РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Велико Търново, 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря В.Г. и прокурора ……………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №783 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на Т.К., в качеството му на управител на “МИК – 2001” ЕООД от гр. В. Търново,
срещу Отказ за дерегистрация по ЗДДС №044012002870532/18.09.2020г. по описа на
ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №186/30.11.2020г. на директора на
Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново. Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е нищожен, като издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила и незаконосъобразен, тъй като е
издаден при неправилно приложение на
материалния закон/ЗДДС/. Моли обжалвания отказ за дерегистрация по ЗДДС да бъде
обявен за нищожен, респ. отменен като незаконосъобразен. Претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата, директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в
потвърдителното решение на директора на Д”ОДОП”. Претендира за разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Отказът за дерегистрация по ЗДДС, който се обжалва
пред административния съд, е потвърден с Решение №186/30.11.2020г. на директора
на Дирекция “ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално допустима
за разглеждане по същество.
Между страните
по делото не е спорно, че от страна на дружеството жалбоподател, като
регистрирано по ЗДДС лице, е било подадено Заявление за дерегистрация по ЗДДС с
вх. №ДДС.0000-0076586/04.09.2020г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, с което
„МИК – 2001“ ЕООД е пискало да бъде дерегистрирано за целите на облагането по
ЗДДС, а като основание за това в заявлението е посочено чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/стр. 21 от делото/. С Резолюция за извършване на проверка №042692002755427/04.09.2020г.
на началник сектор при ТД на НАП – В. Търново/стр. 20 от делото/ е възложена
проверка за наличие на основанията за дерегистрация, като са определени
органите, които да извършат проверката/Пламен Чангов и Милен Нинов – главни
инспектори по приходите/, срок за извършване на проверката/до 11.09.2020г./ и
срок за издаване на акт за приключване на проверката до 18.09.2020г.
На 18.09.2020г.
е бил издаден Отказ за дерегистрация по ЗДДС №044012002870532/18.09.2020г. по
описа на ТД на НАП – В. Търново, с който е отказано прекратяването на
регистрацията по този закон с мотиви, че не е налице соченото основание по чл.
108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Отказът зе
дерегистрация се обжалва на първо място по съображения за нищожност, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до изводи за липса на компетентност на
издателя на акт. Тези възражения настоящият състав намира за основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 109, ал. 2 от ЗДДС в случаите по чл. 108, ал. 1 и 3 регистрираното лице
само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като в ал. 3 на чл.
109 от с.з. е визирано, че в заявлението следва да се съдържа основанието за
дерегистрация, а към него да се приложат документите, посочени в правилника за
прилагане на закона. В конкретния случай административното производство е
образувано въз основа на подадено от „МИК – 2001“
ЕООД Заявление за дерегистрация по ЗДДС с вх. №ДДС.0000-0076586/04.09.2020г., в
което като основание за това е посочено
чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а към него са приложени справки за облагаемия
оборот, справки за извършени вътреобщностни придобивания и справка за сумата от
данъчните основи за извършени дистанционни продажби с място на изпълнение на
територията на страната.
Съгласно чл.
109, ал. 4 от ЗДДС в
срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка
на основанието за дерегистрация, като съгласно ал. 5 на чл. 109 от ЗДДС в срок
7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който
извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията. В настоящия случай
в срока по чл. 109, ал. 4 от ЗДДС е възложена проверка, като са определени
конкретни органи по приходите, които да я извършат. При спазване на срока по
чл. 109, ал. 5 от ЗДДС е било издаден и отказът за дерегистрация, но при
издаването му са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно от резолюцията за извършване на
проверка, с нея са определени двама органи по приходите, които да извършат
проверката и съгласно текста от самата резолюция „За резултатите да бъде
съставен съответния документ в срок до 18.09.2020г.“. Така разпореденото
поставя редица неизяснени въпроси относно компетентността на органите, които
следва да издадат акта по чл. 109, ал. 5 от ЗДДС. Текста на цитираната
разпоредба визира актът да се издава от органа, извършил проверката, като от
употребеният израз/в единствено число на думата „орган“/ може да се направи
извод, че в случая компетентността е само на едно лице, упражняващо
правомощията на орган по приходите, предварително определен, който е извършил
проверката. Колективен орган, или група от органи, които да се произнасят
съвместно, законът не предвижда.
