Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и
при участието на прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 195 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба депозирана от Д.И.И., чрез адв. б., срещу решение № 260506
от 03.12.2020г. на ВРС, постановено по НАХД №
3832/2020г., по описа на ВРС, ІІІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление №20-0819-002618/24.07.2020 год. издадено от Началник група към ОД
МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с което на Д.И.И. от гр. Балчик за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, като се излагат конкретни доводи за това и се
прави искане за неговата отмяна.
В с. з. не сe явява представител на касатора. С
писмени бележки се поддържа жалбата.
Ответникът – ОД МВР Варна чрез писмено становище оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административенният съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.
1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.
1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
ВРС е сезиран с жалба на Д.И.И., срещу наказателно постановление
№20-0819-002618/24.07.2020 год. издадено от Началник група към ОД МВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“ Варна, с което на Д.И.И. от гр. Балчик за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Районният съд е установил от фактическа страна, че на 11.05.2020
год. около 01:15 ч. в гр.Варна, Приморски парк по Алея Първа в посока
бул."Княз Борис“ на кръговото кръстовище , жалбоподателят управлява лек
автомобил „Сеат Ибиза"с per. № ТХ **** ХС, който е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 30.09.2019год. Деянието е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът
е съставен в присъствието на нарушителя, който в графата за възражения не
вписал такива. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани
писмени възражения пред административно наказващия орган.
Въз основа на така съставения акт, АНО издал
НП № 20-0819-002618/24.07.2020 год ., с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания: „ глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС' за срок от шест месеца.
ВРС се позовава на Постановление на РП Варна от
21.07.2020 г., с което е отказано образуването на наказателно производство за
престъпление по чл.345,ал.2 от НК, защото автомобилът с peг. № ТХ **** ХС е със
служебно прекратена регистрация на 30.09.2020г. на осн.чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Съгласно този текст служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство.
Видно от справката в АИС на ПП въз основа на
заявление, подадено по ел.път от нотариус с peг. № 109, е регистриран договор
за покупко-продажба на процесното МПС с дата 30.07.2019 г.
ВРС приема, че от доказателствата по делото по
безспорен и категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал
собствения си лек автомобил, който е бил с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От
анализа на тази разпоредба следва, че прекратяването на регистрацията на МПС е
„ех lege", т.е. по силата на закона, а административният орган само
констатира този настъпил факт и го отбелязва служебно в автоматизирана
информационна система на МВР.
В случая в АИС на ПП е бил регистриран договор за
покупко-продажба на МПС „ Сеат Ибиза"с per. № ТХ **** ХС от 30.07.2019 г.
, а приобретателят Д.И.И. е бил длъжен в двумесечен срок да регистрира
превозното средство , което не е сторил.
Поради това и на 30.09.2019г. регистрацията на превозното
средство е била служебно прекратена и е било направено съответното отбелязване
в информационната система.
С оглед на изложените факти, ВРС констатира, че на
датата на нарушението - 11.05.2020год. превозното средство не е било
регистрирано по смисъла на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
В този смисъл съдът е установил, че нарушението
безспорно е било извършено. Като водач и собственик на МПС И. е бил длъжен да
познава разпоредбите на ЗДвП и да изпълни задължението си за неговото
регистриране в законоустановения срок. В ЗДвП изрично е разписана процедурата,
която се предприема при неизпълнение на това задължение, а именно служебно
прекратяване на регистрацията на превозното средство без да е предвидено
нарочно уведомяване на собственика за служебната дерегистрация. Сочи
се, че И. след като
е знаел, че е придобил МПС, което не е регистрирал не само в двумесечния срок
от придобиването му, но и в значително по-дълъг срок /до датата на установяване
на извършеното нарушение/, е имал знанието, че управлява МПС, което не е
надлежно регистрирано пред органите на МВР. Налице е субективния елемент на
деянието.
С оглед на изложеното въззивната инстанция приема, че законосъобразно
е ангажирана адм. наказателната отговорност на И. по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Относно наложеното административно наказание, съдът е
приел, че правилно наказващият орган е
наложил на И. административни наказания "Глоба" и "Лишаване от
право да управлява МПС", тъй като това са предвидените в закона санкции за
допуснатото нарушение. Доколкото в случая АНО е наложил на И. тези наказания в
минималния размер, предвиден в закона, съдът е приел, че няма законова възможност
да определи административно наказание под предвидения от законодателя размер
или да отмени кумулативно предвиденото наказание.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и
обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства.
Касационното производство е средство за отстраняване
на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е
налице, ако той е приложен неправилно, т. е. не е приложена съответната правна
норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е
приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В настоящето производство
не са налице доказателства районният съд да е допуснал такива нарушения. Не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. Атакуваният
съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства,
издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При
постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и
факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички
относими инвокирани възражения. Становището
в касационната жалба, че касаторът не е уведомен, че е с прекратена регистрация
на МПС, е ирелевантно, защото в ЗДвП изрично е посочена процедурата, която се
предприема при неизпълнение на това задължение, а именно служебно прекратяване
на регистрацията на превозното средство, без да е предвидено нарочно
уведомяване на собственика за служебната дерегистрация.
При извършената служебна проверка, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК не са констатирани допуснати от съда нарушения, които да
водят до невалидност или недопустимост на атакуваното решение.
По изложените съображения касационният съд счита, че
не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение.
С оглед крайния изход на спора и направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., съдът
счита същото за основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да го
заплати на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
260506 от 03.12.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 3832/2020г., по описа на ВРС, ІІІ състав.
ОСЪЖДА
Д.И.И. ЕГН ********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……. ЧЛЕНОВЕ:
1………….
2…………