Р Е Ш Е Н И Е 204/19.5.2020г.
№ 19.05.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти
граждански състав
На 19.05
2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело №
862 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от М.Т.Ж. , за издаване на заповед за защита срещу
осъществено по отношение на молителката
домашно насилие от страна на Д.Ж.Ж. – нейн ***.
В молбата е изложено описание на
фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърденият акт на домашно
насилие. По отношение на молителката било осъществявано системно домашно
насилие от ответника. Твърди се, че от преди 25.03.2020 год. и на 02.04.2020 год. ответникът
упражнявал постоянен психически тормоз върху молителката, като я обиждал,
крещял й, пишел й по вайбър, пресрещал я и я обиждал.
С описаното ответникът упражнявал непрекъснат физически тормоз спрямо ищцата,
което я карало да се страхува за здравето и за живота си , предвид че не знаела
какво ще последва.
Към молбата е приложена
декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД. Представени са
и други писмени доказателства.
В съдебно заседание молителката –
лично и чрез упълномощен адвокат поддържа молбата. Ангажира доказателства.
В депозиран отговор ответникът
оспорва молбата. В с.з. се явява лично и с упълномощен адвокат, чрез когото
оспорва изложените от молителката факти и обстоятелства. Ангажира доказателства.
Ямболският
районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи,
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е
допустима като подадена в преклузивния едномесечен
срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен
на 02.04.2020 год., пред родово и местно компетентен съд.
За осъществения акт на домашно
насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която изцяло
възпроизвежда фактите в молбата.
От приетото удостоверение за
сключен граждански брак се установява, че страните са съпрузи от 24.12.1980
год.
По делото са събрани и гласни
доказателства. В показанията си св. Ж. – *** на страните посочва, че по време
на обявеното извънредно положение, той и семейството му били в с.Б., от една
страна за социална изолация от друга, за да бъде нещо, като „охрана“ на ***,
която му била споделяла, че ответникът употребява алкохол и я обижда. Твърди да
е бил свидетел на скандал предизвикан от ответника на 25.03.20110 год., когато
и същият се изнесъл от съвместно обитаваното жилище. След това имало някаква
обратна връзка между страните по „Вайбър“ с молба за
среща. До 02.04.2020 год. майка му не ходела сама из селото, защото се
страхувала, винаги някой от тях бил с нея. На процесната
дата отишла сама до селския млекар. После му разказала за случилото се. Баща му
я срещнал , поговорили си, а когато се връщала я чакал и започнал със
системните си обиди,крещял, от което тя
изпитала голям страх и притеснение. Когато се прибрала била с насълзени очи и
треперела. След постановяване определението на съда определено *** била
по-спокойна.
Св. Г. – съсед на страните в с.Б.,
посочва, че през м. април е бил основно в селото, т.к. правели ремонт.Присъствали
заедно с баща си на изнасянето на багажа на Д. от дома им, но не си спомня
точната дата и месец. Твърди да е видял заедно страните последно на 01.04.2020
год., гледал ги от двора на имота си, вървели
и си говорели, но не било на висок тон, нямало крясъци, обиди, бутане,
само жестове с ръце. После ответникът му казал, че направил най – голямата
грешка в живота си като прехвърлил имота си приживе на сина си. След този ден
не ги бил виждал заедно. Познавал Д. като добър и спокоен човек.
Основателността
на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно
насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя,
доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а
именно - всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по
делото доказателства, вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителката за
извършеното насилие, че е
налице осъществено по отношение на същата психическо насилие, изразяващо се в
отправяне на обиди през твърдения в
молбата за защита период.
Съдът намира че в процесния случай, освен декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН
, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за
защита, твърденията на молителката се подкрепят в пълна степен от показанията
на разпитания свидетел Ж., които съдът кредитира като логични, безпротиворечиви и дадени от лице, което има непосредствени
впечатления от живота на страните и близка родствена връзка с тях, което според
съда води до нелогичност същият да е
пристрастен към някоя от страните – негови родители. В процеса годни доказателства,
оборващи отразеното в декларацията не са ангажирани от ответната страна.Като
такива не могат да бъдат ценени и показанията на св. Г., т.к. последният е
категоричен, че свидетелства за дата 01.04.2020 год., а на процесната
– 02.04.2020 год. не е виждал страните.
Описаното поведение на ответника по принцип е морално укоримо и противоправно, защото е от естество
да засегне неприкосновеността на личността в емоционален план и да наруши
спокойствието и нормалния житейски ритъм, както и да предизвика
тревога и безпокойство. От разпита
на свидетеля
Ж. се установява, че изострянето на междусемейните отношения е градирало от 25.03.2020 год., а и преди това, следователно
не може да
става въпрос за инцидентност на проявата.Ето защо молбата
като основателна следва да бъде уважена.
При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период, следва да бъде преценено какви мерки
съдът следва да наложи, за да гарантира
защитата на молителя. Съдът намира, че следва да бъдат наложени само мерките по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, последната за период от шест месеца, като при преценката си отчете, от
една страна тежестта на извършеното, ,
повторяемостта в поведението на ответника, а от друга факта, че упражненото психическо
насилие не е било крайно, както
и че се
касае за много близки роднини,
чиито отношения е
вероятно да не са
безвъзвратно разрушени. Поисканата мярка
по т.2 не следва да бъде налагана, т.к. безспорно се установи, че още преди
02.04.2020 год. ответникът е напуснал съвместно обитаваното жилище.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в размер на 200 лв., която съдът намира за съответстваща на
нарушението. На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника
следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото
производство в размер на 25 лв., както и разноските сторени от молителката в
размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2
от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
Р Е Ш
И:
НАЛАГА мерки за
защита на М.Т.Ж., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо
нея домашно насилие от страна на Д.Ж.Ж., ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Д.Ж.Ж.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Т.Ж..
ЗАБРАНЯВА на Д.Ж.Ж.
да приближава М.Т.Ж., жилището, местоработата
и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м., за срок от 6 месеца.
НАЛАГА на Д.Ж.Ж.,
ЕГН ********** на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на глоба в размер на 200
лв.
ОСЪЖДА Д.Ж.Ж., ЕГН ********** да
заплати на М.Т.Ж., ЕГН ********** разноски
за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА Д.Ж.Ж., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен
съд в размер на 25 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за
наложената глоба и присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за
защита.
Указва на полицейските
органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Д.Ж.Ж.,
ЕГН **********,че при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от
заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Ямбол
и РУ на МВР - Сунгурларе.
Решението може да се обжалва
пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: