№ 970
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110201117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Д. ХР., в
качеството му на управител на „ ВИР 222” ЕООД, ЕИК 204 694 645, чрез адв.Д. К., ВАК
срещу НП № 03-010367/19.09.2018 год. на изпълняващ длъжността директор Дирекция „
Инспекция по труда“ Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП , като се твърди, че същото е незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Д. Ошавкова, която моли
НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 14.08.2018 г. представители на Д ИТ Варна, свидетелите М.Д. и К.Д. – главни
инспектори от Дирекция Инспекция по труда гр. Варна, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на дружеството „ВИР 222” ЕООД, представлявано от Д. Г. Б.,
стопанисващо обект - ресторант „Копитото”, намиращ се в гр. Варна, к. к. „Св. Св.
Константин и Елена”.
За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка ПР 1828358/10.09.2018 год., в
т.1 от който, като нарушение било констатирано, че не е документирано в Книга за
1
инструктаж / Приложение 1/ провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа на С. Д. С. с ЕГН ********** на длъжност „ работник в кухня” в деня на
постъпването и на работа, в нарушение на чл.11,ал.5, вр. чл.12,ал.1 и 2 от Наредба № РД-07-
2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд / обн. ДВ.бр.102/22.12.2009 год./.
На 10.09.2018 г. св. Д. – главен инспектор в ДИТ-Варна съставила Акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 03-010367/10.09.2018 г. на „Вир 222” ЕООД затова,
че в качеството си на работодател не е документирал провеждането на начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа в Книга за начален инструктаж / Приложение 1/ на С. Д.
С. с ЕГН ********** на длъжност „ работник в кухня” в ресторант „ Копитото”, находящ се
в гр.Варна, КК Св.Св. Константин и Елена, стопанисван от „ ВИР 222” ЕООД в деня на
постъпването му на работа.
Нарушението е извършено на 254.07.2018 год., в обект – ресторант „ Копитото”, находящ се
в КК Св.Св. Константин и Елена, стопанисван от „ ВИР 222” ЕООД, към който момент е
следвало да се документира провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа в книгата за начален инструктаж – нарушение на чл.11,ал.5, във вр. с чл.12, ал.1 и
ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд / обн. ДВ.бр.102/22.12.2009 год./.
АУАН е връчен на 10.09.2018 г. на упълномощеното лице /пълномощно рег. №
5842/01.08.2017 г. по регистъра на нотариус Г. /, което в графата за бележки и възражения
записало "Възраженията са същите като в акт № 368".
В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка АНО издал обжалваното НП , с което за извършено нарушение на
нарушение на чл.11,ал.5, във вр. с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / обн.
ДВ.бр.102/22.12.2009 год./, на осн. чл.416,ал.5,във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 200 лв..
В хода на съдебното производство с показанията си свидетелите М.Д. и К.Д. потвърждават
изложената в АУАН фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за непротиворечиви,
конкретни и относими към останалите доказателства.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д. и Д., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства - преписката по
АНП, вкл. АУАН, протоколи за извършена проверка, писма, обратни разписки и др.,
2
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК и които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към
жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
От правна страна:
Относно допустимостта на жалбата:
В атакуваното НП №03-010367/19.09.2018 год. е налице служебно отбелязване, че същото е
връчено на 10.10.2018 г. и на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН е влязло в сила на 18.10.2018
год..
За да се позове на разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН ("Когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването"), АНО е взел предвид две върнати цялост
известия за доставяне от "Български пощи" от 09.10.2018 г. и от 10.10.2018 год. с
отбелязване на тях " адреса преместен". Разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН обаче няма
предвид фактическото ненамиране на нарушителя на адреса му на определена дата и час, а
безспорни факти, че към момента на посещението същият вече не живее на адреса и
кумулативно с това "новият му адрес е неизвестен". Изричното уточнение за това
кумулативно обстоятелство от страна на законодателя е именно за да се отграничат случаите
на недостатъчно положени адекватни усилия по връчване на НП от съставомерната
хипотеза на чл.58,ал.2 от ЗАНН . В случая е налице единствено отбелязване, че адреса е
преместен, което не може да се приравни на ненамиране на адреса. Още повече, че се касае
за юридическо лице, вписано в ТР и с много начини за призоваване, включително
електронна поща. В този смисъл, АНО неправилно се е позовал на хипотезата на чл.58,ал.2
от ЗАНН, която не е била налице.
