№ 5489
гр. София, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110154597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл ГПК.
Образувано е по предявен от ИВ. Н. П., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Н. ВЛ. Н., ЕГН **********, срещу Н.
СЛ. П., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за увеличаване
на месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие
дете от 150,00 лв. на 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
- 20.09.2021г. до настъпването на причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска (чл.
146, ал. 1 СК).
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетната ищца,
като същият е бил осъден с решение от 06.02.2015г., постановено по гр.д. №
52169/2014г. по описа на СРС, III ГО, 80 с-в, да заплаща месечна издръжка за
ищцата в размер на 150,00 лв., считано от 26.09.2014г., до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Сочат се увеличени нужди на
ищеца с оглед изминалия период от време. Поддържа се, че детето е вече
ученик в пети клас на 139 ОУ „Захари Круша”, докато при определяне на
първоначалната издръжка е била в детската градина. Навеждат се твърдения,
че за новата учебна година 2021/2022 година майката е закупила униформа,
обувки, тетрадки и помагала, като заплаща и купоните за храна за детето в
училищния стол на стойност 80 лв. месечно. Сочи се, че детето страда от
атопичен дерматит и алергии, което на свой ред налага закупуването на
допълнителни медикаменти. Навеждат се твърдения и че детето посещава
тренировки по баскетбол, плуване и занималня след училище, за които
месечната такса е в размер на 70 лв., 60 лв. и съответно 230 лв. Поддържа, че
ответникът по делото получава месечно възнаграждение в размер на 1600 лв.,
докато майката е с по- ниски доходи и трудовото й възнаграждение месечно
възлиза на 696,80 лв. Сочи, че майката на ищцата има и друго малолетно дете,
за което също полага грижи заедно с бащата на детето.
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител, е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск по
размер. Излага подробни доводи относно неоснователността на исковата
претенция над установения минимален размер за страната. Поддържа, че
майката на малолетното дете е заявила, че не полага необходимите грижи за
детето, като е имало период, през който именно ответникът е полагал основни
грижи за детето и последното е живяло при него. Навежда твърдения, че от м.
май 2021г. заплаща по банков път присъдената издръжка за детето в размер
на 150 лв., съобразно постановеното решение на районния съд, като дори
надплаща суми до предвидения в закона минимум. Сочи, че е изтеглил
ипотечен и няколко потребителски кредита, за които се налага ежемесечно да
заплаща вноските, като в резултат на това за ответника по делото остава
месечно сумата от 600 лв., с която следва да задоволява месечните си нужди.
Поддържа, че искът следва да бъде уважен до минимално предвидени в
закона размер, като бъде отхвърлен в останалата му част.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от удостоверение за раждане (л. 7 от делото), родители на ИВ. Н. П.,
ЕГН: **********, са Н. ВЛ. Н., ЕГН **********, и Н. СЛ. П., ЕГН
**********.
С влязло в сила на 06.02.2015 г. решение от 06.02.2015 г. по гр. д. №
52169/2014 г. по описа на СРС, ответникът е осъден да заплаща на своето дете
– ищец по настоящото дело, месечна издръжка от 150,00 лв., считано от
26.09.2014г., заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
окончателното изплащане на сумата, до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, (л. 8-9 от делото).
Ищцата е записана и редовно посещава към 17.09.2021 г. 139 ОУ „Захарий
Круша”, гр. София, в V А клас за учебната 2021/2022 година /л. 10 от делото/.
Видно от представеното по делото удостоверение от 17.09.2021г. майката на
ищцата е получава брутен доход, както и осигурителен доход за периода от
09м. 2020г. – 08м.2021г. за сума месечно от 650,26 лв. – 696,80 лв.
По делото е приобщен като писмено доказателство и нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот с дата 27.08.2018г., от който се
установява, че Н.Н. е станала собственик на двуетажна масивна жилищна
сграда с полуподземен етаж със застроена площ 76 кв.м. и разгърната
застроена площ 152 кв.м., като покупната цена на съща е в размер на 43 000
лв.
По делото е представено и удостоверение за раждане на Мартин Велислав
Георгиев, ЕГН: **********, от което се установява, че същият е с родители
Н. ВЛ. Н., ЕГН: ********** и всг, ЕГН: **********.
По делото са представени и платежни нареждания от ищцата за закупени
дрехи за есенния период през м.09. 2021г. – анцуг, тениски, якета и др., както
и за училищни пособия – канцеларски пособия, тетрадки, моливи и др.
Установява се по делото, че бащата на ищеца има регистриран трудов
договор с работодател „Медина Мед” ООД, като от справката е видно, че
осигурителния му доход за периода от м.01.2021г. – м.12.2021г. е в рамките
от 1764, 09 лв. до 3000,00 лв. месечно.
Настоящата съдебна инстанция е приела като писмено доказателство по
делото и погасителен план – приложение 1 с титуляр по кредит – Н. СЛ. П. и
посочен общ размер на кредита – 3000 лв. От същия се установява, че
2
месечната вноска по кредита е в размер на 60.45 лв. и същата е дължима за
периода от 20.10.2021г. до 20.09.2026г. Приобщени към доказателствената
маса са освен това и Договор за потребителски кредит № 21R-L597220,
сключен между „ОББ” АД и ответника по делото, като съобразно изготвения
към същия погасител план последният заплаща месечна вноска в размер на
175.91 лв. за периода от 20.07.2020г. – 20.06.2026г. По делото освен това от
ответника е представен и Договор за потребителски кредит № 20R-
L432556/30.06.2020г., като видно от същия общият размер на кредита е в
размер на 10 500 лв. и е разсрочен за период от 21.07.2021г. до 29.05.2022г. с
месечна вноска от 87, 50 лв. Освен това по делото са представени и платежни
нареждания от ответника, видно от които на 31.07.2021г. и 30.09.2021г. е
заплатена сумата за топлинна енергия, дялово разпределение и годишно
изравняване за общата сума от 100 лв., като задълженията са на името на
Любка Михайлова П., поради което и последните са неотносими към
предмета на делото и не се ценят от настоящия съдебен състав.
По делото като свидетел е разпитана нде.
При разпита св. не заявява, че е приятелка с родителите на ищцата повече
от дванадесет години, още преди раждането на и. Последната живее при
майка си в с. Херково, близо до София, заедно с приятеля на майка й и брат й.
Свидетелката сочи, че се вижда с майката на ищцата поне три пъти месечно,
докато с баща й не поддържа контакти. Заявява, че бащата на ищцата заплаща
издръжка около 170 лв., като майката на и й споделяла, че това било
съобразно решение на съда. Свидетелката освен това сочи, че малолетното
дете е в пети клас и учи в ущилище „Захари Круша” в София, като майка й я
кара с автомобил до там, а в случай, че тя няма възможност до училище я
кара приятеля на майка й. Св. е заявява и че малолетната посещава
занималня, като таксата за занималнята е 230 лв., а отделно около 25-30 лв. се
заплаща и кетъринг към занималнята на седмица, който майка й също
заплаща. Свидетелства още, че Н.Н. предоставя на дъщеря си и джобни пари
– по 5 лв. на ден. Сочи освен това, че детето е посещавало плуване и
английски език, като курсовете са били посещавани от ищцата заедно със
сина на свидетелката. Поддържа, че наскоро са били преустановени уроците
по английски език на и, тъй като майката не е имала възможността да ги
заплаща, като доколкото си спомня таксата за „Британика” е около 150 лв.
месечно и отделно следва да се закупят учебници, а таксата за плуване е
около 80 лв. месечно. Евтомова заявява и че често пазаруват заедно с ищцата
и майка и от там знае, че септември месец са били закупени обувки за
малолетното дете, които обаче трябвало да се сменят, тъй като били за салон,
за ботуши, летни и пролетни. Освен това сочи и че доколкото знае нещата,
които закупува бащата се ползват само при него, като малолетното дете ходи
с дрехи закупени изцяло от майка й, която се грижи изцяло и за училищните
разходи. На последно място поддържа и че не знае дали ответникът има друго
семейство, но същия живее с майка си в нейния апартамент. Съдът кредитира
показанията на св. е, като намира същите за еднопосочни, достоверни и
подкрепени от останалия наличен по делото доказателствен материал.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
3
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И
тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е
баща на ищцата и следователно е лице, задължено да му дава издръжка.
Ответникът е бил задължен да заплаща издръжка в размер на 150,00 лв.
месечно. От определяне размера на издръжката на ищцата по съдебен ред е
изминал период от около осем години към момента на устните състезания,
през което време предвид израстването на детето са се увеличили и неговите
нужди. Съдът намира, че израстването на детето през този период от време
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за неговата
издръжка. Нуждите на ищеца, обичайни за дете на нейната възраст (за храна,
дрехи, обувки и т.н.), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновават
специално. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого
детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка.
Възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка не само за
размера на издръжката (чл. 142, ал. 1 СК), но и за основанието на иска (арг.
чл. 140, ал. 2 СК, така - ППВС № 5/1970 г., т. ІV).
Предвид гореизложеното при упражняване правото си на преценка по чл.
162 ГПК съдът намира, че месечно необходимите средства за издръжка на
ищцата предвид възрастта й възлизат на 450,00 лв. При установените доходи
на бащата на ищцата съдът приема, че той е в състояние да осигури издръжка
на ищеца от 300,00 лв., при това без тази издръжка да му създава значителни
затруднения. По делото се установи, че ответникът е трудоспособен и се
осигурява на висока сума в размер на около средно 2326,98 лв. месечно.
Същият освен това не е под наем, а както се установява от св. показания на
Евтомова, П. живее в жилището на майка си и не плаща допълнителни
разходи за наем на жилище, което не предполага допълнителен разход за
ответника. Освен това в отговора на исковата молба самият П. също навежда
твърдения, че живее в жилище, за което майка му е теглила ипотечен кредит,
което прави безспорно по делото установяването на това обстоятелство. За
пълнота следва да се посочи и че заплатени разходи за консумативи за
обитаваното от самия ответник жилище не могат да послужат за основание да
4
се присъди значително по – нисък размер на издръжка на ищцата, а именно
минималния предвиден такъв, в каквато насока е желанието на ответника.
Съдът намира, че предвид израстването на детето и увеличаването на
неговите нужди, както и предвид установените доходи на ответника, от една
страна, и от друга, намира, че същият следва да бъде осъден да заплаща
издръжка в увеличен размер от 300,00 лв. месечно. По делото действително
се установи, че ответникът е изтеглил няколко потребителски кредита, като
вноските по същите не са в значителен размер, а именно – по 175,91 лв. ,
60,31 лв. и 87,50 лв. месечно, като следва да се отчете обстоятелството, че
последната месечна вноска в размер на 87,50 лв. по единия от кредитите се
дължи до 29.05.2022г., след което заплащането на това задължение ще
отпадне за П.. Следва да се посочи, че не се установи по делото ответникът да
заплаща издръжка за друго дете, както и същият да има друго семейство, за
което да полага грижи, вследствие на което към релевантния по делото
период ответникът да има други алиментни задължения. Отделно от това,
задълженията му за заплащане вноски по кредит не следва да се ползват с
приоритет пред задължението му за издръжка. Предвид изложеното искът е
основателен и следва да бъде уважен до размер от 300,00 лв., и съответно -
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от
400,00 лв. месечно. Издръжката се дължи от датата на предявяване на
исковата молба – 20.09.2021г. до настъпване на законово основание за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, доколкото се явява основателно искането за
присъждане на законна лихва за забава.
Следва да се направи уточнение и че искът не е уважен в пълен размер, тъй
като задължение за издръжката на малолетното дете, както бе посочено по –
горе, имат и двамата родители, като задължението за заплащане на издръжка
не следва да бъде отговорност и в тежест само на единия родител. Освен това
по делото не бяха ангажирани доказателства, от които да може да се установи
необходимостта за малолетното дете да се закупуват допълнителни
медикаменти или да се провежда лечение, предвид твърдяното в исковата
молба – за наличие на атопичен дерматит и на алергия на детето.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника,
нуждите на ищците и възможностите на другия родител, съдът намира
предявения иск за частично основателен - до сумата от 300,00 лв., до който
размер следва да се уважи, а в останалата част – над уважения размер до
пълния предявен такъв – следва да се отхвърли като неоснователен /т.е. за
сумата над 300 лв. до пълния предявен размер от 400 лв/. Издръжката се
дължи считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2021г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да се уважи искането по чл. 146 СК за присъждане на законна лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното
погасяване.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
5
По разноските: Претенции за разноски са направени от ищцовата страна,
като такава претенция няма от ответната страна. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски съобразно уважената част от иска. По делото ищцовата
страна е ангажирала договор за осъществяване на правна защита и съдействие
от 20.09.2021г., съобразно който е уговорено възнаграждение в размер на 360
лв. с вкл. ДДС, което да бъде преведено по банков път. /л. 5 от делото/ В
последното по делото съдебно заседание са представени от ищеца и списък с
разноски по чл. 80 ГПК, както и фактура от 20.09.2021г. за извършено
плащане на сумата в размер на 360 лв. с вкл. ДДС. /л. 57 и л. 58 от делото/.
Начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС
при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по см. на чл.78 ГПК,
независимо дали страната – получател на услугата има право на данъчен
кредит. Предвид това, както и съобразно липсата на възражение от ответната
страна за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищеца, с
оглед уважената част от иска следва да се присъдят на ищеца разноски в
размер на 216 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищците по иск за издръжка
са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото
за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС сумата от 216,00 лв. - държавна такса върху увеличения
размер на присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата
месечна издръжка от Н. СЛ. П., ЕГН: **********, определена с влязло в
сила на 06.02.2015г. решение от 06.02.2015г., постановено по гр.д. №
52169/2014г. по описа на СРС, III ГО, 80 с-в, в полза на ИВ. Н. П., ЕГН:
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. ВЛ. Н.,
ЕГН: **********, от 150,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от датата на
предявяване на иска - 20.09.2021г., до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното
погасяване, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. СЛ. П., ЕГН
**********, да заплаща на ИВ. Н. П., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Н. ВЛ. Н., ЕГН ********** , месечна
издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 20.09.2021г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата
до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата над
уважения размер от 300,00 лв. до пълния предявен такъв от 400,00 лв.
месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. СЛ. П., ЕГН **********, да
заплати ИВ. Н. П., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Н. ВЛ. Н., ЕГН ********** , сумата от 216,00 лв. (двеста и
шестнадесет лева)-разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. СЛ. П., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 216,00 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението на страните.
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7