Normal;Iiaiene;Body Text Indent;footer;6
С решение № 51/03.07.2006 година, постановено по НАХД № 27/2006 година, Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 09/**********/ 08.11.2005 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Мария Стоева Чепишева от гр. Кърджали, като ЕТ “Атлантис- Мария Стоева”, гр. Кърджали, за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. Касационното производство е образувано по жалба на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, който обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Решението се основавало на неправилни фактически и материалноправни изводи и било необосновано. Фактическите положения, приети за установени от съда не се подкрепяли от писмените и устни доказателства по делото. Същите не били обсъдени в тяхната цялост и тежест. В тази насока решението е необосновано. Пренебрегната била правната стойност и тежест на приетия по делото като писмено доказателство присъствен списък, който бил попълнен от работниците собственоръчно и подписан от работодателя. В същото време първоинстанционният съд бил приел, че Мария Стоева Чепишева нямала качеството на работодател спрямо Красимир Иванов, което било неоснователно. Съдът приел и друг противоречащ на доказателствата факт,че лицето Красимир Иванов е полагал труд в друго предприятие. За да стигне до това неправилно заключение съдът взел предвид представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства, чиито реквизити били взаимно изключващи се. В договора за наем,който също бил кредитиран от съда, не бил конкретизиран обекта. Представеното пълномощно за преупълномощаване на адв.Янев от адв.Дуков, където и двамата били вписани като пълномощници на Мария Петрова Чепишева, а не Мария Стоева Чепишева. Жалбоподател по делото била Мария Стоева Чепишева,а не Мария Петрова Чепишева.Това било съществено процесуално нарушение, защото била налице липса на процесуална легитимация, която опорочавала целия съдебен процес, и правело невалидни съдопроизводствените действия. Като направил заключение, че меродавни в случая са всички тези документи, съдът действал еднопосочно, без да се обоснове защо респективно не кредитира другите такива в подкрепа на извършеното нарушение, и по този начин не преценил правилно фактите и обстоятелствата по делото. Ето защо и с оглед гореизложените доводи относно същността на административното нарушение по чл.62,ал.1 от КТ, районният съд,като приел противното, допуснал нарушение на материалния закон, като не само, че неправилно установил фактите, но и неправилно приложил материалноправната норма. Жалбодателят моли касационната инстанция да отмени изцяло като неправилно обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбодател поддържа въззивната жалба. Не представя нови писмени доказателства. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Поддържа се касационното основание неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил наказателно постановление № 09/**********/ 08.11.2005 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по тр¾да” гр. Кърджали, с което на Мария Стоева Чепишева от гр. Кърджали, като ЕТ “Атлантис- Мария Стоева” гр. Кърджали, за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. За да постанови решението си,районният съд е приел,че административнонаказващият орган, в развилото се административнотнаказателно производство не е доказал по несъмнен начин извършване на нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ от субекта на административнонаказателна отговорност- жалбодател в първоинстанционното съдебно производство. Решението на съда е правилно, като при постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Делото е изяснено от фактическа страна, събраните доказателства са проверени и обсъдени от съда, като по отношение на противоречивите такива, съдът е изложил доводи на кои дава вяра, а другите -отхвърля и по какви съображения. Така, установява се по делото, че на 29.09.2005 година инспектори от Дирекция „ОИТ” гр. Кърджали извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект- склад за продажба на дърва за огрев, стопанисван от ЕТ „Атлантис- Мария Стоева Чепишева” , находящ се в гр. Кърджали, товарище на „Хидрострой”, в района на промишлена зона. В този район, на същата площадка се намирал и пункт за изкупуване на вторични суровини, стопанисван от „МИК 22” ЕООД гр. София, с управител Мария Петрова Чепишева. За работниците от двете фирми, на площадката имало обща барака, в която се преобличали и почивали. На присъстващите на площадката работници, проверяващите предоставили за попълване списък, в който лицето Красимир Ангелов Иванов, ЕГН 72040424089 се вписал като продавач в ЕТ „Атлантис-М.Стоева” от 2 месеца, срещу месечно трудово възнаграждение от 150 лева. От показанията на свидетеля Кьосев, работник при едноличния търговец се установява, че Красимир Ангелов не работи във фирмата за продажба на дърва за огрев, а при извършване на проверката е бил на работа на пункта за вторични суровини, като е седял под навеса на общата барака. Св.Мария Петрова Чепишева – управител на „МИК 22” ЕООД сочи в показанията си, че Ангелов е работник в нейната фирма, която се занимава с изкупуване на вторични суровини, като със същия има сключен трудов договор. Установява също така, че двете фирми ползват една обща площадка, като Мария Стоева Чепишева е майка на съпруга й. От приетия в съдебно заседание като писмено доказателство трудов договор от 03.04.2003 година, се установява, че същият е сключен между „МИК 22” ЕООД гр. София, с управител Мария Петрова Чепишева и Красимир Ангелов Иванов от гр. Кърджали, на длъжност „общ работник”, с място на работа площадка за изкупуване на вторични суровини, договорът е безсрочен. От анекс към трудов договор от 15.06.2005 година, е променено мястото на работа, а именно- на площадка за изкупуване на вторични суровини, находяща се в района на ЖП Гара, разтоварище „Хидрострой Арда” ЕООД. Представен е договор за отдаване под наем на съответния обект, от който се установява, че местоположението на пункта за вторични суровини е на горното разтоварище. От справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал.4 от КТ, изд. от ТП на НОИ Кърджали, се установява, че уведомление за Иванов е изпратено на 03.04.2003 година от работодателя „МИК 22” ЕООД гр. София, и му е предоставено срещу подпис, а от извлечение от трудова книжка се установява, че Ангелов осъществява трудова дейност в едноличното дружество. При така установената по делото фактическа обстановка, касационната инстанция счита, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е допуснал необоснованост и нарушение на материалния закон. Във връзка с довода в касационната жалба относно доказателствената сила на приетия като доказателство списък на работниците и служителите, присъствали при извършване на проверката, следва да бъде обсъдено следното. Същият има удостоверителен характер по отношение на съдържащите се в същия обстоятелства. С оглед на белезите си няма характер на официален документ. Съдържанието му може да бъде опровергавано с всички доказателствени средства. Така, в първоинстанционното съдебно следствие с гласни и писмени доказателства, ответникът по касация е доказал, че Ангелов не е в трудовоправни отношения с него, а е в такива с друг работодател- „МИК 22” EООД, с управител Мария Петрова Чепишева. Фактите по отношение на Ангелов, съдържащи се в обсъждания списък, се опровергават и от показанията на св. Кьосев и св. Мария Петрова Чепишева, които са непротиворечиви. Списъкът като доказателство остава изолирано от така обсъдените доказателства и не се подкрепя от други събрани от първоинстанционния съд доказателства. Попълването на такъв списък от съответното лице не е достатъчно, за да се направи безспорен извод, че лицето се намира в трудовоправни отношения със съотвения проверяван субект, без да са събрани и други доказателства, които да са в подкрепа на този извод. Данните по отношение на Иванов, съдържащи се в списъка, не се установят включително от показанията на актосъставителя Кехайов и св. Стратиев, тъй като тези показания се основават изключително и единствено именно на данните, вписани от Иванов в списъка, без да съдържат някакви конкретни факти. Още повече, св. Иванов, че е работник във фирмата за продажба на дърва и когато няма работа влиза в бараката, където се е намирал и в момента на проверката, като се е подписал на празен лист, предоставен от проверяващите. Така, по делото са били събрани две групи доказателства, установяващи противоречиви факти, като с оглед изложените по-горе съображения относно внесеното съмнение в достоверността на отразените в списъка данни и свидетелските показания на св. Кехайов и св. Стариев, следва да се направи извода, че извършването на административното нарушение не е доказано по безспорен начин, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд.Ето защо като е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, и необоснованост. В тази връзка, в тежест на административния орган е било да докаже, че Иванов е бил в тудовоправно отношение със субекта на административнонаказателна отговорност, който не е изпълнил задължението си да сключи писмен договор с работника с всички законни последици от това, което в административнонаказателното производство, включително и в съдебното такова, касационният жалбодател не е сторил. Некоректно с настоящата жалба, на първоинстанционния съд се вменява задължението служебно да събира доказателства- изискването на справка за актуално състояние на търговското дружество. Ако у жалбодателят е имало някакво съмнение относно последното, то в негова тежест е било да поиска събирането на адекватни доказателства за установяването му. От така събраните и проверени от първоинстанционния съд доказателства може да се направи единствено възможния извод, а именно, че не е доказано по несъмнен начин, че ответникът по касация е работодател на Ангелов, че между страните е съществувало трудово правоотношение и оттам възникването на задължение за работодателя по чл. 62 от КТ- да сключи писмен договор, да изпрати уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ и да не допуска работника да започне работа преди да му е предоставил екземпляр от трудовия договор и уведомлението до НОИ. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото, а именно нередовно преупълномощаване на адв. Янев от АК Кърджали от адв. Дуков от АК Кърджали, тъй като в пълномощното от 08.05.2006 година, адв. Дуков, като пълномощник на Мария Петрова Чепишева преупълномощил адв. Янев да представлява доверителя му по НАХД № 27/2006 година по описа на КРС, не може да бъде споделен. Очевидно се касае за допусната явна фактическа грешка, тъй като адв. Дуков от АК Кърджали е бил редовно упълномощен от жалбодателя в първоинстанционното съдебно производство- Мария Стоева Чепишева с пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие от 06.02.2006 година за процесуално представителство и защита по НАХД № 27/2006 година по описа на КРС. Очевидно е, че адв. Дуков е преупълномощил адв. Янев от името на Мария Стоева Чепишева, чийто процесуален представител е по НАХД № 27/2006 година по описа на КРС, и която е страна в това производство, като Мария Петрова Чепишева няма това процесуално качество. Ето защо като е допуснал до участие адв. Янев в с.з., проведено на 19.05.2006 година, първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не са били ограничени процесуалните права на страните. Още повече, че в касационното производство, ответникът по касация е представляван от първоначалния си процесуален представител- адв. Дуков, който със становището си, че оспорва касационната жалба и счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила, очевидно, потвърждава извършените от адв. Янев в първоинстанционния съд процесуални действия. Ето защо и предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. При извършената проверка на обжалваното решение, не се констатира същото да е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено+ нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/03.07.2006 година, постановено по НАХД № 27/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|