Р Е Ш Е Н И Е
№ /
,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав
На девети
януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Мая Вълева
Прокурор:
Александър Атанасов
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2964
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на У.Г. роден на ***г. в Израел срещу Решение №1614/02.09.2019г.
на Районен съд – Варна постановено по НАХД №3463/2019г., с което е изменено Наказателно
постановление №163/31.10.2018г. на Началника на ГПУ-Летище Варна при
РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което наложената му за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ на
основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ глоба в размер на 800лв. е изменена на 500лв.
В жалбата
се твърди, че решението е издадено в нарушение на материалния закон и
административно-производствените правила. Претендира се отмяната му като
незаконосъобразно и необосновано. Адекватното участие в процеса на У.Г., който
не владеел български език изисквало да се ползва преводач, който да му преведе
съдържанието на АУАН и НП и да ги подпише. Неосигуряването на писмен превод в
наказателния процес, част от който бил административнонаказателния процес
засягало правото на защита и правото на справедлив процес и съставлявало
съществено процесуално нарушение. Такова нарушение съставлявало и неприлагането
на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен на лице без постоянен адрес в
РБългария, а акта не бил предоставен незабавно на наказващият орган с дадените
по него възражения и обяснения. Освен това административното нарушение не било
доказано, изложените в НП обстоятелства били неверни и не било ясно от кои
законови норми било възприето изискването за 180 дневен период и защо той бил с
начало от 30.04.2018г. поради неспазване на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН следвало НП да бъде отменено от ВРС, а не изменено. Неправилно в
диспозитива на съдебният акт било посочено, че се намалява размера на наложено
административно наказание имуществена санкция, каквито санкции на физическите
лица не се налагат, освен за нарушения по ЗДДС. С касационната жалба се иска
отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново, с което НП
да бъде отменено.
Ответната страна ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари чрез пълномощник депозира
писмен отговор, в който оспорва оплакванията в жалбата като неоснователни. Считат
Решението на ВРС за правилно и законосъобразно. АУАН и НП били издадени в
законосъобразно проведено производство за нарушение, което било ясно описано,
доказано и правилно квалифицирано. Жалбоподателят имал право на краткосрочно
пребиваване в РБългария – до 90 дни, в рамките на всеки 180-дневен период от
датата на влизането му в страната, т.е.
в случая до 26.10.2019г., което превишил с 60 дни. Поради това нарушението било
правилно установено и доказано. Определят като неоснователни оплакванията и
твърденията за задължително участие на преводач при предявяване на акта и на
НП, поради приложимост на тази уредба в НПК само за съдебната фаза, съобразно чл.84
от ЗАНН. Фактът, че при предявяване на АУАН на нарушителя той го подписал, а не
отказал да стори това свидетелствал, че той е разбрал съдържанието му. По
подробно изложени съображения молят касационната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а Решението на ВРС за изменение на НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба
за неоснователна и моли касационният състав да се произнесе в този смисъл.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно. В жалбата не се твърди явна несправедливост
на наложеното наказание, нито съществено нарушение на съдопроизводствените
правила от ВРС, поради което касационният състав не дължи проверка за наличие
на тези основания за отмяна. С оглед на това касационната проверка е само за
наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо решение.