С оглед горното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от
надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
На следващо място - НП е издадено от компетентен орган – изпълняващ длъжността
Директора на Дирекция „ Инспекция по труда ” Варна, съгласно приложената Заповед №
1147/27.08.2018 год. на главен секретар на ИА ГИТ. АУАН също е съставен от компетентно
лице, съобразно т. 4 от заповед № 0280/03.08.2010 год. на ИД на "ГИД" .
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект не е
погасена по давност. Мотивите на съда за това се състоят в следното:
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не
следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на
наложените административни наказания. В ЗАНН липсва регламентация на давностни
3
срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат
в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27
февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК
на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в
конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.
Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във
вр. с чл.80, ал.1,т.5 от ЗАНН във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1,т.5 от НК /
действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според
чл.81,ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в
случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири
години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН
същият тече от извършване на деянието.
В конкретния случай дружеството е санкционирано за нарушение на чл.11, ал.5, във вр. с
чл.12, ал.1 и 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, извършено на 125.07.08.2018 год. . НП е било
издадено на 19.09.2018 г. и изпратено за връчване на 10.10.2018 год..
Административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се
погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, съответно на 10.03.2023 год., който срок към настоящия момент не е изтекъл.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице
и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Това, че АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел не се явява съществено нарушение , тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, седалище и адрес на
управление, ЕИК по БУЛСТАТ, представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1
4
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
На дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12,
ал. 1 и 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд / обн. ДВ бр. 102/2009 г. /.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредбата инструктажите, проведени по реда на
наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Според чл.
12, ал. 1 от Наредбата начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа
в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да има качеството на
работодател спрямо конкретно лице и на това лице да не е проведен начален инструктаж по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при постъпването
му на работа.
По делото не се оспорва, че дружеството има трудови правоотношения с лицето С. Д. С. с
ЕГН **********, за длъжността «работник в кухня » и в този смисъл дружеството -
жалбоподател категорично се явява работодател по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба №
РД -07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, както и §1, т.1 от ДР на КТ. Ето защо и към него е относима разпоредбата
на чл.11, ал.1 от цитираната Наредба, съгласно която работодателят осигурява провеждането
на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, независимо от срока
на договора и продължителността на работното време … . Съгласно чл.10, ал.3 от същата
Наредба инструктажът бива начален, на работното място, периодичен, извънреден и
ежедневен. Според нормата на чл.12, ал.1 от Наредбата, начален инструктаж се провежда на
лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.11, ал.1, т.1-5, сиреч и на
работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието.
Предвид изложеното за дружеството-жалбоподател е съществувало задължение да осигури
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на Стоянова.
Административно-наказващия орган е преценил, че в процесния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, с оглед констатацията, че не са настъпили вредни
последици. Разпоредбата на чл. 415в от КТ, предвижда имуществена санкция в размер от
100 до 300 лв. АНО е наложил наказание към средния размер, а именно 200 лв..
Според състава на съда размера на наказанието е необоснован, доколкото в наказателното
постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от
минималното.
Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към
определения от закона минимум от 100 лв., като намери същото в този му размер за
5
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Съобразно уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 40.00
лв..
От друга страна още с жалбата си процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане за присъждане на разноските по делото по реда на АПК, но не е представил
доказателства за направени такива,поради което искането му следва да се остави без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ № 03-010367/19.09.2018 год. на изпълняващ длъжността директор Дирекция „
Инспекция по труда“ Варна, с което на „ ВИР 222” ЕООД, ЕИК 204 694 645, представлявано
от Д. Д. ХР., в качеството му на управител за извършено нарушение на нарушение на
чл.11,ал.5, във вр. с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / обн.
ДВ.бр.102/22.12.2009 год./, на осн. чл.416,ал.5,във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ наложил
имуществена санкция в размер на 200 лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 100
лв..
ОСЪЖДА „ ВИР 222” ЕООД, ЕИК 204 694 645, представлявано от Д. Д. ХР. - управител да
заплати на Д ИТ Варна сумата от 40.00 лв., представляваща разноски по делото за
юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7