Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-160 13.12.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАНКА МАЙСКА
МЛ.СЪДИЯ КРАСЕН ВЪЛЕВ
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Майска
в.гр.дело номер 1468 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
вх.№ 33073/29.07.2019г. на РС-Бургас от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юк.Б.Рахнева против
Решение № 1791/11.07.2019г. по гр.д.№ 5279/18г. по описа на БРС, с което
е отхвърлен искът на дружеството против С.Г.К. с ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.С.,
бл.**, вх.**, ет.*, ап.**, за установяване на вземането на търговеца за
подробно описаните в диспозитива на атакуваното решение суми, за които се е
снабдил със за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК № 1140/02.04.2018г. по ч.гр.дело № 2297/2018 г. на
РС-Бургас. Твърди се основателност на иска. Моли атакуваното решение да бъде
отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Във въззивната жалба се
твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие със закона и
при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са подробни
възражения срещу изводите на районния съд за нищожност на договора за
потребителски кредит, като се твърди, че договорът е действителен и валидно
обвързва страните. Изложени са възражения срещу изводите на съда за
неуведомяване на ответника за извършената цесия, като се твърди, че съдът не е
съобразил задължителната съдебна практика, съгласно която невръчването на
уведомлението за цесията на длъжника не погасява задължението му, като в този
случай следва да се счете, че с получаване на препис от исковата молба
ответникът е уведомен за цесията. Цитирана е многобройна съдебна практика.
Твърди се, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявените искове.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на
предявените искове и за присъждане на разноски. Няма доказателствени искания.
Моли за присъждане на разноски.
За въззиваемият С.Г.К., уведомен чрез назначения му от
съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозиран отговор, в
който са изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба и за
правилност на изводите на съда по обжалваното решение. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно
обжалване и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов против С.Г.К. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 500 лв. – неплатена главница по Договор за паричен заем №
5129689/12.10.2014 г., 43,60 лв. – договорна лихва, дължима за периода
26.10.2014 г. - 01.03.2015 г., 150,00 лв. – такса разходи за събиране на
просрочени вземания, 100 лв. – такса разходи за дейност на служител, 300,40 лв.
- неустойка за периода 26.10.2014 г. – 01.03.2015 г., 171,36 лв. – лихва за
забава, дължима за периода от 27.10.2014 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 2297/2018 г. по описа на БРС.
С обжалваното решение установителната претенция за
дължимостта на гореописаните суми е отхвърлена с мотив, че цесията не е
породила действие по отношение ответника, тъй като няма доказателства да му е
била съобщена/двете уведомителни писма за прехвърлянето на вземането са върнати
като непотърсени/. Отделно е посочено, че договорът за заем е недействителен на
осн.чл.22, вр.чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като всички негови елементи са изготвени на
шрифт, по-малък от 12; по-нататък е посочено и че договорът е недействителен и
защото в него не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, а именно
погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент и
допълнителни разходи, с оглед на което е прието, че договорът е недействителен
на осн.чл.22 ЗПК, следователно се дължи чистата сума по кредита на осн.чл.23 от ЗПК.
Ищецът твърди, че е цесионер за вземанията на „ВИВА КРЕДИТ” ООД от ответника, по
сключен Договор
за предоставяне на паричен заем „VIVA Express” № 5129689/12.10.2014 г., сключен между „Вива кредит ООД – заемодател, и С.Г.К.
– заемател, като цесията е редовно съобщена на ответника. Твърди, че по
договора съгласно погасителен план е следвало да бъдат извършени периодични
плащания за предоставения паричен заем в размер на 500лв., който е следвало да
бъде върнат на 10 равни двуседмични погасителни вноски в размер на по 54,36 лв.
всяка, при общ размер на плащанията – 543,60 лв., с падеж на първата вноска -
26.10.2014 г. и падеж на последната вноска - 01.03.2015 г. Предвид забавата на
ответника за плащане на погасителна вноска, на осн. чл. 12, ал. 3 от договора
за заем на същия е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в
размер на 150 лв., а на осн. чл. 12, ал. 4 от договора за заем му е начислена и
еднократна такса разходи за дейност на служител в размер на 100 лв., поради
забава в плащането на погасителна вноска за повече от 57 дни; на ответника е
начислена и неустойка в размер на 300,40 лв., предвид на това, че не е представил
на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, като по споразумение на
страните тази неустойка е била разсрочена на 10 равни вноски в размер на по
30,04 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем; начислена е и лихва за забава в размер на 171,36 лв. за
периода от 27.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
представляваща съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала неплатена погасителна вноска. Твърди се също така, че до момента
длъжникът не е платил никакви суми по договора за заем. Ищецът поддържа
предявените искове, моли същите да бъдат уважени като му бъдат присъдени
разноските направени в заповедното и исковото производства.
Назначеният от съда особен представител на ответника е
депозирал отговор, с който е оспорил предявените искове. Направени са
възражения, относно това, че твърдяната цесия не произвежда действие поради
обстоятелството, че същата не е съобщена лично на длъжника; ищецът не е
кредитор на ответника, тъй като последният не е уведомен за цесията, като
такова уведомяване не е извършено и с връчване на уведомлението в рамките на
исковия процес, тъй като ответникът се представлява от назначен от съда особен
представител, който няма връзка с ответника. Направено е и възражение за
нищожност на всички клаузи на договора за паричен заем досежно лихви, неустойки
и разноски, поради тяхната прекомерност, неравноправност и противоречие със
ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Направено е искане за отхвърляне на иска и за заплащане на
сторените съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния
съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и са допустими.
По делото е представено копие на Договор за предоставяне на
паричен заем „VIVA Express” № 5129689/12.10.2014 г.,
сключен между „Вива кредит ООД – заемодател, и С.Г.К. – заемател, което е
заверено от процесуалния представител на ищеца като вярно с оригинала. Процесният договор № 5129689 е представен и в
оригинал/вж.л.78-80 по гр.д. № 5279/18г. на БРС/.
Съгласно договора кредиторът е предал на ответника заем в
размер на 500лв., които последният се е съгласи да върне при следните параметри
и условия: срок на заема – 20 седмици; брой вноски – 10;
размер на двуседмична погасителна вноска – 54,36 лв.; изброени са датите на
всички погасителни вноски с първа посочена на дата 26.10.2014г. и последна на
01.03.2015г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,30 %, лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,11 %; общ
размер на всички плащания – 543,60 лв.; годишен процент на разходите по заема –
49,32 %.
Не е спорно по делото, а и видно
от прието копие на разходен касов ордер № 4/12.10.2014 г., на посочената дата
сумата от 500 лв. по кредит № 5129689 е била предадена на С.К., като
получаването на сумата е удостоверено с подписа на ответника. Отделно в
договора изрично е посочено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е
получил заемната сума, като договорът има силата на разписка.
Съгласно чл. 3, ал. 3 на договора
за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на заемодателя следното обезпечение: 1/ поръчител – физическо лице,
което да е навършило 21-годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор,
да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1 000 лв., през последните 5 години да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател , или 2/ банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна за целия
срок на договора за заем. В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай
на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3, на заемателя се начислява
неустойка за неизпълнение в размер на 300,40 лв., която се разсрочва на равни
части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай
дължимата погасителна вноска е в размер на 84,40 лв., като при предсрочно погасяване
на заема неустойката се намалява съразмерно, но не може да бъде по-малко от 65
лева.
По-нататък с чл. 4 на договора за
заем е посочено, че изпълнението на задължението за заплащане на всичко дължимо
по договора ще бъде обезпечено от заемателя чрез издаване на запис на заповед.
Съгласно чл. 8, т. 2 от договора
за заем, заемателят има право да се откаже от договора, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това, в 14-дневен срок от
сключването му, чрез уведомление до заемодателя, направено на хартиен или друг
траен носител.
При забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми от 400
лв. до 1 500 лв., съобразно посоченото в чл. 12, ал. 3 от процесния
договор, заемателят дължи на заемодателя заплащането на 12,50 лв. на всеки
четвърти и единадесети ден забава, преставляващи направените разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания, но не повече от 150 лв., а в
ал. 3 е предвидено, че при забава повече от 57 календарни дни за плащане на
която и да е погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за
суми в размер от 200 лв. до 1500 лв., на петдесет и осмия ден забава заемателят
дължи еднократно заплащане на 100 лв., представляващи направени разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
Представено е копие на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., сключен
между „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД –цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД -цесионер, с който
продавачът се е задължил да прехвърля на купувача срещу заплащане на покупна
цена свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори
за заем, сключени с физически лица, които вземания ще бъдат индивидуализирани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, като всяко следващо
Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към
рамковия договор. Съгласно чл. 4.1 от рамковия договор за цесия, вземанията на
продавача се считат за валидно прехвърлени в момента на подписване на
съответното Приложение № 1.
Видно от представен заверен
препис от Приложение № 1/01.06.2015 г. към горепосочения договор за цесия под №
232 фигурира вземане по договор за кредит № 5129689 от 12.10.2014 г. с длъжник С.Г.К.,
с отпусната главница в размер на 500 лв., общо дължимо по кредита – 844 лв. и
остатък на дължима сума към датата на продажбата – 1 094 лв.
Така извършената цесия на
описаните в Приложение № 1/01.06.2015 г. вземания е потвърдена от цедента с
нарочно писмено потвърждение, препис от което е приложен по делото.
Представено е пълномощно, с което
цедентът „ВИВА КРЕДИТ” ООД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на
вземания” АД (с предходна правна форма ООД, а понастоящем ЕАД) да уведоми от
името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е
цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.01.2013 г.
По делото са представени и две
уведомителни писма – първото от 11.06.2015г., с адресат - ответника К., изходящи от „Вива кредит” ООД, с които заемодателят го
уведомява за извършеното на 01.06.2015г. в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД прехвърляне на вземанията си по договора за паричен заем, както и
че считано от 01.06.2015 г. цялото задължение е собственост на ищцовото
дружество/вж.л.17 по гр.д. № 5279/18г. на БРС/. Уведомителното писмо е
представено ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на
вземания” ООД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5129689 от 11.06.2015г.. Видно от приложена
обратна разписка писмото е върнато с отбелязване „непотърсен“ от адресата.
Второто уведомително писмо е от
19.06.2018г., също с адресат - ответника
К., изходящи от „Вива кредит” ООД, с
които заемодателят го уведомява за извършеното на 02.05.2018г. в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ООД прехвърляне на вземанията си по договора
за паричен заем, както и че считано от 02.05.2018г. цялото задължение е
собственост на ищцовото дружество/вж.л.19 по гр.д. № 5279/18г. на БРС/. Уведомителното
писмо е представено ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за
събиране на вземания” ООД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5129689 от 19.06.2018г.. Видно от
приложена обратна разписка към товарителница, писмото е върнато от куриера с
отбелязване че адресата не е открит.
Уведомителните писма са връчени
ведно с исковата молба и останалите приложения към нея на назначения в исковото
производство особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Районният съд е допуснал и приел съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е установило, че ответникът не е платил нито една
погасителна вноска по процесния договор
Вещото лице сочи, че съгласно клаузите по договора, са
останали неплатени задълженията в общ размер от 1 094 лв., от които 500
лв. – главница, 43,60 лв. – договорна лихва, 300,40 лв. – неустойка за
непредставено обезпечение, 150 лв. – разходи за събиране на просрочени
задължения и 100 лв. – разходи за ангажиране дейността на служител, като
сборната лихва за забава, дължима от ответника върху неплатените вноски по
главницата за периода от изпадането в забава за плащане на съответната вноска до
29.03.2018 г.-датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда е в
размер на 164,73 лв..
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Съгласно наведените
във въззивната жалба възражения първият спорен въпрос поставен за разглеждане
пред настоящия съд е относно установяването на качеството на кредитор на ищеца
спрямо ответника. Ответникът чрез назначения му от съда процесуален
представител е възразил по редовността на връчването на уведомлението за
цесията от цедента, чрез упълномощения от него цесионер, на длъжника. Действително
от представеното по делото известие за доставяне на уведомителното писмо за
цесията не се установява, че то е било връчено на ответника, предвид
обстоятелството, че не е отразено качеството на лицето „Михаилова“ спрямо
длъжника. От друга страна настоящият съд взе предвид приетото с Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Бонка Йонкова, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица
Божилова в което е посочено, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая
приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения представител
на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Районният съд е приел,
че уведомяването на особения представител за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като представителят назначен от съда по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК може да извършва само съдопроизводствени действия от името
на ответника, но не и да получава материалноправни изявления. Настоящият съд не
споделя този извод. Същият не кореспондира с нормите на ГПК. Правото на защита
на ответника в процеса при условията на чл.47, ал.6 от ГПК се осъществява от
назначения от съда особен представител в пълен обем. Особеният представител
осъществява защитата на ответника в процеса, както чрез възможността да
упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да прави възражения
срещу претендираното от ищеца материално право. Ето защо, както не могат да
бъдат ограничени възможностите на особения представител на ответника да прави
всякакви правопогасяващи възражения на претендираното от ищеца материално
право, така не могат да бъдат ограничени и възможностите на ищеца да прави
релевантни изявления относно спорното материално право по отношение на особения
представител. В противен случай би се нарушил създадения от законодателя баланс
по отношение на правото на защита на страните, като едната страна би била
поставена в по-благоприятно положение от другата, което е в противоречие с
принципа на равнопоставеност на страните в процеса.
В този смисъл
следва да се посочи, че по аналогичен случай на изявление на ищец относно
спорното материалното право, отправено спрямо ответник с назначен особен
представител, в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I
т. о., ТК, е прието, че длъжникът е надлежно уведомен за изявлението на
кредитора, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуемо, с
връчване на исковата молба на особения представител на длъжника.
Ето защо настоящият съд намира, че връчването на
приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител
на длъжника, при наличието на пълномощно дадено от цедента на цесионера за
уведомяването на длъжника, следва да бъде прието за надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Вторият въпрос, поставен за разглеждане пред въззивния
съд е във връзка с действителността на
сключения договор за потребителски кредит. Районният съд основателно е приел, че
договорът е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.12 от ЗПК. Това
е така, защото видно от процесния договор, погасителния план, включен в
договора не отговаря на императивното
изискване да „съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи“. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, а нормата на чл.23 от ЗПК сочи, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо съдът намира за установено по делото качеството
на ищеца на кредитор на ответника, но предвид констатираната недействителност
на договора сключен по ЗПК, извършената цесия в полза на ищеца следва да бъде
зачетена само за чистата стойност на заема /кредита/, не за лихвата или други разходи по него.
По делото са представени доказателства, че чистата стойност
по заема /кредита/ предоставен на ответника
е 500лв.. На базата на заключението на вещото лице се установява, че от
ответника не са извършвани погасителни плащания. Следователно неизплатената
част от чистата стойност предоставена по ЗПК на ответника е сумата от 500лв., в
която част искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен,
ведно с дължимата законна лихва считано от подаване на заявлението на 30.03.2018
год. до окончателното изплащане на сумата.
Като е стигнал до различни правни изводи за отхвърляне на
иска за главница до размера от 500лв. Бургаският районен съд е постановил
неправилно решение в тази част – постановено в противоречие с посочените
по-горе разпоредби на закона, поради което в тази част решението следва да бъде
отменено от въззивния съд, а спорът – решен по същество с уважаване на иска за
посочената по-горе сума, ведно с дължимата законна лихва считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част, с която претенциите на ищеца над
сумата от 500лв. са отхвърлени, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено от настоящия съд.
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца са дължими
съответни на уважената част разноски направени в заповедното производство в
размер на 29,76лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца са
дължими съответни на уважената част разноски направени в исковото производство за двете
инстанции. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, при определен от съда размер на
юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за всяка от двете инстанции,
дължимите разноски са в съответен размер от 350,45лв. за първа инстанция и
217,33лв. за въззивна инстанция или общо 567,78лв., която сума следва да бъде присъдена
в тежест на ответника.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.271 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1791/11.07.2019
год. по гр.д.№ 5279/2018г. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов, против С.Г.К., ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.С., бл.**, вх.**, ет.*, ап.**, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 500лв.
/петстотин/ предоставена по Договор за паричен заем № 5129689/12.10.2014
г., сключен между ответника и „Вива Кредит” ООД, вземанията по който са били
цедирани на ищеца, представляваща неизплатена главница от чистата сума по заема,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
която сума е част от вземанията, за които е издадена Заповед №
1140/02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 2297/2018 г. на РС-Бургас.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО
В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против С.Г.К., ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.С., бл.**, вх.**, ет.*, ап.**, че С.Г.К., ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.С., бл.**, вх.**, ет.*, ап.** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 500лв. /петстотин/ предоставена
по Договор за паричен заем № 5129689/12.10.2014 г., сключен между ответника и
„Вива Кредит” ООД, вземанията по който са били цедирани на ищеца,
представляваща неизплатена главница от чистата сума по заема, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
която сума е част от вземанията, за които е издадена Заповед №
1140/02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 2297/2018 г. на РС-Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА, решение № 1791/11.07.2019
год. по гр.д.№ 5279/2018г. по описа на Районен съд-Бургас, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН-**********
от гр.Б., ж.к.С., бл.**, вх.**, ет.*, ап.** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, съответната на уважената част от разноските направени в
заповедното производство, в размер на 29,76лв. /двадесет и девет лева и седемдесет
и шест стотинки/.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН-**********
от гр.Б., ж.к.С., бл.**, вх.**, ет.*, ап.** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, съответна на уважената част, от разноските направени в исковото
производство за двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско
възнаграждение, в общ размер на 567,78лв.
/петстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.