№ 995
гр. П., 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720101143 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от Д. М. Т. с ЕГН:**********, адрес:
гр.С., жк.“В. - 2“. **, вх.Б, **, **, против Ш. У. Х. с ЕГН **********, с адрес по
месторабота: гр.С., район „О.“, ул.“Ч.“** **, п.к. ****, фирма“****“, с който се моли съдът
да постанови решение, с което на основание чл. 23, ал.1 СК, вр. с чл. 124 от ГПК да
признаете за установено по отношение на ответницата, че ищеца е изключителен собственик
на недвижим имот, съставляващ ПOЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 966 кв.м. находящ се в с.Р..
община П., област П., местността „Ш.“, заедно с разположената в имота ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СТРАДА със застроена площ от 40 кв.м., като придобити чрез
трансформация на лични парични средства дарени от майка му, като му се присъдят и
направените по делото разноски.
Ответницата, е оспорила така предявените искове, с твърдението, че придобития
недвижим имот по време на брака не са закупени изцяло със лични средства на ищеца, като
платената цена надвишава двукратно твърдяната от ищеца, като е налице принос и на
съпругата за придобиването му, поради което моли иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан изцяло.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
Не се спори по делото, че страните са имали граждански брак, сключен на на ****
г., който е бил прекратен с влязло в сила съдебно Решение №**** г. на **. Също така не се
спори, че на ****г. ищеца в качеството му на купувач по договор за покупко - продажба,
обективиран в Нотариален акт **. том III, рег.№ ****. дело № **** г., на нотариуса Р.М. -
1
рег. ** в регистъра на НК, с район на действие - Районен съд- гр.П., и продавачи Д.а С. Г.а с
ЕГН: ********** и съпругът и Е. Е. Г. с ЕГН: ********** на следният собствен недвижим
имот, а именно: ПOЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 966 кв.м. находящ се в с.Р.. община П.,
област П., местността „Ш.“, заедно с разположената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СТРАДА със застроена площ от 40 кв.м.
По делото е спорен въпроса относно произхода на средствата с които е бил закупен
и придобит недвижимия имот по време на брака между страните, както и размера на цената
която е била платена за имота.
Свидетелката Г. Д. Т. – майка на ищеца, на чиито показания, ценени по реда на
чл.172 ГПК, съдът дава вяра, заявява, че решила приживе да разпредели имущество си -
апартамент в гр.С.. кв.О., **/, между ищеца и сестра му - С.Д.. Така се стигнало до
договорка свидетелката да продаде собственото си жилище на внучка си — Г.Д., а парите
да бъдат предоставени на ищца за да си закупи мястото с къщата в с.Р.. Съгласно тази
уговорката между свидететелката, сестрата на ищеца и последния на 13.06.2022 г. , Г. Д. Т.
превела по банков път по сметка на ищеца в „Пощенска банка“АД сумата от 21 000.00 лв,
като основание е посочено - „делба от продаден имот О. 1. **“. Горните обстоятелства,
относно продажбата на недвижимия имот в гр.С. и преводите на посочената сума се
потвърждават и от представените от ищеца писмени доказателства а именно : Нотариален
акт **, **, рег.№ ****, дело № **** г. на Нот.А.Ш. - peг.№500 в регистъра на НК, с район на
действие СРС, Извлечение от Пощенски банка АД - 3 бр. Свидетелката е категорична, че
желанието и е било да дари парите в размер на 21 000.00 лева, на сина си с което същия да
си закупи собствен имот. Също така свидетелката заявява, че цената на имота била 20 000.00
лева и 1000.00 за обзавеждането. Същата твърди , че ответницата нямала принос към
закупуването на имота, тъй като синът и издържал семейството.
Както бе посочено, ответницата от своя страна е изложила твърдения, че е бил
сключен предварителния договор, съгласно който цената е уговорена в размер на 45 000
лева, като при подписването му са платени 5 000 лева капаро. Цената, посочена в нот. акт, е
платена по банков път - 21 000 лева. Но с разписки от 23 и 27 май 2022 г. ищецът плати на
продавача още 2000 + 19 000 лева. В тези разписки изрично е посочено, че сумите се
заплащат за вилния имот в с. Р., като така общата сума, платена като цена на имота е 47 000
лева. Като писмени доказателства по делото са приложени цитирания Предварителен
договор от 20.03.2022г. и разписки от 23 и 27 май 2022 г. Посочените документи са били
оспорени от ищцовата страна в която връзка е изслушана и седебно - графологическа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице Е.К.а, подписите положени на
Предварителен договор от 20.03.2022г. са на ищеца и Д.а С. Г.а, както и подписите
положени в разписки от 23 и 27 май 2022 г. също са на ищеца Д. М. Т..
По делото е разпитан като свидетел и един от продавачите по сделката с процесния
недвижим имот, Е. Е. Г., който заявява, че по сделката е била платена половината сума в
кеш, половината преведена по сметка на съпругата му, като парите в брой са предоставена
на него. Преди съставянето е бил сключен предварителен договор, понеже трябвало да се
2
направи кадастралния план, и да се плати придаваемо място, която сума, трябвало
свидетеля да я плати, и да си я подели с ищеца, и после останалата сума я получил по
сметка. Свидетеля заявява, че ищеца му дал 20000,00 лева в брой и превел още 20000,00 лева
на съпругата ми, като общо цената на имота била 40000,00 лева с вилата. Също така
споделя, че при сключване на предварителния договор не е получавал капаро. Същия
заявява, че не помни точно, но между 3000,00 лв. и 5000,00 лв. доплатил 200кв. и вместо
20000,00 лв. ищеца превел 21000,00 лв. За парите, които получил кеш, разписал разписки.
След като съдът е предявил посочените разписки, приложени като писмени доказателства
поделото, свидетеля заявява, че подписите са негови.
Наред с това ответницата е представила доказателства, че към момента на
придобиване на процесния имот е работила по трудов договор и е получавала месечно
трудово възнаграждение .
Въз основана така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи : За преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК правно значение имат
влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на вложените средства. В
закона не е уредено общо ограничение за доказването на тези две групи факти със
свидетелски показания. Ограничения за доказването на тези факти със свидетелски
показания може да възникнат само поради формата, в която е сключена придобивната сделка
за спорната вещ или поради формата, в която са удостоверени отделни факти във връзка със
сключването или изпълнението на придобивната сделка/Решение 150 от 08.05.2014г. на
ВКС/. Настоящия случай не е такъв. Предвид и на това съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетелите. На първо място съдът приема за доказано по делото, че
продажната цена на имота е била в размер на 42 000.00 лева, като в тази връзка съдът счита
за доказващи горното представените писмени доказателства – извлечение от банков превод
за 21 000.00 лева и две разписки на обща стойност отново 21 000.00 лева. Относно по
високата цена посочена в нотариалния акт, са и показанията на свидетеля Е. Е. Г., същия
обаче не може да каже с точност колко точно е получил, като заявява, че уговореното капаро
не е било плащано, но си поделили цената на придаваеми място за около 3000 или 5000
лева. Първоначално твърди, че жена му получила по банков път сумата от 20 000 лева. Но
после твърди , че всъщност заради придаваемото място били преведени 21 000 лева.
Предвид неясните свидетелски показания, съдът възприема представените писмени
доказателства посочени по горе, които установяват по несъмнен начин че продавача е
получил от купувача сумата от 42 000.00 лева, по сделката за покупко- продажба на
процесния недвижим имот.
Обстоятелствата установени от показанията на св. Г. Д. Т. , че процесната къща и
земята върху която е построена са закупени с пари дарени от нея на ищеца, не се
опровергават от останалите събрани гласни и писмени доказателства по делото но до
размера на дарената сума от 21 000.00 лева. Сумите както са посочени по размер и период
на извършеното дарение, кореспондират по размер и период на сумите по сметки на ищеца,
като салдо, към момента на сключване на сделката.
3
Искът за преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК, е за собственост, тъй
като негов предмет е правото на собственост на ищеца върху спорната вещ. Когато
родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то
се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу
прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. Ако другият съпруг
твърди, че е подарено и нему, негова е доказателствената тежест за тези твърдения. В
настоящето производство се твърдят такива факти от ответната страна, но не са ангажирани
доказателства в тази насока. СК предвижда възникване на съпружеска общност при
възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се
предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК е оборима.
Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация, съгласно
предвидената възможност в чл. 23 от СК когато вещите и вещните права са придобити по
време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго
лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК. Уредбата е аналогична на тази по отменения
СК от 1985 г. С Р № 241/04.04.1989 г. по гр. д. № 143/98 г. II гр. о. е прието, че ако недвижим
имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг,
другия съпруг няма принос в това придобиване. С Р № 756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/95 г.
I гр. о. е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на
единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В този смисъл е и решение №
279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на I гр. о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК. С
решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на IV го. на ВКС, постановено по чл.
290 от ГПК е прието, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят
някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само
на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на
този съпруг. В този смисъл е и Р № 125/01.03.2011 г. по гр. д. № 945/2010 г. IV гр. о. на ВКС.
Предвид всичко изложено и съобразно практиката на ВКС, съдът намира така
предявения иск за частично доказан и основателни, доколкото приема, че половината от
средствата с които е бил закупен процесния недвижим имот, са били дарени на ищеца от
неговата майка с цел закупуването му.
Съгласно чл.23, ал.2 СК Когато вещните права са придобити отчасти с лично
имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен
ако тази част е незначителна. В случая половината от платените пари са лични на ищеца,
поради което същия се явява изключителен собственик на 1/2 идеални части от имота а
останалата 1/2 идеални части се явява придобита в режим на СИО, до който и размер иска
следва да бъде уважен, доколкото тази част не е незначителна а половината от цената на
имота.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направени разноски по делото, съобразно представения списък с разноските по реда на чл.80
ГПК. В тази връзка ответната страна е направила възражение за прекомерно високо
изплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно, като
4
намалява възнаграждението за процесуалния представител на ищеца до размера от 700.00
лева. С оглед на това ответника следва да бъде осъди да заплати направени разноски
съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 567.50
лева.
Съответно ищцовата страна, следва да заплати направените разноски от ответната
страна, съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 525.00 лева.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш. У. Х. с ЕГН **********, с адрес
по месторабота: гр.С., район „О.“, ул.“Ч.“** **, п.к. ****, фирма “****“, че Д. М. Т. с
ЕГН:**********, адрес: гр.С., жк.“В. - 2“. **, вх.Б, **, **, е изключителен собственик на 1/2
идеални части от недвижим имот, съставляващ ПOЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 966 кв.м.
находящ се в с.Р.. община П., област П., местността „Ш.“, заедно с разположената в имота
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СТРАДА със застроена площ от 40 кв.м., като
придобити чрез трансформация на лични парични средства дарени от майка му, по време на
брака с ответницата, като за разликата от ½ идеални части до пълния предявен размер, от
същия недвижим имот, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ш. У. Х. с ЕГН **********, с адрес по месторабота: гр.С., район „О.“,
ул.“Ч.“** **, п.к. ****, фирма “****“, да заплати на Д. М. Т. с ЕГН:**********, адрес: гр.С.,
жк.“В. - 2“. **, вх.Б, **, **, направени разноски съобразно уважената част на исковите
претенции в размер на 567.50 лева.
ОСЪЖДА Д. М. Т. с ЕГН:**********, адрес: гр.С., жк.“В. - 2“. **, вх.Б, **, **, да
заплати на Ш. У. Х. с ЕГН **********, с адрес по месторабота: гр.С., район „О.“, ул.“Ч.“**
**, п.к. ****, фирма “****“, направени разноски съобразно отхвърлената част на исковите
претенции в размер на 525.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5