№ 43
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600044 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на
защитата на подсъдимия А. Р. за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на Окръжна прокуратура Пловдив и искането за
изменение на мярката за неотклонение в по - лека.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останали подсъдимия и
защитника му и на основание чл.249, ал.3 НПК го обжалвали. В жалбата
релевирали съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с
въпросите по чл.248 НПК и предложили определението да бъде отменено и
делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите според
защитата съществени процесуални нарушения. Отделно се атакува и
определението в частта, с която е оставена без уважение молбата за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Съображенията са ориентирани към продължителния период на задържане и
отпадналата опасност да се укрие или извърши престъпление, като се
предлага същата да бъде изменена в по – лека такава.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбата, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и
за да се произнесе взе предвид следното:
1
Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирани страни и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, макар и не по
изложените в нея съображения.
В разпоредителното заседание, защитата на подсъдимия е изразила
претенции за прекратяване на съдебното производство поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че обвинението
е необосновано, отделно от това защитата обосновава неяснота и
противоречия в описанието на фактическата обстановка, приета от прокурора
касателно начина на извършване на инкриминираното деяние и изразява
несъгласие с извода на съда, че сочените пороци са явна фактическа грешка,
която трябва да бъде коригирана от прокурора по реда на чл.248а НПК.
Съдът е оставил без уважение така направеното искане, като е счел, че
наведените доводи са несъстоятелни, тъй като дефицит и неяснота в
относимата към предмета на доказване фактология липсва и преобладаващата
част от коментарите на защитата касаят доказателствените източници, чиято
достоверност не може да бъде коментирана в разпоредителното заседание.
Досежно противоречието в обстоятелствената част на обвинителния акт за
това, в коя част на тялото е нанесен ударът с ножа съдът е преценил, че става
въпрос за явна фактическа грешка и дал възможност на прокурора да я
отстрани по предвидената в НПК процедура, което между другото е и
сторено.
В тази част изводите на съда са правилни.
Минималните критериите за процесуална съответност на
обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в
разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г.
на ОСНК на ВКС. От стр.1 до стр. 3 /следвайки номерацията на обвинителния акт/
прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е
посочил какви действия е извършил подсъдимия, времето, мястото, начина и
средствата за извършване на инкриминираното престъпление. Това
удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на
деянието на подсъдимия.
Тук е местото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените
факти обезпечават или са относими към инкриминираното деяние / каквото
2
възражение е поставено на вниманието на първата инстанция/ е въпрос, който
прокурорът решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно
убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на
разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.
Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на
предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е
обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил
/описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/.
При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за
повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то
правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат с тези
факти, съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в
открития състезателен процес.
Поради това възражението на защитата на подсъдимия А. Р., че същият
не разбира на базата на какви факти и е обвинен е несъстоятелно и не може да
бъде споделено.
При служебната проверка въззивната инстанция констатира друго
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива,
което е останало вън от вниманието както на прокурора и защитата на
подсъдимия, така и от вниманието на съда.
В диспозитивната част на обвинителния акт прокурорът е посочил
престъплението, в което е обвинен подсъдимият Р., но е пропуснал да го
квалифицира, казано с други думи, не е посочена правната квалификация на
деянието, каквото изискване е заложено в разпоредбата на чл. 246, ал. 3 НПК.
Разпоредбата има предвид не само словесната, но и цифровата квалификация
на деянието според материалния закон. Същата разпоредба гарантира
изпълнение на изискването за справедлив съдебен процес според чл. 6, т. 3, б.
"а" от ЕКПЧОС. Дефинирането на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, изисква логическо единство между думите и цифрите /пореден
номер на текста в закона/, като на всяка цифрова квалификация съответства
точно определен законов текст. Посочването на фактическите елементи от
състава на престъплението, съпоставено с номерацията му е гаранция за
яснотата и конкретизация на обвинението. Значението на обсъжданото
изискване на чл. 246, ал. 3 НПК се обуславя от предназначението на
3
обвинителния акт да определи предмета на доказване в наказателното
производството и да очертае рамките, в които ще се развие състезателния
процес, като главното му предназначение е да формулира ясно обвинението
не само от фактическа, но и от юридическа страна. Затова в конкретния
случай допуснатата празнота в диспозитива на обвинителния акт съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване
правото на защита на подсъдимия.
Коментирания порок носи и друг негатив за развитието на процеса.
Правната квалификация на деянието, в което е обвинен подсъдимия е
обвързана с възможността прокурорът да измени обвинението по реда на
чл.287 НПК в случай, че са налице условията за това в хода на съдебното
следствие. Непосочването й в обвинителния акт очевидно препятства
реализирането на тази процесуална възможност и това допълнително
придава съществен характер на допуснатото нарушение и пречи за
законосъобразното развитие на процеса.
Това нарушение е отстранимо, но не в съдебната фаза на процеса и
налага връщането на делото на прокурора за отстраняването му. Така
определението на първата инстанция в тази част се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Процесуалния изход на производството не налага коментар на
възражението на защитата, досежно противоречието в обстоятелствената част
на обвинителния акт за това, в коя част на тялото е нанесен ударът с ножа и
дали и доколко същото съставлява явна фактическа грешка. Същото следва да
бъде съобразено от прокурора при изготвянето на новия обвинителен акт.
Останалите възражения на защитата, свързани с доказателствата и
доказателствените източници следва да бъдат обсъдени от прокурора след
връщането на делото, с оглед делегираните му от закона правомощия.
В частта, касаеща мярката за неотклонение на подсъдимия атакуваното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
молбата за изменението й в по – лека такава следва да бъде оставена без
уважение.
Първата инстанция правилно е счела, че от последното произнасяне на
съда по този въпрос до момента, други нови обстоятелства, които да доведат
до изменение на мярката му за неотклонение не са установени.
4
Опасността подсъдимият да се укрие или да върши престъпление
продължава да съществува реално и няма данни, които да минимизират
интензитета й, до степен, налагаща изменението й в по – лека.
Не може да се приеме, че е надскочен и „ разумния срок“ определен от
правилата на ЕКЗПЧОС и НПК, като изложените в тази връзка съображения
не могат да бъдат споделени. Ритмичното насрочване на съдебните заседания
очертава доводите за неразумност на срока като несъстоятелни.
При така очертаната липса на основания за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение пред първата инстанция не е оставала
друга процесуална възможност освен да остави без уважение искането в тази
насока, както и правилно е сторила.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №131/26.01.2023г. по нохд № 2351/22г. на
Окръжен съд Пловдив в частта, с която е оставено без уважение искането на
защитата на подсъдимия А. Р. за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на Окръжна прокуратура Пловдив, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното произрводство по нохд № 2351/22г. по описа
на Окръжен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура Пловдив за отстраняване на
посочените в мотивната част на настоящето определение процедурни пороци.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6