Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                 № 260043     

                   Ботевград, 11.08.2023г.

 

               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****

при секретаря-*****,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  *****

гражданско дело № 1582 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

          П.П.Б. ***, с ЕГН: **********,***, „Адвокатска къща *****“ЕООД моли да бъде осъдена Кооперация Трудовец с ЕИК: *****, със седалище и адрес  на управление: с.Трудовец, ул.*****да заплати сумата-главница от 920лв., представляваща дължимо и незаплатено обезщетение от две брутни трудови възнаграждения по чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение с Предизвестие № 00001/20.10.2017г. на Председателя на Кооперация Трудовец на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, както да заплати и сумата от 284лв., представляваща лихва за забава върху горната сума за периода от 20.12.2017г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на  18.11.2020г. до окончателното заплащане, както и за заплащане на направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.43/.

        В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. *****от САК поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло.  Ищецът представя писмени бележки с вх.№ 260447 от 24.07.2023г., изпратени по пощата с п.кл. от 20.07.2023г.

          Ответникът-Кооперация Трудовец с ЕИК: *****, чрез пълномощник адв. *****от САК е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 260300 от 03.05.2023г., в предвидения в закона срок.

              В писмения отговор ответникът оспорва исковете.

              Прави възражение, че исковете са погасени по давност, тъй като са предявени извън тригодишния преклузивен срок съгласно чл.335, ал.2,т.1 от КТ, тъй като трудовият договор на ищеца е прекратен от ответника с изтичане на срока на предизвестието, т.е. на 19.11.2017г., а исковете са предявени на 20.11.2020г.

              Освен това ответникът твърди, че на ищеца не се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като същият е бил назначен в ЗК „Трудовец“ като „пазач“, съгласно трудов договор № 036/31.07.2017 год. От приложеното към исковата молба разпореждане № ********** се установява, че на ищеца П.Б. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.06.2010 год., т.е. към момента на сключване на трудовия договор същият е бил реализирал правото си на пенсия за изслужено време и възраст, за което не му се дължи търсеното обезщетение.

             В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. В.Й. от САК оспорва предявените искове и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да му се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.22/.

             От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

              ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

              Страните не спорят, че ищецът е работил по трудов договор на длъжността „пазач” при ответника от 01.08.2017г. до 21.11.2017г., както и че срокът на предизвестието е 30 дни, което му е връчено на 20.10.2017г. и трудовото му правоотношение е прекратено от ответника на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ- поради намаляване обема на работа, считано от 21.11.2017г.

             Горното се установява и от приложените писмени доказателства- копия от трудов договор № 036/31.07.2017г., предизвестие №00001 от 20.10.2017г. от ответника до ищеца и  извлечение от трудова книжка на ищеца- стр.12 и 13-та.

              Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.д.№ 1582/2020г. по описа на РС-Ботевград е постъпила в съда на 20.11.2020г. след като е изпратена по пощата с п.кл. от 18.11.2020г., т.е. ищецът е предявил исковете, предмет на настоящето дело срещу ответника на 18.11.2020г.  или в 3-годишния срок от прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.11.2017г.

               Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 09.06.2010г. съгласно приложеното копие от Разпореждане № ********** от 30.07.2010г. на ТП на НОИ София окръг. Следователно към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните на 01.08.2017г. ищецът е бил пенсионер с отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

          Съгласно приложеното извлечение от трудова книжка на ищеца стр. 10 и 11-та, се установява, че  е работил до 12.09.2005г.  в Родина -75 ЕООД и след това на 01.08.2017г. е започнал работа при ответника, т.е. няма отразени данни в приложеното извлечение от трудова книжка на ищеца към датата на придобиване на  пенсия за осигурителен стаж и възраст на 09.06.2010г. да е бил в трудово правни отношения и по този повод ищецът твърди, че не му е заплащано обезщетение  след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

           От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Малинка Панова Тодорова с вх.№ 260418/03.07.2023., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че размерът на обезщетението по чл.220, ал.3 от КТ за 2 месеца е в размер на 920лв. и размерът на законната лихва за забава върху сумата-главница от 920лв. за периода от 20.12.2017г. до 18.11.2020г. е в размер на 284.01лв.

           Ответникът не е представил доказателства, както и няма твърдения, че е заплатил процесните суми на ищеца.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

            Съдът намира, че така предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени между надлежни страни.

           Възражението на ответника, че главният иск е погасен по давност, тъй като не е предявен в предвидения в чл. 358, ал.1, т.3 от КТ тригодишен срок от прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е неоснователно, тъй като 30 дневното предизвестие, връчено на 20.10.2017г. изтича на 20.11.2017г./понеделник/, а исковата молба по настоящето дело е депозирана на 18.11.2020г. по пощата. Не е погасен по давност и акцесорният иск за законна лихва за забава за периода от 20.12.2017г. до 18.11.2020г., тъй като исковата молба е подадена на 18.11.2020г., т.е. преди да изтече 3-годишния срок за погасяване на вземането по давност.

           Разгледан по същество главният иск по чл.222, ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение от 920лв. от две брутни трудови възнаграждения по чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от ответника с Предизвестие № 00001/20.10.2017г. на Председателя на Кооперация Трудовец на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ,  след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, по следните правни съображения:

            Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно – само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.
            В случая е безспорно установено по делото съгласно приложеното разпореждане, издадено от ТП на НОИ София окръг, че ищецът към 09.06.2010г. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След това първоначално придобиване и упражняване правото на пенсия е възникнало трудовото му правоотношение с ответника по исковете, а именно от 01.08.2017г. При прекратяването на последващото процесно трудово правоотношение през 2017г. ищецът няма право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, защото към този момент няма придобиване право на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 235 от 03.07.2014г. по 969/2014г. ІV ГО на ВКС.

              Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ, изрично регламентиран и включен в хипотезиса на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение при действието, на което е възникнало правото. В този смисъл е пояснението, което дава проф. Ат. В. в монографията си „Обезщетения по трудовото правоотношение” / стр.87,88/, че когато работникът или служителят след придобиването на правото по чл. 222,ал.3 от КТ е работил по следващо правоотношение може да търси гратификацията си от този, при когото правото е възникнало първоначално, стига да не е погасено по давност. В този смисъл е и Решение № 270 от 24.03.2014г. по гр.д.№1296/2013г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.

                   Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж, съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се получи само веднъж - при възникване на правото за пенсия. Налице е съвпадение между точния разум и текста на правната норма, която не е повлиана от други (странични) норми, които да изменят приложното й поле, в резултат на което, работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при действието, на което е възникнало правото му на пенсия, респективно плащането по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващото прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание.

           С оглед на горното ищцовата претенция за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е неоснователна, тъй като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2010г. и е започнал 7 години след това работа като пенсионер при ответника като при прекратяване на трудовото му правоотношение на 20.11.2017г. ответникът не му дължи заплащане на търсеното обезщетение, тъй като по време на работата си при ответника ищецът не е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.  В този смисъл е и практиката на ВКС отразена в Решение №15 от 02.02.2016г. по гр.д.№ 2520/2015г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.

            Съдът намира, че е неоснователен и предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД  за заплащане на сумата от 284лв., представляваща лихва за забава върху сумата-главница от 920лв. за периода от 20.12.2017г. до 18.11.2020г., тъй като неговата основателност е обусловена от уважаване на главния иск, който в случая се отхвърля.

            Поради гореизложеното предявените искове от ищеца срещу ответника с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

            ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

            С оглед изхода на делото и характера му-спор, произтичащ от трудово правоотношение, ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и доказателства за плащането му.

               Водим от горното съдът

 

                          Р        Е      Ш       И:

 

                ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД от П.П.Б. ***, с ЕГН: **********,***, „Адвокатска къща *****“ЕООД срещу Кооперация Трудовец с ЕИК: *****, със седалище и адрес  на управление: с.Трудовец, ул.*****за заплащане на сумата-главница от 920лв./деветстотин и двадесет лева/, представляваща дължимо и незаплатено обезщетение от две брутни трудови възнаграждения по чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение с Предизвестие № 00001/20.10.2017г. на Председателя на Кооперация Трудовец на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, както и за заплащане на сумата от 284лв./двеста осемдесет и четири лева/, представляваща лихва за забава върху горната сума за периода от 20.12.2017г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на  18.11.2020г. до окончателното заплащане, като неоснователни и недоказани.

               ОСЪЖДА П.П.Б. ***, с ЕГН: **********,***, „Адвокатска къща *****“ЕООД да заплати на Кооперация Трудовец с ЕИК: *****, със седалище и адрес  на управление: с.Трудовец, ул.*****сумата от 500лв./петстотин лева/ за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                                             /*****/