Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 639 02.12.2019 година
Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
На …..12 ноември
…………..…………………………….…2019 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1353….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД против решение № 649/20.05.2019 г., постановено по гр.д. №
2998/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано
оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата
претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че рамковият договор урежда своеобразна рамка, която
позволява възможно най-балансираното, типично изпълнение по начина, по който
страните са се договорили. Той създава единен режим на множество отделни и
самостоятелни договори, които са житейски свързани. Счита, че рамковият договор
не е самостоятелен източник на конкретни права и задължения, защото няма окончателно
определен предмет, а е основа, на която ще се реализират бъдещи самостоятелни
сделки. Изготвеното приложение № 1 служило за индивидуализация на портфолиото
от вземания, прехвърлени с рамковия договор. Счита, че районният съд погрешно е
приел, че чл.10 от договора за заем е неравноправна клауза на основание чл.143,
т.15 ЗЗП, която разпоредба била неприложима в настоящия случай. Клаузата,
предвиждаща възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора в
полза на трето лице не накърнявала правата и законните интереси на длъжника,
нито водела до неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора. Счита, че съдът не би следвало да се произнася по валидността на
извършената цесия, тъй като предмет на спора е само установяване на вземането в
полза на ищеца. Излага съображения по правото в подкрепа на становището си.
Моли, съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
разреши спора по същество.
Въззиваемият Д.Т.Г. чрез особения си
представител адв. Ж.Р. оспорва жалбата. Излагат се съображения в подкрепа на
законосъобразността и правилността на обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, а по същество е неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е твърдял, че на 01.03.2017 г. подписал
приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., който сключил с „Изи Асет
Мениджмънт" АД. По силата на този договор му било прехвърлено вземане,
което произтичало от договор за паричен заем № 2608824/28.07.2016 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и ответника за сумата от 1 500 лв. Цедентът
упълномощил ищеца да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответника било
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2608824/02.03.2017 г. чрез
„Български пощи“ ЕАД. Писмото се върнало цяло. На 22.05.2018 г. до длъжника
било изпратено второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2608824 за
извършената цесия чрез куриер, което отново се върнало цяло, тъй като
получателят не бил открит на адреса. С договора заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 23.02.2017 г., на 15 равни двуседмични вноски, всяка по
111.11 лв., като падежът на първата бил на 11.08.2016 г., а на последната на
23.02.2017 г. На длъжника била начислена такса от 45 лв. за разходи за събиране
на вземането, както и неустойка за неизпълнение на посоченото в исковата молба
задължение по договора в размер на 782.70 лв., която страните се съгласили да
бъдела разсрочена на 15 равни вноски, всяка по 52.18 лв., които били платими на
съответните падежи на погасителните вноски. Така погасителната вноска станала в
размер на 163.29 лв. Била начислена и 163.81 лв. лихва за забава в размер на
действащата законна лихва от 26.08.2016 г. до подаване на заявлението в съда.
Длъжникът не бил платил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била
погасена до момента, била 243.46 лв., с която били погасени 104.36 лв.
неустойка за неизпълнение, 39.17 лв. договорна лихва, 99.93 лв. главница.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на
23.02.2017 г. Ищецът е твърдял, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника и такава
заповед била издадена по ч.гр.д. № 698/2018 г. на СтРС. Тази заповед била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искал е съдът да
признае за установено вземането му към ответника в размер на сумата от 1400.07
лв. за главница; 127.48 лв. договорна лихва от 25.08.2016 г. до 23.02.2017 г.;
с 678.34 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 08.09.2016 г.
до 23.02.2017 г.; с 45 лв. такса разходи; със 163.81 лв. обезщетение за забава
от 26.08.2016 г. до 05.02.2018 г., и законна лихва върху главницата от
06.02.2018 г. до изплащането й.
Ответникът
чрез особения си представител е оспорил иска.
Първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което е образувано
приложеното ч.гр.д. № 968/2018 г. на СтРС и е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Приел е, че на
28.07.2016 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД от една страна, като заемодател и
ответника от друга страна, като заемател, е сключен договор за паричен заем №
2608824, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило на ответника
кредит в размер на 1 500 лв., а ответникът се задължил да му го върне, заедно с
начислените възнаградителни лихви, разсрочено, на 15 равни двуседмични вноски,
всяка по 111.11 лв. с последен падеж на 23.02.2017 г. Приел е, че по делото не
е спорно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изпълнило задължението си по този
договор и е предоставило в брой на ответника сумата. На 01.03.2017 г. ищецът
подписал с „Изи Асет Мениджмънт“ АД приложение № 1 към рамковия им договор от
16.11.2000 г. за продажба и прехвърляне на вземания , в т.ч. и от ответника по
процесния договор за заем общо 2286.65 лв. С пълномощно „Изи Асет Мениджмънт“
АД е упълномощило ищеца да уведомява от негово име длъжниците за цедираните с
всяко приложение към рамковия им договор за цесия вземания. Приел е, че по
делото няма данни ответникът да е получил уведомление за процесната цесия преди
подаване на заявлението и образуване на делото, поради което е приел, че те са
са получени от него в хода на делото, с връчването им на особения представител с преписа от исковата молба и
приложенията към нея. Освен това е приел, че ответникът е извършил преди
цесията две плащания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с които и отстъпката по тях е
платил за погасяване на този кредит до датата на последното от тези плащания на
30.08.2016 г. сумата от общо 243.46 лв., след което е преустановил плащанията
си.
