МОТИВИ към Решение №…… по НАХД №
294/2018г. по описа на Каварненски Районен съд от 03.12.2018г.
гр.Каварна
13.12.2018г.
Производството
е по реда на чл.375 и сл.от НПК вр. с чл.78а от НК.
С
постановление от 05.11.2018г. на Районна прокуратура гр.Каварна е направено
предложение обвиняемият по Досъдебно производство № 45/2018г. на РУ на МВР
гр.Каварна Ю.Е.М. ЕГН ********** роден
на ***г***,адрес по лична карта с.С.общ.Добрич улица „В.“ * адрес за
призоваване в страната гр.Каварна,общ.Каварна улица „Р.“№*,българско
гражданство,български произход,основно образование,живее на семейни
начала,безработен,неосъждан,да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс
(НК) за извършено от него престъпление по чл. 313 ал.1 от НК.
В
съдебно производство РП-Каварна,редовно призована,не изпраща представител.
Обвиняемият
Ю.Е.М.,редовно призован не се явява лично,представлява се от адв.М.В. от АК
гр.Добрич,редовно упълномощен и приет по делото.От името на своят подзащитен
упълномощеният защитник изразява съгласие с предложението на Районна
прокуратура гр.Каварна,че са налице всички основания за прилагане разпоредбата
на чл.78а от НК.
Съдът
като се запозна със събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
През
последните три години Ю.Е.М. с ЕГН ********** от гр.Каварна с постоянен адрес ***
бил в чужбина и по-специално в Република Полша.Същият притежавал и свидетелство
за управление /СУМПС/ № *** издадено на 04.08.2011г. от МВР-Добрич.През 2016г.
свидетелството за управление на М. било отнето във връзка с постановление №
1Ds.433.2016г. на Районна прокуратура в гр.Груйец,Мазовско воеводство,Република
Полша,като с описа е отбелязано,че се чака
съдебно решение.
На
10.11.2017г. от консулската служба на посолството на България в република Полша
са изпратени материали относно Опис № 5 на СУМПС отнети и върнати от полските
власти на български граждани.
На
22.01.2018г. тези материали,включително касаещи обвиняемия М. и отнетото му
СУМПС № *** са получени в ОДМВР-Добрич.
Междувременно
М. се върнал в гр.Каварна и решил да си изкара друго свидетелство за
управление.
На
21.11.2017г. обв.М. попълнил декларация вх.№ 283000-3018/21.11.2017г. по чл.17
ал.1 от ПИБДС и по чл.160 от ЗДвП.В нея
той посочил,че си е изгубил книжката.Въз основа на тази декларация и заявление
вх.№6821/22.11.2017г.,на 23.11.2017г. на обв.М. е бил издаден дубликат на
свидетелство за управление на МПС № ***.
Съобразно
заключението на назначената съдебно-графическа експертиза е установено по
безспорен начин,че подписа в графа-Декларатор е положен от обвиняемия Ю.Е.М. с
ЕГН ********** от гр.Каварна с постоянен адрес ***.
Изложената
фактическа обстановка Съдът намира за установена според всички събрани по
делото доказателства,както и в писмените
доказателства и доказателствени средства
съдържащи се в материалите по ДП № 45/2018г. по описа на РУ
Каварна-обясненията на обв.Ю.Е.М.,показанията на свидетеля Х.Н.Н.,преписка
рег.№ 3286р-50427/04.12.2017г. на ГДНП-МВР,заявление вх.№
6821/22.11.2017г.,Декларация вх.№ 283000-3018/21.11.2017г.,Справка за лице от
АИС-БДС,писмо до сектор КАТ,съдебно-графологическа експертиза,Справка нарушител
водач,справка за задгранични пътувания,справка съдимост,характеристични данни.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в съвкукпност налагат следните изводи:
С
деянието си обвиняемият Ю.Е.М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313 ал.1
от НК,тъй като на 21.11.2017г. в
гр.Каварна,в сградата на РУ на МВР-Каварна е потвърдил неистина в попълнена от
него писмена декларация-Декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД с вх.№
283000-3018/21.11.2017г.,която по силата на Закон-чл.8 ал.2 от Закона за
българските лични документи и чл.160 ал.1 от Закона за движението по пътищата
се дава пред орган на властта,в случая пред РУ МВР-Каварна за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства,а именно в конкретния случай,че
свидетелството му за упарвление на МПС № ***/903.08.2011г. е било изгубено.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-чрез
зявяване на невярното обстоятелство в инкриминираната декларация и нейното
подписване.Подаването и се изисква по силата на чл.160 от ЗДвП,където именно е
предвидено че дубликат на свидетелство за управление се издава,когато то е
изгубено,откраднато,повредено или унищожено,за което притежателят подписва
декларация.Тази декларация се подава пред съответния орган на властта за
обявяване на факта,че съответния документ е изгубен съгласно чл.17 ал.1 от
ПИБЛД и по силата на Закона-чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.Обвиняемият
Ю.Е.М. е съзнавал,че извършва неразрешено от закона деяние,като потвърдил
неистина в описаната декларация,а именно,че е изгубил свидетелството си за
управление на МПС,като е бил наясно,че този документ е иззет и отнет от
контролни органи в Р€Полша.От приложените по делото справки не се установява,причината
за отнемане на свидетелството на обвиняемия,но той е бил наясно,че му е отнето
за 3 години и чак през 2019г. ще му бъде върнато.
С
оглед установената фактическа обстановка,съдът намира,че са налице
кумулативните предпоставки за освобождаване на обвиняемият Ю.Е.М. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК,тъй като: 1/ За извършеното от нея престъпление е предвидено
наказание до три години „лишаване от свобода” или „глоба“ от сто до триста лева;2/
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от НК и 3/причинени
имуществени вреди от престъплението няма.
При
индивидуализацията на наказанието на обвиняемят Ю.Е.М. съдът не отчита
отегчаващи отговорността обстоятелства.Смекчаващи отговорността обстоятелства
са признаване на вината,липсата на предходни осъждания.Поради изложеното на
обвиняемият следва да се наложи наказание при наличие само на смекчаващи
отговорността обстоятелства
Като
взе предвид посочените горе обстоятелства,съдът определи наказанието „глоба” в
минималния по чл.78а ал.1 от НК
размер-1000 лева.
Съдът
прие,че този размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо
обвиняемият Ю.Е.М. ,като в същото време ще действа възпиращо по отношение на
обвиняемият срещу извършване на нови подобни прояви за в бъдеще.
Водим
от изложеното,съдът постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: