Р Е
Ш Е Н
И Е № 226/17.10.2019г.
гр. Ямбол, 17.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести състав,
в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 270 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.211 ЗМВР
във връзка с чл.145 АПК по жалба на К.С.Д. чрез адв. В.С.
*** с адрес за кореспонденция гр.Варна,
ул.*** против Заповед №4070з-978/02.07.2019 г. на Директора на РДГП-Елхово, с
която на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.3 (неизпълнение на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи) във връзка с чл.200, ал.1,
т.11, пр.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца на младши инспектор К.С.Д.-старши
полицай в Мобилен граничен полицейски взвод на ГПУ-Болярово към РДГП-Елхово при
ГДГП-МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
поради допуснати съществени процесуални и материалноправни
нарушения при издаването й, поради което се претендира за нейната отмяна и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващия не се явява и не се
представлява, като в писмено становище подържа жалбата и доразвива посочените в
нея основания с искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.
Ответната страна не се явява и не се предствлява в съдебно заседание, като в писмени бележки
оспорва жалбата като неоснователна и претендира за отхвърлянето й и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение с твърдения,
че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на
правомощията му, съдържа необходимите реквизити, а при постановяването й са
спазени всички процесуално и материалноправни
изисквания.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Съгласно кадрова справка УРИ 4070-10229/29.07.2019 г. младши
инспектор К.С.Д.-старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод на
ГПУ-Болярово към РДГП-Елхово при ГДГП-МВР е постъпил на работа в МВР като
държавен служител-стажант в МВР, назначен със заповед рег.№ 3282з-1672/08.06.2016
г. на директора на РДГП, считано от 15.06.2016 г.
Със Заповед № 4070з-732/21.05.2019 г. директора на
РДГП-Елхово комисар Д.М.е разпоредил да се извърши проверка за изясняване на
посочените в справка с № RB данни за извършено дисциплинарно нарушение, че на
24.01.2019 г. младши инспектор К.С.Д. - служител от МГПВ при ГПУ Болярово има
пътуване до Сърбия през ГКПП Калотина съвместно с К.Б.А., същите са пътували с
т.а.„Мерцедес" с рег.№ ********, като в 13.28 ч. са излезли от страната, а
в 16,06 ч. са регистрирани на вход, за която проверка поименно е назначена
комисия и е определен срок за изготвяне на писмената справка. Посочено е копие
от заповедта да се изпратят на дирекция „Човешки ресурси“-МВР и ГДГП за
сведение и контрол. Видно от направеното отбелязване Д. се е запознал със
заповедта на 05.06.2019 г.
Младши инспектор К.Д. е изготвил докладна записка
рег.№ 4070р-7572/05.06.2019 г. относно извършване на проверка по получени данни
за извършено дисциплинарно нарушение със Заповед № 4070з-732/21.05.2019 г.,
като сочи, че на 24.01.2019 г. по време на отпуск се е намирал в гр.София и му
се е наложило да отиде до Република Сърбия за не повече от 3-4 часа и по тази причина не
е успял да изготви и депозира уведомление във връзка с чл.18 от ЗЗКИ. Факта на
извършеното от Д. на 24.01.2019 г. пътуване до РСърбия
и обратно се потвърждава и от изпълнена на 10.06.2019 г. справка за пътуване на
лице-български гражданин.
Според Справка УРИ 4473р-2089/06.06.2019
г. младши инспектор К.Д. е ползвал полагаем отпуск от 23.01.2019 г. до
29.01.2019 г. включително.
Видно от Протокол с УРИ 4473р-4157/03.09.2018 г. за
запознаване на служителите на ГПУ - Болярово със Заповед УРИ 8121з -
1591/20.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на реда
за уведомяване в МВР в изпълнение на чл.18, ал.2 и ал.4 от ЗЗКИ, младши
инспектор К.Д. е запознат със същата заповед, в т.1.1 от която е посочено, че служителите
в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция
„Национална полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”, дирекция „Вътрешна сигурност” и
областните дирекции на МВР уведомяват ръководителя на съответната
организационна единица за всяко задгранично пътуване, като преди датата на
заминаването подават уведомление, съгласно Приложение № 1.
Възложената със Заповед № 4070з-732/21.05.2019 г. на директор
на РДГП-Елхово проверка е приключила с изготвяне на Справка УРИ
4070р-7895/10.06.2018 г.
В хода на проверката комисията е установила, че К.С.Д.
има регистрирано излизане от страната на 24.01.2019 г. в 13.28 часа през ГКПП
Калотина с товарен автомобил Мерцедес с ДКН: ******** и придружаващо го лице,
българския гражданин К.Б.А., като от извършената справка в АИСД в РДГП Елхово
се установява, че няма регистрирано писмено уведомление за горното пътуване от
мл. инспектор К.Д..
Комисията е направила изводи, че мл.инспектор К.С.Д.-полицай
в МГПВ на ГПУ-Болярово при РДГП-Елхово не е подал уведомление до директора на
ГДГП София за пътуването си до РСърбия на 24.01.2019 г.,
с което не е изпълнил разпоредбите на т. 1.1 от заповед № 8121
з-1591/20.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на
реда за уведомяване в МВР в изпълнение на чл.18, ал.2 и ал.4 от ЗЗКИ, с която е
запознат срещу подпис, както и че с деянието си мл.инспектор К.Д. е извършил
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал. 2, т.1 от ЗМВР, за
което на основание чл.200 ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР - “неизпълнение на заповед”
е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6
месеца до 1 година.
Предвид направените изводи комисията е предложила за
това, че за задграничното си пътуване до Р Сърбия на 24.01.2019 г. не е подал уведомление
до директора на Главна дирекция “Гранична полиция”- София, с което не е изпълнил
разпоредбите на т.1.1 от заповед № 8121з-1591/20.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи относно определяне на реда за уведомяване в МВР, на основание чл.200, ал.1,
т.11, пр.2, във връзка с чл.197, ал.1, т.3 и чл.194, ал.2, т.1, пр.3 от ЗМВР
/неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи/, на мл. инспектор К.С.Д.-полицай в МГПВ на ГПУ-Болярово да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“.
На гърба на л.2 от Справка УРИ 4070р-7895/10.06.2018
г. мл.инспектор К.Д. е записал, че е запознат със справката на 13.06.2019 г. в
14,45 ч. и е уведомен, че на основание чл.206, ал.1 ЗМВР в срок до 15,00 часа
на 14.06.2019 г. да представи писмени
обяснения до директора на РДГП-Елхово и че ако в указания срок не представи
писмените си обяснения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от него
причини.
С докладна записка УРИ 4070р-8269/19.06.2019 г. на РДГП-Елхово
е уведомен директора на РДГП-Елхово, че до 15,00 часа на 14.06.2019 г. в
деловодствата на РДГП Елхово и ГПУ Болярово не са постъпили допълнителни
обяснения и възражения от младши инспектор К.С.Д. - служител от МГПВ при ГПУ
Болярово във връзка със справка рег.№4070р-7895/10.06.2019 г. от извършена
проверка по заповед рег.№4070з- 732/21.05.2019 г.
Със Заповед №4070з-978/02.07.2019 г. Директора на РДГП
- Елхово на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.3 (неизпълнение на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи) във връзка с чл.200, ал.1,
т.11, пр.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложил дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца на младши инспектор К.С.Д.-старши
полицай в Мобилен граничен полицейски взвод на ГПУ-Болярово към РДГП-Елхово при
ГДГП-МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед
№4070з-978/02.07.2019 г. на Директора на РДГП-Елхово, с която на основание
чл.194, ал.2, т.1, пр.3 (неизпълнение на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи) във връзка с чл.200, ал.1, т.11, пр.2, чл.197,
ал.1, т.3 и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 6 месеца на младши инспектор К.С.Д.-старши полицай в Мобилен
граничен полицейски взвод на ГПУ-Болярово към РДГП-Елхово при ГДГП-МВР, считано
от датата на връчване на заповедта.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспорената заповед
на Директора на РДГП-Елхово е постановена от надлежен орган в кръга на
неговата компетентност по чл.204, ал.1, т.4 ЗМВР и в изискуемата писмена форма
с мотивирана заповед при спазване на процедурата визирана в закона. Не са
налице и противоречия с материалноправните норми или
несъответствие с целта на закона.
В административното производство не са допуснати
нарушения на процедурата, които да опорочават издадената заповед.
Изпълнено е изискването на чл.195, ал.1 ЗМВР
дисциплинарното наказание да бъде наложено не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Според дефиницията на чл.196, ал.1 ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, като ал.2 посочва, че дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
Налице е константна съдебна практика, обективирана в Решение № 6574 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Л.М.,
Решение № 7186 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. №
1846/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Г.Г., Решение
№ 7513 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2010
г., 5-членен с-в, докладчик съдията Н.Д., Решение № 8908 от 28.09.2007 г. на
ВАС по адм. д. № 4821/2007 г., 5-членен с-в,
докладчик съдията Т.Н., Решение № 11364 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията С.А.и
Решение № 2216 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. №
15489/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Г.К..
По смисъла на същата нарушението се счита за открито когато
органът, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание разполага с
достатъчно доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя и този
момент не се идентифицира с момента на откриване на дисциплинарното
производство, защото към него не може да има достатъчно доказателства, т.е. релевантният
момент е най-ранната дата, на която обобщената справка е доведена до знанието на компетентния наказващ
орган, т.к. преди това той не е разполагал с достатъчно данни за нарушението и
нарушителя и не е могъл да издаде процесната заповед,
поради което и всеки по-ранен момент не може да се свърже с момента на
откриване на нарушението по смисъла на 195, ал.1 ЗМВР и съответно теченето на
предвидения в тази разпоредба преклузивен двумесечен
срок.
Поради това в случая от Справка УРИ
4070р-7895/10.06.2018 г. до издаването на Заповед №4070з-978/02.07.2019 г. на
Директора на РДГП-Елхово не са изтекли преклузивните
законови срокове и наказанието е наложено в техните рамки.
В изпълнение на чл.16
от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията)
във връзка с чл.205, ал.1 и ал.2 ЗМВР, след като е получил данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител дисциплинарнонаказващият
орган е образувал дисциплинарно производство и назначил проверка за изясняване
на постъпилите данни. Последното е сторено с изрична заповед, която е връчена
на лицето, а копие от нея е изпратена в дирекция "Човешки
ресурси"–МВР.
Липсата на посочен час на връчване на Заповед №
4070з-732/21.05.2019 г. Директор РДГП-Елхово не е възпрепятствала младши
инспектор К.Д. да изготви докладна записка рег.№ 4070р-7572/05.06.2019 г.
относно извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение и да даде своите обяснения.
Въпросната проверка е приключила в дадения срок със Справка
УРИ 4070р-7895/10.06.2018 г., с която Д. е запознат при посочване на датата и
часа, както и изрично е уведомен за правото си да представи писмени обяснения
до директора на РДГП-Елхово, както и за последиците от това.
Въпреки това от докладна записка УРИ
4070р-8269/19.06.2019 г. на РДГП-Елхово се установява, че в дадения срок не са
постъпили допълнителни обяснения и възражения от младши инспектор К.С.Д. -
служител от МГПВ при ГПУ Болярово във връзка със справка
рег.№4070р-7895/10.06.2019 г.
Ето защо наказващия орган е спазил предвидената
процедура и в изпълнение на чл.206 ЗМВР е дал възможност на служителя да даде
обяснения, при това не само първоначални, което той е сторил с докладна записка
рег.№ 4070р-7572/05.06.2019 г., но и допълнителни-след изготвяне на справката,
и от което служителя не се е възползвал.
Обстоятелството, че поканата за даване на обяснения не
е изготвена по образец в случая не е накърнило по никакъв начин правото на
защита и възможността за осъществяването й, т.к. е достигнала до знанието на
служителя и е била възприета от него, поради което не е налице нарушение на
производствените правила, което самостоятелно да води до отмяна на оспорената
заповед.
Независимо от това следва изрично да се посочи, че
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя позоваване на нормите
на чл.207, ал.10 ЗМВР, чл.51 и чл.57 от Инструкцията е неоснователно, т.к.
последните касаят и са приложими само при провеждане на дисциплинарно
производство при постъпили данни за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1 ЗМВР, каквото не е настоящото нарушение.
Не са допуснати и други процесуални нарушения,
доколкото наказващия орган е обсъдил и оценил всички събрани доказателства, а
при постановяване на заповедта и определяне вида и размера на дисциплинарното
наказание е взел предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата.
Предвиденото в чл.200, ал.2 ЗМВР дисциплинарно
наказание "порицание" е наложено в минимално установения срок, поради
което и не е необходимо изрично мотивиране относно срока за налагането му.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че не е
посочена дата на извършване на нарушението, след като то е под формата на
бездействие и е посочен срока, в който е трябвало да се изпълни задължението за
уведомяване, което е досатъчно за индивидуализиране
на нарушението.
Поради това в оспорената заповед в съответствие с
изискванията на чл.210, ал.1 ЗМВР са посочени задължителните реквизити, а именно
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази насока всеки от елементите е конкретно и детайлно описан, без
да е налице противоречие, неяснота или бланкетност на
съдържанието.
Жалбата е неоснователна и разгледана по същество.
Наказанието е наложено за извършено нарушение на
служебната дисциплина, изразяващо се в това, че младши инспектор К.С.Д. на 24.01.2019
г. в 13.28 часа е напуснал страната през ГКПП - Калотина и е посетил Р Сърбия, без
да уведоми писмено директора на Главна дирекция 'Транпчна
полиция"-МВР, с което не е изпълнил разпоредбите на т.1.1 от заповед №
8121з-1591/20.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне
на реда за уведомяване в МВР в изпълнение на чл.18, ал.2 и ал.4 от ЗЗКИ, с
която е запознат срещу подпис. В оспорената заповед е посочено, че извършеното
от младши инспектор К.Д. деяние е нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194, ал.2, т.1, пр.3 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11,
пр.2 от ЗМВР-"неизпълнение на заповед" е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „порицание" за срок от 6 месеца до 1 година.
Налице е и пълно съотвествие
между словесното описание на нарушение и приложената материална норма, т.к. не
е била изпълнена заповедта на министъра на вътрешните работи задължаваща служителите
в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция
„Национална полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”, дирекция „Вътрешна сигурност” и
областните дирекции на МВР да уведомяват ръководителя на съответната
организационна единица за всяко задгранично пътуване преди датата на
заминаването като подават уведомление.
В подкрепа на приетото от административния орган са
събраните в хода на производството доказателства, от които безспорно се
установяват както факта на пътуването зад граница, така и липсата на подадено
уведомление. Същото на свой ред не се спори между страните, като и изрично се
признава от служителя в изготвената докладна записка в хода на извършената
проверка преди налагане на дисциплинарното наказание. От своя страна и в хода
на съдебното производство не бяха направени твърдения в обратна насока, нито
бяха извършени оспорвания или ангажирани доказателства за това.
Ето защо настоящият състав приема, че младши инспектор
К.Д. не е изпълнил посочената заповед, поради което е налице правилно
приложение на материално-правната норма на чл.200, ал.1, т.11, пр.2 ЗМВР, че
дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на заповеди.
Поради това административния орган е направил
обоснован извод за осъщественото от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.3 от ЗМВР - неизпълнение на заповед, като в
тази връзка правилно и в съответствие с нормата на чл. чл.200, ал.1, т.11, пр.2 ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание "порицание", като размера на наказанието е
определен в минималния предвиден в закона срок.
Предвид посоченото съдът приема, че оспорената заповед
на Директора на РДГП-Елхово е законосъобразна като издадена от компетентен
орган в рамките на предоставените му със закон правомощия и с нея е наложено
дисциплинарно наказание в съответствие с административнопроизводствените
правила, приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно заявеното искане
следва на основание чл.143, ал.4 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК да бъде
осъден жалбоподателят да заплати на ответната страна направените по делото
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.8, ал.2, т.3 Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.С.Д. чрез адв. В.С. *** с
адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.*** против Заповед №4070з-978/02.07.2019
г. на Директора на РДГП - Елхово, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.3
(неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи) във връзка с чл.200, ал.1, т.11, пр.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.4
от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца на
младши инспектор К.С.Д.-старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод на
ГПУ-Болярово към РДГП-Елхово при ГДГП-МВР, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА К.С.Д. чрез адв. В.С. *** с адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.*** да
заплати на РД „Гранична полиция”-Елхово при ГД „Гранична полиция”-МВР-гр.София
направените по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението на основание чл.211 ЗМВР не подлежи на
касационно оспорване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете