О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, ІV въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.ч.д. № 4782 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба,
подадена от упълномощен защитник на осъдения П.М.Б., срещу определение от
08.04.2019 г. по н.о.х.д. № 16405/2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 116-ти състав, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил П.М.Б. да заплати
на А.Б.Ж.сумата от 2080.00 лева, представляваща направени в производството по
делото разноски за процесуално представителство, както и за сумата от 5.00
лева, представляваща такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Според
частния жалбоподател, атакуваното определение на районния съд е неправилно, в
подкрепа на което се твърди, че поначало присъждането на разноски в полза на
частния обвинител и граждански ищец по делото не се следва, тъй като осъденият
не се е признал за виновен в производството по делото, а освен това,
присъдената от първоинстанционния съд сума е прекомерна по своя размер и следва
да се намали съобразно правилата на ГПК с оглед уважената част на гражданския
иск.
Препис от частната жалба е връчен на
представител на Софийска районна прокуратура и на процесуален представител на А.Ж.,
като срещу така подадената частна жалба е постъпило писмено възражение с вх. №
1074664 от 19.11.2019 г. от процесуален представител на А.Ж., с което е
изразено становище за недопустимост на частната жалба.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата по
делото, въз основан на закона, приема за установено, следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в
законоустановения срок (при съобразяване датата на пощенското клеймо от
10.05.2019 г.).
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Настоящият съдебен състав формира този
извод, като взе предвид фактът, че производството по н.о.х.д. № 16405/2015 г.
на Софийски районен съд е приключило с присъда от 04.10.2016 г., с която
подсъдимият П.М.Б. е признат за виновен в това на 03.09.2014 г. е извършил
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Тази
присъда е изменена с решение № 287 от 26.03.2019 г. по в.н.о.х.д. № 5105/2018
г. на Софийски градски съд, единствено в частта относно уважения размер на
гражданския иск, като същият е увеличен от 3000.00 лева на 5000.00 лева, т.е.
по отношение виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, двете
съдебни инстанции са били единодушни. С оглед така развилата се и приключила
инстанционна проверка на присъдата, същата се счита влязла в сила на 26.03.2019
г. От материалите по делото и в частност от приключилото въззивно производство
по съществото на делото е видно, че частният обвинител и граждански ищец е
претендирал пред въззивната инстанция присъждане на направените от него във
връзка с първоинстанционното производство по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както и че съдът с решението си е оставил без разглеждане това
искане, като е указал на първоинстанционния съд да се произнесе по него след
връщане на делото. Именно така е процедирал Софийски районен съд като е
постановил обжалваното понастоящем определение, като се е произнесъл по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в
тежест на осъдения направените разноски от частния обвинител и граждански ищец
Жабленски.
Определението на районния съд е
законосъобразно, тъй като съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
граждански ищец, ако са направили такова искане, а съгласно чл. 190, ал. 2 от НПК за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния
съд. Конкретният случай попада именно в хипотезата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
тъй като с посочената по-горе влязла в сила присъда, подсъдимият П.М.Б. е признат
за виновен в това на 03.09.2014 г. е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1 от НК спрямо конституирания като частен обвинител и граждански
ищец пострадал А.Б.Ж.. Редом с това следва да се отбележи, че в случая са налице
доказателства, сочещи недвусмислено, че от страна на частния обвинител и
граждански ищец действително са били направени разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с развилото се и приключило наказателно производство.
В удостоверение на това е представеният по делото договор за правна защита и
съдействие № 574479 от 17.11.2015 г., приложен на л. 21 от първоинстанционното
производство, от съдържанието на който е видно изричното отбелязване, че във
връзка с осъщественото процесуално представителство на частния обвинител и
граждански ищец А.Ж. в производството по делото, е била заплатена в брой сумата
от 2080.00 /две хиляди и осемдесет/ лева. Така представеният договор за правна
защита и съдействие съставлява доказателство за реалния размер на направените
разноски за адвокатско възнаграждение, което съобразно задължителните указания
на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по т. д.
№ 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, надлежно удостоверява извършеното плащане, тъй като
има значението на разписка. При това положение и с оглед липсата на
доказателства за други разходи на частния обвинител и граждански ищец във
връзка с развилото се първоинстанционно производство, районният съд е
процедирал законосъобразно като е присъдил в полза на А.Ж. сумата от 2080.00
лева, за заплащането на която на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил П.Б..
В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че ирелевантно за
произнасянето на съда по чл. 189, ал. 3 от НПК е субективното отношение на
осъдения по въпроса за неговата вина, още повече, че този въпрос е разрешен в
положителен смисъл с влязъл в сила съдебен акт, което означава, че визираната в
чл. 189, ал. 3 от НПК законова предпоставка е налице. Редом с това, жалбоподателят
следва да има предвид, че в конкретния случай не е налице основание за
намаляване на размера на присъдените разноски, тъй като адвокатското
възнаграждение е съобразено, както с фактическата и правна сложност на делото,
така и с установените правила в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения частната
жалба, станала повод за образуване на настоящото въззивно частно наказателно
производство е неоснователна, а обжалваното определение на районния съд се
явява законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
По тези мотиви, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.04.2019
г. по н.о.х.д. № 16405/2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
116-ти състав, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил П.М.Б., ЕГН: **********, да
заплати на А.Б.Ж., ЕГН: **********, сумата от 2080.00 лева, представляваща направени
в производството по делото разноски за процесуално представителство, както и за
сумата от 5.00 лева, представляваща такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.