Касационният състав намира за неоснователно
оплакването за неправилно приложение на материалния закон. По аргумент от чл.220 от АПК, съдът извърши
проверка за правилността на въззивното решение въз основа на фактическите
установявания в него за нарушението. ВРС е бил сезиран с жалба срещу НП, в
която е само е заявено, че се оспорват изцяло констатациите в него, без да са направени
конкретни твърдения за релевантните факти и обстоятелства и да са ангажирани
доказателства за тях. ВРС преценил представените с
административно-наказателната преписка доказателства и показанията на свидетеля
Йорданова, която на 26.10.2018г. след като установила нарушението съставила АУАН
и го предявила на нарушителя. Правилно ВРС намерил за доказано описаното в
обстоятелствената част на НП и на АУАН, че на 26.10.2018г. при граничната
проверка извършена от служители на ГКПП - Аерогара Варна на напускащият
страната У.Г. констатирали, че като израелски гражданин е влизал в РБългария
многократно, като за 180 дневния период от 30.04.2018г. до 26.10.2018г. е
превишил с 60 дни разрешения срок за пребиваване. Верността на тези факти и обстоятелства
не е опровергана с доказателства от У.Г., както и от представителят му както
пред административно-наказващият орган, така и в производството пред ВРС. От заверени
ксерокопия на паспортите на У.Г. правилно е заключено от актосъставителя и от
административно-наказващият орган, че той не е гражданин на РБългария, а е
чужденец. В чл.23 ал.1 от Закона за чужденците в РБългария е разписано, че
чужденците пребивават в Република България: краткосрочно - до 90 дни в
рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната – т.1; продължително
- с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон –
т.2; дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за
подновяване след подадено заявление - т.3; постоянно - с разрешен неопределен
срок – т.4. За У.Г. още при граничната проверка на 26.10.2018г. е констатирано,
че пребивава в РБългария краткосрочно. Той не е твърдял и не е представил
документи и доказателства да има разрешение за продължително, дългосрочно или
постоянно пребиваване в страната като чужденец. Поради това правилно АНО и ВРС
са направили извода, че той е чужденец, който е влязъл в страната на
18.03.2018г., след което многократно е излизал и отново е влизал в страната с
издадения му от Израел паспорт и с издадения му от Коста Рика паспорт, като до
излизането му от РБългария на 26.10.2018г. през изминалите до тази дата 180
дни, сумарно е пребивавал в РБългария повече от разрешените по закон 90 дни. Изцяло
в полза на Г. са направените от актосъставителя изчисления на времето му на
престой в страната и извода, че е превишил срока на пребиваване с 60 дни. Правилни,
кореспондиращи с доказателствата и законосъобразни са изводите на
актосъставителя, на издателя на НП и на ВРС, че в случая У.Г. чужд гражданин,
който не е изпълнил задължението си по чл.34 от ЗЧРБ и не е напуснал РБългария до
изтичане на разрешения срок на пребиваване, а е останал в страната след
изтичане на този срок, с което е осъществил състава на
административно-наказателната разпоредба на чл.48 ал.1 от ЗЧРБ, на основание на
която ме у наложена глоба в предвидения в санкционната й част диапазон.
Правилни и основани на доказателствата са
изводите в Решението на ВРС, че АУАН е съставен с необходимото съдържание, с
описание на установените за престоя на чуждия гражданин факти и обстоятелства,
че е бил връчен на нарушителя, който го
подписал без възражения, че такива не били депозирани в 3-дневния срок, след
изтичане на който на 31.10.2018г. е издадено НП, в което били възприети
фактическите установявания на актосъставителя и на У.Г. е наложено наказание в
размер над минималния в чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ.
Касационният състав изцяло споделя като
правилни и законосъобразни изводите в Решението на ВРС, че НП и АУАН са
издадени от компетентни органи, в сроковете и с изискуемото съдържание по ЗАНН.
Основателно е заключено, че в производството по издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Настоящият
състав намира този извод за правилен и законосъобразен, като счита за изцяло
неоснователни изложените за първи път в касационната жалба доводи, че е било ограничено
правото на защита на привлеченият към отговорност чужд гражданин като не му е
бил осигурен преводач и писмен превод на АУАН. Безспорно чл.84 от ЗАНН препраща
към НПК, но не всички разпоредби от НПК са приложими в производството по ЗАНН.
Привлеченият към административно-наказателна отговорност има правата, описани в
чл.55 ал.1 от НПК на обвиняемия: да научи за какво нарушение е привлечен в това
качество и въз основа на какви доказателства; да представя доказателства; да
участва в производството; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва
актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, да има защитник,
които се упражняват по реда предвиден в ЗАНН и гарантират от спазването на
процесуалните правила по съставяне и връчване на АУАН, на НП с указания за реда
и сроковете за депозиране на възражения, жалби и доказателства. Поради това като
е констатирал спазване на процесуалният ред в ЗАНН при издаването на АУАН и на
НП за конкретното нарушение, както и изискванията за съдържанието им в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, за връчване на преписи от тях на нарушителя с указания за реда и
сроковете за подаване на възражения и жалби и за ангажиране на доказателства,
въззивния съд основателно и законосъобразно е направил извода, че правата на
привлеченото към административна отговорност лице не са били нарушение, нито
ограничени. Право на У.Г. е да поиска участие на преводач, както и на
процесуален представител в качеството на защитник, както и да прецени на коя
фаза на производството има нужда от такива. След като от доказателствата се
установява, че е упълномощил адвокат за подаване на жалбата срещу НП до ВРС и
пред административния орган не е поискал и упълномощил защитник, нито преводач,
неоснователно в касационната жалба се изтъква неучастието на преводач като единствен
довод за да се претендира отмяна на НП.
Във въззивната жалба надлежно упълномощеният
защитник на чуждия гражданин общо е оспорил констатациите в АУАН и в НП, но не
е твърдял нищо различно за датите на влизанията и излизанията в РБългария на
жалбоподателя в периода от 18.03.2018г. до 26.09.2018г., нито е доказал друго
за престоя му в страната. Това доказва всестранно и пълно изясняване на
обективната и субективна страна на нарушението, за което е съставен АУАН и
издадено НП и правилното му и законосъобразно квалифициране.
Неоснователно се претендира нарушение на НПК,
поради различията в правната уредба и положението на обвиняемия и подсъдимия в
наказателното производство провеждано по правилата на НПК и на нарушителя в
административно-наказателното провеждано по реда на ЗАНН, каквото е настоящото.
В чл.55 ал.3 от НПК са въведени изискванията на Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г. относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство (OB L 280/1 от
26.10.2010г.), чрез новата глава ХХХа от НПК „Особени правила за разглеждане на
дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език“. В
чл.1 Предмет и приложно поле на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 20 октомври 2010г. е разписано, че директивата установява
правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното
производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест -
§1. Това право съгласно §2, се прилага за лицата от момента, в който те са
уведомени от компетентните органи на държава-членка, чрез официално уведомление
или по друг начин, че са заподозрени или срещу тях е повдигнато обвинение в
извършването на престъпление, до приключването на производството, което
означава окончателното решаване на въпроса дали те са извършили престъплението,
включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и
решението, постановено при обжалване. Съгласно §3 когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата
директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.
В случая производството по издаване на НП е
именно по налагане на административно наказание „глоба“ за административно
нарушение от орган, различен от съд и след като в ЗАНН няма разписано изискване
за задължително участие на преводач в тази фаза, която не е съдебна, не са
приложими правилата задължаващи осигуряване на писмен превод на документи и
книжа, на устен превод от преводач, които са приложими за обвиняемия,
заподозрения и подсъдимия по НПК, разписани в чл.55 ал.3 от НПК и в чл.395а и
следв. от глава ХХХа от НПК. Предвид на това изцяло основателно е даденото в
тази насока становището от пълномощника на ответника в писмения отговор за
неоснователност на касационната жалба.
В изпълнение на правомощията и задължението
за цялостна служебна проверка за законосъобразност на НП е такава от ВРС и
изложените изводи в Решението на ВРС, че АУАН и НП са със съдържание, което е
достатъчно за упражняване на правото на защита на привлеченото към отговорност
лице; че за нарушението не е приложим чл.28 от ЗАНН, тъй като времето, с което
е превишен разрешения престой е 60 дни, което не е незначително и квалифицира
случая като немаловажен. Основателно ВРС преценил, че нарушението е извършено
за първи път и наложеното за него наказание – глоба в размер на 800лв. не е съответно
и справедливо. Правилно изменил НП като намалил размера на наложеното
административно наказание – глоба на 500лв., който е минималния размер по чл.48
ал.1 т.3 от ЗЧРБ. В този размер административното наказание е достатъчно за
постигане на целите, за които се налага и според настоящият състав, поради което
не е налице основание за отмяна на Решението на ВРС като незаконосъобразно.
В НП №163/31.10.2018г. на Началника на
ГПУ-Летище Варна ясно е посочено, че на У.Г. са налага административно
наказание глоба в размер на 800лв., а не имуществена санкция и тъй като с
Решението на ВРС ясно е посочено в мотивите и диспозитива, че НП се изменя по
отношение на размера на това административно наказание, който от 800лв. се
определя на на 500лв., неоснователни са оплакванията в касационната жалба с
искане за отмяна на Решението на ВРС поради съществуването на словосъчетанието
„имуществена санкция“ в диспозитива на съдебния акт.
Касационният
състав не установи неправилно приложение на материалния закон по смисъла на
чл.348 ал.2 от НПК, тъй като не установи
законова норма, която да е приложена неправилно от ВРС, нито да не е бил
приложен закон, който да е трябвало да бъде приложен, поради което не е налице
основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС и като
правилно и законосъобразно то следва да бъде оставено в сила.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1614/02.09.2019г. на Районен съд – Варна постановено по
НАХД №3463/2019г., с което е изменено Наказателно постановление
№163/31.10.2018г. на Началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР,
като от 800лв. е намалено на 500лв. административното наказание, наложено на У.Г.
роден на ***г. в Израел за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ на основание чл.48, ал.1,
т.3 от ЗЧРБ.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.