№ 2040
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330204698 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 577510-F608763/14.05.2021г.
на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -гр.Пловдив, с което на
„КБ-КИП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ж.к.“Т.“ № **, ет.*, ап.**, представлявано от Б. Н. Б., с ЕГН
********** и КР. В. КР., с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1,
предложение четвърто от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3
от ЗДДС.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не
се представлява от пълномощник. С жалбата си не отрича извършеното
нарушение, но навежда доводи за технически проблеми и моли за отмяна на
НП поради маловажност на случая.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.Пловдив се представлява от ***.А.,
която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 16.02.2021 г. в ТД на НАП – Пловдив била извършена служебна
проверка, при която било установено, че „КБ-КИП“ ООД, като регистрирано
по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период
01.01.2021 г. – 31.01.2021 г. – до 15.02.2021 г., включително. Отчетните
регистри за периода са били подадени по електронен път в ТД на НАП –
Пловдив на 24.03.2021 г. и заведени с вх. № 16004616733/24.03.2021 г.
На 12.04.2021 г. в ТД на НАП – Пловдив и след надлежно депозирана
покана до „КБ-КИП“ ООД, бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F608763/12.04.2021г., в присъствието
на упълномощен представител на дружеството – Мариана Василева
Шишманова, която го подписала без възражения. Препис от акта й бил връчен
на същата дата срещу подпис. Актосъставителят Н. И. Г. – ********** по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, квалифицирала нарушението по
чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. На 12.04.2021 г. било подадено
възражение от управителя на дружеството срещу съставения акт, което било
прието от административнонаказващия орган /АНО/ за неоснователно, а въз
основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Посочената фактическа обстановка се установява от приложената по
делото писмена документация.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът счита, че правилно административният орган е квалифицирал
констатираното нарушение като такова по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от
ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС заедно със справката –
декларация по ал.1 на същия член, регистрираното лице подава и отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период. По силата на ал.5
от същия член отчетните регистри се подават до 14 – то число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото
безспорно се установява, че „КБ-КИП“ ООД, в качеството си на регистрирано
по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – Пловдив отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС за данъчен период 01.01.2021 г. – 31.01.2021 г. в срок до
15.02.2021 г., включително, макар изпълнителното деяние на нарушението да
2
е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен начин по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС отчетните
регистри се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, а при постъпването на подадените
документи в електронната система на НАП се генерира входящ номер. От
приложената по преписката справка-декларация за ДДС, дневника за
продажби се установява, че отчетните регистри са били подадени на дата
24.03.2021 г. За извършеното действие по подаване на регистрите заедно със
справката-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е бил генериран вх. №
16004616733/24.03.2021 г., отразена е и датата на действието - 24.03.2021 г.
Подадената декларация се цени от съда като годно доказателство по делото и
от нея се установява по категоричен начин, че отчетните регистри за данъчен
период м. януари 2021 г., подадени от жалбоподателя, са приети на дата
24.03.2021 г. Тъй като тази дата е след изтичането на срока за подаване на
отчетните регистри за процесния данъчен период, който в случая е изтекъл на
15.02.2021 г., то правилен и обоснован е изводът на
административнонаказващия орган, че регистрите не са били подадени в
законоустановения срок. Жалбоподателят впрочем не оспорва установеното
нарушение, като твърди, че срокът е пропуснат по технически причини –
проблем с електронния подпис. В подкрепа на тези твърдения обаче, освен че
не се ангажираха доказателства в хода на настоящото производство, то и
същите са без правно значение, доколкото в случая отговорността на
дружеството е обективна. Състава на цитираната по – горе правна норма
визира формално по своя характер административно нарушение и с факта на
неспазване на предвидения срок за подаване на отчетните регистри е
завършен фактическия състав на нарушението. Ето защо съдът счита, че
неподаването на отчетните регистри до 15.02.2021 г., включително
представлява нарушение на императивните законови разпоредби на чл.125,
ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. От друга страна обстоятелството, че
впоследствие е изпълнено задължението за подаване на отчетните регистри в
ТД на НАП гр. Пловдив със закъснение и това, че то е първо по ред е
отчетено при определяне размера на имуществената санкция на
жалбоподателя, която е в минималния предвиден в закона размер.
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
3
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката
на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен
случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата
на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и
всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат
имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност
на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да
окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по
нищо от останалите. Нарушението е било отстранено едва на 24.03.2021 г.,
което е почти месец и половина след извършването му и едва след
изпращането на покана за съставяне на АУАН. Нарушението фактически е
отстранено, след действие от страна на контролния орган, който е напомнил
на дружеството за задължението му по ЗДДС да подаде отчетни регистри за
месец януари, като го е поканил за съставяне на АУАН.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
4
практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за
да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от
страна на ръководството на предприето или на някой от служителите. От
значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че
законът е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то
обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо
противоправно състояние.
В този изричен смисъл са Решение № 197 от 21.01.2020 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 3833/2019 г. и Решение № 93 от 13.01.2014 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2898/2013 г.
На следващо място липсва един от типичните белези на маловажния случай, а
именно своевременно отстраняване на нарушението. Същото е било
отстранено едва след действия на НАП-Пловдив и то доста след крайния срок
за подаване на отчетните регистри.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция от 500 лева, която е в минималния размер за този вид
административно нарушение. Според настоящия състав така
индивидуализираната санкция напълно съответства на степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на
Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
5
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото, след даване на
ход на съдебното следствие продължи в едно съдебно заседание, делото не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на минимума от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 577510-
F608763/14.05.2021г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -
гр.Пловдив, с което на „КБ-КИП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к.“Т.“ № **, ет.*, ап.**, представлявано
от Б. Н. Б., с ЕГН ********** и КР. В. КР., с ЕГН ********** на основание
чл.179, ал.1, предложение четвърто от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр.
чл.125, ал.3 от ЗДДС.
ОСЪДЖА „КБ-КИП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ж.к.“Т.“ № **, ет.*, ап.**, представлявано от Б. Н. Б.,
с ЕГН ********** и КР. В. КР., с ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6