Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, …………..2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесети септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
секретар Галина Аврамова, като
разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 501 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 219 от 13.06.2019 година, постановено по гр.дело № 1115 по описа
за 2018 година, Троянският районен съд е признал за установено по реда на
чл.422 от ГПК съществуване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53 Е, вх. В, представители: Светослав Николов и Ирина Георгиева Веселин
Юлиянов Балджиев, а именно, че И.В.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, дължи сумата 772,98 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ ********** от 07.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, както и 6,67 лева, представляваща
законна лихва за забава, считано от 02.02.2018 г. (дата на изпадане на
длъжника в забава по договор за потребителски кредит № **********) до
08.05.2017 г. (дата на прекратяване на договора), като иска до пълния му размер
от 2 457,05 лева, отхвърлил,
като неосноветелен и недоказан.
Присъдил е на страните разноските
по делото.
Против решението е подадена въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с която е обжалвано в отхвърлителната му част.
Счита за неправилни, като
противоречащи на материалния закон, изводите на съда, касаещи нищожността на споразумението
за предоставяне на допълнителни услуги.
На първо място, твърди, че
ответникът И.В.С. предварително е посочил параметрите на желания от него кредит
и съответно е бил запознат с опционалните възможности, които предоставя
дружеството. Договорът, споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги и общите условия са подписани от длъжника, което свидетелства, че е
запознат със съдържанието на всеки един от документите.
Посочва, че видно от условията на
договора и ОУ, които са неразделна част от него, сключването на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускането на кредита. Поради това не може да става дума за неравноправна
клауза. Сочи, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право
да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране,
а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение и за израз на принципа на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Поддържа,
че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за
възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във
всеки един момент от живота на договора. Счита, че споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с договора за
кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без договорените
допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на
споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги
от общите разходи по кредита, което е посочено изрично в т. 1 на пар. 1 от ДР на ЗПК.
Посочва, че възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги, което ответникът се е задължил да плати
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, е посочено в самия договор за потребителски кредит
(частта от раздел VI, наименована „По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги") и е включено към общото задължение по кредита, размера на
вноските и погасителния план. Това възнаграждение от кредитополучателя е отделно
и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се включва при
изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съобразено с
изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани
в чл. 143 ЗЗП. Поради това, моли съда да остави същото без уважение.
Счита за неправилни и противоречащи
на материалния закон изводите на съда за нищожност на Договора, поради
неспазване на законовите изисквания. В тази връзка счита, че договорът отговаря
изцяло на нормативно установените изисквания към момента на сключване му (06.11.2017
г.), същият е действителен, породил е желаните от страните правни последици и е
следвало да бъде спазван от тях. Прави възражение, че въпреки този факт и
въпреки спазването на условията на договора от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, И.В.С. е спрял да изпълнява своята част от задълженията по
ДПК № **********.
Моли да бъде
отменено като неправилно съдебното решение, като вместо него бъде постановено
друго решение, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции, като бъде
установено, че И.В.С., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД сумата над 779.65 лв. до пълния размер на исковата претенция от 2457.05
лв., ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Моли да бъдат присъдени направените съдебни и
деловодни разноски, включително и за настоящата инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна.
Не са направени искания за
допускане на нови доказателства.
В съдебно заседание въззивникът
не се явява и не се представлява- в писмена молба поддържа жалбата си, а
въззиваемият се явява лично и се представлява от адвокат К.Н. ***, който
изразява становище за законосъобразност на постановения съдебен акт.
Въззивното производство е допустимо,
тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.
Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност
и е допустимо, поради което спорът
следва да бъде разгледан по същество.
Ищецът „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
е предявил срещу И.В.С. иск за
установяване на вземане в размер на сумата 2457.05 лева, представляваща
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Поискал е присъждане
на разноските по делото.
Ответникът е оспорил задължението за плащане възнаграждение за
допълнителни услуги, поради неравноправния характер на тези клаузи от договора
и се е позовал на чл.143,т.5 ЗЗП и
чл.21, ал.1 ЗПК.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на
становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На
03.11.2017 година И.В.С. подал до ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД Искане
за отпускане на потребителски кредит и получил Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
стандартния европейски формуляр.
На 06.11.2017 г.
