Р Е Ш Е Н И Е
№ 445 / 19.12.2022 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на седми декември, две хиляди двадесет и
втора година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря, Мария Михалева, разгледа докладваното от
съдия Т. Милева адм. дело № 565 по описа на съда за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр.
с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Т.С.С. с постоянен адрес ***. Тошево, подадена чрез адв. Д.Д. ***,
срещу Заповед за прилагане на ПАМ №22-0851-000387/03.10.2022 г., издадена от Началник група при ОД на МВР-Добрич, Сектор
„Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно
„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна. Оспорва описаната в нея фактическа
обстановка. Твърди, че не е употребявал наркотични вещества и представя
доказателства от лабораторни изследвания.
В съдебно заседание, чрез адв. Д. заявява, че поддържа жалбата и моли
заповедта да бъде отменена като претендира и присъждане на разноските по
делото.
Ответникът, не се явява и представлява. В придружаващото
преписката писмо с вх. № 3716/24.10.2022г. е изразено становище, че жалбата е
неоснователна и се иска потвърждаване на наложената принудителна
административна мярка.
Съдът
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата
на страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
обжалването заповедите от вида на процесната, издадена по реда на чл. 171, т.1,
б. "б " от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от
адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Заповедта
е връчена на 03.10.2022 г., а жалбата срещу нея е постъпила на 06.10.2022 г.,
т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден при спорна и неизяснена фактическа обстановка.
Въз
основа на приетите по делото писмени доказателства и твърденията в жалбата,
съдът приема за установено следното:
С
оспорената заповед на Т.С. *** е наложена принудителната административна мярка
по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, затова, че на 03.10.2022 г. около 14,50
часа в гр.Добрич по ул. „Цар Петър“
управлява МПС марка „АУДИ А6 3.0 ТДИ“ с рег. № ТХ 5454 АТ след употреба
и под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, измерено,
запаметено и показано на водача с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с
инв. № ARME 0036 отчела положителен резултат за употреба на Амфетамин.
За
проверката контролните органи са съставили Протокол за извършена проверка за
употреба на наркотици или упойващи вещества и Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 806362/03.10.2022 г. На водача е издаден
Талон за изследване № 072748/03.10.2022 г..
От
представения в административната преписка Лист за преглед на пациент се
установява, че С. се е явил на 03.10.2022 г. в 15,50 часа и е дал биологични
проби от кръв и урина за химико-токсилогично изследване.
На
03.10.2022 г. е издадена и оспорената в настоящото производство заповед.
С
Мотивирана резолюция № 22-0851-М000225/03.10.2022 г. на началник група в ОД на МВР, на основание
чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН административно-наказателното производство е
прекратено. В административната преписка няма данни за датата и начина на
връчване на резолюцията за прекратяване на жалбоподателя.
В
АУАН е записано, че оспорващия не е съгласен с резултата, но по делото няма
данни да е подал писмено възражение. Поради несъгласието му с отчетения положителен
резултат за употреба на амфетамин, на 04.10.2022 г. жалбоподателят е извършил
лабораторно изследване в МДЛ „Лаб Сити“ ЕООД гр.Варна, а на 13.10.2022 г. се
изследвал и в специализираната химико-токсилогична лаборатория на МБАЛ-Варна при
Военномедицинска академия.
Резултатите
от двете лаборатории са приложени към възражението.
От
представеното изследване в МДЛ „Лаб Сити“ ЕООД гр.Варна, извършено на
04.10.2022, е видно, че са отчетени отрицателни резултати за употреба на COC
(cocaine), AMP (amphetamine), MOP (morphine), THC (tetrahydrocannabinol), MDMD
(Ecstasy), MET (methadone).
От
представения Фиш за токсико-химичен анализ за анализ на наркотични вещества,
издаден от Лаборатория по химико-токсилогични изследвания на МБАЛ-Варна при
Военномедицинска академия, е видно, че на 13.10.2022 г. жалбоподателят е дал за
изследване на кръв, в която не са открити наркотични вещества.
По
делото няма данни, към момента на обявяването му за решаване, за резултатите от
извършеното на 03.10.2022 г. в МБАЛ-Добрич АД химико-токсилогично изследване
въз основа на издадения Талон за изследване от 03.10.2022 г.
Горната
фактическа обстановка не се оспорва от страните.
Оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на
предоставените му със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г., правомощия.
Заповедта
е издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви.
Заповедта
е издадена обаче в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК, при
неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички
доказателства от значение за случая.
Още при установяване на твърдяното деяние-
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, жалбоподателят е
оспорил извършването му като е предприел предвидените в закона действия в своя
защита – явил се е в МБАЛ Добрич АД и въз основа на издадения му талон за
медицинско изследване е предоставил биологичен материал за извършване на точен
химико-токсилогичен анализ, резултатът от който да противопостави на резултата
от техническото средство „Дръг тест 5000“ с инв. № ARME 0036, отчело положителен
резултат за употреба на Амфетамин /АМР/.
По
делото няма данни какъв е резултатът от предоставените на 03.10.2022 г. проби
от кръв и урина, поради което се налага извода, че въпросното лечебно заведение
по неизвестна причина не е извършило своевременно химико-токсилогичното
изследване, необходимо на жалбоподателя да се защити от евентуално неправомерно
ангажиране на административно-наказателна, наказателна отговорност, както и от
последиците на предвидените в закона принудителни административни мерки.
Съобразно
нормата на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление
на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
Съгласно
чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. По този ред е приета Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества и техните аналози, в която не са предвидени никакви
гаранции за своевременно изготвяне на изследванията на водачите, нито е
предвидена административно-наказателна или имуществена отговорност на субектите
– лечебни центрове и заведения, на които е възложено извършването на тази
дейност.
Съгласно
чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества
или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване. Резултатът от проверката за употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за
органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а
третият се предоставя на водача.
В
случая от представения по делото попълнен протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества не се установява наличие на външни признаци,
поведение или реакция на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества,
заради което същият е бил тестван, така както изисква чл.5, ал.1 от Наредбата.
В протокола от 03.10.2022 г.
полицейският служител е посочил, че жалбоподателят е бил спокоен, владее
се, походката му е сигурна, говорът и произношението му са ясни, съмнителните физически признаци според
написаното са потене и зачервени очи. От данните в този протокол според съда се
установява липса на външни признаци,
поведение или реакция на водача на МПС, провокирали контролните органи да
извършат тест за употреба на наркотични вещества.
Съдът
приема, че представените по делото от жалбоподателя доказателства – резултати
от извършените лабораторни анализи на кръв и урина от МДЛ „Лаб Сити“ ЕООД
гр.Варна и от специализираната химико-токсилогична лаборатория на МБАЛ-Варна
при Военномедицинска академия разколебават по категоричен начин приетата за
установена фактическа обстановка, описана в мотивите на оспорената. Още повече,
че второто изследване е извършено от токсилогична лаборатория при ВМА Варна,
т.е. е установено от определената от наредбата, чл.20 лаборатория,
поради което и няма как да не се приеме като достоверен нейния резултат.
Действително
наложената принудителна административна мярка не е наказание, но тя съществено
ограничава правото на жалбоподателя да управлява МПС, поради което заповедите
за налагането им следва да се издават само при безспорни доказателства за
употреба на алкохол или наркотични вещества.
Обстоятелството,
че поради несъвършенства в нормативната уредба лечебното заведение не е
изготвило незабавно или поне своевременно химико-токсилогичното изследване,
извършено въз основа на предоставения на водача талон за изследване, не може да служи за ограничаване на правата
на водачите. Липсата на своевременно извършено химико-токсилогичното изследване
от лечебното заведение означава единствено, че не са доказани
предпоставките по чл. 171, т. 2а, б.
"б. " от ЗДвП, при наличието на които се издава заповед за прилагане
на ПАМ. Няма доказателства, че административният орган е изискал служебно по реда на чл.36, ал.1 от АПК незабавно изготвяне на изследването с цел преценка за евентуално налагане
на ПАМ и ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност.
В
случая предвидената в закона принудителна административна мярка а наложена на
водача при липса на всякакви външни признаци за употреба на наркотични
вещества, което се установява от съставения по реда на чл.5, ал.2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. протокол. Същата е наложен и при липсващ резултат от
предоставения на 03.10.2022 г. биологичен материал за изследване, тъй като
ответната страна не представя такъв по делото. Резултатът от медицинското
изследване е меродавен за установяването наличие или липса на наркотични
вещества у водача, а не тестът, извършен с техническо средство.
Горепосочените факти водят до извода, че
оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение
на материалния закон, в несъответствие с неговата цел и при неспазване на
принципа за съразмерност, установен в чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК.
Установеният
в закона принцип за съразмерност изисква от административните органи да
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел и издаваният от тях административен акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
По
горните съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената
заповед е незаконосъобразно и следва да се отмени на основанията по чл.146,
т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Жалбоподателят
претендира да му се присъдят разноските по делото като доказва извършени
разноски за държавна такса от 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лева /няма направено възражение от административния орган
за прекомерност/, поради което и същите следва да му се присъдят. Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд
–Добрич, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.С.С.
с постоянен адрес ***. Тошево, Заповед за прилагане на ПАМ
№22-0851-000387/03.10.2022 г., издадена от
Началник група при ОД на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.
Добрич да заплати на Т.С.С. ЕГН ********** ***. Тошево сумата от 1010 /хиляда и
десет/ лева, представляваща извършени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: