Решение по дело №531/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 17 от ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба на С. Г. Г., с адрес: гр. П., ул. “Т.” № 3, против Решение №243/27.09.201г., постановено по гр.д. №1238/2012 г. по описа на РС - гр. П.. С посоченото решение, районния съд е уважил подадената от К. Г. К. молба, по реда на чл. 8 ЗЗДН, за издаване на Заповед за защита от домашно насилие, срещу жалбоподателя, като е постановил издаването на такава заповед, включваща следните мерки за защита: задължаване С. Г. да се въздържа от извършване на психическо/емоционално/ насилие спрямо К. Г. и забрана на С. Г. да приближава молителката - К. К., нейното жилище, находящо се на административен адрес: Г., ул."С." №. за срок от 12 /дванадесет / месеца, считано от деня на обявяване на решението. С посоченото решение още, съдът е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв., като го е осъдил и да заплати по сметка на РС -П. държавна такса в размер на 30 лв., както и такса от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист и сумата от 500 лв., представляваща сторени от молителката разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че съдът неправилно е уважил молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, като е приел, че самата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно основание за изадване на заповедта, защото това е така само, когато по делото няма събрани други доказателства. В случая съда неправилно е кредитирал показанията на свидетелите, водени от молителката- нейните майка и баща, тъй като те са заинтересовани, с оглед близката родственна връзка с молителката и неосниователно не е кредитирал показанията на водените от жалбоподателя свидетели, още повече, че св. Ст. е присъствала на проведения от жалбоподателя разговор. От въззивния съд се иска да отмени решението на районния съд, като подадената молба бъде отхвърлена. С въззивната жалба се прави искане за намаляване размера на присъдения от първоинстанционния съд адвокатски хонорар, като прекомерно завишен, като се претендира същия да бъде намален до сумата от 200 лв.

По делото, в предвидения по чл. 17, ал.3 ЗЗНД тридневен срок за отговор, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - молител пред първоинстанционният съд - К. Г. К., чрез своя процесуален представител адв. Г. К., с който същата се оспорва. Излагат се подробни доводи и съображения за неоснователност на въззивната жалба, с оглед на което се иска да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд, като правилно да бъде потвърдено. Претендират се и разноски.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред РС-гр. П. е образувано по повод постъпила молба от К. Г. против С. Г., в която молителя твърди, че двамата с ответника са бивши съпрузи. От брака си имат две родени деца- малолетните Ант. Г. и Г. Г., упражняването на родителските права върху които е предоставено на молителя. Посочва се, че отношенията между страните били изострени, като още по време на бракоразводното дело ответника бил агресивен. В момента Г. живее с друг човек и очаква трето дете. По време на бракоразводния процес поискала да бъде защитена по силата на ЗЗДН, за което е образувано гр.д. №707/2011г. по описа на РС-гр. П., за осъществен от страна на ответника акт на физическо насилие на 15.03.2011г., като се опитал да я души, удрял я по гърба, последвали сериозни заплахи; на 17.03.2011 се обадил по телефона и започнал да я заплашва, че ще й вземе децата и искал пари в замяна; на 01.04.2011г. по телефона й се обадил чичото на съпруга й, който я заплашил, че щял да изсели цялото семейство; на 08.04 бащата на съпруга й се обадил по телефона на майка й и я обидил, като й казал, че щял да дойде и да й затвори устата. В молбата се твърди, че конкретният акт на домашно насилие от страна на ответника е, че на 14.08.2012г. /вторник/, в 18.38 ч., ответника се обадил по телефона и й казал: “Какво искаш от мен, ма?”, на което тя го попитала кой е той, че ще я нарича така, тя просто искала да й върне вещите, които е изплащала сама, като предполага, че този разговор е иницииран по повод искането й, депозирано пред РП- гр. П. и РС-гр. П., за връщане на вещите, собственост на майка й, както и за делба на вещи, придобити по време на брака. Ответника казал: “Спри с твоите курвенски номера. Нали ти оставих децата да си ги гледаш… Гледай си ги, защото ки дойда да ти строша главата един път завинаги и да се свършва”. Като се обадил по телефона, Г. била в гр. Сандански, в колата си, заедно с майка си и двете деца. Притеснила се, разтреперила се и се обадила на тел. 112, от където я посъветвали да отиде в полицията, което тя и направила. Отишла в полицията в гр. П., защото трябвало да остави децата в къщи. Карала колата през цялото време и била много притеснена. Подала сигнал в полицията и дала обяснения пред дежурния полицай. Г. твърди, че е притеснена, защото преди около 6 месеца, на 25 декември 2011г., ответника предизвикал сбиване пред къщата и тогава отново се наложило да вика полиция, тъй като той е постоянно агресивен и създава проблеми. Притеснява се, защото има ново семейство и е винаги под стрес, той да не предизвика нови проблеми. Тя се намира в състояние, в което всяко притеснение й се отразява зле. Настоящият акт на психическо насилие отново е продиктуван от лошото отношение на ответника към нея. Иска се от съда на осн. чл. 5 ЗЗДН да задължи ответника да се въздържа от домашно насилие, да му забрани да приближава Г., жилището й, находящо се в гр. П., ул. “С.” №. за максималния предвиден срок от 18 месеца.

Ответника е подал писмен отговор, в който посочва, че подадената молба съдържа много неистини, а фактите и обстоятелствата са силно изопачени и преувеличени. Отношенията между двамата били силно изострени покрай бракоразводното дело, като тя не му давала да вижда децата и използвала и най-малкия повод да го злепостави и представи в лоша светлина, за което в молбата си, вместо да посочи конкретния акт на насилие, е изброила предишни техни семейни скандали, които е преувеличила. По отношение на посочения акт на насилие- телефонния разговор, тя отново е изопачила нещата и му е приписала думи, които не е казвал. Провел телефонния разговор от заведение, в присъствието на много хора, които свидетелстват, че не е казал такива неща. Действително в този ден й се обадил по телефона, учуден, че тя иска делба на вещи, за които в бракоразводния процес е заявила, че нямат общо имущество, придобито по време на брака, което да е СИО и което подлежи на делба. Твърди, че не е казвал думите “ще ти строша главата един път завинаги и да се свършва”.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Съгласно Решение №398/28.12.2011г. постановено по гр. д. 488/2011г. на РС- гр. П., влязло в сила на 12.07.2012г., изменено частично с Решение №143/07.06.2012г. постановено по в.гр. д. 122/2012г. по описа на ОС – гр. Благоевград, страните са бивши съпрузи, като брака им е прекратен, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, като упражняването на родителските права върху двете малолетни деца са предоставени на майката.

Съгласно справка от 17.09.2012г. на РС-гр. П., до момента на изготвяне на справката няма наложени мерки по ЗЗДН спрямо лицето С. Г., освен молба с вх. №3091/16.08.2012г., по която е образувано настоящото гр.д. №1238/12г. по описа на РС-гр. П..

По делото са приети 2 бр. Преписки с вх. №29643/2011г. и вх. №16731/2012г. по описа на РУП- П., образувани по подадени жалби и сигнали от К. Г. срещу С. Г., като Видно от приложеното по първата преписка №29643/2011г., Разпореждане от 03.01.2012г. на ПИ при РУП- П., на основание чл. 55 ЗМВР, е разпоредено на ответника да се въздържа от противоправни действия срещу К. Г., да не отправя закани и заплахи за физическа разправа и др.

Съгласно писмо до РС-гр. П., получено на 20.08.12г., от Д-р Р. Динков, психиатър, ответника не се води на диспансерен отчет за психично заболяване, а съгласно справка за съдимост рег. №996/12.09.12г. ответника не е осъждан.

По делото е прието медицинско направление от 16.08.2012г., с диагноза- не се чете.

По делото е приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от К. Г..

По делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели Ст.К., Г. К., В. Ст. и Г. Г..

Свидетелката Ст.К., майка на К. Г., посочва, че на 14.08.2012г. била на работа до 17ч., когато дъщеря й я взела да заведат внучето на плуване в гр. Сандански. Дъщеря й си сменила телефона, за да не може ответника да й се обажда. Не знае от къде й намерил телефона, но й се обадил и й казал пред децата “Курва, ще й счупи главата”, започнал да я заплашва. Свидетелката била на седалката до нея в колата и чула тези думи. Дъщеря й, била бременна, разтреперила се и спряла колата, за да се успокои. Притеснила се и се изплашила да не й направи нещо, защото е бременна. Вечерта се обадили на св. Г. К., който по това време бил в Холандия. Притеснението продължило, докато не се прибрал новият съпруг на Г., което станало на 07.09.2012г.

Свидетеля Г. К., баща на К. Г., посочва, че на 14.08 или на 15.08.2012г. съпругата му се обадила, че от бившия им зет имало заплахи. Последният заплашвал дъщеря им, че “ще й счупи главата”. Казала, че са изплашени и притеснени и не знаят какво да правят. Съпругата му казала по телефона, че е била до К., когато вдигнала телефона и последната била много изплашена. Притесненията на двете били продиктувани от предишно поведение на ответника, във връзка със станал побой на коледа, в който са участвали ответника, св. Ст.К., св. В. Ст. и К. Г.. Ответника и друг път бил агресивен и продължавал да я заплашва.

Свидетелката В. Ст., майка на ответника посочва, че на 14.08.2012г. били заедно с ответника и баща му и пили кафе в едно заведение. С. говорел много спокойно, не е викал, като не вярва той да е тормозил К. пред нея и не се е случило такова нещо. Той бил много кротък. Не е викал, не е псувал, не го е чула да казва нещо на висок тон. Бил сериозен. Когато отишла в кафето, С. вече говорел по телефона. Свидетелката не е чула разговора, не чула и да се карат. Само го попитала с кой говори.

Свидетеля Г. Г., баща на ответника, посочва, че те играели карти, когато му се обадили на С.. По телефона не чул какво се говори, но от С. чул, че не го интересува, че не искал да се занимава повече с тези глупости. С. му казал, че говори с К. и тя му се била обадила. По време на разговора свидетеля не е чул ответника да обижда К..

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в преклузивния 7-дневен срок по чл. 17, ал. 1 ЗЗНД, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и частично основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В случая, няма спор между страните, че същите са били в семейна връзка, като видно от бракоразводното решение, те са бивши съпрузи. От събраните по делото свидетелски показания, както и от данните по декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, следва да бъде направен извод, че по отношение на молителя Г., е упражнено домашно насилие от страна на ответника, изразяващо се в упражнено психическо/емоционално насилие, извършено на 14.08.2012г. Същото се подкрепя и от показанията на свидетелите Ст.и Г. К., които изцяло кореспондират помежду си. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съда неправилно е кредитирал тези показанията, с оглед заинтерсоваността на същите, предвид близката близката родственна връзка с молителя. Районния съд е обсъдил същите, след цялостен анализ на събраните по делото доказателства, както и във връзка с приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като е взел предвид и факта, че по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, самата декларация, съставлява достатъчно доказателство за основателност на депозираната по чл. 8 ЗЗДН молба. Неоснователно е и възражението, посочено в жалбата, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св. Ст., предвид факта, че тя е присъствала на проведения от жалбоподателя телефонен разговор. Видно от показанията на посочената свидетелка, същата не е присъствала изначално на така проведения разговор, доколкото тя самата посочва, че е отишла в кафето, когато жалбоподателя вече говорел по телефона и не е чула разговора, не чула и да се карат. С оглед на това, при така дадените показания, не се установява, свидетелката да е била пряк очевидец на случилото се, доколкото същата не е присъствала по време на целия разговор, проведен между страните.

По изложените съображения, въззиния съд намира подадената молба за основателна, поради което срещу ответника следва да бъдат взети някои от предвидените в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН мерки за защита. Изхождайки от молбата и от конкретния акт на насилие, съдът споделя изводите на районния съд, като намира, че най-подходящите мерки за защита са тази, предвидени в чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Въззивния съд обаче, не споделя срока на предвидената по чл.5, ал. 1, т. 3 мярка- забрана да приближава жилището на Г. за срок от 12 месеца, като намира че същия е прекомерно завишен. Предвид предмета на настоящото производство и конкретния акт на домашно насилие, както и предвид факта, че страните са бивши съпрузи, от брака на които има малолетни деца, родителските права върху които са възложени на молителката, въззивния съд намира, че посочената мярка- забрана на ответника да приближава жилището на Г. за срок от 3 месеца, е напълно достатъчен за ответника, за в бъдеще да преосмисли поведението си, спрямо Г.. С оглед на това и доколкото в тази част изводите на първоинстанционния съд не съвпадат с тези, направени от въззивния съд, в тази му част решението следва да бъде изменено, като определеният досежно тази мярка срок от 12 месеца бъде намален за срок от 3 месеца.

С оглед основателността на молбата, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лв.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗНД, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна държавната такса в размер на 30 лв., както и направените от Г. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Неоснователно е направеното искане на жалбоподателя за намаляване размера на присъдения от първоинстанционния съд адвокатски хонорар, като прекомерно завишен. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита в производства по ЗЗДН, минималното възнаграждение е 200 лв., а съгласно § 2 от Наредбата, в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В случая, при прилагането на разпоредбата на чл. 22, във връзка с параграф 2 от Наредба №1/9.07.2004г., заплатеното на адв. К. възнаграждение не е прекомерно и присъдените разноски в размер на 500 лв. не са прекомерно завишени.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че подадената въззивна жалба е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде изменено, досежно срока на наложената мярка по чл.5, ал. 1, т. 3 ЗЗНД, като същата следва да бъде изменена за срок от 3 месеца. В останалата му част, доколкото крайните изводи на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първостепенния, решението следва да бъде оставено в сила.

Относно направеното с писмения отговор на въззивната жалба, от процесуалния представител на въззиваемия, искане за присъждане на разноски, въззивния съд намира, че такива не следва да бъдат присъждани, предвид обстоятелството, че по делото не е представен списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК, в указания за това, в посочената разпоредба срок.

Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗНД, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение №243/27.09.2012г., постановено по гр.д. №1238/2012 г. по описа на РС - гр. П., в часта, с която е постановено да сеиздаде на К. Г. Г., ЕГН: *, от Г., ул."С." №2 Заповед за защита от домашно насилие, с която се налага мярката: ЗАБРАНА на С. Г. Г., с ЕГН: * от гр. П., ул.”Т.” № 3, да приближава молителката - К. Г. Г., ЕГН: *, от Г., ул."С." №. нейното жилище, находящо се на административен адрес: Г., ул."С." №. за срок от 12 /дванадесет / месеца, като намалява срока на посочената мярка от 12 /дванадесет / месеца на 3 /три/ месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №243/27.09.2012г., постановено по гр.д. №1238/2012 г. по описа на РС - гр. П., в останалата му част.

Да се издаде съответната заповед по ЗЗДН, като препис от нея и от решението се изпрати на на РПУ – Г. за сведение и съблюдаване на изпълнението по нея.

Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: