Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Велико Търново, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
при участието на
секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 724/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 76, ал. 5 от Закон за
здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на ***Ж.Д., като процесуален представител на „ГППМП Сирона” ООД, гр.
Павликени, представлявано от -В. Ц., против Заповед за налагане на санкция №
РД-09-1093 от 02.11.2020 г. издадена от директора на Районна здравно осигурителна
каса - Велико Търново, с която на основание чл. 416, ал.1 от НРД 2020-2022 за
медицинските дейности във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закон за здравното
осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл. 218, ал. 2, V от НРД 2020-2022 за медицинските дейности и Приложение
№ 2 към НРД 2020-2022 за медицинските дейности, на жалбоподателя е наложена
санкция „финансова неустойка“ в размер на 50,00 лева.
В
жалбата и в съдебно заседание от оспорващата страна се излагат мотиви, че незаконосъобразно
е наложена санкция, тъй като при изписването на номера на рецептурната книжка е
допусната явна фактическа грешка, в резултат на която не са настъпили вреди.
В този смисъл се посочва, че за да се вмени във вина на санкционирания това нарушение
трябва административният орган да е уведомил договорния си партньор за
издадената нова рецептурна книжка, което в конкретната хипотеза не е сторено. По
тези мотиви се иска от съда обжалваната заповед за налагане на санкция да бъде
отменена като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото
разноски. В определения от съда срок, а и понастоящем не представя писмена
защита.
Ответникът
по жалбата - директорът на РЗОК - Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***А., оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна, като
излага подробни съображения за законосъобразността на оспорвания акт в писмена
защита. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед № РД 09-990/12.10.2020 г. на зам. директора на РЗОК – Велико Търново (л. 5 от делото), на основание чл. 72, ал. 2
от ЗЗО, във връзка с Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за
осъществяване на контрол по чл. 72, ал.10 от ЗЗО, във връзка с чл. 391 от НРД
2020-2022 за медицинските дейности и §10 от Допълнителните разпоредби към НРД
2020-2022 за медицинските дейности е разпоредено извършването на проверка на лечебно
заведение за оказване първична извънболнична медицинска помощ „ГППМП Сирона“
ООД със срок на проверката 14.10.2020 г. до 16.10.2020 г., като са определени
вида и обхвата на проверката и конкретно са посочени задачи. В заповедта е
посочено, че проверката следва да се извърши от -Ю. Д. Никифорова – контрольор,
Светла Павлева Божикова – контрольор и Иван Русинов Русанов - контрольор.
На 14.10.2020
г. е извършена проверката, като резултатите от нея са обективирани в протокол №
121/14.10.2020 г. (л. 6 от делото). Констатирано е едно нарушение на установените
изисквания за работа с първична медицинска документация, описано в точка 1 от
протокола, свързано с вписване в Рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5А № 001754 номер
на невалидна рецептурна книжка на ЗОЛ в нарушение на изискванията на с чл. 55,
ал. 2, т. 5 от Закон за здравното осигуряване, във връзка с чл. 218, ал. 2, V от НРД 2020-2022 за медицинските дейности и Приложение
№ 2 към НРД 2020-2022 за медицинските дейности. Констативният протокол с тези
констатации са връчени на -В. Ц. на 20.10.2020 г., който не е депозирал
възражение против тях.
Въз
основа на протокол № 121/14.10.2020 г., възприемайки изцяло констатациите по т.
1 за извършено нарушение, изпълняващият длъжността директор на РЗОК – Велико
Търново е издал оспорената в настоящото производство заповед № РД-09-1093 от
02.11.2020 г., с която на „ГППМП Сирона” ООД, гр. Павликени, представлявано от -В.
Ц., на основание на основание чл. 416, ал.1 от НРД 2020-2022 за медицинските
дейности, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закон за здравното осигуряване,
във връзка с чл. 218, ал.2, V от НРД 2020-2022 за
медицинските дейности и Приложение № 2 към НРД 2020-2022 за медицинските
дейности е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50,00 лева.
Като
писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административната преписка изпратена с писмо изх. №29-05-201/14/23.11.2020г. на
Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново., както и представените с
молба на ответника вх. №187/18.01.2021г. доказателства - договор №
040585/10.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска
помощ, извлечение от интегрирана информационна система на НЗОК, изх. № 11-00-5/1/15.01.2021 г.,
справка рецептурна книжка и заповед №РД-09-1010 от 27.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, от адресата на акта, до компетентния съд.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните мотиви:
При преценката на законосъобразността на
обжалвания административен акт, на основание чл. 168,
вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна служебна проверка за
валидността и законосъобразността му.
Процесната
проверка е възложена на основание чл. 72, ал. 2
от ЗЗО, във връзка с Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията
и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, във връзка с чл.
391 от НРД 2020 - 2022 за медицинските дейности и § 10 от Допълнителните
разпоредби към НРД 2020 - 2022 за медицинските дейности. Според чл. 72, ал. 3
от ЗЗО, в редакцията му към момента на извършване на проверката,
служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на
цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него
длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки
на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на
територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено
от него длъжностно лице. В конкретния случай, в съответствие с приложимите
процесуални правила, проверката е инициирана от зам. директора на РЗОК, който
съгл. чл. 41 от Правилника за устройството и дейността на Националната
здравноосигурителна каса (обн. ДВ, бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019
г.), действащ към момента на издаване на процесната
заповед, замества директора при отсъствие.
За
резултатите от проверката е изготвен протокол в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3
от ЗЗО, който е връчен на управителя на лечебното заведение на 20.10.2020
г. Съгласно отбелязването в него, Дружеството не се е възползвало от правото си
на възражение срещу констатациите в протокола. Въз основа на тези констатации е
издадена заповедта за финансова неустойка, обжалвана пред съда.
Оспорената
Заповед е издадена от Е.Ф.– началник отдел АПОД в РЗОК – Велико Търново. В хода
на съдебното производство е представена Заповед №РД-09-1010/27.10.2020 г. на
управителя на НЗОК, с която е възложено на Е.Ф., да извършва в периода на
отсъствието, поради отпуск за временна неработоспособност на изпълняващия
длъжността директор на РЗОК – Велико Търново, функциите по чл. 42 от Правилника
за устройството и дейността на НЗОК.
С
оглед изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в чиито правомощия е налагането на санкции съгласно чл. 74, ал. 5
от ЗЗО, в законоустановената форма.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, а заявеното в жалбата
възражение и подкрепящите го твърдения са неоснователни.
В
настоящия случай, страните не спорят, че „ГППМП Сирона“ ООД е
изпълнител за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и в това качество
е сключил с Националната здравноосигурителна каса договор №040585/10.02.2020 г.
(л. 26 от делото). С договора същият се е задължил да оказва първична
извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица съгласно
приложение № 1 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а НЗОК, като възложител -
да закупува и заплаща тези дейности съгласно Националния рамков договор за
медицинските дейности за 2020 – 2022 г. (НРД за МД 2020-2022
г.). Не е спорно и обстоятелството, че съгласно Интегрирана информационна
система (ИИС) на НЗОК (л. 36 от делото) рецептурна книжка № 1368582, издадена на ЗОЛ
А.С.е изтекла на 31.03.2020 г., като на същото ЗОЛ е издадена и заверена в РЗОК
– Велико Търново нова рецептурна книжка № 8259481 от дата 01.04.2020 г. На
последно място, жалбоподателят, не оспорва факта, че е вписал номер на
невалидната вече рецептурна книжка на ЗОЛ А.С.в рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5А
№ 001754 от 06.07.2020 г.
Спорът
е изцяло правен и се свежда до въпроса – представлява ли вписването на
невалиден номер на рецептурна книжка в рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5А № 001754
от 06.07.2020 г. явна фактическа грешка или цитираното вписване подлежи на
санкциониране, съобразно приложимите разпоредби.
Настоящият
съдебен състав, не споделя доводите на жалбоподателя за допусната явна
фактическа грешка. Действително, съгласно чл. 416, ал.1 от НРД за медицински
дейности 2020-2022 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ
наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова
документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят
на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в
размер от 50 до 150 лв. Изписването на номер на стара рецептурна книжка, която
вече е невалидна, при издадена нова такава, с валиден номер, не може да се
приеме за фактическа или техническа грешка.
Констатираното
нарушение не би могло да се приеме и за маловажно по смисъла на § 1, т. 4. 1 от
ДР на НРД за медицински дейности 2020-2022 г. Съдържащото се в цитираната
разпоредба определение на маловажните случаи касае изчерпателно изброени
хипотези във връзка с чл. 408, ал. 4 от НРД за медицински дейности 2020-22 г.,
а сред тях не попада процесното нарушение, което изключва процедиране в случая
само с даване на предписания, вместо санкциониране. Това определение не може да
се тълкува разширително, в който смисъл е и трайната практика на Върховния
административен съд (решение № 13393/09.10.2019 г. по адм.
д. № 1955/2019 г., решение № 1075/25.01.2019 г. по адм. д. № 1297/2018 г.,
решение № 10283/27.07.2020 г. по адм. д. № 12853/2019 г. и др.) Санкционираното нарушение не попада в изчерпателно
изброените хипотези на маловажни случаи по НРД за медицински дейности 2020-2022
г. Не намират приложение и разпоредбите чл. 28 от ЗАНН и чл. 93, т. 9
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, защото производството по налагане на санкция финансова
неустойка по чл. 74, ал. 5
от ЗЗО е различно от производството по налагане на административно
наказание по ЗАНН. Ето защо, наложената със заповедта в оспорената финансова
неустойка за допуснатото нарушени е определена правилно в предвидения в НРД за
медицински дейности 2020-2022 г. минимален размер, като е съобразена с тежестта
на констатираното нарушение.
За
пълнота следва да се отбележи, че в Приложение 2 „Първични медицински
документи“, част Указания за работа с „Рецептурна бланка – НЗОК“ – бланка
образец „МЗ-НЗОК № 5 А“ (изм. – ДВ, бр.36 от
2020 г., в сила от 14.04.2020 г., доп. бр. 4 от 2021 г., в сила от 01.04.2021
г.), неразделна част от НРД за медицински дейности 2020-22
г. в раздел „Данни по предписанието“ т.3.2 – номер на рецептурна книжка,
изрично е посочено, че се записва номер на валидна
рецептурна книжка на пациента.
Не съществува
никакво договорно задължение за ответника да уведоми жалбоподателя за издавани
и заверявани от РЗОК рецептурни книжки на здравноосигурени лица – негови
пациенти, а и това би било излишно доколкото във всяка рецептурна книжка се
отбелязва датата на прекратяването й и след като в случая рецептурна книжка №
1368582, издадена на ЗОЛ А.С.е изтекла на 31.03.2020 г. това обстоятелство е
трябвало да се съобрази от предписващия лекар на жалбоподателя при съставянето
на АЛ 002546 от 06.07.2020 г. Нещо повече, дори да няма такова отбелязване, ОПЛ
няма как да не я наясно с издаването на новата книжка на своята пациентка,
доколкото всяка рецептурна книжка се издава и попълва от общопрактикуващия
лекар, като в нея личният лекар нанася съответния МКБ-код на заболяването, след
което книжката трябва да бъде заверена в РЗОК.
Друг
е въпросът, че в случая за никаква вина не може да става дума, доколкото първо,
се касае за наложена санкция на ООД, а второ – производството не
административно - наказателно.
Предвид
изложеното и съобразно приобщените в хода на административното производство
доказателства се налага извода, че по отношение на визираното нарушение на
изискванията за попълване на първична медицинската документация съгласно чл.
55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, процесуалните действия на органите на РЗОК-Велико
Търново са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и
обстоятелства са възприети и съответно, възпроизведени от органите на РЗОК –
Велико Търново в издадения административен акт, съотнесени са спрямо останалите
констатации направени в административното производство и въз основа на това е
наложена съответната санкция на жалбоподателя. Доказателства в обратния смисъл,
които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях
правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода
на съдебното производство от страна на жалбоподателя, който носи
доказателствената тежест, с оглед общото правило на чл. 154, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като лице, претендиращо настъпване на благоприятни правни
последици. Това налага жалбата да се отхвърли като неоснователна.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за това, основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско в размер
на 200 лв. на основание чл. 143, ал.
3 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Велико
Търново, Четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГППМП Сирона” ООД, гр.
Павликени, представлявано от -В. Ц., против Заповед за налагане на санкция №
РД-09-1093 от 02.11.2020 г., издадена от директора на Районна здравно
осигурителна каса - Велико Търново.
ОСЪЖДА „ГППМП Сирона” ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ГР., да заплати на РЗОК - Велико Търново
разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: