РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Монтана, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500260 по описа за 2022 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на ЧСИ В.
Т. против решението на РС Видин № 213 от 31.01.2022г. , постановено по гр. дело №
825/2019г. по описа му, с което е осъдена да заплати на И. ООД гр. * сума в общ размер 5
320.63 лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 20137240400751
по описа на ЧСИ В. Т. , ведно със законна лихва от 20.03.2019г., както и сумата 1135.06 лева
обезщетение за забава за периода 10.02.2017г.-19.03.2019г. и разноски по делото в размер на
1014.83 лева.
Компетентността на МОС за разглеждане на жалбата произтича от определение на
САС от 14.07.2022г. по ч.гр.д. № 1893/2022г. , с което на основание чл. 23,ал.3 ГПК след
отвод на всички съдии от състава на ОС Видин , образуваното пред ВОС в.гр.д. №
163/2022г. е изпратено за разглеждане на ОС Монтана.
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно – постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че правото на разноски на
страната в изпълнителния процес е материално, поради което и не е допуснала нарушение
на процесуалните правила, още повече че е налице и влязло в сила решение на ОС Видин, с
което са признати като дължими разноските на взискателя. Вземането на взискателя за
разноски не е събрано в хода на принудителното изпълнение, а е платено доброволно от
длъжника направо на взискателя . Неправилно е прието от съда с обжалваното решение, че
1
са налице предпоставките на чл. 74 ЗЧСИ във връзка с чл. 45 ЗЗД Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят като неоснователни ,
ведно със законните последици.
Въззиваемата страна И. ООД гр. *, при връчен препис от жалбата, не е подало
писмен отговор. В съдебно заседание чрез пълномощник адвокат Ц. И.поддържа
неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Третото лице ДЗИ-О.З. ЕАД гр. *, помагач на жалбоподателя , не изразява
становище.
При въззивното разглеждане на делото не са допуснати нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, становищата на страните , предвид събраните по
делото доказателства, и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса с правен интерес от отмяната му, поради което и е допустима за
разглеждане.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441,ал. 1
ГПК и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. ООД гр.
*срещу В. Т. с твърдения, че пред нея като ЧСИ са образувани изп. дело № 751/2013г. и изп.
дело № 834/2013г. с взискател „ЦКБ“ АД и длъжник „И.“ ООД, като двете дела са
обединени под № 751/2013г. . По изпълнителното дело с постановление от 16.01.2017г. по
молба на взискателя ЧСИ е приел за плащане като разноски на взискателя сумата 4
313,13лева юрисконсултско възнаграждение, въпреки липсата на доказателства в хода на
изпълнението взискателят да е представляван от юрисконсулт . Вземанията на взискателя по
изпълнителното дело са погасени чрез превод, нареден от „П.П.“ ЕООД по сключен с
длъжника И. ООД предварителен договор, последван от договор за продажба на имот в
нотариална форма, като плащането е извършено на 09.02.2017г. директно на взискателя.
Изложени са твърдения, че размерът на дълга на ищеца по изпълнителното дело е посочен
от ЧСИ в удостоверение изх. № 1517/07.02.2017г. като 362 551,66 лева въз основа на
удостоверение на „ЦКБ“ АД до ЧСИ, в която сума са включени разноски по изпълнението в
размер на 4313.13 лева, както и сумата от 1 007,50 лева, която „ЦКБ“ АД платило във връзка
с подновяване на ипотека на 30.01.2017г., видно от приложено по делото удостоверение от
21.02.2019г. на ЦКБ АД. Изложени са твърдения, че въз основа на издаденото от
ответницата в качеството й на ЧСИ удостоверение , на взискателя е платена сумата 1007.50
лева , за която не е налице изпълнително основание, както и сумата 4313.13 лева разноски,
които не са дължими. Действията на ЧСИ по включване тези суми в издаденото
удостоверение са незаконосъобразни, довели са плащането им от длъжника на взискателя от
средствата от продажбата на недвижим имот на длъжника без основание за това, от което е
2
претърпял имуществена вреда в размер на 5 320.63 лева в причинна връзка с действията на
ответника като ЧСИ, която претендира за плащане, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на 1135.06 лева за периода
10.02.2017г. до подаване на исковата молба.
С писмения си отговор , подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответницата оспорва
исковете с твърдения , че не е нарушила процесуалните правила. Изложени са доводи, че
разноските по изпълнението съгласно чл. 79 от ГПК са за сметка на длъжника, като
постановление й от 16.01.2017г. е потвърдено с решение № 104 / 02.06.2017г. ОС –Видин.
Изпълнителното производство е прекратено по искане на взискателя и принудителни
действия по събиране на вземанията не е извършвала, като длъжникът е уреждал
отношенията си директно с взискателя. Постановление за размера на дълга не е искано от
страните и не е издавано.
С обжалваното решение съдът е приел, че ответницата като ЧСИ е приела за плащане
разноски на взискателя като юрисконсултско възнаграждение при липса на доказателства в
хода на принудителното изпълнение да е бил представляван от юрисконсулт, както и
незаконосъобразно е посочена като дължима и сумата, представляваща разход на
взискателя за подновяване на ипотека, която не е включена в дълга по изпълнителния лист,
които й действия са незаконосъобразни. Двете суми са платени от длъжника на взискателя,
представляват вреди за длъжника в причинна връзка с незаконосъобразните действия на
ЧСИ, поради което и е уважил предявените искове.
Фактическата обстановка, установена от събраните по делото доказателства,
подробно изложена в първоинстанционното решение, не е спорна между страните, като
въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря и на основание чл. 272 ГПК
препраща към установената в обжалваното решение фактическа обстановка.
Безспорно е, че по искане на ЦКБ АД като взискател с приложени изпълнителни
листа са образувани пред ответницата като ЧСИ срещу И. ООД като длъжник изп.дело №
834/2013г. и изп.дело № 751/2013г. с предмет парични вземания с основание договор за
банков кредит . Двете дела са прекратени с постановления на ЧСИ от 23.02.2017г. по
писмено искане на взискателя на
основание чл. 433,ал.1,т.2 ГПК. Безспорно е между страните, че на 09.02.2017г. по
сметка на И.ООД в ЦКБ АД е преведена от П.П. ЕООД сумата 362 551.66 лева в изпълнение
сключен предварителен договор от 01.10.2016г., с който е прието И. ООД да продаде на
П.П. ЕООД свой недвижим имот срещу заплащане на сумата 370 000 лева, която да послужи
за погасяване вземанията на И. ООД към ЦКБ АД по двете изпълнителни дела. Безспорно е
установено, че с извършения на 09.02.2017г. превод на сумата 362 551.66 лева ЦКБ АД е
погасила задълженията на И. ООД към банката , представляващи 300 236.96 лева присъдена
главница, 56 994.07 лева законна лихва върху присъдена главница, 4313.13 лева присъдени
разноски и 1174.30 лева –неразрешен овърдрафт по сметка на И. ООД, възникнал от
задължаване на банковата сметка на дружеството на 30.01.2017г. с превод с основание
подновяване на договорна ипотека по договор за кредит от 07.02.2007г. .Установено е, че по
3
искане на И. ООД ЧСИ е издал по изп.дело № 751/2013г. удостоверение №
1517/07.02.2017г., адресирано до длъжника, в което е удостоверено, че остатъкът от дълга по
двете изпълнителни дела е в размер на 362 551.66 лева, като изрично е посочил, че размерът
е съобразно приложено по делото удостоверение на взискателя. Безспорно е, че платената на
взискателя сума в размер на 4313.13 лева представлява приети от ЧСИ с постановление от
16.01. 2017г. разноски на взискателя по изп.дело № 751/2013г. –юрисконсултско
възнаграждение, като по жалба на И. ООД срещу това постановление е постановено по реда
на чл. 435 и сл. ГПК решение на ОС Видин № 104/02.06.2017г. по гр.д. № 184/2017г., с което
постановлението за разноски е потвърдено.
Предвид установената по делото фактическа обстановка , от правна страна
въззивният съд приема следното :
Съгласно чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.
45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 74,ал.1 ЗЧСИ, предвиждаща имуществена отговорност
на ЧСИ за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. На
установяване при условията на главно и пълно доказване от ищеца подлежат следните
обстоятелства : наличието на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
причинените вреди, както и причинната връзка между незаконосъобразните изпълнителни
действия и вредите . Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения, който не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител.
Ищецът поддържа, че е претърпял вреди от издаване от ЧСИ удостоверение за
размера на дълга, въз основа на което е платена на ЦКБ АД сумата 362551.66 лева , в която
са включени недължими от него като длъжник по изпълнението разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4313.13 лева, за които ЧСИ е издал и нарочно постановление,
както и сумата 1007.50 лева, платена от ЦКБ АД за подновяване на ипотека, невключена в
ИЛ като вземане на длъжника.
Съдът намира, че преки вреди за ищеца като длъжник по изпълнението не са
произлезли от издаденото от ЧСИ удостоверение № 1517/07.02.2017г., тъй като същото е
издадено на самия длъжник и в него изрично е посочено, че размерът на остатъка от дълга
по двете изпълнителна дела е посочен единствено въз основа на приложено по делото
удостоверение на самия взискател. На длъжника е било ясно, че включената в това
удостоверение сума не е определена от ЧСИ чрез изчисляване размера на дължимите
главница, лихви и разноски съобразно приложените по изпълнителните дела изпълнителни
листа, въпреки което не е поискал издаване от ЧСИ конкретна справка за дълга. В
приложените изпълнителни дела няма молба на длъжника за издаване на това
удостоверение, за да се прецени какво точно е искано от ЧСИ. Плащането на сумата
посочена в това удостоверение е извършено доброволно от длъжника директно по неговата
сметка в ЦКБ АД и какви са били споразуменията му с взискателя за това какви задължения
следва да погаси е неотносимо към спора , тъй като вземанията на взискателя не са
4
удовлетворени чрез принудителни способи, извършвани от ЧСИ, като изпълнителното
производство е прекратено по писмено искане на взискателя на основание чл. 433,ал.1,т.2
ГПК. Издаването на удостоверението не представлява
незаконосъобразно действие на ЧСИ. Такова действие обаче представлява
постановлението на ЧСИ от 16.01.2017г. , с което по молба на взискателя е възложил в
тежест на длъжника плащане на сумата 4313.13 лева като разноски на взискателя -
юрисконсултско възнаграждение . Съгласно чл. 79 ГПК длъжникът носи отговорност за
направените от взискателя разноски, включително и в хипотезата на прекратяване на
изпълнението на основание чл. 433 ГПК , предпоставено от доброволно плащане на дълга
след започване на принудителното изпълнение, но съдебният изпълнител е задължен да
провери основателността на искането на взискателя за разноски, като издаде надлежен акт
за това. Отговорността за разноски е материалноправна, облигационно правоотношение,
уредено в процесуалния закон, но за реализирането й е необходимо издаване на
постановление на съдебния изпълнител, с което определя основанието и размера на
дължимите разноски. Видно от приложените изпълнителни дела не са установява за периода
от образуването им през 2013г. до 16.01.2017г. взискателят да е представляван от
юрисконсулт , поради което и разноски за юрисконсултско възнаграждение не се
установява да са дължими . Постановлението на съдебния изпълнител , с което приема за
плащане от длъжника разноски на взискателя е пряко изпълнително основание, въз основа
на което банката е посочила, че е погасила сумата 4313.13 лева присъдени разноски, която
сума не би била дължима , ако не беше издадено незаконосъобразното постановление на
ЧСИ от 16.01.2017г. за приемане тези разноски за плащане и ищецът би имал основание да
иска връщането й от взискателя като недължимо платена , поради което и е налице пряка
причинна връзка между действията на ЧСИ по приемане за плащане разноските на
взискателя и настъпилата за длъжника вреда. Действията на съдебния изпълнител по
определяне отговорността на длъжника за разноските по изпълнението са
процесуалноправни, съответно подлежат на преценка в настоящето производство , като
постановеното по реда на чл. 435 и сл. ГПК решение на ОС Видин няма сила на присъдено
нещо и не обвързва съда по деликтния иск.
Относно платената от длъжника сума за подновяване на ипотека , посочена в
исковата молба в размер на 1007.50 лева , а в удостоверението на ЦКБ от 2019г. в размер на
1174.30 лева , то не се установява плащането на тази сума да е предпоставено от действия на
ЧСИ, съответно няма установена пряка причинна връзка между действията на ЧСИ и
плащането на тази сума. Основанието за погасяването на тази сума с преведената на
09.02.2017г. по сметката на И. ООД от П.П. ЕООД сума е посочено като неразрешен
овърдрафт по сметката на И.ООД в ЦКБ АД –отношения между И.ООД и банката, които
нямат връзка с принудителното изпълнение и в случай, че И. ООД не дължи плащане на
такса за подновяване на ипотеката , то има право да иска връщането й от страна на ЦКБ като
недължимо платена.
Предвид гореизложеното искът е основателен за сумата 4313.13 лева , като над този
5
размер до пълния предявен такъв от 5 320.63 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху сумата от 4313.13 лева се дължи обезщетение за забава, считано от 09.02.2017г.
съгласно чл. 84,ал. 3 ГПК в размер на законната лихва, която за периода 10.07.2017г.-
19.03.2019г е в размер на 920.13 лева, определена от съда на основание чл. 162 ГПК с
помощта на лихвен калкулатор , достъпен на интернет сайт www.calculator .bg. , като над
този размер претенцията за обезщетение за забава е неоснователна.
Предвид гореизложеното решението на РС Видин се явява частично неправилно и
следва да се отмени над посочените по-горе размери, като исковете в тези части се
отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора ищецът има право на разноски в размер на 822 лева за
първоинстанционното производство и 648 лева за въззивното производство съобразно
уважените размери на исковете, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 171 лева за първоинстанционното производство и в размер на 138.53 лева за въззивното.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 213 от 31.01.2022г. на Районен съд- Видин постановено по
гр.дело № 825/2019г. В ЧАСТИТЕ, с които ЧСИ В. Т. е осъдена да заплати на И. ООД
обезщетение за имуществени вреди над сумата 4313. 13 лева, обезщетение за забава над
сумата 920.13 лева , както и разноски по делото над сумата 822 лева , ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. ООД , ЕИК *, седалище и адрес на управление : гр. *,
ул.“*“ № *против В. Т. в качеството й на частен съдебен изпълнител, рег. № * в Камарата на
частните съдебни изпълнители искове за заплащане обезщетение за имуществени вреди над
сумата 4313.13 лева до предявения размер от 5320.63 лева , обезщетение за забава над
сумата 920.13 лева до предявения размер от 1135.60 лева с основание незаконосъобразно
изпълнение по изп. дело № 751/2013г. по описа на ЧСИ , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА И. ООД , ЕИК *да заплати на В. Т. сумата 171 лева разноски за
първоинстанционното производство и сумата 138.53 лева въззивни разноски .
ОСЪЖДА В.Т. да заплати на И. ООД , ЕИК -* разноски за въззивното производство
в размер на 648 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК *, гр. *, като трето
лице - помагач на В. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните .
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7