между страните е сключен Договор
за потребителски кредит № ********** , по силата на
който ищецът предоставил на И.С. кредит в размер на 1000.00 лева със срок от 24 месеца, размер на вноската 61.82 лева, ГПР: 49.89%,
годишен лихвен процент 41.17% , лихвен процент на ден: 0.11.Общият размер на
задължението по кредита е 1483.68 лева. Наред с този договор, е подписано и Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за които длъжникът се задължил
да плати възнаграждение в размер на 1200.48 лева, платимо на вноски от по 50.02
лева. По този начин общото задължение възлязло на 2684,16
лева, а размерът на месечните вноски – 111,84 лева, дължими на първо число на
месеца.
От приложеното Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, се установява че тези услуги се предоставят по
искане на заемателя и се изразяват в: 1. Приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителски кредит; 2. Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Не се оспорва от ответника, че ищцовото дружество е
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора. Ответникът до настоящия
момент е заплатил сумата 227,60 лева, поради което ищецът претендира, че има непогасено
вземане в размер на 2 457,05 лева.
На 08.05.2018 г. ищецът е прекратил договора и обявил
неговата предсрочна изискуемост, като твърди, че на 09.10.2018 г. на длъжника е
изпратено уведомително писмо. Ответникът не е отрекъл това твърдение.
„Профи кредит България" ЕООД е депозирало заявление
пред Троянския районен съд по реда на чл. 410 от ГПК, който в производството по
образуваното ч. гр. дело № 817/2018 г. е издал заповед за изпълнение на парично
задължение за: 2457.05 лева главница по договора, ведно със законната лихва,
считано от 27.08.2018 г. и до окончателното изплащане, ; сумата 30.00 лв.такси
, сумата 7.16 лв. законова лихва за забава за периода от 02.0.2018 г. до
08.05.2017 г., сумата 48.88 лева разноски по делото и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид подаденото от длъжника възражение
срещу заповедта за изпълнение, районният съд указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането.
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК, във вр. с чл.9 и сл. ЗПК, чл.79, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 817/2018 година на Троянския районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Правният интерес на ищеца от
предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към ч.гр.дело
№817/2018 година на Троянския районен съд, от които е видно, че длъжникът е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е
вземането на заявителя, а последният е предявил иска си в едномесечния срок по
чл.415 ал.1 от ГПК, поради което искът е
допустим.
Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на договор за потребителски кредит и спрямо него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Изложените по-горе факти във връзка със сключването и прекратяването на договора не се оспорват от ответника. Спорен е въпросът относно наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, които, според ответника, противоречат на чл. 143 т. 5 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК и за които съдът е задължен да се произнесе служебно.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК регламентира изискванията за форма на договора за потребителски кредит (ДПК), а в чл.11, ал.1 се определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит. Неспазването на тези изисквания има за последица нищожност на договора, съгласно чл.22, ал.1 ЗПК.В чл.11, ал.2 е регламентирано, че Общите условия са неразделна част от ДПК и всяка страница се подписва от страните по договора.
Съпоставяйки клаузите на приложения по делото договор за потребителски кредит с посочените изисквания на ЗПК, настоящият въззивен състав приема, че договорът отговаря на изискванията за действителност. Спазено е изискването на чл.10, ал.1 за форма.Посочен е общият размер на кредита, съгласно чл.11, ал.1,т.7 ЗПК, лихвеният процент на кредита - чл.11, ал.1,т.9 ЗПК, определен на годишна основа, съгласно §1,т.4 ДР на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит- чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и останалите изискуеми от разпоредбата на чл.11,т.20 условия.
В конкретния случай кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем поради спиране плащането от страна на длъжника, за което го е уведомил преди подаване на заявлението. Посочената дата е 08.05.2018 година (неоспорена). Към тази дата са изискуеми неплатените вноски, включващи главница и възнаградителни лихви. След тази дата длъжникът дължи само законна лихва за забавеното плащане на главницата, но не и възнаградителна лихва, тъй тя е обвързана с продължителността на ползване на предоставената в заем сума. В този смисъл се е произнесъл ВКС в ТР № 3 от 27.03.2019 година по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК, като е отрекъл правото на кредитора при предсрочна изискуемост на кредита да получи уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва за времето от настъпване на предсрочната изискуемост до крайния срок на договора.
С оглед на това съдът приема, че кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва от датата на предсрочната изискуемост до изплащане на задължението. До датата на предсрочната изискуемост (08.05.2018 г.) задължението му включва главница и договорна лихва.
Съдът намира, обаче, че посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона. Във въззивната жалба кредиторът твърди, че сключването на допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредита да бъде разгледано в най-кратни срокове, и дали желае да има възможност да отлага плащането на вноски, да променя датата на падежа, да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.Това възнаграждение е неразделна част от договора и плащането на вноските по това споразумение е включено в общия размер на вноската по кредита.
Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му надхвърля този на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Ищецът е приложил по делото погасителния план към договора за потребителски кредит, от който може да се направи извод относно начина на формиране общия размер на месечните вноски, включващи главница, договорна лихва, вноска по пакет от допълнителни услуги. Съобразявайки приетата нищожност на клаузите от споразумението за допълнителни услуги, съдът приема ,че с извършеното от длъжника плащане на сумата от 227.60 лева следва да бъдат погасени вноските за главница и възнаградителна лихва до датата на прекратяване на договора- 08.05.2018 година. До тази дата остатъкът от дължимата главница с настъпил падеж е 54.17 лева (19.68 лв. главница от 4. вноска и 31.49 лв. от 5. вноска) и възнаградителна лихва в размер на 8.09 лв. за 5. вноска. След 08.05.2018 година размерът на дължимите главници е общо 852.67 лева.По този начин общият размер на дължимата от ответника главница по договора за потребителски кредит № ********** е 903.84 лева и върху нея следва да заплати, на основание чл.86 ЗЗД, законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред РС-Троян- 28.08.2018 година и до окончателното изплащане. Следва да се има предвид, че в исковата молба заявителят се е отказал да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 7.16 лева и това се съобразява от съда.
По тези съображения, съдът приема, че ищецът е доказал съществуване на вземане, предмет на издадената по ч.гр.дело № 817/2018 година на Троянския районен съд заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК общо за сумата 911.93 лева, включваща 903.84 лева главница и възнаградителна лихва 8.09 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № **********. Върху главницата ответникът дължи законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението пред РС-Троян- 27.08.2019 г. и до окончателното и изплащане.За разликата над 911.93 лева до пълния претендиран размер на сумата 2457.05 лева- неплатено задължение по договора, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
В заповедното производство ищецът е заплатил: 49.88 лева държавна такса и е поискал юрисконсулско възнаграждение, което е в размер на 50.00 лева или общо 99.88 лева. В производството пред районния съд разноските са: 49.14 лв. държавна такса и юриск.възнаграждение -150 лв.. В производството пред ОС: 33.55 лева ДТ и юриск.възнаграждение, което съдът определя на 150 лева (чл.78, ал.8 във вр. с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗПП). Общият размер на разноските е 482.57 лева.
Ответникът е направил разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съответно 400 лева за РС и 200 лева за ОС или общо 600 лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност, което е неоснователно, предвид разпоредбата чл.7,ал.2,т.2 Наредба № 4 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото , на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 179.16 лева , съразмерно с уважената част от иска, а ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за всички инстанции в размер на 377.31 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението на Троянския районен съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 772.98 лева и до размера от 911.93 лева главница, за лихва в размер на 6.67 лева, както и в частта за разноските и вместо него- постановено друго, с което се уважи претенцията за този размер и се присъдят на страните разноските по делото.В останалата част- решението следва да бъде потвърдено.
Воден
от гореизложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 219 от 13.06.2019 година, постановено по гр.дело № 1115/2019 година по описа
на Троянския районен съд, В
ЧАСТТА, с която, на основание чл.422 от ГПК, е признато съществуване на
вземане на „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, срещу длъжника И.В.С. *** за разликата над сумата
772.98 лева и до размера от 911.93
лева и 6.67 лв. лихва за забава,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителсдки
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, сключен на 06.11.2017 г. между тях,
както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.9 и сл. ЗПК, чл.79, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД съществуване на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, представители: Светослав Николов и Ирина Георгиева Веселин Юлиянов Балджиев, срещу И.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, за разликата над сумата 772.98 лева и до размера от 911.93 лева (деветстотин и единадесет лева и деветдесет и три стотинки), включващо главница в размер на 903.84 лева и възнаградителна лихва 8.09 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.08.2019 година и до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед № 344 от 29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 817/2018 година на Троянския районен съд.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, разноски по делото в размер на 179.16 лева (сто седемдесет и девет лева и 16 стот.) .
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В,
представители: Светослав Николов и Ирина Георгиева Веселин Юлиянов Балджиев да
заплати на И.В.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК
разноски по делото в размер на 377.31
лева (триста седемдесет и седем лева и 31 стот.).
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: