Р Е Ш
Е Н И Е № 86
гр.Кюстендил, 26.06.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на тринадесети юни
през две хиляди и
осемнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
при секретаря Любка Николова
с участието на прокурора от
КнОП Костадин Босачки
като разгледа докладваното
от съдия Братанова ВНОХД
№ 224
по описа за 2018 г. на КОС,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част
IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда №
96/08.12.2017г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 1667/2016 г. по
описа на същия съд подс.М.Н.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.354в,ал.1 НК, пр.2
НК- затова, че на 30.08.2016
година в с. Ц., Община К., махала “***”,
е отглеждал растения от рода на конопа (марихуана) –
13 бр. стръка коноп
(канабис/марихуана) със съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол между 0, 28% и 1, 22% с общо тегло на изсушената листна маса 920, 71 грама
на обща стойност–5
524,26 лева, в нарушение на установените в чл.27, ал.1 ЗКНВП правила. На основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено „Лишаване от свобода” за срок от 3
(три) месеца, на основание чл.57,
ал.1, б. „в” от ЗИНЗС е определен първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието и на осн. чл.55, ал.3 от НК не му е
наложено кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”. Приложена е
разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, като е приведена в изпълнение присъдата по НОХД
№ 1015/2013 година по описа на ДнРС при първоначален „строг” режим на
изтърпяване на наказанието. ДнРС се е произнесъл и по веществените
доказателства на осн. чл.53, ал.2, б. „А“ НК, като е постановил същите да бъдат унищожени.
Присъдата се протестира от Д.Г.-
районен прокурор на ДнРП в частта на наложеното наказание. Изтъкнати са доводи
за явна несправедливост на същото, като се сочи, че размера на наказанието ЛС –
3 месеца е несправедливо и твърде занижено, както и че неправилно не е наложено
наказанието „глоба“. Прави се искане за прилагане на разпоредбата на чл.92 от НК и подсъдимия А. да се настани на принудително лечение, да се увеличи размера
на наказанието ЛС и да се наложи наказанието „глоба“.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя
представител поддържа протеста и пледира за увеличение на размера
на наложеното накаазние ЛС, налагане на глоба и приложение на чл.92 НК.
Служебният защитник на подс. А.-
адв. А.Г. оспорва протеста. Излага доводи за справедливост на наложеното
наказание и пледира за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият М.Н.А. не се
явява пред въззивния съд. Същият не е открит на известните по делото адреси и
няма официални данни да е напускал
пределите на страната. Доколкото обвинението срещу него е за престъпление,
което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и присъствието му пред
въззивния съд съгл. чл.329, а.2 НПК не е задължително, производството пред КОС
бе проведено в условията на задочност.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 НПК и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания,
намира същият за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протеста е
основателен частично по следните съображения:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния
ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд.
следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се установява
следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс.А. посещавал по няколко дни
в седмицата наследствена къща и прилежащи постройки в с. Ц., а през останалото
време живеел заедно с майка си в гр. Дупница. Той се разпореждал с имота, като
предоставил къщата на чешкия гражданин- св.Ковар за ползване в края на м.март 2016г.
Тъй като подс.А. страдал от биполярно разстройство, сред природата и тишината
се чувствал по-добре и правел компания на св.Ковар, който поради естеството на
работата си пътувал из страната. Подсъдимият започнал да употребява наркотично
вещество- канабис. В тази връзка, предвид обстоятелството, че къщата се
намирала в трудно достъпен планински терен, залесен с гъста гориста
местност, през пролетта на 2016 г. решил
да отглежда за лични нужди канабис, като посадил 13 броя. Знаел, че това деяние
е наказуемо от закона /бил и осъден с влязла в сила присъда на ДнРС по НОХД №
1015/13 г., в сила от 02.07.2015г. за престъпление по чл.354в, ал.1 НК/, но започнал да полага
грижи за растенията, като ги поливал и плевел.
На 30.08.2016 г. служителите на
РУ гр. Рила получили оперативна информация за тази му дейност, поради което
извършили претърсване в жилищната постройка и прилежащите стопански сгради в
с.Ц., махала „***“. Не намерили вещи, забранени за притежание от
закона. Извършили оглед на района в присъствие на поемни лица, на
прилежащата територия около жилищната
сграда и стопанските постройки на същия адрес. В обрасло с храсти и дървета
дере в южната посока под къщата (в източна посока), са намерени и иззети
общо 13 стръка коноп /марихуана с
различна височина. Канабисовите растения
били изсечени и претеглени, като цялото установено бруто тегло 5, 850 кг.
По делото е приета ФХЕ на в.л. К.И.
която е изследвала сухата листна маса в размер на 920, 71 грама в отделните
иззети обекти и е констатирала наличието на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол между 0,28% и 1, 22 %.
Стойността на същата съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. на МС е в размер 5 524, 26
лева.
От приетата от ДнРС СПЕ на в.л.д-р
П. се установява, че подс. А. е с
диагноза ендогенна психоза -БАР -сегашен епизод -ремисия. Очертава се тенденция
към хронично прогредиетно протичане, при
което водеща се явява психопатоподобната личностнова промяна с регресивно
инфатилно поведение и асоциални, включително и криминални прояви. В етапи на
обостряне и психотични тласъци се добавя симптоматика, която води до
некритичност увеличената действеност или самоизолация и регрес. Състоянието на
ремисия на такива болни може да бъде причислено към групата на „психично здрави
хора“.
Изводът на ДнРС е, че подс.А. е могъл
да ръководи действията и постъпките си, като и да разбира факти от
действителността, но предвид заболяването му контролът му е силно снижен.
За да стигне до описаната фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за
правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Разпитал е подробно св.А.А., Цв.Н.- съответно брат и майка на
подсъдимя, св.К., св К. приобщил е надлежния процесуален ред пок. на св.Ковар
/на чл.281, ал.1,т.4 НПК, дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК/ и по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК на св.Димитров/, като техните показания са обсъдени
подробно и задълбочено. В тях се съдържа информация за факти и обстоятелства,
възприети непосредствено и в осъществяването на които те са взели пряко
участие, на които ДнРС се е доверил и е изложил причините за това. Отделено е
внимание на пок. на св. Ковар, който е бил живеел в дома на подсъдимия по времето на отглеждането на наркотичното
вещество и който много добре е знаел дейността на А., като ДнРС е изложил
доводи защо кредитира тези показания. Подробно, детайлно и последователно
показанията на св.К.и К.установяват постъпилата информация относно наличието на
вещества в района, относно последвалото претърсване и оглед, както и относно
количеството марихуана. Тези показания се подкрепят от резултатите от
предприетия оглед за местопроизшествие, който е изготвен по реда и условията на
чл.155 НПК. С внимание е подходено към показанията на св.Николова с оглед роднинската
й връзка с подс.А.. Обосновано същите са отхвърлени в частта, в която е
направила опит да оневини сина си и да поеме вината върху себе си, като са
изложени аргументирани доводи относно тяхната несъстоятелност в тази им част,
които изцяло се споделят от КОС. Тези
показания се опровергават и пок. на св.К., който е називисм и безпристрастен
свидетел, какато и от пок. на св.К. и К.и с оглед на тези обстоятелства . обосновано
са отхвърлени. Съдът се е съобразил и с двоякия характер на обясненията на
подсъдимия- като на годно доказателствено средство от една страна и като
защитен израз от друга, като обосновано ги е приел за израз на защитнатата му
позиция и ги е отхвърлил като несъстятелни. Установените по предвидения
процесуален ред факти чрез посочените гласни преки доказателствени средства,
протокола за оглед на местопроизшествие,
писмените доказателства, физикохимическата и СПЕ дискредитират напълно
тези показания и установяват по несъмнен начин релевантния за обвинението факт-
че на датата 30.08.2016 г. подс.А. е отглеждал в наследствена къща наркотични
вещества- марихуана.
В този аспект ДнРС е изпълнил
задълженията си задълбочено и подробно да обсъди всички
доказателствени източници, да ги провери и да ги съпостави помежду
си. Това е сторено при спазване на
процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се
дава вяра, в коя част и защо. В
оценъчната си дейност съдът е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на
решения по вътрешно убеждение, формирано свободно и само въз основа на
обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени
източници. При мотивиране на това
убеждение този съд е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни аргументи, поради което
въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен
акт фактически констатации, в това число
и относно авторството на деянието, поради което извода на ДнРС за безусловна
установеност на този факт е обоснован и съобразен с доказателствения материал по делото. Затова и ДнРС не е допуснал нарушение на
закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере,
оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да
изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.
ДнРС е дал аргументиран
отговор за признаците на деянието от обективна и субективна страна, които се
споделят от въззивния съд. Мотивирано действията на подсъдимия са окачествени
като покриващи признаците на деянието по чл.354в, ал.1 НК от обективна и
субективна страна, който са правилни и не се налага да бъдат преповтаряни.
Доколкото КОС е обвързан
във въззивната си проверка от доводите в протеста във връзка с несправедливостта
на наложеното наказание, следва да се отдели съответното внимание на този
въпрос.
При определяне вида и
размера на наказанието следва са се отчетат всички обстоятелства, обуславящи
наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на
деянието е висока, доколкото са
засегнати обществени отношения, свързани със здравето. От друга страна степента
на обществена опасност на подсъдимия е висока, дококото същият е осъждан с
влязла в сила присъда за друго деяние по чл.354в, ал.1 НК и деянието е
извършено в изпителния срок на тази пирсъда, което сочи към трайно
пренебрежение на установения обществен ред.
ДнРС е отчел като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство- болестното му състояние, а
като отегчаващо- широкото разпространение на този вид прояви и продължавано
престъпление. Отегчаващите обстоятелства неправилно са отчетени като такива.
Като такива обстоятелства се отчитат тези, които действат неблагоприятно върху
формиране на решението за наказанието и които следва да оказват възпиращо
въздействие, но въпреки тях деецът да е формирал решението си за
осъществяването му. В този аспект първото прието от съда обстоятелство няма
характер на отегчаващо и неправилно е
отчетено като такова. Второто обстоятелство е прието като напълно произволно от
съда, тъй като настоящето деяние не е
продължавано по см. на чл.26, ал.1 НК /същото е продължено/, но самия вид на
престъпното деяние не представлява отегчаващо отговорността
обстоятелство. Ето защо КОС коригира доводите на ДнРС и счита, че като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете единствено наличието
на предишно осъждане.
От друга страна ДнРС
като изключително обстоятелство е отчел болестното състояние на подсъдимия и е
определил размера на наказанието ЛС при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК- под минумума предвиден в закона.
Минималният размер на наказанието ЛС за престъплението по чл.354в, ал.1 НК е 2 години, а ДнРС го е
определил в размер на 3 месеца. КОС намира този размер за твърде занижен с
оглед стойността на открития наркотик и степента на обществена опасност на деянието,
и счита, че следва да се увеличи с още 3 месеца, или размера на наказанието ЛС
следва да се определи в размер на 6
месеца. Действително, по делото са налице данни за наличие на заболяване у
подсъдимия, но това не означава, че следва да се подхожда с изключителна
снизходителност спрямо наказанието. Деянието на подсъдимия не е инцидентно и
предходното условно наказание очевидно не е изиграло своята превъзпитателна
роля. Ето защо наказанието ЛС от една страна правилно е определено при условията
на чл.55, ал.1,т.1 от НК, но е необходимо за изпълнение на целите по чл.36 от НК да бъде увеличено с още 3 месеца, или
КОС го определя в размер на 6 месеца, което следва да се изтърпи ефективно.
Приложението на чл.66 от НК е невъзможно в случая с оглед наличието на
предходно осъждане.
КОС счита, че ДнРС правилно е
приложил разп. на чл.55, ал.3 НК по отношение на кумулативното наказание
„глоба“ и в този аспект в тази му част протеста е неснователен. Съгл. разп. на
чл.47 от НК глобата се съобразява с
имотното състояние на дееца, доходите и семейните му задължения, като при
определянето й се прилагат разп. на глава V. В случая деецът е безработен, няма доходи от собствено
имущество, нито пък притежава недвижими имоти, поради което разп. на чл.55, ал.3 НК правилно е приложено
и обосновано ДнрС не е не е наложил на А.
наказанието „глоба“.
Последният довод в протеста на ДнРС е
свързан с искането за приложение на разп. на чл.92 НК.
Тази разпоредба предвижда възможност за принудително лечение по време на
изтърпяване на наказанието ЛС, като съдът следва да прецени наличието на
предпоставките, предвидени в този текст и да постанови такова. На принудително
лекуване в болница при затвора, в който осъденият изтърпява наказание лишаване от
свобода, се настанява обаче само лице, което страда от алкохолизъм или друга
наркомания. В случая заключението на КСПЕ
не сочи изрично, че същият е наркоман, респ. че страда от наркомания, а
единствено- че употребява наркотични вещества, с които се лекувал по негово
усмотрение. Налице е категорично заключение обаче, че А. страда от психична
болест- „***“,
която не представлява нито алкохолизъм, нито наркомания по см. на чл.92 НК.
Наличието на такова болест означава, че спрямо същия следва да се приложи разп.
на чл.40, ал.4 НК и КОС приема, че искането на прокурора следва да се тълкува в
такъв смисъл с оглед преценка за произнасяне по съответност на протеста по см.
на чл.337, ал.2 НПК. Осъдените на
лишаване от свобода, страдащи от тежка психопатия или от разстройство на
съзнанието, което не изключва вменяемостта, не се настаняват на принудително
лекуване, нито в болницата при затвора, нито в специално или обикновено
психоневрологично заведение. За тях се полагат само съответни медицински грижи
по реда на чл. 40, ал. 4 НК.
Ето защо КОС следва, на основание чл. 40, ал. 4 от НК да постанови за подсъдимия в затвора да се полагат съответните
медицински грижи, предвид психичното му страдание, което разстройство не
изключва вменяемост.
КОС счита, че следва да потвърди присъдата и
в частта по приложение на чл.68, ал.1 НК, доколкото настоящето деяние е
извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД № 1015/13 г. на ДнРС, по
която е било наложено наказание ЛС в
размер на 2 години с приложение на чл.66 НК. Предпоставките, предвидени в посочената разпоредба са налице.
Законосъобразно е определен и режима при изтърпяване на наказанието по двете
присъди- строг, доколкото в случая е налице хипотезата на чл.57, ал.1, б. „в“ ЗИНЗС.
По тези съображения
постановената присъда в частта на наложеното наказание се явява необоснована и
неправилна, което налага същата да бъде
изменена в наказателната част на осн. чл.337, ал.2, т.1 НПК вр.чл.334, т.3 НПК,
като се увеличи раззера на наложеното наказание ЛС от 3 месеца на 6 месеца и се
приложи разп. на чл.40, ал.4 НК спрямо осъдения. В останалата й част присъдата следва да бъде
потвърдена като законосъобразна.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр.
чл.337, ал.1, т.1 НПК и вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
Р
Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА присъда
№ 96 от 08.12.2017г., постановена от Дупнишкия
районен съд по НОХД № 1667/2016 г. по описа на същия съд в частта на
наложеното наказание „лишаване от
свобода“, като увеличава същото от 3 /три/ месеца на 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 40, ал. 4 от НК ПОСТАНОВЯВА за
подсъдимия М.Н.А. да
бъдат полагани съответните медицински грижи по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ предвид страданието
му „***“.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.