НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ 4659/1.11.2019г.
Гр.Варна,1.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 10 790 по
описа за 2019 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по
делото е образувано по искова молба , предявена във ВРС с вх.№ 50 661/19.07.2019 г. от ищеца Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А,
чрез процесуалният му представител - адв.С.Т.А. *** ,
със съдебен адрес:*** против ответното дружество „С. С.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ, чл.
245, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата от общо 1144,14
лева (хиляда сто четиридесет и четири лева и четиринадесет стотинки), представляваща сбора
от следните суми:
На основание чл. 128,
т. 2 КТ, вр. с чл. 242 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата от 437,26 лв., съставляваща нетното трудово възнаграждение за м. април 2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда
– 10.07.2019г. до окончателното изплащане на същата;сумата от 4,86 лв., съставляваща дължима лихва за
забава, изчислена върху главницата от 437,26 лв. за периода от 01.06.2019г. до
датата на депозиране на исковата молба пред съда;
На основание чл.128,
т.2 КТ, вр. с чл. 24 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата от 439,99 лв. съставляваща нетното трудово
възнаграждение за м. май 2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба пред съда - 10.07.2019г.
до окончателното изплащане на същата; сумата
от 4,89 лв., съставляваща дължима
лихва за забава, изчислена върху главницата от 439,99 лв. за периода от
01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда.
На
основание чл. 86 ЗЗД,вр.с чл.245,ал.2 КТ сумата от
12,46 лв. – съставляваща
дължима лихва за забава , изчислена
върху главницата от 444,06 лв. (нетното трудово възнаграждение за месец януари 2019г.) за периода от 01.04.2019г. до 01.07.2019г.
На
основание чл. 86 ЗЗД,вр.с чл.245,ал.2 КТ сумата от
8,76 лв.,
съставляваща дължима лихва за забава,
изчислена върху главницата от 444,06 лв. (нетното трудово възнаграждение за месец февруари 2019г.) за периода от 01.05.2019г. до 01.07.2019г.
На
основание чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата от 233,33 лв. съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба пред съда – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на същата;сумата от 2,59лв., съставляваща дължима
лихва за забава, изчислена върху
главницата от 233,33 лв. за периода от 01.06.2019г. до датата на депозиране на
исковата молба пред съда.
Отправените
до РС Варна искания по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, визирани по-горе са с
посочената правна квалификация.
В
откритото по делото съдебно заседание от 18.10.2019 г.,ищецът представляван от адв. Ст. А. е десезирал частично
съда,тъй като след
подаване на исковата молба ответното дружество било изплатило на ищеца трудовото
възнаграждение за м. март.В тази връзка и иска за главница и лихва за м. март
2019 г е отеглен, поради плащане.
Видно от протокола от
откритото съдебно заседание ВРС частично
е прекратил производството по гражданско
дело № 10790/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, по
предявените искове от Г.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** А, срещу „С. С.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. с
чл. 242 КТ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 444,06
лв. –съставляваща нетното трудово
възнаграждение за м. март 2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба пред съда – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на същата;
както и за сумата от 4,93 лв.,
съставляваща дължима лихва за забава,
изчислена върху главницата от 444,06 лв. за периода от 01.06.2019г. до датата
на депозиране на исковата молба пред съда, на
основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска в тази част.
Ищецът
основава на следните релевирани факти и
обстоятелства: Твърди
се в исковата молба, че Г. Г. по силата на сключен трудов договор № 2302/22.12.2015г., на основание чл. 70, ал.
1, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ приел за изпълнява в
ответното дружество длъжността „Охранител“ на пълно работно време от 8 часа и с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лева, равняващо се на
минималната работна заплата към момента на сключване на договора. На основание
чл.245 КТ възнаграждението се изменяло /увеличавало/ при всяко увеличение на
минималната работна заплата, като от началото на 2019 г. вече било в размер на
560 лева месечно. Трудовите задължения на ищеца се изразявали в охрана на обект
„*“. Тъй като от началото на 2019г. ищецът не бил получавал договореното
трудово възнаграждение, на 30.05.2019 г., Г. Г. подал Заявление до управителя
на ответното дружество, с което декларирал, че считано от 01.06.2019 г.
прекратява сключения между страните трудов договор на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ поради неизплащане на трудовото
възнаграждение.Това заявление, сочи ищеца, било изплатено до работодателя чрез
куриерска фирма „*„АД до седалището на ответника и съгласно върната обратна
разписка – било получено от служител на ответника на дата 31.05.2019 г. Твърди
се още в исковата молба, че след многократни напомняния и молби от страна на
ищеца към ответното дружество, че му се дължи трудово възнаграждение за пет
месеца и съответните обезщетения съгласно КТ, едва на 01.07.2019г. му били
изплатени част от дължите се суми –представени като заплати за месеците януари
и февруари 2019 г. Към момента, сочи ищецът, че ответното дружество не му било
изплатило полагаемите му се трудово възнаграждение за м. 03, 04,05.2019 г.,
полагащата му се лихва за забава върху неплатените навреме трудови
възнаграждения за месеците 01, 02, 03, 04 и 05.2019 г., съгласно чл. 245, ал. 1 КТ както и на основание чл. 224, ал. КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019
год.Т.е. към датата на завеждане на исковата молба, обобщава ищецът, ответното
дружество му дължало исковите суми ,подробно посочени и в петитумите на искова
молба по размери, периоди и основания. В подкрепа на твърденията си ищецът е
направил искания по делото да бъдат приобщени представените с искова молба и
описани в същата заверени за вярност с оригинала копия на документи,
обективирано е особено искане на страница трета, като се желае РС Варна да
уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените съдебно
деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от
дата 18.10.2019 год.процесуалният представител на ищеца адв.Ст.А.от
АК Варна е направил искане по делото да бъде постановено Неприсъствено
решение, като в полза на ищеца се присъдят сторените разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Видно от протокола от проведено о.с.з. от 18.10.2019 г.,настоящият
съдебен състав е уважил искането на процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт
по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК, като е намерил искането
за постановяване на Неприсъствено решение за основателно.Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия казус е налице именно
фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата
страна е уважено .
Единствено и само за
пълнота на мотивите съдът намира,че докладвания в 16,00 ч. факс от деловодителя
на състава не може да бъде взет предвид поради следното : Факсът е бил изпратен
от номер +02 8650025 13:03 ч. и получен
във ВРС в 13:26 ч.Исковата молба е била
връчена на ответника на дата 24.07.2019г.и срокът за отговор е изтекъл на 24.08.2019
г. Ето защо при стриктно спазване на императивните разпоредби на ГПК не
може да се изведе друг извод,освен че по делото няма постъпил отговор на искова
молба.Нещо повече : Макар и да не е вменено в задължение на съда, настоящият
съдебен състав с Разпореждане № 46 000/18.10.2019 г. предприе действия по
изискване на всички висящи във ВРС дела с участието на ответника по делото като
страна .След запознаването с висящите още три граждански дела и едно
наказателно/ посочени по номера в цитираното Разпореждане/ Председателят на ХLII –ри състав при ВРС установи, че отговор от ответника по настоящото
дело физически липсва по което и да от всички общо пет дела.Установи се още, че
единственото дело по което в действителност е имало изпратен отговор на искова
молба е гр.д.№ 10788/19 по описа на РС Варна, ХХVI – ти
състав. Ето защо след запознаване с материалите по цитираното дело и
установяване на факта,че отговор по чл.131 ГПК е бил депозиран по гр.д.№
10788/19 и е приложен по делото , настоящият състав разпореди да се изготви
само заверено копие на товарителницата, с която е бил изпратен отговора.Тази
товарителница обаче е от дата 26.08.2019 г.,11:00 ч. Към факса получен след приключване
на настоящото дело е приложено копие на товарителница също от дата 26.08.2019
г., но от друг час и с друг номер – 17:10 ч. Установи се още ,че по гр.дело № 10 789/2019
г. по описа на ХLVII –ми състав, към корица е
приложен 1 брой отговор на искова молба от ответника, но касаещ
гражданско дело № 10 787/2019 г.,за което са предприети съответните
действия .
При тези обективни данни настоящият
съдебен състав приема,след щателното запознаване със всички дела по които
ответникът е страна и книжата по тези дела, че не е наличен отговор на искова
молба по настоящото дело а дори и в
условията на евентуалност да се приеме, че е бил изпратен чрез куриерските
услуги на * (независимо с коя
товарителница), след като и двете товарителници са от дата 26.08.2019 г. се
налага извода ,че ако е имало отговор по чл.131 ГПК, то срокът затова е изтекъл
два дни преди да бъдат съставени товарителниците.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в
негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на спора съдът следва да определи и
да присъди разноските по делото дължими се в полза на ищцовата страна.
Ищецът по делото е извършил един разход а именно
заплатил е сумата от 380 лева за осъщественото от адвокат Ст.А.
процесуално представителство по настоящото дело.Фактът че сумата за адвокатски
хонорар е платена в брой е виден от лист 18 – ти по делото – договор за правна защита и съдействие Серия Б №
355642 . Ето защо съдът присъжда тази сума в полза на ищеца.
При този изход на спора и поради факта ,че ищците по
трудови дела са освободени от плащане на държавна такса,съгл. чл. 78, ал.6 ГПК,
ВРС следва да определи размера на дължимата се държавна такса ,която да възложи
в тежест на ответника . Съдът приема, че с оглед факта, че исковата молба е
поддържана за сумата от общо 1144,14 лева а не в първоначалния й размер от 1 593,13 лв.
справедливо е определяне на такса върху по-ниската сума.Ето защо и съгл. чл.1
от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК съдът
определя такса от 4 % върху всеки иск , но не по-малко от 50 лева за един иск .Т.е.
за исковете за главници по чл.128, т.2 КТ – 50 лв.;за иска за лихви върху
главниците 50 лв.;за иска за главница по чл. 224 КТ - 50 лв. и за иска за лихва
върху обезщетението по чл.224 КТ също 50 лв. –общо 200 лева за всички искове .
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„С. С.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** А, чрез процесуалният му представител - адв.С.Т.А.
*** , със съдебен адрес:*** ,по
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
СУМАТА
от ОБЩО 1144,14
лева (хиляда сто четиридесет и четири лева и четиринадесет стотинки), представляваща сбора
от следните суми:
На
основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 242 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата от 437,26 лв., съставляваща нетното трудово възнаграждение за м. април 2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред
съда – 10.07.2019г. до окончателното
изплащане на същата;сумата от 4,86 лв.,
съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от 437,26 лв.
за периода от 01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда
-10.07.2019г.;
На
основание чл.128, т.2 КТ, вр. с чл. 24 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата от 439,99 лв. съставляваща нетното трудово
възнаграждение за м. май 2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда - 10.07.2019г. до окончателното изплащане
на същата; сумата от 4,89 лв., съставляваща дължима лихва за
забава, изчислена върху главницата от 439,99 лв. за периода от 01.06.2019г. до
датата на депозиране на исковата молба пред съда- 10.07.2019г.
На
основание чл. 86 ЗЗД,вр.с чл.245,ал.2 КТ сумата от
12,46 лв. – съставляваща
дължима лихва за забава , изчислена
върху главницата от 444,06 лв. (нетното трудово възнаграждение за месец януари 2019г.) за периода от 01.04.2019г. до 01.07.2019г.
На
основание чл. 86 ЗЗД,вр.с чл.245,ал.2 КТ сумата от
8,76 лв.,
съставляваща дължима лихва за забава,
изчислена върху главницата от 444,06 лв. (нетното трудово възнаграждение за месец февруари 2019г.) за периода от 01.05.2019г. до 01.07.2019г.
На
основание чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата от 233,33 лв. съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.07.2019г. до окончателното
изплащане на същата;сумата от 2,59лв.,
съставляваща дължима лихва за забава,
изчислена върху главницата от 233,33 лв. за периода от 01.06.2019г. до датата
на депозиране на исковата молба пред съда-10.07.2019г.
ОСЪЖДА „С. С.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** А, чрез процесуалният му представител - адв.С.Т.А.
*** , със съдебен адрес:*** СУМАТА от 380,00 лева ( триста
и осемдесет лева ) сторените от ищеца съдебно
- деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция за заплатен адвокатски
хонорар, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78,ал.6 ГПК във вр. с чл.1от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК „С.
С.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** ЗАПЛАТИ в полза
на ДЪРЖАВАТА по сметка на ВРС сумата от общо 200,00 лева (двеста лева), представляваща дължима държавна такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните , като на ищеца се връчи
чрез адвокат Ст.А. ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :