№ 108
гр. Русе, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело №
20224501000235 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от Т. Х. Н., ЕГН: **********, чрез адв. Д. М., срещу
Решение № 843 от 17.06.2022г. по гр.д. 6329/2021г. по описа на РРС, с което
съдът е отхвърлил иска на жалбоподателя срещу „Файненшъл България“
ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№ 4188697/29.06.2021г на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД в вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал.
1 ЗЗП.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Изразява се становище, че „Файненшъл
България“ ЕООД е надлежна страна в процесуалното и материалното
правоотношение. Поддържа, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй
като е налице явно несъответствие между престациите. Смята, че договорът е
сключен с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
въвежда горна граница за ГПР по договори за потребителски кредити. Сочи,
че сделката е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност, въведени от чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Намира още, че езика на
договора не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването му, което го прави недействителен на осн. чл. 143 ал. 2, т. 19
ЗЗП.
Иска от въззивния съд да отмени решението на районния съд и да
постанови свое, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба в срок от „Файненшъл
1
България“ ЕООД. В него се навеждат доводи за законосъобразност и
правилност на обжалваното решение. Въззиваемият намира, че не е налице
противоречие с добрите нрави, като сочи, че договорът е сключен в
съответствие с принципа на свобода на договарянето. Не смята престациите
за нееквивалентни с оглед предоставяната от дружеството услуга. Поддържа,
че не са наведени конкретни твърдения за това, в какво се изразява
невъзможността на потребителя да прецени икономическите последици от
договора. Посочва, че към договора за поръчителство не се прилага ЗПК, а
ТЗ. Не смята, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
следва да бъде включено в ГПР по договора за потребителски кредит.
Иска от въззивният съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което същата се явява процесуално
допустими.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 29.06.2021г. е сключен Договор за паричен заем № 4188697 между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор и Т. Х. Н. - кредитополучател.
Отпуснатият кредит е в размер на 800 лв. и следва да бъде върнат на 8
месечни вноски в периода 01.08.2021г. – 27.02.2022г. Лихвата по кредита е в
размер на 40,00%, а ГПР е изчислен и посочен в договора в размер от 47,68%.
В чл. 4 от Договора е предвидено, че заемателят следва да представи едно от
изброените обезпечения, включително поръчителство от одобрено от
заемодателя Дружество – гарант.
В изпълнение на горната клауза е сключен Договор за предоставяне на
гаранция № 4188697/29.06.2021г. между „Файненшъл България“ ЕООД и Т.
Х. Н., за което е уговорено възнаграждение от 731,44 лв., разсрочено на 8
месечни вноски в периода 01.08.2021г. – 27.02.2022г.
От справка за актуално състояние в търговския регистър е видно, че
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни
изводи.
Районният съд е отхвърлил иска, тъй като е сметнал, че страни по
договора за поръчителство са „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Като намира, че бенефициер по този договор е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, който е и материално легитимиран да отговаря по иска.
Районният съд е допуснал смесване между два различни по характера си
2
договора, а именно: Договор за поръчителство и Договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция.
С Договора за поръчителство, сключен между „Файненшъл България“
ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се предоставя обезпечение по Договор
за паричен заем № 4188697/29.06.2021г.
С Договора за предоставяне на поръчителство/гаранция се предоставя
една услуга – поръчителство, която се заплаща със съответния еквивалент,
уговорена в договора парична сума. Този договор се сключва между
„Файненшъл България“ ЕООД, което се задължава да стане поръчител по
Договор за паричен заем № 4188697/29.06.2021г. и Т. Х. Н., която ползва
предоставената от Файненшъл услуга.
С оглед горното съдът намира, че по Договора за предоставяне на
поръчителство/гаранция, чиято нищожност ищцата търси да прогласи, страни
са „Файненшъл България“ ЕООД и Т. Х. Н.. Поради това съдът намира, че Т.
Н. е страна по материалното правоотношение и има интерес договорът да
бъде прогласен за нищожен спрямо съконтрахентра „Файненшъл България“
ЕООД.
Съдът смята, че разгледан по същество искът ѝ е основателен.
Договорът за предоставяне на гаранция в случая цели единствено да
заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е нищожен на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България / т.е. 50%/.
ГПР в Договор за паричен заем № 4188697/29.06.2021г. е изчислен и
посочен в размер от 47,68%. В чл. 4 от Договора е предвидено, че заемателят
следва да представи едно от изброените обезпечения, включително
поръчителство от одобрено от заемодателя Дружество – гарант. Като
съобрази другите възможни обезпечения, уредени в същия член, съдът
намира, че за заемателя остава като единствена реална опция, тази в т. 3 на чл.
4 от Договора. Изискванията за представянето на такъв вид обезпечение след
сключване на договора дефакто задължава лицето да сключи договор за
предоставяне на гаранция с дъщерно на заемодателя дружество. Това
размества финансовия риск, като го прехвърля върху заемополучателя.
Кредиторът, тъй като предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да провери
предварително имущественото състояние на длъжника си, или да отчете
риска от невъзможност за погасяване на кредита, като го добави в общия
размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго плащане.
Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на
имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на този вид
„допълнителни услуги“, които още повече не са били отчетени при
определяне ГПР. Освен това възнаграждението за предоставяне на
поръчителство/гаранция е разсрочено на погасителни вноски едновременно с
3
останалите видове плащания по договора за заем, от което следва изводът, че
това всъщност представлява прикрита договорна лихва в полза на
заемодателя. Поради тези съображения същата е трябвало да бъде включена в
калкулациите на ГПР.
Ако възнаграждението от 731,44 лв. по Договор за предоставяне на
гаранция бъде включено към ГПР по договора за заем, което е изчислено на
47,68%, този процент би надвишил значително установения като максимален
такъв с чл. 19, ал. 4 ЗПК от 50 %. Сама по себе си сумата от 731,44 лв.
представлява 91.43% от главницата по договора за заем, която е 800лв.
От горното е видно, че чрез сключване на Договор за предоставяне на
гаранция № 4188697/29.06.2021г. с дъщерно на заемодателя дружество
„Файненшъл България“ ЕООД се прави опит да бъде заобиколена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има императивен характер, от страна
на дружеството-майка „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последица от това е
нищожност на договора поради заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 2ро ЗЗД.
С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва
да се отмени, а иска на Т. Х. Н. за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на гаранция № 4188697/29.06.2021г. да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат на Т. Х. Н. в цялост.
За първата инстанция: Държавна такса в размер на 50 лв. /л.10 от
делото/ и определено от съда възнаграждение за безплатна правна помощ на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 300 лв.
За въззивната инстанция: Държавна такса в размер на 25 лв. /л.8 от
делото/ и определено от съда възнаграждение за безплатна правна помощ на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 300 лв.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 843 от 17.06.2022г. по гр.д. 6329/2021г. по описа на
РРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН по отношение на Т. Х. Н. от гр. С., ул.
„Х.К.“ **, ЕГН: **********, и „Файненшъл България“ ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. С., район “Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от управителя
П.Б.Д., ЕИК: *********, Договор за предоставяне на гаранция №
4188697/29.06.2021г., сключен между тях, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Х. Н., ЕГН: **********, сумата от 75 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
4
ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М., АК-Пловдив, сумата от 600 лв., възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5