Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от младши съдия
Симеонова гр. д. № 7340 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 76922/25.04.2020 г. по гр. д. № 51492/2018 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I ГО, 171 състав, е осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и
З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на Е.С. И., ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, представляващи болки, страдания и психически шок от реализирано на
23.11.2017 г. ПТП на ул. „Панайот Хитов“ в гр. Сливен, настъпило по вина на
водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от
11.05.2018 г. до плащането.
Осъдено е
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, да заплати
по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 5 ГПК сумата от 780 лв., разноски по
делото, както и на адвокат Н.Н.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
680 лв. - адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
депозирана въззивна жалба вх. № 5059132/22.05.2020 г. от ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“
АД, ЕИК ******, чрез юрисконсулт Ц.Б., с която се обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за сумата над 2 500
лв. до пълния претендиран размер от 7 000 лв. за главница, както и в частта, с
която е присъдена лихва за забава върху сумата от 7 000 лв. за периода от 11.05.2018
г. до 03.06.2018 г. вкл. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че присъденото обезщетение
в размер на 7 000 лв. е прекомерно и не съответства на реално претърпените от
ищцата вреди, не е съобразено с нейния доход и социално положение, като се
твърди, че обезщетението за неимуществени вреди следва да има компенсационна
функция, а не обогатителна. Излагат се доводи, че районният съд правилно е
приел, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила лекостепенно мозъчно
сътресение и натъртвания, но неправилно е отчел като доказани и останалите
твърдени травми, които по своя характер представляват лека телесна повреда. По
делото няма доказателства за проведено лечение и за настъпили травми в
коленете. Неправилно съдът е възприел показанията на свидетелката Велева
относно емоционалните травми на ищцата с оглед чл. 172 ГПК, тъй като
свидетелката е дъщеря на ищцата и води дело срещу застрахователя за вреди от
същото ПТП. Неправилно е отрекъл приноса за вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като не е отчетено, че същата е била облечена с тъмни дрехи,
което е ограничило възможността да бъде видяна, не се е съобразила с
интензивността на трафика и е пресичала с бавен ход въпреки приближаващия лек
автомобил, с което е нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата
(ЗДвП). В противоречие с чл. 52 ЗЗД съдът е определил обезщетението за
неимуществени вреди, като от сумата от 7 000 лв. не е приспаднал вече платеното
от застрахователя обезщетение от 1 000 лв. В заключение се сочи, че размерът не
е съобразен с понесените от ищцата болки и страдания, както и с трайната съдебна
практика при аналогични случаи. Излагат се доводи, че неправилно съдът е
присъдил законната лихва, считано от 11.05.2018 г. - датата на
застрахователната претенция. В случая приложим е срокът по чл. 496, ал. 1, вр.
с чл. 497 КЗ - застрахователят е изискал допълнителни документи от пострадалата
и след представяне на същите на 04.06.2018 г. е определил и изплатил по представената
сметка обезщетение, от който момент се начислява и законната лихва. Поради
изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на
предявените искове, в условията на евентуалност - за намаляване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и на присъдените разноски. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от ищцата Е.С. И..
В открито съдебно заседание последната се представлява от адвокат К.П., който
излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че СРС е определил
справедлив размер на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди,
а възражението на въззивника за съпричиняване в настъпването на инцидента е
неоснователно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен предявеният иск за сумата от 2 500 лв., както и в частта, с
която лихвата за забава върху главницата от 7000 лв. е определена от 04.06.2018
г. до окончателното плащане, не е
обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 2022140/03.08.2018 г. на Е.С. И., ЕГН **********,
чрез адвокат Н.К., срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД,
ЕИК ******, за осъждане на ответника на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати
на ищцата сумата от 7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от инцидент,
настъпил на 23.11.2017 г. в гр. Сливен, на ул. „Панайот Хитов“, ведно със
законната лихва от 29.03.2018 г. до окончателното плащане. Ищцата излага
твърдения, че е пострадала при ПТП на 23.11.2017 г. на ул. „Панайот Хитов“ в
гр. Сливен. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
544/23.11.2017 г. произшествието е станало по вина на В.В.В., водач на л. а.
„Ауди А4“ с рег. № ******, който е отнел предимството и е блъснал пресичащата
на пешеходната пътека ищца. В резултат на удара ищцата паднала върху
автомобила, с главата си счупила предното му стъкло в дясната част. Тялото
ѝ било отхвърлено на 7 метра от мястото на удара. Загубила съзнание за
неопределено време. Причинени ѝ били телесни повреди: мозъчно сътресение
със загуба на съзнание за неопределено време, травми на таза, кръста, коленете,
дясната пета и др. Получила и силно главоболие, гадене и световъртеж, изпитвала
силни болки в коленете, продължително време била с надут десен крак и болки в
кръста и дясната пета, преживяла стрес и психически дискомфорт, които
продължават и до момента, не могла да спи, изпитвала страх да излезе на
улицата, започнала да забравя. Според ищцата виновният водач имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна
полица № BG/30/116003177084 в „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“
АД, със срок за покритие от 16.12.2016 г. до 15.12.2017 г., т.
е. към момента на настъпване на ПТП. Ищцата сочи, че поканила ответника на
28.12.2017 г. да определи и изплати справедливо обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, като на 04.06.2018 г. ответното дружество изплатило
обезщетение в размер на 1 000 лв. Според ищцата за претърпените вреди ѝ
се дължи сумата от общо 8 000 лв., като след приспадане на платените от
застрахователя остават дължими 7 000 лв., за които е предявен искът, ведно със
законната лихва от датата на изпадането на ответника в забава, считано от
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ - 29.03.2018 г. до окончателното плащане
на обезщетението. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 5034370/27.02.2017 г. от
ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, чрез
юрисконсулт Ц.Б., с доводи за неоснователност на исковете. Ответникът признава
за безспорно наличието на застрахователно правоотношение по отношение на л. а.
„Ауди А4“, с рег. № ******, както и че е изплатил застрахователно обезщетение
на ищцата в размер на 1 000 лв., което е достатъчно за репариране на понесените
от последната вреди. Сочи, че претендираният от ищцата размер на обезщетението
за неимуществени вреди е прекалено завишен и не съответства на принципа на чл.
52 ЗЗД. Оспорва наличието на твърдените травми и тяхната продължителност с
доводи, че липсват медицински документи за проследяване здравословното
състояние на ищцата, евентуално за проведена рехабилитация и последващи
неотшумели симптоми, както и че процесното ПТП е дало отражение на психиката на
пострадалата. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата с твърдения, че тя не се е съобразила с отстоянието и
скоростта на приближаващите се автомобили и е удължила ненужно времето си за
пресичане. Твърди, че при евентуална дължимост на законната лихва тя следва да
тече от 04.06.2018 г. - датата на окончателното произнасяне и изплащане на
определеното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира разноски.
По делото е приет, неоспорен от страните, Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 23.11.2017 г. с участници В.В.В. -
собственик и водач на л. а. „Ауди А4“, с рег. № ******, със застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, Е. Селимова И.,
пешеходец, и А.Р.В., пешеходец, последните посочени като пострадали лица, като
за Е. И. е отбелязано - натъртвания по тялото. Посочено е, че причина за ПТП е
обстоятелството, че лекият автомобил не е пропуснал движещите се по пешеходната
пътека участници и ги е блъснал. Към протокола е приложена и схема на ПТП.
По делото е прието влязло в сила на
28.03.2018 г. споразумение по НОХД № 379/2018 г. по описа на Сливенски районен
съд, наказателно отделение, VII състав, с което обвиняемият В.В.В. е признат за
виновен в това, че на 23.11.2017 г. в гр. Сливен по бул. „Панайот Хитов“ при
управление на МПС марка „Ауди“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 119, ал. 1 ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.Р.В.,
изразяваща се в счупване на главата на малкия пищял на подбедрицата на десния
крак и счупване на страничния кондил на големия пищял, довело до „трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник“, като деянието е извършено на
пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр.
второ, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три
години, и на основание чл. 343 г НК наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от осем месеца.
По делото е приет,
неоспорен от страните, Протокол за оглед на пътно - транспортно произшествие от
23.11.2017 г., заключение на автотехническа експертиза по ДП № 1349/2017 г. по
описа на РУ на МВР - Сливен, водено срещу В.В.В., както и медицинска
документация - епикриза от МБАЛ „Д - р Иван Селимински“ АД на Е.С. И. (видно от
която пациентката е постъпила на 24.11.2017 г. и е напуснала на 26.11.2017 г.)
с обективно състояние: леко увредено общо състояние, охлузвания по лицето и
главата, охлузване и болка в двете колена, палпаторни болки в кръста и
седалището, с окончателна диагноза: мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, фиш за спешна медицинска помощ № 13047/23.11.2017 г., с
отбелязан неврологичен статус: в съзнание, лист № 17398/23.11.2017 г. за
преглед на пациент в спешно отделение при МБАЛ „Д - р Иван Селимински“ АД - гр.
Сливен, допълнителен лист за преглед на пациент, история на заболяването №
23467/24.11.2017 г. и съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №
264/2017 г. по ДП № 1349/2017 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, взети предвид
от вещите лица по изготвените и приети по делото съдебно - медицинска
експертиза и съдебно - автотехническа експертиза, поради което съдът не намира
за нужно да ги обсъжда поотделно.
По делото е приета справка от
информационния регистър на „Гаранционен фонд“, видно от която към 23.11.2017 г.
лек автомобил с рег. № ****** има валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД със срок на
застрахователно покритие от 16.12.2016 г. до 15.12.2017 г., застрахователна
претенция вх. № 2612/28.12.2017 г. от Е.С. И. до ответното дружество за изплащане
на обезщетение за понесените неимуществени вреди вследствие на процесния инцидент
в размер на 30 000 лв. по посочена в претенцията банкова сметка, ***. №
352/19.01.2018 г. от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД до Е.С.
И. с искане за представяне на медицинска документация и други документи,
свързани с установяване на застрахователната претенция, вината на застрахования
при ответника водач, причините, обстоятелствата и механизма на ПТП, причинените
телесни увреждания и претърпените вследствие на тях неимуществени вреди, молба
вх. № 1216/11.05.2018 г. от Е.С. И. до „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД с приложени документи за доказване на застрахователната претенция,
както и извлечение от банковата сметка на Е. И., от което се установява, че на
04.06.2018 г. ответното застрахователно дружество е изплатило на ищцата сумата
от 1 000 лв., с основание за превода - обезщетение по процесната щета № 0801
- 000007/2018 - 01.
От приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена въз основа
наличните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
неоспорена от страните, се установява, че процесното ПТП е настъпило върху
дребнозърнест асфалт, гладък, без неравности. Платното е ограничено от двете
страни от бордюри, след което двупосочно движение, две ленти, движението
(платната) са разделени с двойна непрекъсната линия, платното по посока изток е
разделено с единична прекъсната линия, следва тротоар, северен с ширина 4,2 м и
южен - 7,7 м на нивото на ориентира. На нивото на ориентира по цялата ширина на
платното се намира пешеходна пътека тип зебра с ширина 4,1 м. Скоростта на
движение на лекия автомобил в момента на удара е била около 45 км/ч. Пред лекия
автомобил и зад него са се движили други превозни средства. Към момента, в
който л. а. „Ауди“ е имал обективна възможност да възприеме пешеходката,
превозното средство се е намирало на около 44 м от мястото на удара. Опасната
зона на л. а. „Ауди А4“ при скорост на движение 45 км/ч е 26,37 км/ч. Според
вещото лице от сравнение на опасната зона и отстоянието от мястото на удара
може да се направи извод, че водачът на л. а. „Ауди А4“ е имал техническа възможност
да предотврати произшествието чрез аварийно задействане на спирачната уредба.
Пешеходката е имала техническа възможност да предотврати произшествието, ако е
спряла на разделителната двойна непрекъсната линия и е изчакала преминаването
на лекия автомобил. Първоначалното съприкосновение е между предна лява част на
л. а. „Ауди“ и двете пешеходки. След удара телата на пешеходките са се
отклонили наляво спрямо ориентацията на лекия автомобил. В съдебно заседание на
12.12.2019 г. вещото лице пояснява, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „Ауди“, който е
реализирал удар с пресичащи на обособено за целта място пешеходки. Ударът, при
който е счупено стъклото, е между стъклото и главата на пострадалата. Частичното
ограничаване на осветлението към пешеходната пътека не следва да се счита като
причина за настъпване на ПТП. Пешеходките са били осветени в рамките на
опасната зона и водачът е имал възможност да спре.
От приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от страните, изготвена
въз основа на представената по делото медицинска документация, се установява,
че в резултат на процесното ПТП на 23.11.2017 г. ищцата е получила следните
травматични увреждания: черепно - мозъчна травма, състояща се от следните
компоненти: сътресение на главния мозък, охлузвания по лицето и главата; травма
на опорно - двигателния апарат, състояща се от: контузия на таза, без
рентгенови данни за костни промени, контузия на лява подбедрица, без рентгенови
данни за счупване на костите на подбедрицата. По своя вид и тежест
описаните травматични увреждания имат следната медико - биологична
характеристика: сътресението на главния мозък, преминало с количествена промяна
в яснотата на съзнанието (зашеметяване, объркване), без медицински
данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома) е реализирало медико -
биологичния критерий временно разстройство на З.то, неопасно за живота.
Контузията на таза без рентгенови данни за костни промени и контузията на
лявата подбедрица без рентгенови данни за счупване на костите, образуващи
подбедрицата, са причинили на ищцата болки и страдания.
Според вещото лице получените травматични увреждания на ищцата са с доказан
произход и е налице причинно - следствена връзка между тях и ПТП на 23.11.2017
г. На ищцата е проведено комплексно болнично лечение, включващо: режим на
легло, активно неврологично наблюдение, медикаменти. При постъпване в болницата
ищцата е била в съзнание, в неврологичния статус няма отбелязана отпадна
неврологична симптоматика. Проведени са параклинични (кръвни) и рентгенови
изследвания. От компютърната томография на главния мозък без контраст не са
установени травматични изменения в мозъчния паренхим, както и счупване на
черепни кости. От рентгенографиите на гръден кош, шийни прешлени, лумбални
(поясни) прешлени, таз и коленни стави не са описани костни изменения. През
периода на болнично лечение неврологичният статус е останал в граници на
нормата. Субективните оплаквания на пациентката постепенно са отзвучали.
Проведени са консултации с интернист и ортопед. Общият стационарен престой е
бил два дни. Във връзка с периода на възстановяване вещото лице е посочило, че мозъчното сътресение е
най - леката форма на дифузна мозъчна повреда, при правилно лечение и режим и
нормално протичане на оздравителния процес оздравителният период е в границите на 3 - 5
седмици. От практиката е установено, че при пациенти на
възрастта, на която е ищцата, възстановителният процес е удължен.
Капацитетът за приспособяване към травмата на атрофичния мозък на възрастните
пациенти е по - малък от този на по - младите. Тези пострадали с черепно -
мозъчна травма имат нужда от повече време за възстановяване и то често е непълноценно,
което уврежда силно функционалния изход при тях. Самата травма ускорява и процеса на
атрофия на мозъчната тъкан. Предшестващите заболявания и
намаления физически капацитет също влияят за удължаване на възстановителния
период. По делото няма приложена медицинска документация за настъпили усложнения
при ищцата от претърпяната черепно - мозъчна травма, от което следва, че
лечението е приключило успешно. За контузията на таза и на лявата подбедрица
възстановителният период е до двадесет дни. Прагът на болкова
чувствителност е индивидуален, което определя и продължителността на
оплакванията. Според експертното заключение от черепно - мозъчната травма ищцата е
търпяла болки и страдания за период от тридесет дни, най - интензивни в първите
петнадесет. Под въздействието на препоръчания лечебно - хранителен
режим и предписаните медикаменти оплакванията постепенно са стихнали. Контузиите на таза и
лявата подбедрица са причинили на ищцата болки и страдания за период от около
двадесет дни, най - интензивни в първите десет. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че в консултацията при ортопеда е записано
контузия на лява подбедрица и контузия на таза, няма данни за травми в двете
коленни стави, увредите на ищцата се дължат на падането след удара с автомобила
и съприкосновението с пътната настилка. Става дума за натъртвания, на болка от
контузия, не за дегенеративни изменения.
За установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства в хода на първоинстанционното производство са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.В.В. и А.Р.В..
Свидетелят Велчев, водач на процесния л. а. „Ауди А4“ с рег. № ******, заявява,
че е участвал в ПТП през 2017 г. в гр. Сливен, движели се в колона, движението
било интензивно, било тъмно, поради което не успял да види дали някой пресича
на пешеходната пътека. Впоследствие видял две жени, помъчил се да спре, но не
успял и ги ударил на самата пешеходна пътека, пояснява, че ударил едната жена -
Е., на самата пешеходна пътека. Жената лежала на земята, повикали 112. Според
свидетеля пешеходките се движели по средата на платното, мястото на пешеходната
пътека било осветено (отгоре лампата светела, но пред нея имало дърво),
пешеходките били с тъмни дрехи, не може да каже дали се движели или били
спрели. Колата пред свидетеля не спряла. Добавя, че ударът настъпил в предна
лява страна на МПС, и двете жени лежали на земята. Дошли две линейки и полиция.
Според свидетеля Велева, дъщеря на ищцата,
на 23.10.2017 г. към 18 ч. в гр. Сливен, кв. „Панайот Хитов“, заедно с кучето и
майка си пресичали на пешеходната пътека, към края на пешеходната пътека ги
ударила кола. Двете жени паднали, майка ѝ била неподвижна и лежала на
земята. Колата дошла от дясната страна, след катастрофата не спряла. Майката на
свидетелката имала мозъчно сътресение, загубила съзнание, свидетелката не знае
кога майка ѝ дошла в съзнание, дошли две линейки и ги закарали в
болницата в гр. Сливен. Били в отделни отделения по пет дни, не се виждали.
След като се прибрали вкъщи майката на свидетелката искала само да лежи, виело
ѝ се свят, повръщала. Повтаряла, че ще умре и че много я е страх. Имала по
лицето натъртвания, оплаквала се от болки в кръста и таза. По лакътя и гърба
вдясно имала охлузвания, коленете ѝ били подути. Оплаквала се от главоболие,
не спяла. Сестрата на свидетелката се грижила за ищцата. Според Велева ищцата
от четири до шест месеца имала оплаквания, приемала обезболяващи лекарства и
хапчета за успокоение. Свидетелката заявява, че се огледали преди да пресекат,
не видели колата, не видяла с коя част на колата е имало съприкосновение тялото
на ищцата. Пресичали пешеходната пътека с нормален ход.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността
на решението в обжалваната част въззивният съд намира следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 497, ал. 1 КЗ.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ е
признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е
отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност“ на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като
фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са
следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие - ПТП; 3/. претърпени вреди
в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение /имуществени или неимуществени, или двата вида
вреди в зависимост от предявения иск/; 4/. предпоставките по чл. 45 ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. По отношение на акцесорния иск за
плащане на обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът следва да
установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по - горе
кумулативни предпоставки на исковата претенция. В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че част от вредите не са настъпили, както и че
поведението на ищеца е допринесло за настъпването на вредите.
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява, а това не е
и спорно във въззивното производство настъпването на ПТП на 23.11.2017 г. в района на гр. Сливен,
на ул. „Панайот Хитов“ около 18:00 ч., обстоятелството, че същото е причинено
от водача В.В.В. на застрахования лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******, по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното
дружество - „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД и валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие - ПТП на 23.11.2017 г., по силата
на която застрахователят се е задължил да отговаря за риска от възникване на
гражданска (деликтна) отговорност по отношение на застрахования и при
настъпване на застрахователното събитие да заплати дължимото обезщетение за
вредите, причинени на трети лица, че водачът е блъснал
преминаващите на обозначено за това място - пешеходна пътека - пешеходци -
ищцата и нейната дъщеря - нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП. В резултат на ПТП
на ищцата са причинени телесни увреждания, изразяващи се в
черепно - мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: сътресение на
главния мозък (без пълна загуба на съзнание, водеща до кома), охлузвания по
лицето и главата; травма на опорно - двигателния апарат, състояща се от:
контузия на таза, без рентгенови данни за костни промени, контузия на лява
подбедрица, без рентгенови данни за счупване на костите на подбедрицата.
Въззивният съд приема, че ищцата е получила и твърдените охлузвания по
коленете, тъй като това обстоятелство е посочено в медицинската документация -
епикриза и история на заболяването, като вещото лице пояснява, че се касае за
охлузвания, без конкретно поставена диагноза. Настъпилите травматични увреждания
се потвърждават и от разпита на свидетелката Велева, чиито показания са непосредствени,
житейски логични и последователни, поради което и съобразявайки разпоредбата на
чл. 172 ГПК въззивният съд ги кредитира изцяло. За претърпените от ищцата вреди
е житейски логично да свидетелстват най - близките ѝ хора, а доколкото по
делото няма доказателства, които да разколебават събраните гласни
доказателствени средства, то съдът ги възприема изцяло при обосноваване на
фактическите си изводи, като намира за неоснователни доводите на въззивника, че
те не следва да се кредитират. По делото е установено и противоправното и виновно поведение на водача на
автомобила, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение, установени в
нормата на 119, ал. 1 ЗДвП. По делото не е спорно, че ищцата е предявила
застрахователна претенция спрямо ответното дружество и от същото във връзка с
това застрахователно събитие е заплатена на ищцата сумата от 1 000 лв. по посочена
от последната банкова сметка. ***сът дали СРС е определил правилно размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие от
процесния инцидент съобразно залегналия в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта, налице ли е съпричиняване от страна на ищцата в настъпването
на инцидента, водещо до намаляване на отговорността на застрахователя, както и
коя следва да е началната дата на начисляване на лихвата за забава върху
обезщетението. Във връзка с това въззивният съд приема следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
лични права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства -
следва да се прецени обществено - икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да
може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е възприето и разрешението, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са
ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Относно значението на лимитите на застрахователна отговорност следва да се има
предвид решение
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. по описа на ВКС, І т. о., решение №
242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., решение №
2/21.03.2018 г. по т. д. № 1089/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., според които лимитите не са
самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но следва да
бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а
за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (ППВС № 4/23.12.1968 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, според
които понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението -
характерът на увреждането, начинът на извършването му; претърпените болки и страдания вследствие на причинените травматични увреждания,
причинени неудобства и негативните психически изживявания; периодът на лечение
и възстановяване, както и периодът,
през който ищецът е търпял болки и страдания; прогноза за възстановяване и
допълнителното влошаване състоянието на З.то, осакатявания, загрозявания и др.;
общественото му положение; възрастта на пострадалия; социално - икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие -
23.11.2017 г., както и нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност“ - до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите
лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния
момент). Причиняването
на неимуществени вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка със
съответното противоправно поведение, включително тези, свързани с негативни
емоционално - психологически преживявания,
подлежат на пълно и главно доказване от ищеца по
общия ред.
Съдът намира, че от приетите по делото
медицинска документация и от заключението по съдебно - медицинската експертиза, което съдът кредитира като
неопровергано от други доказателства по делото, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата, е претърпяла черепно - мозъчна травма,
състояща се от следните компоненти: сътресение на главния мозък (без пълна
загуба на съзнание, водеща до кома), охлузвания по лицето и главата; травма на
опорно - двигателния апарат, състояща се от: контузия на таза, без рентгенови
данни за костни промени, контузия на лява подбедрица, без рентгенови данни за
счупване на костите на подбедрицата, охлузвания на коленете. За
определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера, броя и тежестта на причинените телесни увреждания на ищцата, интензивността на физическите и психически
страдания на ищцата и тяхната продължителност - няколко
на брой травми, разположени в различни области на тялото, без наличие на счупвания, причинили на ищцата временно разстройство на З.то,
неопасно за живота, сред които мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание
до степен на кома, но съпроводено с неясен, непълен спомен, световъртеж, гадене
и главоболие, с възстановителен период от тридесет дни, с най - интензивни болки
в първите петнадесет, както и останалите увреждания - с възстановителен период
около двадесет дни, с най - интензивни болки в първите десет, наложилият се
болничен престой и медикаментозно лечение на ищцата, както и че дори след този период тя е изпитвала болки в
различни части на тялото. Съдът
съобразява и негативните психически преживявания на ищцата след процесния
инцидент - страх, стрес, загуба на съня, битови неудобства, за които
свидетелства дъщерята на ищцата. Въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че не следва да се кредитират посочените
показания, поради близката роднинска връзка на свидетелката с ищцата, тъй като
в процеса на възстановяване е житейски логично ищцата да е изпитвала страх и безпокойство
поради преживяното ПТП, като се вземе предвид и
възрастта на ищцата към момента на ПТП - 70 години, която предполага по -
трудно справяне със стреса и травматичните увреждания, забавяне на
възстановителния процес и възможност за ускоряване процеса на атрофия на
мозъчната тъкан. В тази връзка въззивният съд намира, че правилно посочените
обстоятелства са били преценени от районния съд при определяне на общия размер
на обезщетението по справедливост. Съобразявайки,
че според заключението на СМЕ е
налице нормален и обичаен ход на възстановяване на ищцата, като няма данни за
настъпили конкретни усложнения, въззивният
съд намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на в
заявения от ищцата размер от 7 000 лв., като доколкото в исковата молба е
посочено, че този размер е след приспадане на заплатеното от ответника
обезщетение от 1000 лв., то същото е извън предмета на спора и не следва да
бъде приспадано от определения размер от 7000 лв. Този
размер на обезщетението съответства на вида и степента на урежданията, на
обичайния за такива травми период на възстановяване, преживян стрес от
механизма на настъпването на вредите, социално - икономическите условия в страната и размера на застрахователните лимити към
2017 г., на социалното положение на ищцата - видно от приложената декларация за
материално и гражданско състояние пострадалата получава доходи единствено от
пенсия от 290 лв., както и на съдебната практика по аналогични случаи - напр.
решение № 31/02.03.2021 г. по т. д. № 2962/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. В тази връзка следва да се
посочи, че съдебната практика приема като критерии
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
По спорното на етапа на въззивното производство
обстоятелство дали ищцата чрез своето поведение е допринесла за настъпване на процесния вредоносен резултат, настоящият
съдебен състав приема следното:
При застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят разполага с
всички материалноправни и процесуалноправни възражения, основаващи се както на
застрахователното му отношение със застрахования, така и на деликтното.
Застрахователят е в правото си да прави на третото лице всички възражения,
които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение - например,
че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е., че
липсва някой от елементите му, че пострадалият е съпричинил вредите - чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
че част от вредите са вече поправени от застрахования и причинителя, както и
възражения, които се основават на застрахователния договор - например, че
същият е нищожен, или че застрахователното събитие е настъпило извън
застрахования период от време и пр. В производството по чл. 432, ал. 1 КЗ приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин,
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. При
това, съобразявайки формираната практика на ВКС (решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011
г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. по
описа на ВКС, II т. о. и др.), във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.);
срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Следователно съпричиняване на вреди от пострадалия е налице,
тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лице -
деликвентът и увреденият. Граматическото и логическото тълкуване на нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Съпричиняването има обективен характер,
като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно - следствена
връзка, а е ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди - така решение №
165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. по
описа на ВКС, II т. о. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. Съпричиняване, по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно, т. е. да е налице извършване на определени действия или
бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна връзка с
вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да почиват на
вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната практика на ВКС.
В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.
Въззивният съд намира за неоснователни
доводите за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че ищцата е била
с тъмни дрехи, движела се бавно и не се съобразила с движещите се автомобили
(чл. 113 ЗДвП). Такива доказателства по делото не са ангажирани. От
заключението на САТЕ, което въззивният съд кредитира като пълно, обективно и
обосновано, се установява, че причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача на л. а. „Ауди“, който е реализирал удар с пресичащи на обособено за
целта място пешеходки. От същото се установява, че пешеходките са били осветени
в рамките на опасната зона и водачът е имал възможност да спре, поради което
оплакванията, че ищцата била с тъмни
дрехи, с което е допринесла за инцидента са изцяло неоснователни. От друга
страна няма данни същата да се е движела бавно и да не е съобразила движещите
се автомобили - напротив, от показанията на свидетелката Велева, се установява,
че с ищцата се огледали преди да пресекат, пресичали пешеходната пътека с
нормален ход, като данни, които да разколебават заявеното не са ангажирани по
делото. Следва да се вземе предвид и разпоредбата
на чл. 119, ал. 5 ЗДвП (нова - ДВ, бр. 9 от 2017
г., в сила от 26.01.2017 г.), според която „При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона
за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие“,
приложима и в настоящия случай. Всичко изложеното обосновава неоснователност на
възражението за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат,
съответно и обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намалявано
по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По
другия спорен във въззивното производство въпрос - началния момент, от който се
дължи лихва за забава в плащане на обезщетението, въззивният съд приема
следното:
Съгласно чл. 409
КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405,
освен в случаите на чл. 380, ал. 3 (непосочване на банкова сметка). ***итие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може
да е по - дълъг
от срока по чл. 108, ал. 1 -
3 или 5 (чл. 405 КЗ). Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т.
1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел
II, буква „А“ от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. Според
ал. 3 на чл. 108 КЗ в случаите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства
по чл. 106, се
прилага срокът по чл. 496, ал. 1 („срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на
автомобилистите не може да е по - дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска
отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции“). В чл.
497, ал. 1 КЗ (в приложима към момента на предявяване на затрахователната
претенция редакция) е предвидено, че застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по - ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В разглеждания
случай с оглед данните по делото застрахователната
претенция пред застрахователя е предявена на 28.12.2017 г., на 19.01.2018 г.
застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи, като същите
са били представени едва на 11.05.2018 г. Действително
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 29.03.2018 г., т. е. преди
произнасянето на застрахователя, но този срок не може да бъде приложен,
доколкото към тази дата увреденото лице не е представило всички документи,
поискани от застрахователя. Поради това последният е изпаднал
в забава за неплатената част от застрахователното обезщетение след изтичане на срок от 15 работни дни от
представяне на доказателствата на 11.05.2018 г., т. е. от 04.06.2018 г., от
която дата следва да се присъди законната лихва за забава за несвоевременното
изпълнение на главното задължение до окончателното му изплащане. Поради това
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
присъдена лихва за забава за периода от 11.05.2018
г. до 03.06.2018 г. включително, като искът в тази част следва да бъде
отхвърлен. В останалата част, с която е присъдена лихва за забава за периода от
04.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата решението следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на
адвокат Н.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата над 675,31 лв. до 680 лв.,
както и е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата над
774,62 лв. до сумата от 780 лв. - разноски по делото. Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати по съразмерност на ответника сумата от 4,14 лв. - разноски пред СРС за юрисконсултско
възнаграждение (общо определено от съда в размер на 100 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото) и възнаграждение за вещи лица.
За въззивното производство в полза на въззивника следва да се присъди по
съразмерност сумата от 2,03 лв. (от общо претендираните разноски - 90 лв. -
държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед
фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция).
От въззиваемата страна са претендирани
разноски за оказана безплатна правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатът, който е оказал безплатна правна помощ
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая се претендира
сумата от 545 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция съобразно обжалвания материален интерес. Възражението на въззивника
за прекомерност на същото съдът приема за неоснователно, тъй като размерът на
възнаграждението не надхвърля минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това в полза на адвоката
на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 539,18 лв. - съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба.
В случая ищецът в качеството си на
трето увредено лице е „потребител на застрахователна услуга“, поради което
предявеният иск попада в приложното поле на чл. 113 ГПК, а образуваното дело се
разглежда като гражданско. По тези съображения и с оглед цената на иска се
налага извод, че постановеното въззивно решение подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 76922/25.04.2020 г.
по гр. д. № 51492/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 171 състав, в обжалваната част,
с която е осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******,
да заплати на Е.С. И., ЕГН **********, законна лихва върху сумата от 7000 лв. за
периода от 11.05.2018 г. до 03.06.2018 г. включително, в частта, с която
ответното дружество е осъдено да заплати на адвокат Н.К. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. сумата над 675,31 лв. до 680 лв., както и е осъдено да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата над 774,62 лв. до сумата 780 лв. -
разноски, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С. И., ЕГН ********** срещу
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 497, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата законна лихва за забава върху сумата от 7000 лв. за периода от
11.05.2018 г. до 03.06.2018 г. включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76922/25.04.2020 г. по гр. д. № 51492/2018
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 171 състав, в останалата обжалвана част, с която
е осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******,
да заплати на Е.С. И., ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ сумата над 2 500
лв. до 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и психически шок от реализирано на 23.11.2017
г. ПТП на ул. „Панайот Хитов“ в гр. Сливен, настъпило по вина на водач на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, както и законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 497, ал. 1 КЗ върху главницата от общо присъдената сума от
7000 лв. от 04.06.2018 г. до плащането, в частта, с която ответното дружество е
осъдено да заплати на адвокат Н.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
675,31 лв. - адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която е осъдено да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 774,62 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.С. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 4,14 лв. (четири лева и четиринадесет стотинки)
- разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е.С. И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК
сумата от 2,03 лв. (два лева и три стотинки) - разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат К.А.П. от САК, с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата сумата
от 539,18 лв.
(петстотин тридесет и девет лева и
осемнадесет стотинки), представляващи възнаграждение за
оказана на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на
въззиваемата Е.С. И.,
ЕГН ********** в производството пред СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.