По нататък, видно от самото съдържание на
обжалвания отказ, в него е посочено, че се издава от Пламен Чангов и Милен Нинов, двамата на длъжност „главни инспектори по
приходите“, които са определени с резолюцията за извършване на проверка, но самият отказ е
подписан с електронен подпис само от единият от тях/Пламен Чангов/. По този
начин, ако се приеме, че проверката е възложена без да са нарушени правилата,
определени в чл. 109, ал. 5 от ЗДДС, то актът не е подписан от издателя си.
Не може да бъдат споделени съображенията,
изложени в потвърдителното решение на ответника, че в случая актът е валиден,
при спазване на процесуалните правила, след като е подписан от единият от
посочените в резолюцията за възлагане на
проверка органи.
Общи правни принципи в административният
процес са самостоятелността и свързаната с това забрана за изземване на
компетентност – чл. 4 от ДОПК. Проявление на действието на този принцип е
правилото, че актът са издава от водещият/провелият производството орган. В
случая ако валидно са определени две или повече лица, които следва да проведат
производството/в случая да извършат проверка/, то те следва да издадат
съвместно и актът, с който завършва проверката. Ето затова органът по чл. 109,
ал. 4 и ал. 5 следва да е един и същ, или замяната му да бъде осъществена при
спазване на съответните приложими процесуални разпоредби на ДОПК и АПК. Имаме
възложена надлежно проверка/което не се спори/, имаме определени органи, които
да я извършат/чиято компетентност като такива по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП не
е спорна/, следователно те следва да издадат и актът, с който ще приключи
производството. Не може да се приеме аргументирано, че един орган ще извърши
проверката, а друг след това ще издаде акта, или при група от органи ще има
някакво „вътрешно“ разпределение на компетентности помежду им. Такова разбиране
е както в противоречие с принципите за законност, самостоятелност и на
служебното начало, съответно чл. 2, ал. 1, чл. 4 и чл. 5 от ДОПК.
Няма доказателства, дори и твърдения, че
някой от определените органи е бил отзован от състава на проверяващите на
основанията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, поради което той следва да участва в
произнасянето и подписването на акта, което обективира правновалидната воля на
органите. Такова съвместно произнасяне в случая не е налице, при липсата на
удостоверително волеизявление/подпис/ на органа.
След като не е
налице обективирана валидно воля на определените органи, които да издадат акта
след проверката, то липсва въобще и волеизявление на органа, което да създава
права, задължения или да засяга права, свободи и законни интереси на своя
адресат. Поради това издаденият административен акт/отказ за дерегистрация/ не
може да породи целените с него правни последици.
По изложените
съображения обжалваният отказ е нищожен административен акт и следва да бъде
обявен за такъв. Тъй като произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 160, ал.
3 от ДОПК като естеството
на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът следва да върне
преписката на ТД на НАП за ново произнасяне по подаденото от „МИК – 2001“ ЕООД заявление за дерегистрация по ЗДДС.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на разноски, следва да му се присъдят такива, представляващи държавна такса в
размер на 50 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН Отказ за дерегистрация по ЗДДС №044012002870532/18.09.2020г. по описа
на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №186/30.11.2020г. на директора
на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново.
ВРЪЩА делото
като преписка на ТД на НАП – В. Търново за ново произнасяне по подаденото от
МИК – 2001“ ЕООД Заявление за дерегистрация по ЗДДС с вх.
№ДДС.0000-0076586/04.09.2020г.
ОСЪЖДА Дирекция
„ОДОП” – В. Търново при ЦУ на НАП да заплати на „МИК – 2001” ЕООД от гр. В.
Търново разноски по делото в размер на 50/петдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: