РЕШЕНИЕ
№ …………………/24.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Теодора
Станчева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 8755 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от „А.“ * срещу „Е.Г.” * с правно
основание чл. 79 вр. 266,ал. 1от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД ЗА ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати следните суми:
- сумата от 3511,20
лв. с ДДС, представляваща непогасен остатък на цена по фактура № */11.01.2018г.
на стойност от 6 511,20 лв., за извършени услуги по монтаж и демонтаж на
съоръжения и транспорт, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
07.03.2019 г. до окончателното плащане;
сумата от 407,72 лв., представляваща
обезщетение за забава плащането върху главницата от 3511,20 лв. по фактура №
*/11.01.2018г.
за периода от 12.01.2018 г. до 05.03.2019 г.;
- сумата от 6666 лв. с ДДС, представляваща
неплатена цена по фактура № */29.01.2018г.
, за извършени услуги по монтаж и демонтаж на
съоръжения и транспорт, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
07.03.2019 г. до окончателното плащане; и сумата от 740,73 лв., представляваща обезщетение за забава плащането върху
главницата от 6666 лв., представляваща неплатена цена по
фактура № */29.01.2018г. за периода от 30.01.2018 г. до
05.03.2019 г.;
- сумата от 3561,60 лв. с ДДС, представляваща
неплатена цена по фактура № */19.02.2018г.,
за извършени услуги по монтаж и демонтаж на съоръжения и транспорт, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 07.03.2019 г. до окончателното
плащане; и сумата от 374,99 лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането върху главницата от 3561,60 лв.,
представляваща неплатена цена по фактура
№ */19.02.2018г.
за периода от 20.02.2018 г. до 05.03.2019 г.
В исковата молба се излага, че с
ответника са поддържали трайни търговски взаимоотношения, като ответното
дружество е възлагало извършване на определен вид
работа - демонтаж и монтаж на проводници и стълбове,
натоварване на стълбовете, пренасяне на стълбовете, транспорт. Сочи се, че
възлагането се осъществявало устно и не се съставял нарочен писмен договор.
Твърди, че съобразно постигнатите договорености между представляващите
дружествата се е постигнало съгласие за заплащане на сумите от 250лв и 380лв.
без ДДС за машиносмяна /осем часа на ден/ в зависимост вида на автомобила;
3,50лв. и 4,15лв. без ДДС за един километър според вида на ползвания автомобил.
Твърди, че от страна на ответника е поставено изискване при изпълнение на
работата машините да бъдат на пълно на разположение на обекта /пълна
машиносмяна/, на последния са предоставени преференциални цени - по 250лв. без
ДДС. По всяка от претендираните суми изнася твърдения за начина на формулиране
на сумата.
Сочи, че по фактура № */11.01.2018г.
на стойност 6 511,20лв. е извършено частично плащане на сумата от 3000 лева.
Същата била издадена въз основа на съставени товарителници, както следва: № */11.12.2017г.
- демонтаж и монтаж на проводник с автотоварач - бобкат вишка 17м, маршрут с. *-с.*-с.
*
през периода 11-15.12.2017г. включително, 1 машиносмяна е с единична цена от
250лв., а 1 километър - 3,50лв. или общо 5 машиносмени по 250лв. /1250лв./ +
88км. х 3,50лв. /308лв/ = 1558лв.; № */19.12.2017г.
- демонтаж и монтаж на проводник с автотоварач -бобкат вишка 17м за дните
19.12.2017г. и 22.12.2017г. в с. *, 1 машиносмяна с единична цена от 250лв. или общо 2
машиносмени по 250лв. = 500лв.; № */03.01.2018г.
- транспорт-пренасяне на Бобкат с товарен камион, маршрут с. * - гр. * - гараж, 1 километър
- 3,50лв. или общо 60km.
х 3,50лв. = 210лв.; № */05.01.2018г.
- демонтаж и монтаж на стълбове автокран такраф 16т. -за
периода 05.01.-10.01.2018г. включително, маршрут с. * - с. *, 1 машиносмяна е с единична цена от 380лв., а 1 километър -
3,50лв.или общо 5 машиносмени по 380лв. /1900лв./ + 170км. х 3,50лв. /595лв./ =
2495лв.; № */08.01.2018г.
- натоварване на стълбове, склад * за с. *
с автокран РН 20т. на дата 08.01.2018г. - цена за един моточас - 90лв., а за
един километър 4.15лв. или общо 2 моточаса х 90лв /180лв/ + 20км. х 4.15лв
/83лв./ = 263лв.; № */09.01.2018г.
- натоварване на стълбове, склад **за с. **с автокран, Ифа
7т на дата 09.01.2018г. - цена за един моточас - 65лв., а за един километър
3,50лв. или общо 3 моточаса х 65лв /195лв/ +
20км. х 3,50лв /70лв./ = 265лв.; № */10.01.2018г.
- натоварване на стълбове, склад **за с. **с автокран, Ифа
7т на дата 10.01.2018г. - цена за един моточас - 65лв., а за един километър
3,50лв. или общо 1 моточас х 65лв /65лв/ + 20км. х 3,50лв /70лв./ = 135лв.
Сочи, че върху посочените цени е начислено ДДС.
Твърди, че сумата по фактура № */29.01.2018г.
на стойност 6 666.00лв. с ДДС е издадена въз основа на съставени товарителници,
както следва: № */12.01.2018г.
- демонтаж и монтаж на стълбове и проводник с автотокран Такраф 16т., маршрут
с. **-с.*-с.
**за дните 12.01.2018г., 16.01.2018 и 20.01.2018г., 1 машиносмяна е с единична
цена от 380лв., а 1 километър - 3,50лв. или общо 3 машиносмени по 380лв.
/1140лв./ + 121км. х 3,50лв. /423,50лв/ = 1563,50лв.;
№ */15.01.2018г.
- демонтаж и монтаж на проводник с автотоварач JCB вишка 17м. за дните 15 и
16.01.2018г, маршрут с. **-с.*-с. **, 1 машиносмяна
е с единична цена от 250лв., а 1 километър - 3,50лв. или общо 2 машиносмени по
250лв. /500лв./ + 131км. х 3,50лв. /458,50лв/= 958,50лв.;
№ */24.01.2018г.
- демонтаж и монтаж на стълбове с автокран
Такраф 16т, маршрут с. **-с.*-с. **за дните от 24.01.2018г. до
27.01.2018г. -включително, 1 машиносмяна е с единична цена от 380лв., а 1
километър - 3,50лв. или общо 4 машиносмени по 380лв. /1520лв./ + 40км. х
3,50лв. /140лв/ = 1660лв.; № */26.01.2018г.
- демонтаж и монтаж на проводник с автотоварач JCB вишка 17м. за дните 26,27 и
28.01.2018г, маршрут с. **- с. **- с. **, 1 машиносмяна
е с единична цена от 250лв., а 1 километър - 3,50лв. или общо 3 машиносмени по
250лв. /750лв./ + 178км. х 3,50лв. /623лв/ = 1373лв.
Върху цените е начислен ДДС при издаване на фактурата.
Излага, че фактура № */19.02.2018г. на
стойност 3 561.60лв. е издадена въз основа на съставени товарителници, както
следва: № */29.01.2018г.
- демонтаж и монтаж на проводник с автотоварач JCB вишка 17м., маршрутс. **- с.*- с. **, задните
29.01,30.01 и 31.01.2018г, цена за една машиносмяна 250лв., цена за 1 километър
- 3,50лв. или общо 3 машиносмени по 250лв. /750лв./ + 104км. х 3,50лв. /364лв/
= 1114лв.; № */01.02.2018г.
- демонтаж и монтаж на проводник с автотоварач JCB вишка 17м. за дните
01.02.2018,02.02.2018г.,06.02.2018г,07.02.2018г и 09.02.2018г., маршрут с. **-с.Медово-с.
**, цена за една машиносмяна 250лв., цена за 1 километър -3,50лв. или общо 5
машиносмени по 250лв. /1250лв./ + 134км. х 3,50лв. /469лв/ = 1719лв.; № */07.02.2018г.
- натоварване на стълбове от склад за с. **с автокран, Ифа
7т, за дата 07.02.2018г., цена за един моточас - 65лв., цена за 1 километър
-3,50лв. или общо 1 моточас по 65лв. /65лв./ + 20км. х 3,50лв. /70лв/ = 135лв.
Върху сумите по товарителниците е начислен ДДС при издаване на фактурите.
Твърди се, че
конкретна дата за изпълнение на работата не е уговаряна между страните, като
ищецът е приключил възложената работа на 07.02.2018 г. Предаването на работата
се осъществявало ежедневно при приключване на всяка една конкретна
дейност. Претендира обезщетение за
забава от датата следваща датата на издаване на всяка от процесните фактури.
Настоява се за уважаване на така предявения иск. Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител адв. Г. поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Настоява, че по две от фактурите е ползван
данъчен кредит, което е основание за присъждане на сумите. Подчертава, че
работата е приета от ответника без възражения, поради което се дължи заплащане
на претендираните суми при приложение на презумпцията по чл. 301 от ТЗ.
Представя писмена защита, с която излага подробни съображения по същество на
спора. Подчертава, че неосчетоводената фактура заедно с товарителниците към нея
са доведени до знанието на ответника и поради липсата на възражения от негова
страна се счита за приета работата по тях през м. януари 2019 г. Анализира
депозираните гласни доказателства и представените писмени доказателства, в т.ч.
и приетата по делото СГрЕ, като настоява, че от същите се установява
основанието за плащане на сумите.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.Г.” ООД, в който се
оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че
ответникът е възлагал на ищеца извършване на монтажни работи с автокран.
Твърди, че между страните е постигната уговорка за определена цена за
машиносмяна от 8часа за работата на автокрана,която включвала и разходите за
придвижване на съоръжението до обекта на ответника, който бил на разстояние от
20 км. от гр. Добрич. Твърди, че по време на извършване на монтажните работи
автокранът на ищеца е нощувал в близост до строителния обект на ответника в
наето от последния помещение. Сочи, че транспортът
на стълбовете е възлаган на друго дружество, а не на ищеца, като страните не са
сключвали договор за превоз. Не оспорва, че по фактура №
*/11.01.2018г.
е извършено частично плащане със сумата от 3000 лева. По същество излага, че
липсва приемане на възложените монтажни работи от ответника, поради което
намира че задълженията по фактурите са неизискуеми. Оспорва, че е налице
неизпълнение на задължението на ответника. Оспорва фактурите досежно посоченото
основание за издаването им. На основание чл. 301 ТЗ прави възражение по
приемане на фактура №
*/11.01.2018г. Оспорва автентичността на
представените товарителници с твърдения, че същите не са подписани от
представляващия дружеството – ответник. Твърди, че лицата Динев и С. не са
служители на дружеството и не са упълномощени да подписват документи за
получаване на работата, поради което се противопоставя на основание чл.301 от ТЗ. Твърди, че общата стойност на представените от ищеца услуги с автокран
възлизат на 10072.28 лева, като по фактура № */29.01.2018г. са
начислени неоснователно транспортни услуги, които не са договорени между
страните и неправилно изчислени часове за машиносмени с автокрана на обекта,
поради което и тази фактура не е осчетоводена от ответника. Сочи, че
машиносмените не са отработени от ищеца, като същият е отработил не повече от 5
часа на ден, поради зимните метеорологични условия. Оспорва справката за
извършени работи и товарителниците с доводи за антидатирането им. Оспорва, че
работата е приемана ежедневно. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва предявените искове и
моли за отхвърлянето им.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните наличието на твърдяната
договорна връзка по повод монтаж и демонтаж на съоръжения със собствен на ищеца
автокран, както и че по фактура № */11.01.2018г. е
извършено частично плащане със сумата от 3000 лева.
От представената по делото фактура №
*/11.01.2018г.
на стойност 6511,20лв., издадена на името на „Е.Г.” ООД, неподписана от
управителя, се установява, че същата е издадена въз основа
на съставени товарителници, както следва: * */11.12.2017г.; № */19.12.2017г.; № */03.01.2018г. № */05.01.2018г.; №
5700272/08.01.2018г.; № */09.01.2018г.; № */10.01.2018г.
Видно от фактура № */29.01.2018г., подписана от управителя на „Е.Г.” ООД
на стойност 6 666.00лв. , същата е издадена въз основа на съставени
товарителници, както следва: № */12.01.2018г., №*/15.01.2018г.,
№ */24.01.2018г.; № */26.01.2018г.
Съгласно представената по делото фактура
№ */19.02.2018г.
на стойност 3 561.60лв., издадена на името на „Е.Г.” ООД
е издадена въз основа на съставени товарителници, както следва: № */29.01.2018г.;
№ */01.02.2018г.;
№ */07.02.2018г.
Видно от договор за превоз на товари от 10.08.2017 г.,
сключен между „*- П“ * и „Е.Г.“ ООД, страните са
договорили превоз на товари свързани с изпълнение на СМР дейности по обекти на
възложителя в обл. **по писмена заявка за срок от 1
година. Представени са фактури за транспорт на
стълбове по направление **– **от 20.10.2017г., 08.11.2017г.,
20.11.2017г., 22.02.2018г., от Медово- **от
29.11.2017г., , **– **от 13.12.2017 г., ,15.01.2018г. и товарителници от
09.01.2018г.,12.08.2018г., 10.01.2018 г. , 0801.2018г.-3бр., ,
06.01.2018г.-4бр., 05.01.2018 г.-3бр, 07.02.2018г.
От представената
справка за актуално състояние на трудови договори към 18.06.2020 г. се
установява, наетите по трудово правоотношение лица при ответника „**“ ЕООД.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общата стойност на извършени плащания от страна на „**“ ЕООД към
„*“ са в общ
размер на 19550,40лв., като последното плащане е от 05.02.2018 г. Установява
се, че фактура № */11.01.2018г., № */29.01.2018г. и № */19.02.2018г. са
включен в дневниците за продажби и СД по ЗДДС при ищеца, като фактури № */11.01.2018г. и № */19.02.2018г. са
включени в дневниците за покупки и СД по ЗДДС при ответника, а фактура № */29.01.2018г. не е отразена при ответника в
регистрите по ЗДДС. Последната фактура не е осчетоводена при ответника.
Посочено е, че размерът на законната лихва до 05.03.2019г. по всяка от фактурите
възлиза на 407,69лв. върху сумата от 3511,20лв, сумата от 740,67лв. – върху
главницата от 6666лв. и сумата от 375,90лв. върху главницата от 3561,20лв.
От заключението по
допуснатата по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че в
товарителница №*/11.12.2017 г. текстът е изписан преди
подписа, положен в товарителницата, като по отношение на останалите
товарителници №№*/29.01.2018 г., */01.02.2018г. и */05.01.2018 г., не е възможно да се
установи поредността на изписването, тъй като не са налице пресечни щрихи.
По делото са допуснати гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите * (воден от ищеца), * (водена от ищеца), * (воден от ответника), * С. * (воден от ответника), Г.Т.С. (призован на страната на
ищеца).
* показанията на свидетеля * се установява, че работата му в „**“
възложена от „**“ се изразявала в монтаж и демонтаж на стълбове и жици за ел. инсталация между селата на обект
в с. *. Излага, че
работата се извършвала чрез взимане на стълбовете от склада в гр. *, доставянето им в с. **и от базата
там до с. *. При всяка
доставка били разписвани товарителници за всеки ден на извършената работа, за
което се подписвал Г.С., представен от управителя на „**“ ЕООД като лице, което
да ги подписва от името на дружеството. Подписвал ги и * от варненската група. Свидетелят
сочи, при предявяване на товарителниците, че подписът отстрани в графата
означавал, че работата за деня е свършена и възложителите са съгласни с
извършването ѝ. Товарителниците били изготвени от него, но за
съдържанието им уведомявал *. Излага, че при подписването на товарителниците не е
имало несъгласие от страна на лицето, което подписвало. Никога не се подписвали
празни товарителници. Не знае за изготвени справки за отработени часове към „**“
ЕООД. Сочи, че изписаните километри в товарителниците отразявали изминатото с
автокрана разстояние за деня за отиване и връщане с оглед натоварване и
разтоварване на стълбовете по обектите, като на ден достигали до четири-пет
курса. Ползвали камиони на трети лица, но те не разполагали с автокранове,
поради което автокрана на ищеца ги придружавал. През времето, когато извършвали
работата метрологичната обстановка била лоша, зимно време, което било подходящо
за извършването ѝ, за да не потъва камиона в калта в нивата. Излага, че това
налагало работа по цял ден от 8 до 16:30часа и не по-малко от 8 часа на ден.
Подемните машини никога не оставали през нощта в гр. Добрич, а били на обекта,
където се работело. Пътуване до гр.**се налагало само когато трябвало да се
натоварят стълбовете.
От показанията на свидетелката *, главен счетоводител при ищеца, се
установява, че управителят на ответното дружество * представил Г.С. като бригадир,
който да отговаря за работата на обекта в с. ** до **. Двамата управители на
дружествата договорили по-ниска цена за работата и услугите с автокрановете и
товарачите, като уговорили и отделна цена на пробега на машината за
разстоянието от гр. **до обекта и километрите, които са изминали по време на
работата между самите стълбове, които поставяли по трасето на далекопровода и
до склада, където били складирани. Сочи, че това се документирало в
товарителниците на база, на които били изготвени фактурите. Управителят на
ответното дружество представил Г.Т.С. за осъществяване на комуникация по
възложената работа. Излага, че съобразно изписаните километри в товарителниците
и заработени часове на машиносмени се уговаряли със Стефан Генков и се
посочвали товарителниците във фактурите. Обсъждали часовете и искали съгласието
на Генков. Плащанията се извършвали в период от около десет дни след издаване
на фактурата. За неизвършените плащания свидетелката сочи, че е изпратила на
електронна поща фактурите, но не получила отговор, поради което ги изпратила по
пощата с обратна разписка. Свидетелката сочи, че дейността се изразявала в
превозване и поставяне на ел. стълбове, като работниците споделяли, че работата
се извършва в по-студено време, за да се придвижват в нивите. Прибирали се в
базата между 16:30 и 17 часа. Работили съвместно и с „* П“, които разбрала, че също
участвали при транспортирането на стълбовете. Шофьорите били извозвани от Г.С.
или с автомобили на ищеца. Единият автокран прибирали веднъж седмично, а
другите машини оставали на паркинг, осигурен от „**“.
Видно от показанията на свидетеля *, управителят на „**“ се договорил с
„**“ относно обекта в с.**да монтират и демонтират стълбове по трасето, но те
не извършвали транспортиране. Сочи, че друга фирма извършвала транспортиране на
стълбовете на трасето и изнасяла старите стълбове. Твърди, че по-късно от 15
часа не работили на обекта, тъй като времето било лошо и неподходящо за работа.
Сочи, че не е виждал справки за отработените машиночасове. Работното време
обхващало не повече от пет часа дневно. Излага, че управителят на фирмата е
споделил за уговорка между страните за заплащане на машиносмяна на работен ден
без отчитане на изминатите от тях километри. Има случаи две подемни машини на
обекта да се обслужват от един работник, като до обяд работел автокрана, а
следобед телекоспичната машина. Сочи, че стълбовете върху камионите на „* –П“ били натоварвани от автокрана
на ответника, но се разтоварвали от служители на енергийното дружество или на
кооперация от с. *. Не знае
дали са взимани стълбове от гр. **и с какво са товарени. Не познавал служители
на „**“ с имена С. и Динев.
Поставените в очна ставка свидетели Жеков и Димитров
заявяват, че не се познават и поддържат показанията си, дадени по-рано.
От показанията на свидетеля *, воден от ответника, се установява,
че дружеството „** било наето от работодателя му „**“ да монтира и демонтира
стълбове за електропровод, но не им били възлагани транспортни услуги.
Последните били възлагани на фирма „*“, която пренасяла стълбовете от гр. **от базата на Енергото до обекта. Работата се извършвала в зимния период
м. 09.,м. 10 и м. 11, поради което работили по 4-5 часа, тъй като било студено
и се стъмвало рано. Свидетелства, че „*“ не изготвяли протоколи за машиносмени, имало
разногласия за надписани такива, като се случвало един служител да работи с
две машини, а се отчитали две пълни машиносмени.
Автокаран бил предоставил един кран за извършване на работата. Транспортът,
който доставял стълбовете паркирал максимално близо до мястото, където се
извършвала работата. Управителят на „**“ договорил старите стълбове да се
вземат от кооперации от съседните села и техни служители идвали да ги вземат.
Фирма „Фактор“ транспортирала стълбовете от гр. **до обекта, но не знае в
базата на Енергото от кого са товарени стълбовете.
От показанията на свидетеля Г.Т.С., призован по искане
на ищеца, се установява, че познавал управителите на двете фирми и помагал на **
да наеме кран от „*“. Помагал във фирмата „**“, но нямал задължения към тях. По молба на
автокранистите се подписвал на документите. При предявяване на товарителниците
в о.с.з. свидетелят заявява, че е подписвал същите, но на празна бланка преди
да бъде попълнена от шофьора. Споделя, че се случвало да превозва служители на
Автокран от Добрич, когато е помолен за това, но на обекта никога не се работило
по осем часа и всеки ден, защото метрологичните условия не позволявали. Започвали
работа към 10 часа и приключвали към 15-16 часа. Впоследствие разбрал, че не е
трябвало да подписва товарителниците, но шофьорите му ги давали и той ги
подписвал, след като Генков му казал за грешката спрял да подписва. Споделя, че
с автокрана и бобката в различните дни се случвало да работят един или двама
работника, но те не можели да работят едновременно и един човек да ги върши,
тъй като автокранът изправял стълбовете, а бобката изкачвал работника да работи
горе на стълба. Споделя, че виждал друга транспортна фирма да транспортира
стълбовете. Сочи, че не знае * да е извършвал транспортна дейност
на този обект.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
достигна до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно предявени искове с правно основание чл. 79 вр. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
За
основателността на така предявения иск ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно
облигационно отношение между страните по делото, в това число и постигната
между страните уговорка за осъществяване на транспортна дейност; изправността
му по договора и настъпилата изискуемост на насрещните задължения на
възложителя да заплати уговореното възнаграждение, както и претендираното
вземане по размер. За отблъскване на исковата претенция в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с
договора задължения за плащане на уговорената цена или други правопогасяващи,
правоизключващи или правоунищожаващи възражения, в т.ч. че е възложил работата
по транспортни услуги на трето лице.
Не
се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява
наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните по монтаж и
демонтаж на стълбове за електропровод в процесния период, в рамките на които са
се развили и процесните сделки, които са индивидуализирани по страни, предмет и
цена, видно от съдържането на приобщените фактури.
Видно от представеното по делото фактури,
които не е спорно, че не са подписани от представляващия ответното дружество
законен представител, са издадени въз основа на товарителници, съставени от
страните във връзка с възложената работа.
Съгласно
трайно установената съдебна практика фактурата може да се приеме като
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на движими вещи, в
случаите, когато съдържа необходими елементи от съдържанието на сделката.
Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни към
възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е съставена /в
този смисъл Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, II т.о и др./.
Спорният
по делото въпрос е извършено ли са реално отразените във фактурата дейности,
респективно приета ли е работата от възложителя и противопоставил ли се
незабавно след узнаването за нея, в случай че е приета от лице без
представителна власт.
В
случая от фактура №
*/11.01.2018г.
на стойност 6511,20лв., издадена на името на „Е.Г.” ООД, неподписана от
управителя, се установява, че същата е издадена въз основа
на представени по делото товарителници, както следва: № */11.12.2017г.; № */19.12.2017г.; № */03.01.2018г. № */05.01.2018г.; № */08.01.2018г.; № */09.01.2018г.; № */10.01.2018г. В
същите е обективирано размерът на услугата. Във връзка с предприетото оспорване
на представените товарителници и откритото производство по чл. 193 от ГПК са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един свидетел и СГрЕ,
като съобразно показанията на свидетеля Григоров, които съдът кредитира като
последователни и вътрешнологични, в оспорените товарителници е отразена
извършената работа и подписите в тях са положени със съгласието на управителя
на ответното дружество. От показанията
на свидетеля С., които съдът кредитира в
частта, в която свидетеля сочи, че е посредничел между двете дружества и е
разписвал товарителниците, се установява, че полагането на подписите в тях е
осъществявано от името на ответника. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля С. в частта, в която същият
излага, че се е подписвал на празна бланка и впоследствие са попълвани
товарителниците, доколкото от изслушаната СГрЕ, която съдът кредитира като компетентно
и обективно изготвена, се установи, че текстът в товарителница №* от 11.12.2017 г.,
подписана от свидетеля С., е изписан преди подписът на лицето. Поради това противоречие на показанията на
свидетеля със събрания по делото доказателствен материал, показанията му в тази
част са лишени от доказателствена стойност и не следва да бъдат кредитирани. От
друга страна, анализа на събрания доказателствен
материал се установи, че по посочената фактура № */11.01.2018г. е
извършено частично плащане от 3000лв., което съставлява своеобразно признание
на дълга на ответника. Включвайки я в
дневниците за покупки в счетоводството си и ползвайки данъчен кредит за
стойността по посочената фактура, съдът приема, че е налице валидно
облигационно отношение въз основа на което за ответника е възнокнало плащане на
сумата , обективирана във фактурата. Не са ангажирани доказателства остатъка от
сумата по фактурата възлизащ на
3511,20лв. да е заплатен, поради което се преценява за дължим.
Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер
на 407,72лв., от деня следващ датата на издаване на фактурата до 05.03.2019 г.,
доколкото уговорка в противен смисъл за изпадане в забава плащането ѝ
няма данни да е постигната между страните.
По идентични съображения се преценява за
основателна претенцията за заплащане на вземането по фактура №*/19.02.2018 г. на
стойност 3561,60лв. и акцесорнта претенция за забава плащане на сумата в размер
на 374,99лв. От претата по делото ССчЕ, неоспорена от страните, се установи, че
тази фактура също е осчетоводена от ответника и е включена в дневниците за
покупки.
В случай, че ответникът е имал възражения по тези сделки, поради недоставяне на
стоката или липса на представителна власт за лицата-получатели, то ответника е
следвало да ги изложи незабавно. Фактът, че е осчетоводил фактурите, без да
изложи никакви възражения (доказателства в тази насока няма), следва да се
тълкува като е неизгодно за него обстоятелство – признание, че услугите по
фактурите са реално получени от възложителя. Именно поради осчетоводяването у ответника на
фактурите, възражението за липса на представителна власт у подписалите ги от
негово име лица, следва да бъде отхвърлено, по аргумент от чл. 301 ТЗ,
доколкото дори това да е така, действието се счита потвърдено с
непротивопоставянето от търговеца непосредствено след узнаването /в този смисъл
трайната съдебна практика Решение № 30/08.04.2011г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I
т. о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о.,
Решение №44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, II т. о., Решение № 202
от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, II т. о. и др./.
Искането за присъждане на вземането, обективирано
във фактура №3356/29.012018г. обаче е частично основателно.
На първо място, така издадената фактура не е
осчетоводена от отвеника и по нея не е ползва данъчен кредит, респктивно не
може да се заключи, че вземането по нея е признато от ответника.
На следващо място,
видно от отбелязването в тази фактура, същаа е
издадена въз основа на товарителници, както следва: № ***/12.01.2018г., №*/15.01.2018г.,
№ */24.01.2018г.; № */26.01.2018г. По
делото обаче е предоставена в оргинал единствено
товарителница №*/26.01.2018 г., от която следва, че е
извършен демонтаж, монтаж, на стойност 1373лв. без ДДС. Товарителници с № */12.01.2018г., №*/15.01.2018г.,
№ */24.01.2018г., които да отразяват реално
извършване на дейности от страна на ищеца, както и осъществени транспортни
услуги не са представени по делото, макар с доклада по делото на основание чл.
146, ал.2 от ГПК съдът изрично да е указал на ищеца, че не сочи доказателства
за извършване на транспортни услуги. Съдът няма задължение да указва на
страните доказателствената стойност на предсавените по делото книжа (годни ли
са да установят твърдения факт), като разпределяйки докказателствената тежест и
упражнявайки правомощията по чл.146, ал. 2 от ГПК им представя възможност да
ангажират относими и допустими доказателства по делото, като след този момент
възможността да анагажират такива доказателства е преклудирана.
От друга страна, от
показанията на *, които съдът кредитира частично като
последователни и еднопосочни, се установява, че за осъществяване на транспортни
дейности е наето трето лице „*-П“ ЕООД, който видно и от издадените фактури
е осъществявало транспорт в този период по договорки с ответника. Съдът не
кредитира показанията на посочените свидетели в частта, в която се излага, че
никога не е възлаган транспорт на ищеца, доколкото същите противречат
на останалия доказателствен материал, който се коментира
по-горе в настоящите мотиви, в т.ч. показанията на *. Предивид на това,
доколкото липсват доказателства за извършени услуги по фактура №*/29.01.2018 г. в
пълен обем и предвид изричното противопоставяне на ответника за заплащането
ѝ, съдът намира за доказан само размерът по товарителница */26.01.2018 г. ,
поради което ответникът дължи заплащане на сумата от 1647,60лв. с ДДС. В
останалата част претенцията е недоказана и следва да се отхвърли. Основателно
се явява искането за присъждане на мораторна лихва в размер на 183.07 лева
върху посочената сума за претендирания период от 30.01.2018 г. до 05.03.2019г.,
изчислена с лихвен калкулатор.
С оглед изхода на спора на ищеца се
следват направените в хода на производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с направеното искане и съобразно уважената част от иска, а
именно сумата в общ размер на 1586,84лв.
(изчислено по следния начин
2500,34х9686,18/15262,24) за заплатена държавна такса по предявените
искове, адвокатско възнаграждение, ССчЕ и СГрЕ. Следва да се посочи в така формулиран общ размер не следва
да се включва сумата от 50 лв. за заплатен депозит за свидетел, доколкото
възнаграждението не е изплатено на свидетеля и подлежи на връщане на страната,
сторила разхода при поискване на основание чл.4б от ЗДТ, който не подлежи на
репариране от насрещната страна.
С оглед изхода на спора и съобразно
отправеното искане и доказателства за извършени разноски от ответната страна на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат такива
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 438,42 лв. (изчислено по следния начин 1200х5576,06/15262,24) за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „**” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, офис 3, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, следните суми: сумата от 3511,20лв.
с ДДС (три хиляди петстотин и единадесет лева и двадесет стотинки),
представляваща непогасен остатък на цена по фактура № */11.01.2018г.
на стойност от 6 511,20 лв., за извършени услуги по монтаж и демонтаж на
съоръжения и транспорт, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
07.03.2019 г. до окончателното плащане;
сумата от 407,72 лв. (четиристотин и
седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава
плащането върху главницата от 3511,20 лв. по фактура №
*/11.01.2018г.
за периода от 12.01.2018 г. до 05.03.2019 г.; сумата
от 1647,60лв. с ДДС (хиляда
шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща
неплатена цена по фактура № */29.01.2018г.
, за извършени услуги по монтаж и демонтаж на
съоръжения и транспорт, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
07.03.2019 г. до окончателното плащане; и сумата от 183,07лв. (сто осемдесет и три лева и седем
стотинки), представляваща обезщетение за забава
плащането върху главницата от 1647,60 лв., представляваща неплатена цена по
фактура № */29.01.2018г. за периода от 30.01.2018 г. до
05.03.2019 г.; сумата от 3561,60 лв. с
ДДС (три хиляди петстотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки),
представляваща неплатена цена по фактура № */19.02.2018г.,
за извършени услуги по монтаж и демонтаж на съоръжения и транспорт, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 07.03.2019 г. до окончателното
плащане; и сумата от 374,99 лв. (триста
седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотиинки),
представляваща обезщетение за забава плащането върху главницата от 3561,60 лв.,
представляваща неплатена цена по фактура
№ */19.02.2018г.
за периода от 20.02.2018 г. до 05.03.2019 г., на основание чл. 79 вр. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
сумата за разликата над 1647,60лв. с ДДС,
представляваща неплатена цена по фактура № */29.01.2018г.
, за извършени услуги по монтаж и демонтаж на
съоръжения и транспорт, до предявения
размер от 6666лв.; както и за
разликата над сумата от 183,07 лева представляваща
обезщетение за забава плащането върху главницата от 1647,60 лв., представляваща
неплатена цена по фактура
№ */29.01.2018г.
за периода от 30.01.2018 г. до 05.03.2019 г. до предявения размер от 740,73лв.
ОСЪЖДА „**” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, офис 3, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 1586,84лв. (хиляда петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща сторените по делото разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на „А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ „**” ЕООД, ЕИК 203*764934, със седалище и адрес на
управление ***, офис 3, сумата от 438,42 лв. (четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща сторените по делото разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена в исковата молба, банкова сметка: *** ***, BIC: ***, открита в „**“ АД с титуляр адв. М.Р.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: