№ 115
гр. В., 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320201633 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН по жалба, подадена в срок от
И.М”- ООД В., ЕИК ***** със съдебен адрес В. ул. „К.Д.” №19, против
Наказателно постановление № 05-2300188/04.12.2023 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- В. с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на
основание чл. 414, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ/Кодекс на труда/, поради
извършено нарушение на чл. 61, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ.
Проц. представител на жалбоподателя твърди в с.з., че НП е
незаконосъобразно и необосновано, поради което моли Съда да го отмени
изцяло. Твърди се, че нарушението не било правилно установено, и че
евентуално нарушената правна норма не била отнесена правилно към
наложената санкция.
Процесуалният представител на ответната страна изразява становище в
противоположна посока, моли Съда да го потвърди.
И двете страни претендират разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
1
На 12.09.2023г. била извършена проверка от служители на Д „ИТ“-В. в
обект – Лозов масив намиращ се в близост до с. Градец, обл.В.ска, местност
„Гръчко бърдо“, експлоатиран от жалбоподателя. Било установено, че като
берач на грозде в лозовия масив работи лицето С.В. С.. който представил на
проверяващите декларация на основание чл. 399 от КТ н която според свид.
П. Ц. П. се съдържали данни за наличие на трудово правоотношение между
С.в и фирмата-жалбоподател. Тъй като трудов договор не бил сключван, свид
П. обосновал извод за извършено нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ и съставил
АУАН срещу жалбоподателя, като приел, че на 12.09.2023г. последният
нарушил посочените по- горе текстове от КТ, като допуснал на работа лицето
С.В. С.. без да е сключил с него писмен трудов договор. Акта бил връчен на
управителя на дружеството срещу подпис.
Въпреки, че жалбоподателят е известил АНО за наличието на сключен
граждански договор между него и С.в от 11.09.23г. било издадено и
процесното НП на Директора на Д „ИТ”- В. с което на жалбоподателя било
наложено посоченото по- горе административно наказание.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени и гласни доказателства-административно-наказателната
преписка и показанията на свидетелите П. Ц. П. и Г.И.М. В конкретния
случай според Съда, П. е обосновал свия извод за наличие на
административно нарушение единствено въз основа на представената
декларация от страна на С.. като според П. в същата се съдържали елементи
на трудово правоотношение. П. обаче не изследвал и други обстоятелства ,
които да са относими към същинската дейност извършвана от лицето.
Възприетото от П. се споделя и от страна на свид. А. Ш., също
присъствала по вереме на проверката.
Противна теза обаче се съдържа н показанията на свид. М.- организатор
на процеса по прибиране на гроздето от лозовия масив. Според неговите
показания С.в участвал само в товаро - преносната дейност за няколко дни, до
прибирането на гроздето. Според М. за този кратък период от време се
сключвали граждански договори с ангажираните в дейността лица, какъвто
бил и случая със Стефан С.в.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че
издаденото НП е незаконосъобразно поради следните съображения:
2
Между жалбоподателят и лицето С.В. С.в е налице сключен договор от
11.09.2023г., който Съдът намира за регламентиран в чл. 280 и сл. от ЗЗД, а не
от разпоредбите на КТ. От представеното копие от въпросния договор е
видно, че Станчов е приел да извърши определена услуга с уговорено
еднократно заплащане за тази услуга. Предвид това обстоятелство Съдът
приема, че АНО неправилно е преценил, че са налице предпоставки относими
към трудовото ни законодателство, чиито норми са правно- регламентирани в
КТ и които се различават по своята същност от отношенията уредени чрез
представения гр. договор между жалбоподателя и лицето Стефан С.в.
От изложеното до момента, Съдът стига до извода, че по делото липсват
достатъчно доказателства от които да се обоснове извода, че жалбоподателят
е извършил от обективна и субективна страна нарушението за което е
санкциониран по административен ред. Ноторно известен е фактът, че
дейността свързана с гроздобера има сезонен характер и която дейност се
отличава със своята липса на продължителност. Ето защо според съдебният
състав в конкретния случай се касае за наличие на гражданско-правни
отношения между жалбоподателя и лицето Стефан Ванче. а не за трудови
такива, чиито елементи да са уредени в съответни разпоредби от КТ.
При това положение Съдът приема, че както АУАН, така и НП са
незаконосъобразни. Административнонаказателната отговорност е лична
съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗАНН. В конкретния случай Съдът приема,
че описаното в наказателното постановление административно нарушение не
е извършено от лицето, което е посочено като нарушител и следователно това
лице не може да бъде административно-наказателноотговорно по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е от
административно наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние което да представлява административно
нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от
лицето посочено в АУАН и НП и дали е извършено от него виновно. Тези
предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно
наказващия орган, като представител на административно наказателното
обвинение. Следва да се има предвид още, че изложеното в акта за
административно нарушение не се счита за безспорно доказано със самото му
съставяне, а напроти. в тежест на административно наказващия орган е, с
3
установените доказателствени средства да докаже отразените обстоятелства в
акта, както и че претендираното административно нарушение е извършено
виновно именно от лицето срещу което е съставен АУАН и НП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №05-2300188/04.12.2023 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- В. с което на жалбоподателя "И.М.- ООД В., ЕИК
***** със съдебен адрес В. ул. „К.Д.” №19 е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на основание чл. 414,
ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ/Кодекс на труда/, поради извършено
нарушение на чл. 61, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Съдът осъжда Д „ИТ“-В. да заплати
на И.М.- ООД В., ЕИК ***** със съдебен адрес В. ул. „К.Д.” №19,
представлявано от управителя си Е. В. М. сумата от 400 лв. направени
разноски по делото за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.В. в 14 дневен срок от съобщението до страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4