№ 1044
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500985 по описа за 2024 година
С решение № 3 от 2.01.2024 г. по гр. д. № 5848/2022 г., СГС, І-4,
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати М. Д. К., сумата от 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от смъртта на съпруга
й В. И. К., настъпила в резултат на ПТП на 14.02.2022 г., ведно със законната
лихва от 3.06.2022 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 180 000 лв.
Срещу решението, в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от ищцата М. Д. К., в която се изразява несъгласие с определения от съда
принос (50 %) от загиналия, като се твърди, че при процесният механизъм на
ПТП пътникът на задна седалка е щял да получи фатални увреждания и при
поставен колан, доколкото автомобилът се е движел с висока скорост, а с
преминаването през тротоара телата на пътуващите се преместили нагоре,
след което напред – при удара в стената. Твърди, че ударите в главата на
загиналия са причинени от движението на автомобила наляво и надясно.
Евентуално поддържа, че приносът не следва да надвишава 20 %. Счита, че
законната лихва се дължи от 2.03.2022 г., когато е бил уведомен
застрахователя и претендира решението да се коригира и в тази част, като се
1
присъдят и разноски.
Срещу решението в осъдителната му част, над сумата от 60 000 лв., е
постъпила въззивна жалба от ЗК "Лев Инс" АД. Подчертава, че определената
обща сума от 180 000 лв. е завишена и несъответства на принципа на
справедливост, икономическата конюнктура, застрахователните лимити и
съдебната практика. Намира, че показанията не са ценени надлежно съгласно
чл. 172 ГПК, а търпените от ищцата страдания са обичайните за подобен вид
преживяна загуба. Намира извода за принос за правилен, като се позовава на
КСМАТЕ. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят
разноски.
В писмен отговор застрахователят оспорва жалбата на ищцата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищцата М. Д. К., твърди, че при ПТП, настъпило на 14.02.2022 г., в гр.
Нови Искър, загинал съпругът й В. И. К., пътник на задна дясна седалка, в
самокатастрофирал автомобил, управляван от водач, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Твърди, че от загубата на
съпруга си претърпяла неимуществени вреди, които претендира да бъдат
обезщетение със сумата от 180 000 лв. (съгласно изменение в последно о.з.),
ведно със законната лихва от 3.06.2022 г. (дата на изтичане на срока за
произнасяне от застрахователя), като с молба (л. 194) е поискано лихвата да се
начисли от по-ранна дата – 2.03.2022 г., както и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва иска относно механизма,
причинната връзка между ПТП и вредите, началния момент на претенцията за
лихви, размера, като прави възражение за съпричиняване поради липсата на
правилно поставен обезопасителен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищцата К. (54 г.) е съпруга на загиналия на ******** г. В.
К. (59 г.), който е пътувал на задна седалка в автомобил, управляван от водач,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Спорен е
2
размерът на дължимото обезщетение, наличието на принос (респ. неговия
размер) с оглед ползването на колан, както и началната дата на обезщетението
за лихви.
Приетата КСМАТЕ е дала становище, че смъртта на В. К. е настъпила
поради крайно тежка черепно-мозъчна травма, която се дължи на претърпени
многократни интензивни удари в областта на главата при бързо променящо се
движение на процесния автомобил, като ударите са били странични за главата
в твърди тъпи и ръбести предмети в купето. В експертизата е посочено, че
преминавайки през кръстовище със скорост от 75 км/ч, водачът не е намалил
скоростта си и от повдигната пешеходна пътека, непосредствено след
кръстовището, за пътуващите се създали относително големи вертикални
сили, като най-вероятно е имало и летеж на автомобила и пътниците в него.
От действието на тези вертикални сили водачът е загубил контрол над
автомобила, който се насочи наляво, към левият тротоар и след поредица от
челни удари в метално кошче за боклук, метално ел.табло, метална тръба,
основата на информационна табела, електрически стълб от уличната мрежа,
информационна табела за спирка, метална тръба с пътни знаци, телена ограда
с телена мрежа на дом № 269, метална врата и стената на дом № 271, се
установил на място. При удара в ел. стълб и в стената пътуващите са излетели
напред. В заключението (л. 192) е посочено, че определено може да се счита,
че пътникът е пътувал с поставен колан, тъй като той е получил само тежка
черепно-мозъчна травма, но не са установени травми в корема и крайниците, а
само такива, които са характерни за следи от колан – в областта на шията и
гърдите. Пояснено е, че е напълно възможно пътуващ с колан да получи този
вид черепно-мозъчна травма – многофрагментна депресионна (при директен
удар) тилно, двустранно теменно и челно в ляво. Автомобилът е променял
посоката си на движение и К. е понасял поредица от интензивни удари в
главата при страничните движения (които не могат да бъда ограничени от
колана). Подчертано е, че ако загиналият е бил без колан той е щял да получи
и много други травматични увреждания в областта на тялото, тазовите кости,
долните крайници, каквито няма. Прието е, че с оглед следите по тялото на
пътника, същият е пътувал на задна лява седалка, като е посочено, че не е
отбелязано неговото тяло да е напускало автомобилното купе. В о.з. обаче,
след разпита на св. Й. Й., в.л. д-р Б. Б. е отчел изнесените от свидетеля данни
и е дал становище, че при съобразяването им следва да се приеме, че
3
пострадалият е бил без колан (след като тялото е имало летеж към предните
седалки). Пояснено е, че изводът в писменото заключение е основан на
установения по тялото надлъжен от ляво на дясно сектор с кръвонасядане –
2/2,5 см. на 19 см. Изводът на д-р Б. е потвърден и от в.л. А. А., който на свой
ред е посочил, че при поставен колан тялото е щяло да остане скрепено към
седалката.
Приетата СПсЕ е дала заключение, че ищцата е понесла остър
емоционален стрес, изпитала е страх за своето здравето и живота и това на
съпруга си. Проявила е тревожно-депресивно състояние, с елементи на
посттравматичен стрес, последиците от което не са отзвучали напълно.
Изпитва страх от пътуване, проявява тревожност, безпокойство, несигурност,
напрежение, потиснатост, депресивитет, изолиране, превъзбуда и преумора,
усеща слабост и апатия, нуждае се от тишина и спокойствие. Не са установени
други травматични обстоятелства в живота на ищцата, но усложняващо е
обстоятелството, че самата тя е пострадала при инцидента, макар и
доминираща да е травмата от загубата на съпруг.
Водачът на автомобила Й. С. Й., разказва, че В. го помолил да го закара
до болницата. По принцип друг път В. се возил отпред, но сега седнал отзад в
дясно, тъй като Й. бил болен от ковид, за да не го зарази. В ляво зад водача
пътувала ищцата. След удара водачът изгубил съзнание и когато се свестил
видял, че В. бил пред него - отпред на таблото. Водачът слезнал от дясната
врата.
Св. Г. Ц. П., съжителстваща на семейни начала със сина на ищцата, в
съседна къща, разказва, че се виждала с М. всеки ден. Сочи, че със съпруга й
били обикновено, сплотено семейство, заедно отгледали децата и внуците си,
оженили се много рано и никога не се били разделяли, нямали спорове. След
смъртта на съпруга си М. непрекъснато плачела, не искала да се среща с хора
и се затворила в себе си, отказвала тържества, приятелите се отдръпнали от
нея.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Основни спорни въпроси пред настоящата инстанция са размерът на
обезщетението и наличието на принос от загиналия. От събраните
доказателства се установяват, че ищцата е живеела със съпруга си от дълго
4
време, в добри отношения, в нормално семейство. Загубата му й причинила
силен стрес с елементи на посттравматичен шок, с депресивна симптоматика.
Тя се изолирала, страдала, променила се, подтиснала се. За да се определи
обезщетението съдът следва да се държи сметка, че ищцата освен силно
стресиращата внезапна загуба на партньора си, е преживяла и самата
катастрофа. Всички негативни лични възприятия от инцидента (като например
последващ страх от пътуване) не са част от исковата претенция и не могат да
се разглеждат като основание за обезщетение за страданията от загубата на
съпруг. Предвид данните от показанията и приетата СПсЕ, при съобразяване
на обичайната практика за инциденти настъпили през 2022 г. и съответната
към този момент икономическа обстановка, съдът приема, че с оглед
принципа на чл. 52 ЗЗД, релевантен размер на обезщетение е сумата от
150 000 лв. За този размер следва да се вземе предвид, че бракът между
ищцата и загиналия е бил от дълго време, понастоящем те живеели само
двамата (показанията сочат, че синът им живеел в друга къща), отношенията
им били много добри и пр.
Посоченият размер следва да бъде редуциран, поради доказан принос от
пострадалия. Този извод съдът изгражда върху свидетелските показания на
водача и преформуриланото заключение на експертите от КСМАТЕ. От
разказа на виновния за инцидента се установява, че загиналият е пътувал на
задна седалка, но тялото му е намерено върху арматурното стъкло след
инцидента. Тези данни категорично сочат, че пътникът не е бил обезопасен с
колан, който да задържи тялото му върху седалката и то е имало свободно
движение в купето. Именно това движение може да е причинило и зоната от
кръвонасядане (от ляво на дясно върху корпуса), което първоначално е счетено
от в.л. Б. за следа от поставен колан. При съблюдаване на обичайната практика
на съдилищата подходящ процент за принос на пътник без поставен колан е
1/3. Съдът отчита, че приносът не може да бъде по-малък тъй като останалите
двама пасажери в колата не са понесли толкова тежки травми, каквито
съпругът на ищцата и са оцелели при фаталния инцидент. Този факт сочи, че
хаотичното движение в колата е допринесло в една немалка степен за
леталния изход.
В обобщение крайният размер на обезщетение следва да бъде в размер
на 100 000 лв. т.е. на ищцата следва да се присъди още сумата от 10 000 лв.
5
Относно претенцията за лихви съдът намира, че решението не следва да
бъде коригирано. Установява се, че с исковата молба е претендирана лихва от
3.06.2022 г., каквато и съдът е присъдил. Макар и да е допуснал изменение на
тази претенция, съгласно молба на л. 194, с определение в последното о.з.,
съдът не се е произнесъл относно претендирания периода - от 2.03.2022 г. до
3.06.2022 г. Такова произнасяне е и недопустимо, тъй като допуснатото
изменение на иска е неправилно – касае се за нов иска, тъй като се претендира
лихва за нов период, който не е бил посочен в исковата молба. Ето защо
въззивната жалба, в частта, с която се иска присъждане на законна лихва за
предходен период е неоснователна.
При така формираните по-горе изводи разноските възложени в тежест
на ищцата следва да се намалят от 1184 лв. на 1 052,44 лв. Застрахователят
следва да заплати по сметка на бюджета на съда сумата от 670 лв. като
държавни такси за двете инстанции допълнително и разноски за вещи лица. В
полза на представителя на ищцата се следват разноски по чл. 38 ЗА, които
съдът определя в общ размер на 1660 лв. допълнително за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3 от 2.01.2024 г. по гр. д. № 5848/2022 г., СГС, І-4,
в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. К. срещу ЗК "Лев Инс" АД за
сумата над 90 000 лв. до сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, от смъртта на съпруга й В. И. К., и в частта, в
която М. Д. К. е осъдена да заплати на ЗК "Лев Инс" АД разноски над сумата
от 1 052,44 лв. до сумата от 1184 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, да заплати М. Д. К., ЕГН
**********, сумата от още 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, от смъртта на съпруга й В. И. К., настъпила в резултат
на ПТП на 14.02.2022 г., ведно със законната лихва от 3.06.2022 г. до
изплащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за
разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв. и е отхвърлен за разликата над 100 000
лв. до сумата от 180 000 лв., както и в частта, в която е присъдена законна
лихва само от 3.06.2022 г.
6
Решението е влязло в сила в частта, в която е присъдено обезщетение в
размер на 60 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Я. Д. допълнително
възнаграждение в размер на 1660 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на бюджета на съда
сумата от 670 лв. като държавни такси за двете инстанции и разноски
допълнително.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7