Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Берковица, 09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Берковица, II н.с., в публично
съдебно заседание на 20 февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря
Таня Йорданова, като разгледа АНД № 314/2019 год.по описа на БРС, ІІ
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на С.К. *** и ЕГН ********** против наказателно постановление /НП/ № 2259/23.08.2019 г. на
Началник отдел МРР Дунавска, с което за нарушение по чл. 126 ал.1 от ЗАДС й е наложено
административно наказание глоба в размер на
3344,58лв. и е отнета в полза на Държавата стоката,предмет на
нарушението.
С жалбата се иска
наказателното постановление да бъде отменено, като се твърди, че е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения.Твърди,че не е извършила нарушението,за което е наказана. В с.з., жалбоподателят,
редовно призована, се явява.
Упълномощеният й защитник поддържа жалбата, като моли съда атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено по посочените в нея основания.
Вьззиваемата
страна, редовно призована, изпраща
представител ,който взема становище по жалбата и представя писмено становище.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Атакуваното наказателно
постановление е било издадено от Началник
отдел МРР Дунавска въз основа
на АУАН №1281/31.05.2019год..
В обстоятелствената част на
наказателното постановление, административно наказващия орган е посочил, че на
26.03.2019 г. жалбоподателят е държала акцизни стоки
Горната фактическа
обстановка съдът прие от приложените и приети по делото писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните сьображения:
Административнонаказателното
обвинение е недоказано.
Жалбоподателят
е наказана за това, че е държала
От приетите по делото
доказателства се установява, че на 26.03.2019г. при извършени контролни действия за стоки в
нарушение на ДАДС на територията на с.Черкаски извършили проверка в жилищна
сграда,двор и прилежащи към него стопански постройки,находящи се в
с.Черкаски,ул.”Христо Ботев” №55 ,обитавани от С.К.С.. Екипът бил допуснат
доброволно от лицето. В хода на проверката служителите установили 2 бр.
пластмасови бидони с вместимост от
В
производството пред РС Берковица бяха разпитани актосъставителя и свидетеля по
акта, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН и в
НП, а като доказателства са приети материалите към досъдебното производство.
С оглед установените
фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за компетентност на
наказващия орган, редовна процедура по издаване на НП и доказаност на
нарушението. По посочените правни доводи съдът е потвърдил изцяло НП.
Установените от съда
факти и обстоятелства по случая водят до извод за липса на фактически състав за
отговорността по чл.126 от ЗАДС в частта относно изпълнително
деяние и предмет на нарушението. Посочената правна норма изисква поведение на
дееца, свързано с държане на стоките, които следва да бъдат акцизни, покриващи
дефиницията за етилов алкохол /алкохол/ по чл.4, т.1 във вр. с чл.2, т.1 от ЗАДС.
Държането
като правен термин представлява упражняване на фактическа власт върху предмета
на нарушението. Видно от доказателствата по
административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното
производство такива,не се установява нарушителката да е собственик на сградите.Тя е снаха в този дом,който се
обитава и от съпруга й,както и от нейната свекърва,която всъщност е собственик
на къщата и постройките. Горните доказателства
сочат на недоказаност на обвинението срещу С.С. в частта относно формата на
изпълнителното деяние. Обитаването на имота в
случая не обосноват извод за упражняване
на фактическа власт върху целия предмет на нарушението от страна на С.. Безспорно е, което се установява и от
показанията на свид.К.Т. , че в момента на проверката в дома са се намирали
съпруга на жалбоподателката и неговата майка-възрастна неподвижна жена и с
проблеми в зрението.Свидетелят твърди,че още по време на проверката
жалбоподателката е обяснила,че ракията е на нейната свекърва.От показанията и
на свид.П.П. се установява обстоятелството,че къщата се обитава от съпруга на
жалбоподателката и нейната свекърва.
От
приетото като писмено доказателство заключение на Митническа лабораторна
експертиза № 04_01.04.2019/27.05.2019г. се установява по несъмнен начин, че
откритият в дома на жалбоподателката дестилатен алкохолен продукт съдържа
етилов алкохол по смисъла на чл.9 от ЗАДС, поради което отговаря на
определението за акцизна стока по чл.4, т.1, във вр. с чл.2, т.1 от ЗАДС.
От
показанията на разпитания по искане на жалбоподателя свидетел се установява ,че
в къщата живеят още той и неговата майка.Свидетелят обяснява,че имал брат,който
починал и чиято ракия останала в дома им. Поради изложеното и съобразно
приложимата в настоящото производство презумпция за невиновност на привлечения
към отговорност съдът приема, че административнонаказателното обвинение против
жалбоподателя за нарушение по чл.126, ал.1, пр.1, т.1 от ЗАДС за цялото
намерено количество от
Актосъставителят и наказващият орган са се ограничили с данните от
митническите лабораторни експертизи, без да събират други данни за произхода на
откритата в държане на жалбоподателя ракия. По-конкретно не са събрани
доказателства за следните две обстоятелства, които са от съществено значение за
решаване на спора – 1) дали ракията е произведена в специализиран малък обект
за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС и 2) дали
ракията е произведена преди 01.01.2007 г. Ако ракията е изварена в
специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.4,
т.8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената глоба би следвало да бъде
определен по ставката в чл.31, т.6 от ЗАДС. А ако ракията е изварена преди
01.01.2007 г., т.е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр.105/2006 г.,
акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т.е. за откритата
в държане на жалбоподателя ракия не би бил дължим акциз, поради което не би бил
съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия. Съобразно
приложимата в настоящото производство презумпция за невиновност на привлечения
към отговорност съдът приема, че административнонаказателното обвинение против
жалбоподателката за нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС не е доказано по несъмнен
начин. По-конкретно от събраните доказателства не може да се направи несъмнен
извод, че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради
което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС. Освен поради недоказаността административнонаказателното обвинение,
обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане
на материалния закон. Съставът на нарушението чл.126 от ЗАДС охранява
обществените отношения, гарантиращи надлежното документиране на начисляването,
плащането и обезпечаването на дължимия акциз, т.е. съставянето на редовни
документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото
начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава
документация и съответно да разполагат с такива документи са само
регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица. Това е така, защото чл.43, ал.1
и чл.44, ал.1 от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица начисляват и внасят в
републиканския бюджет акциза и сред тях няма нерегистрирани и нелицензирани
такива. Лице, което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма задължение
да съставя и поради това не може да притежава документи, удостоверяващи
начисляването и плащането на акциза. Ето защо такова лице не може да отговаря
по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателката е
държала етилов алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран
складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това тя няма задължение да съставя и
да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или
обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС.
Доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че
като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като
складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати
акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126
от ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление. Предвид изложеното
ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл.126 от ЗАДС за това,
че е държала акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след
като същият не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на
ЗАДС, противоречи на материалния закон.
Пълното неплащане,
частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия акциз,
представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за административни
нарушения с разпоредбата на чл.123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно
имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, чието заплащане е
избегнато, но не по-малко от 1000 лева. Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и нерегистрирани лица, какъвто
е жалбоподателят, но в случая административното наказание не е наложено за
нарушение по чл.123а от ЗАДС. Налагането на административно наказание, без да е
доказан съставът на съответното административно нарушение, което се претендира,
е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/. Изложеното
прави наказателното постановление незаконосъобразно, поради противоречието му с
материалния закон.
Предвид изложените по – горе в мотивите съображения обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Водим от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 2259/23.08.2019 г. на Началник отдел МРР Дунавска, с което на С.К. *** и ЕГН ********** за нарушение по чл. 126 ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в
размер на 3344,58лв. и на основание
чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на Държавата стоката,предмет на
нарушението.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: