията.

С постановление от 21.02.2019 г. за смяна на пазачи по изпълнително дело, предмет на настоящата жалба, ЧСИ е посочил, че заменя досегашните пазачи Р.Б.С. и А.С.А., с пазача Б.Н.Д. – взискател, който да пази описаното на 20.11.2018 г. движимо и недвижимо имущество безвъзмездно, като при осъществяване на пазенето взискателя бъде заменян от Р.Б.С./трето лице/, което също назначава за пазач по уговорен между тях график. Със същото постановление ЧСИ е определил възнаграждение на третото лице – пазач в размер на 2,25лв. за час., което да се изплаща ежемесечно срещу представен в кантората на ЧСИ график за извършената работа. Определил е разноски за осъществяваното пазене на вещите в размер на 1700 лв. месечно, вносими от взискателя, както следва: до 01.03.2019 г. – 567лв; до 10.03.2019 г. – 567 лв. и до 31.03.2019 г. 566 лв.. Задължил членовете на ликвидационния съвет и другите представители на ППК „Начало” с. Д.В. при излизане от помещенията, които ползват да ги заключват и поставят лепенка с печат на Кооперацията по начин, по който да не може да се проникне в помещението, без лепенката да бъде разкъсана. При влизане в помещенията лепенките да се разкъсват само в присъствие на някой от назначените пазачи, които да протоколират състоянието, в което са намерени.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл.435, ал.2, т.5 от ГПК длъжникът може да обжалва определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК; а съгласно т.7 същият може да обжалва разноските по изпълнението.  

С обжалваното постановление съдебният изпълнител, въпреки непрецизния петитум, на практика е завършил замяна само на единия пазач-А.Р.А.с Б.Н.Д.-взискател по делото, като първоначално определения пазач Р.Б.С., запазва това си качество /с постановление от 20.11.2018 г., инкорпорирано в протоколите за опис на недвижими имоти и движими вещи,  ЧСИ първоначално е бил назначил за пазачи А.Р.А. и Р.Б.С./. Предвид това и постановлението в тази част не може да бъде обжалвано, тъй като съгласно чл.435, ал.3, т.5 от ГПК, взискателят може да обжалва само определянето на трето лице за пазач /не и на взискателя за такъв/. Дори да се приеме, че взискателят също се явява трето лице, по смисъла на сочената разпоредба, то отново не са налице предпоставките за отмяна на това действие на ЧСИ-замяна на пазачите.

Съгласно чл.470, ал.1 ГПК /касаеща изпълнението върху движимите вещи/, ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта ли ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител. Съгласно ал.2 на чл.470 ГПК ал.1 се прилага и в случаите, когато длъжникът е редовно призован за описа, но не присъства на него. Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява /ал.3/. Вещта се предава за пазене срещу подпис /ал.4/.

Разпоредбата на чл.486 ГПК /касаеща изпълнението върху недвижими имоти/ предвижда, че имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да упражнява имота като добър стопанин. Длъжникът получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Ал.2 на чл.486 ГПК предвижда, че ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. Въпросът на кое лице да се предаде имота се решава от съдебният изпълнител, като той изхожда от съображения да се обезпечи съхранението на имуществото и в състояние ли е пазачът да възмезди вредата в случай на повреждане или унищожаване. Необходимо е също така да получи съгласие от това лице за пазене на имота. /Г.Мутафчиев стр.175/

Жалбоподателят единствено излага, че не са били налице предпоставките за назначаване на пазач, тъй като длъжникът не бил отказал да получи за пазене недвижимите имоти, така и движимите вещи. В случая, пазачи на имотите и движимите вещи са назначени още протокола за опис на вещите от 20.11.2018 г. Длъжникът е бил уведомен за датата на двата описа, но не е присъствал на същите и не е изразил становище дали ще приеме за пазене описаните вещи. Освен това не е обжалвал действието по назначаване на пазачи в срока по чл.436, ал.1 ГПК /едноседмичен от извършването на действието, за което е бил призована, т.е. до 27.11.2018г./, а обжалва настоящото постановление от 21.02.2019 г., което има за предмет само замяна на единия пазачи, по негова молба, с взискателя по делото.  В настоящата жалба не се излагат възражения против личността на пазача, а взискателят е лице, което има интерес от запазване на вещите в състоянието в което са се намирали, до деня на публичната им продан с оглед реализирането им на по-висока цена. Същият ще изпълнява тази дейност и безвъзмездно.  Само за прецизност следва да се посочи, че при извършване описа на недвижимите имоти, ЧСИ не е намерил представител на длъжника, което е индиция, че имота не се стопанисва добре. Освен това, с действията си, описани в констативен протокол от 12.02.2019 г., при който представителят на длъжника, въпреки съпротивата на пазача, е отнел описана по делото движима вещ – джип марка „Нисан Терано” от стопанския двор на кооперацията и за известен период от време същият се е намирал в неизвестност, налагат извод, че длъжникът по делото не полага грижите на добър стопанин към описаните вещи и с действията си би могъл да доведе до укриване, респ. намаляване имуществото на длъжника.  

Следва да се посочи още, че не отговаря на приложените по делото доказателства заявеното в жалбата, че длъжникът не е отказал да бъде пазач на вещите, а точно обратното. В съставения от ЧСИ констативен протокол от 12.02.2019 г. /л.139/, за случай, при който една от описаните вещи – автомобил марка „Нисан Терано” /т.7 о протокола за опис/ е била отнета от двора на кооперацията от представителя на длъжника, ЧСИ е посочил изрично, че при телефонен разговор между него и Т.Т., при запитване дали иска да бъде назначен за пазач, същият е отговорил отрицателно.  В същият протокол е отразено, че при повторно запитване, в по-късен час, /при връщане на автомобила/, дали иска да бъде назначен за пазач на вещите, същият отново е изразил несъгласие.  По делото липсва писмено заявено съгласие от длъжника да бъде назначен за пазач на движимите вещи или недвижими имоти.

 Предвид изложеното, жалбата срещу постановлението в частта му за замяна на пазач се  явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

По жалбата против постановлението в частта за разноските за пазене, съдът намира следното: Жалбоподателят счита, че тези разноски са завишени и моли да бъдат намалени на 200 лв. месечно, за пазача – трето лице. Чл.472 ГПК предвижда, че на пазача, когато той е трето лице, съдебният изпълнител определя възнаграждение, което се внася предварително от взискателя. Ако са нужни и разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят от взискателя предварително.

В разглеждания случая, с постановлението за замяна на пазач, пазачът А.А./който е трето лице/ е заменен с взискателят по делото Б.Д., на когото възнаграждение не се следва, както е посочено и в обжалваното постановление. Що се отнася до възнаграждението на пазача - трето лице Р.С., то на същото се следва възнаграждение съгласно чл.472 ГПК, като съдебният изпълнител е определил такова в размер на 2.25лв. за час. Същото е по-ниско от соченото в ПМС № 320/2018 г. на МС  минималната часова работна заплата,  поради което и не се явява завишено.  Действително, с постановлението си ЧСИ е определил и предварителни разноски за възнаграждение за пазач, които следва да бъдат авансово внесени от взискателя -1700лв., но същите имат характера на депозит и определянето им не означава, че на пазача трето лице ще бъде плащано възнаграждение в размер на 1700 лв. месечно и тази сума ще се възложи в тежест на длъжника.  Както е посочено в атакуваното постановление, на пазача С.ще бъде изплащано възнаграждение за осъществяваното пазене, след представен график между него и взискателя, в размер на 2,25 лв. на час. При всички случаи/и при наличие на график/, тази сума не би могла да е повече от 1080лв./ по 16ч. в денонощие, 30 дни от месеца/. Предвид това и обжалваното определение следва да бъде отменено само в частта, с която ЧСИ е определил авансови разноски за възнагарждение за пазач в размера над 1080лв. до 1700лв.. 

В останалата й част, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Само за пълнота следва да се отбележи, че искането за назначаване на ССЕ се явява неоснователно с оглед предмета на спора/определяне на възнаграждение за труд/.

Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯВА постановление от 21.02.2019 г. по изп.д.№ 2018*0411767, по описа на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ШОС, с което е извършена замяна на пазач и са определени разноски за осъществяваното пазене, само в частта, с която  ЧСИ е определил авансови разноски за възнаграждение за пазач, в размера над 1080лв. до 1700лв. месечно. 

Оставя без уважение  жалба рег. № 2621/01.03.2019 г. от ППК „Начало” в ликвидация, представлявана от председателя на ликвидационната комисия Т.Г.Т.,  в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.