От правна страна първоинстанционният съд е
приел, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е имал законовата възможност да прехвърли
на ищеца с приложението към рамковия им договор за цесия и процесните вземания
срещу ответника по договора за заем, защото той не предвижда такава възможност
(чл. 26, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Поради това цесията, с която
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е цедирало на ищеца тези вземания, се явявала нищожна
в тази й част и не е произвела правни последици, т.е. не е прехвърлила вземания
на ищеца. Поради това е приел, че той не е титуляр на вземането и кредитор на
това основание. Затова не е активно материалноправно легитимиран да иска
плащането им от ответника.
Въззивната жалба е
неоснователна.
Въззивният
съд намира, че от фактическа страна по делото не е било спорно: ответникът,
сега въззиваем, е страна по договор за потребителки кредит, по силата на който
е получил „Изи Асет Мениджмънт“ АД заем от 1 500 лв., който се е задължил да
върне на 15 равни двуседмични вноски, всяка по 111.11 лв. с последен падеж на
23.02.2017 г. заедно с възнаградителната лихва. С рамков договор от 16.11.2010
г. дружеството заемодател е прехвърлил вземания, в т.ч. и вземането си към
въззивника съгласно приложение № 1 към договора за цесия. С пълномощно от
09.09.2015 г. цедентът е упълномощен от цесионера да уведомява всички длъжници
– кредитополучатели, поръчители, съдлъжници и наследници, за извършената
цесия. По делото не е било спорно, че
цесията не е била съобщена на въззиваемия, тъй като от представено известие за
доставяне, адресирано до него, е видно, че писмото не е потърсено. Второто
уведомление също е било върнато невръчено, тъй като получателят не е бил
открит.
При така приетата фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо него и
третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Това обаче не
означава, че предишният кредитор (цедента) няма правото да упълномощи новия
кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Според чл.36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил -
чл.39 ЗЗД, и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията (Р-137-2015 г., ІІІ г.о.). В случая обаче
уведомленията не са връчени, което не е било спорно по делото и се признава от
ищеца. Уведомителните писма са останали невръчени според отбелязването,
извършено от пощенския служител, респ. от куриера. Не е надлежно връчено уведомление,
което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на
подателя като невръчено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от
които може да се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя
(Р-144-2012 г., ІІ т.о.). Удостовереното от пощенския оператор, че адресатът е
непознат не презумира недобросъвестно поведение на получателя – укриване, отказ
за получаване и пр., тъй като той не е страна по договора между подателя и
пощенския оператор (Р-41-2017 г., ІІ г.о.; Р-148-2016 г., І т.о.).
Неоснователно
ищецът е претендирал права от обстоятелството, че уведомленията за извършената
цесия да били връчени на ответника. Вярно е, че ВКС приема за редовно
уведомяване, ако уведомленията са връчени на длъжника заедно с исковата молба и
приложенията към нея и това е така, защото законодателят не е предвидил
конкретен, специален начин за уведомяването. Тази хипотеза обаче в случая е
неприложима, тъй като ответникът-длъжник е представляван в производството от
особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. За разлика от
процесуалния представител на страната в гражданския процес, особеният
представител не би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими до
спорното право факти, вкл. и знанието за извършената цесия. А целта на закона
(нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД) е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно
изпълнение на лице, което не е носител на вземането и е немислимо да бъде
осъществена в хипотезата, когато длъжникът се представлява от особен
представител. Връчването на особен представител не може да се приравни на
връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат именно поради
невъзможността този особен представител да доведе до знанието на длъжника
узнатите факти и обстоятелства, релевантни за спорното право. Представителната
власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акта на
съда, с който той е назначен, като приложение намират общите правила на чл.47,
ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.3 ГПК – ТР 6/2012 г.
на ОСГТК, т.6. Тази представителна власт е ограничена – арг. чл.29, ал.5 ГПК,
от което следва, че особеният представител не притежава пасивна представителна
власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение. Няма основание по аналогия да се прилага практиката на ВКС
(Р-198-2019 г., І т.о.) за обявяването на предсрочна изискуемост на вземането,
тъй като тя (предсрочната изискуемост) представлява изменение на договора,
сключен между страните, и в който те са постигнали съгласие при настъпване на
определени обстоятелства да възникне потестативното право на кредитора за
промяна на срока на договора. С договора за цесия обаче се променя една от
страните в материалното правоотношение, която промяна не зависи от настъпването
на обективни факти, предвидени в договора или при наличието на конкретни
уговорки между страните. След като двата института – този на предсрочната
изискуемост и този на цесията - притежават множество разлики, изключващи
аналогията, е немислимо по аналогия да
се прилага разрешението, дадено в посоченото горе решение на ВКС, касаещо само
предсрочната изискуемост.
С оглед
на тези съображения въззивният съд намира, че длъжникът не е бил уведомен за
прехвърлянето на вземането на новия кредитор по предвидения в закона ред,
поради което цесията няма действие спрямо него. Затова той не дължи търсената
от него сума на този ищец. Изложените във въззивната жалба оплаквания се явяват
неотносими в случай, че искът е изначално неоснователен. Като е достигнал до
този извод, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви въззивният съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 649 от 20.05.2019 г., постановено по гр.д.
№ 2998/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: