ПРОТОКОЛ
№ 439
гр. Пазарджик, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
СъдебниВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ
заседатели:КРЪСТЕВ
ФЕЙЗИ АХМЕД АЛИШ
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Живко Динев Пенев (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно дело
от общ характер № 20215200200338 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Д. АЛ. К. - редовно призован, се явява лично и с адв. Н.Б.
и адв. И.Г.В., редовно упълномощени.
За гражданския ищец Министерството на финансите чрез ТД НАП-
Пловдив, офис Пазарджик - редовно призовани, се явява юрк. Т., надлежно
упълномощен.
За Окръжна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор П..
Не се явява вещо лице М. П. Д., което е депозирало експертиза.
Постъпило е писмо от ОД на МВР - Пазарджик, че експертът е на обучение от
13.12.2021 г. до 17.12.2021 г. и поради тази служебна ангажираност не би
могла да се яви в съдебно заседание.
Приложена е справка за физическо лице за свидетеля Г. Ас. М. от
Търговския регистър.
Свидетелят Ал. З. се явява лично.
Явява се и свидетелят А.У.
По хода на делото:
1
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Аз не държа на разпита на
вещото лице. Ако страните са съгласни, да се приеме заключението.
ЮРК. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Сне се самоличността на свидетелят, както следва:
А.К.З. - ** г., българин, български гражданин, неосъждан, без родствени
и служебни взаимоотношения със страните по делото.
На свидетеля се разясниха правата и по чл. 119 - 122 вкл. от НПК и
отговорността по чл. 290 от НК.
СВИД. З.: Обещавам да кажа истината. Аз съм следовател в Окръжен
следствен отдел – Пазарджик. Възложено ми е разследване по дело, свързано
с данъчно престъпление, извършено от управителя на фирма „У. Трейд“ 2015
или 2016 (по памет не мога да кажа сега, защото г-н У. при последната
справка имаше 33 фирми, от които всички имат обекти в страната и той
твърди, че ги управлява ефективно и реално всичките, и понеже фирмите си
приличат по наименование, не мога да преценя към настоящия момент, дали
делото е за „У. Трейд 2015“ или за „У. Трейд 2016“, тъй като и двете са с едни
и същи имена и са с един и същ управител).
Викал съм А.У. за разпит като свидетел. Изготвени са протоколи за
разпит по разследването, което е при мен. Аз работя в един кабинет с
колегата си следовател В.В.. Известна ми е декларация, с която желае да
промени показанията си и да не ги поддържа във връзка с досъдебно
производство, водено от колегата ми В.В., тъй като колегата ми В.В. също е
призовавал управителя на фирмата „У. Трейд“ – А.У.. Не знам точния
предмет на разследването, което колегата ми В.В. е извършвал, но съм
виждал, че А.У. идва в кабинета за това, че той го е призовавал. Тъй като
правилата за разпит на свидетел изискват да присъстват само лицата, които са
формално определени в наказателния процес и присъствието на други лица не
2
би следвало да е реално между техния разпит и да участва, аз винаги съм
излизал от стаята докато те си провеждат разпитите. Случаят с явяването на
А.У. и представянето на тази декларация, с която той отказва или променя
показанията си. Аз всъщност не съм я и чел, но разбрах за предмета на тази
декларация - че той е представил, може би пред Окръжна прокуратура -
писмена декларация, в която е заявил, че се отказва от свои показания, които
е давал като свидетел пред колегата ми. Разбрах, че ги е давал и пред съдия по
същото дело. Не мога да посоча кое е това дело, но се заслушах, защото това е
нетипично развитие на наказателния процес. Всяко отклонение от
формалното изискване за провеждане и снемане на показания е винаги повод
за нещо различно от типичното развитие на формалния наказателен процес. И
затова останах и възприех това, което се случва в разговор между тях
двамата. Заради изненадата, която настъпи у колегата ми, защо такава
декларация е била подадена, защо не е направено по реда на НПК, защо има
промяна на показанията, кое налага да има такава промяна, А.У. стоеше и не
можеше да даде някакви смислени отговори, изглеждаше напрегнат,
изглеждаше като смутен. Само успя да каже: „Така трябваше да направя.
Така трябваше“. Ние го питаме, и аз го питам, защото това е извън
наказателния процес. То и в настоящия момент това производство, в което
участва, е висящо пред мен. Това може да се случи и по разследването, което
е и при мен. И го попитах: „Кое налага? Кой те накара?“ Колегата ми по
същия начин го питаше, но У. не даде отговор. Той не пожела, не каза кой го
е накарал и кое е наложило това, не каза друго, освен: „Така трябваше да
направя“. Седеше така, че разговорът не можеше да продължи с него, не е
продължил повече. Не е имало друго. Седи един такъв, върти се, не отговаря
на въпроси, нещо го терзае отвътре – кой го е накарал, защо го е накарал – ние
не разбрахме. Но нетипично развитие на наказателния процес – така се е
случило.
А.У. няколко пъти е идвал и при колегата, и при мен. Задавали сме му
различни въпроси. Не знам колко пъти е идвал при колегата ми. Дали е
разпитан пред съдия, само чувам, че е разпитван пред съдия и не знам точно
какво е казвал пред съдия, както не знам и точния предмет на разследването
на колегата ми, тъй като не си се интересуваме по казусите. Не съм разбрал
дали спрямо А.У. да е упражнявана принуда да си смени показанията или да
изготви тази декларация. Казваше: „Така трябваше да направя“. На
3
въпросите, като го питахме: „Кой те накара? Защо трябваше? Какво
трябваше?“, той не уточни. Само се върти, сумти, такъв напрегнат е нещо, но
защо така и не разбрахме.
ПРОКУРОР (въпрос): Пред Вас да е заявявал, че предишните му
показания са неверни? Или да сте възприели такъв разговор между
следователя В. и А.У.?
АДВ. В.: Възразявам срещу този въпрос. Свидетелят беше достатъчно
изчерпателен. Това са съвсем целенасочени въпроси.
ПРОКУРОР: Аз задавам друг въпрос във връзка с това дали са го
питали за предходните му показания – верни ли са, неверни ли са?
АДВ. В.: Нека пак да се запише едно мое заявление: Такъв въпрос
следователят не може да задава устно на свидетеля. Може да го формулира
писмено в протокол за разпит и да се документира. Правя възражение
относно въпроса, че е недопустимо следовател да задава на свидетел устно
въпроси. Такъв въпрос може да бъде зададен и оформен в протокола за разпит
на свидетел.
СВИД. З.: На въпроса, кое от всичките показания е вярно, когато си
противоречат, и защо след предупреждения и проведени по правилата на
НПК дадени показания, могат да бъдат променяни с декларация, кое от
всичкото е вярно от казаното от А.У., А.У. стои видимо напрегнат, стои
видимо неуточняващ, притеснява се. Той каза: „Каквото трябваше съм го
написал“. Само това.
АДВ. В. (въпрос): Г-н З., казахте, но не разбрахме, защо някой друг да
го е карал да го направи това нещо. Каза ли някой друг да го е мотивирал?
СВИД. З.: Така каза той: „Така трябваше да направя“.
АДВ. В.: Значи ли, че изразът: „Така трябваше да направя“ води във
Вас извода, че някой го е накарал да го направи? Това си е Ваше
умозаключение, което правите. Така ли да Ви разбирам?
СВИД. З.: Ние не си ги съчиняваме фактите. Вие ги интерпретирате в
момента.
АДВ. В.: Създава се впечатление, че сякаш г-н З. не е следовател и не
знае как се провеждат разпити, как се задават въпроси и как се отговаря.
ПРОКУРОР: Всъщност се въздържайте от такива заключения. Не само
4
прекъсвате мен, но и двамата един през друг говорите.
Съдът прави официална забележка на държавното обвинение и
защитата да спазват реда в съдебната зала.
АДВ. В.: Извиняваме се, но след като не получаваме отговори, понякога
реагираме.
Продължава разпита на свид. З..
СВИД. З.: Възприех това, че някой е накарал г-н У. да си промени
показанията и да каже: „Така трябваше да направя“, защото предишните си
показания очевидно ги е давал по правила, които са регламентирани, а в
последващия момент е направил нещо, което е извън правилата и нещо го е
накарало. Самият г-н У. няма нужното образование, за да знае правилата. Аз
така го възприех, но свидетелят не е казал такова нещо. Мое заключение
беше, че някой е накарал свид. У. да си промени показанията. Самият
свидетел каза това, което посочих: „Така трябваше да направя“. Не е казвал,
че някой го е накарал.
АДВ. В. (въпрос): Какъв беше повода У. да се яви при следователя В.?
СВИД. З.: Поводът беше именно тази декларация, с която се е отказал.
АДВ. В. (въпрос): Ако Ви разбирам правилно, следователят В. е
извикал У. в устен разговор да се изяснява, защо У. е подал тази декларация?
СВИД. З.: Аз не мога да кажа и не знам кой каква призовка е изпращал.
Те може и да са провеждали разпит и после да уточняват. Аз не знам кое от
декларацията е вярно, кое от разпитите е вярно. Докато са излизали от
правилата на НПК всеки може да си говори каквото си иска.
АДВ. Б. (въпрос): Г-н З., за мен не стана ясно, откъде Ви е известна
тази декларация и нейния предмет. Виждали ли сте я?
СВИД. З.: Както вече уточних, не съм запознат с текста на
декларацията, но разбрах от разговора, който се извърши пред мен, че с
такава декларация могат да се отменят показания, дадени по правилата и
затова останах да слушам.
АДВ. Б. (въпрос): По-горе в показанията си казвате, че присъствието
по време на разпит е недопустимо, а сте останали да слушате?
СВИД. З.: Точно така. Защото това е извън правилата на НПК и аз
трябва да имам възприятия.
5
АДВ. Б. (въпрос): Пак по-горе казахте: „Ние го питаме“. Вие в какво
качество задавахте въпроси към У.?
СВИД. З.: Не си спомням, но ако съм задал въпрос, той е същият, който
е задал и колегата ми. Аз нямам други въпроси освен: „Кое те накара?“.
Този разговор се състоя в кабинета.
ПРОКУРОР (въпрос): Преди малко като Ви запитаха, по каква
причина сте останали с впечатление, че има външна намеса спрямо У.,
казахте че той не разполага с правни познания и тази декларация е нетипична
за формалния наказателен процес. Също така казахте, че същият бил видимо
притеснен от въпроса, не отговарял и бил напрегнат. Искам да Ви попитам,
дали тези впечатления от Вас се дължат на факта, че свид. У. представя
декларация без да има правни познания, за да си променя показанията, т.е.
някой друг му е дал съвет за тази декларация, или за това, че беше
напрегнат, или поради и двете обстоятелства?
Съдът ОТКЛОНЯВА въпроса на прокурора, тъй като се иска от
свидетеля да предполага.
СВИД. З.: Може би трябва да доуточня отговора на въпроса, кое ме
накара да остана в стаята, за да слушам разговора и даже да участвам в него.
Останах да слушам разговора и да участвам дори в него в кабинета, като
следовател, на разпит, проведен от друг следовател, защото подадена
декларация при висящ процес, вместо да е чрез разпит на този свидетел, е
подадена в деловодството на прокуратура, заверена пред нотариус, и
невъзможността да възприема факта, че е преграден пътя да се дадат
показания пред следовател, вместо това да се дадат показания пред нотариус
и да бъдат възприети в наказателния процес – въобще цялото това объркване
е причината аз да участвам в разговора с А.У., понеже бях запитан по този
въпрос. Донякъде обидата или неразбирането, че не следователят е този,
който снема показанията, а нотариусът, който може да ги легитимира като
дадени.
АДВ. В. (въпрос): Да Ви разбирам ли, че Вие сте се запознал с
декларацията на У.?
СВИД. З.: Вече отговорих. Ние обсъждаме принципни въпроси. Кое не е
ясно? Аз разбирам в последствие, че е нотариално заверена, не към момента
на разговора. Към момента на разговора знаех само, че има декларация, с
6
която се променят показания. По-късно разбирам, че е нотариално заверена.
АДВ. В.: Аз имам искане да бъде проведен повторен разпит на свид. У.
относно обстоятелствата, за които беше разпитан свид. З. и при налично
противоречие да бъдат поставени в очна ставка.
ПРОКУРОР: Не възразявам. Даже аз самият имам допълнителни
въпроси към свид. У..
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА повторен разпит на свид. А.У. със снета по делото
самоличност.
На свидетеля се напомниха отговорността по чл. 290 от НК и правата
по чл. 119-122 от НПК.
СВИД. У.: Държа да отбележа, че те явно не са се разбрали двамата с г-н
В.. Аз за тази декларация в тяхната канцелария не съм викан. Аз, след като
подадох декларация в прокуратурата, единствено съм викан от г-н З. в
кабинета за „У. Трейд – 2016“ да му разпиша за банкова тайна и за някакви
документи от НАП и в кабинета не съм престоял повече от 10-15 минути.
Може да се порвери това. Ако той е готов да се подложи на детектора на
лъжата, и аз съм готов да се подложа. Това са срамни лъжи, където ги
говорят. Не е имало случай разследващият по това дело да ме попита защо
съм подала декларация. Ако е имало, аз нямаше да отида сам, щях да отида с
адвокат, защото знам защо ще ме викат. Не съм викан аз при г-н В. за
декларацията. Аз не си спомням, дали той присъстваше или точно кога
влизаше и аз излизах, може да ме е питал: „У. защо?“, но нямам спомен. Не
съм казал така. Ако съм казал, съм казал: „Не ми се говори на тази тема“. За
тази декларация не съм викан при г-н В.. Аз съм викан около Коледа. Даже
той ме „настъпа“ по телефона, защото му виках: „Дай след Коледа“, а той
вика: „Не, не, не. Ти ми бягаш постоянно“, та отидох и му разписах за
банковата гаранция и за някакви документи от НАП, и не съм престоял
повече от 10-15 минути. Това е, което мога да кажа.
ПРОКУРОР (въпрос): Разбрахме, че следовател З. Ви е викнал във
връзка с друго дело и тогава, когато сте посетили сградата, Вие спомняте ли
си В. да Ви е попитал: „Защо пускате тази декларация по нашето дело, защо
си променяте показанията?“
7
СВИД. У.: Той дума не ме е питал. Даже той влизаше, аз излизах. Нямам
спомен да е имало такъв въпрос. Аз не съм викан за декларацията. Той (сочи
свид. З.) защо вика, че съм викан специално за декларацията? След като съм
подал декларацията, следователят В. не ме е викал и не сме говорили въобще
на тема декларацията. Само един единствен път съм бил в техния кабинет
заради това, което Ви обясних – за банковата гаранция и за документите от
НАП – при г-н З., и то беше 13:00 часа май, или след 13:00 часа.
ПРОКУРОР (въпрос): Вие как решихте да отидете при нотариус и
да изготвите тази декларация?
СВИД. У.: Аз съм си дал обяснения. На мен съвестта ми проговори и на
този въпрос няма да отговарям. Дал съм обяснения на миналото заседание. Не
смятам, че ще улича мен или мои ближни, но няма да отговоря на този
въпрос.
Нямам спомен дали съм се консултирал с някой, за да си изчистя
съвестта. Може би с адвокат съм се консултирал, но нямам спомен с кой
адвокат. Г-н З., където каза, че нямам образование, аз имам средно-специално
образование. Аз имам 4 семестъра заверени медицина, аз не съм толкова
прост, та да знам как да отреагирам, защото той откакто застана тука,
постоянно обижда и отвън ме посреща – демек да ме заплаши – „О, твойто
дело не е приключило още“
ПРОКУРОР (въпрос): Известно ли Ви е дружеството „Превренфунги“
и в това дружество случайно да работи А.К. като шофьор и И.Л.?
СВИД. У.: Да, известно ми е. И миналия път казах, че А.К. работи като
шофьор. И.Л. никога не е работил в „Превренфунги“.
ПРОКУРОР (въпрос): А извършвали ли са превоз за „Превренфунги“
И.Л. и А.К.?
АДВ. Б.: Каква е връзката с предмета на делото?
ПРОКУРОР: Връзката е, че свид. А.У. е много добре е запознат с
И.К.П., който беше разпитван като свидетел, с И.Л. и с А.К., тъй като и
тримата са работници към това дружество „Превренфунги“ и са извършвали
транспорт. Въпросът ми е: В това Вашето дружество работят ли А.К.,
И.К.П. (който беше свидетел) и заедно с И.Л. извършвали ли са превоз на
стоки от „Превренфунги“ към фирма на Х. в с. Б., която държи склад?
8
АДВ. Б.: Не се уточни каква е връзката с предмета на настоящото
производство.
Съдът ДОПУСКА въпроса на прокурора.
СВИД. У.: Работили са тогава. Аз нямам спомен, дали в
„Превренфунги“ съм работил с Т.Х.. Наизуст не мога да говоря. Трябва да
погледна документацията и тогава мога да отговоря. Ив. П. и А.К. работят в
това дружество, в което аз съм управител. И. е мениджър, а К. е шофьор на
тего-то 5373. И.Л. не работи там, никакъв не ми е в дружеството. И.Л. няма
как да извършва превози, защото той не фигурира никъде във фирмата.
АДВ. В.: Искаме очна ставка.
ПРОКУРОР: Нямам възражения.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА очна ставка между свид. А.У. и свид. Ал. З..
Въпрос към двамата свидетели: Познавате ли се и в имате ли
някакви особени взаимоотношения?
СВИД. З.: Да, познаваме се. Служебни са ни взаимоотношенията,
регламентирани от закона. Нямаме други.
СВИД. У.: Познаваме се. Това е единственият следовател, от който ме е
страх (то си излиза наяве), незнам защо, не ме е тормозил, не ме е бил, но ми
действа психически. Ето, даже сега се убедих как лъже той.
Въпрос към двамата свидетели: Викан ли е свид. У. във връзка с тази
декларация?
СВИД. У.: Никога не съм викан във връзка с тази декларация и никога
не е говорено особено между тримата на тема тази декларация.
СВИД. З.: За това, кое е вярно, трябва да изходим от понятието съвест.
Това, което г-н У. казва, не е вярно. Имаше такъв разговор във връзка с
декларацията, както споменах и подробностите около провеждането на този
разговор.
Въпрос към двамата свидетели: Кой говори истината?
СВИД. З.: Аз говоря истината.
СВИД. У.: Аз говоря истината.
9
Свидетелите се ИЗВЕДОХА от очната ставка.
Продължава разпита на свид. У..
ПРОКУРОР (въпрос): Г-н У., Вие миналия път – на 11.11.2021 г. бяхте
отвън пред залата заедно с Г.М. и чакахте да Ви извикат за разпит по
настоящото дело. Имате ли спомен?
СВИД. У.: Да, той седеше на пейката отсреща, но нито съм говорил с
него, нито нищо. Не съм видял И.Л. с друго лице да се доближава до Г.М. и
да говори с него. И.Л. беше седнал тук, на съседната пейка. И.Л. ми донесе
прахче за глава. Беше го объркал, аз не пия всякакво прахче. Казах му, ако
минава, да ми донесе прахче за глава. Не съм го викал по телефона - още
преди да дойда на делото, защото бързах. Сутринта не съм бил в заложната
къща. По телефона разговаряхме. Знам на къде биете. Казах му на Л., ако
минава, не съм го извикал.
ПРОКУРОР: Това пряко касае случая, дали Л. е оказал въздействие
върху Г.М., който е свидетел по делото.
СВИД. У.: Въобще не ми е направило впечатление, дори и да е говорил
нещо с него. На И.Л. не съм му казал пред коя зала се намирам. Явно е питал
охраната отвън къде е делото, защото и аз не знаех в коя зала е делото. И.Л.
беше придружаван от един човек, който съм виждал. Няма да отговоря на
въпроса, дали му знам имената. Не съм възприел разговор между И.Л. и М.
пред съдебната зала. Нищо не съм чул, аз си ровех в телефона. Не съм
възприел И.Л. и събеседникът му да са доближавали М.. И.Л. си седеше на
пейката и като излезнахте в почивка, излезнахме заедно. Той не седеше до
мен, на съседната пейка – не където е М. – от тази страна. М. седеше отсреща.
Не съм длъжен да Ви отговарям на въпроса, дали съм се запознал с
придружителя на И.Л..
ПРОКУРОР (въпрос): На същата дата И.Л. да Ви е заплашвал да си
поддържате показанията?
СВИД. У.: И.Л. в моя живот никога не ме е заплашвал. Никога не ме е
заплашвал И.Л..
Свидетелите се освободиха от залата със съгласието на страните.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
10
ПРИЕМА като доказателства по делото справка от Търговския
регистър за физическото лице Г.М..
АДВ. Б.: Направихме си труда същата справка в по-подробен вид да я
представим на Вашето внимание с приложени към нея 85 бр. актуални
състояния на дружествата, на които Г.М. е управител и собственик, като сме
отбелязали срещу всяко дружество, датата на подадено заявление от негова
страна за вписването му като управител, респ. съдружник. Освен тази справка
- вече и в подробен вид и точно във вида, в който я изискахме по делото, за да
се видят периодите, когато е вписан като управител, защото тази от
Търговския регистър нищо не казва. Освен справката от Търговския регистър,
една справка от НАП за задълженията на „Скуби ду“. Справката е издадена на
12.02.2020 г. и също моля да се приеме по делото. Целим да докажем с тази,
втората справка, че видно от съдържанието на таблиците, към дата 28.10.2013
г., когато са продадени дружествените дялове на „Скуби ду“, дружеството е
имало данъчни осигурителни задължения в размер над 118000 лева, когато го
е придобил Ч.. Представям и една справка от Централен кредитен регистър по
трите имена и ЕГН на Д.К. относно активните му кредити, респ. просрочия на
същите към момента. Става въпрос за общо 15 кредита на молителя Д.К..
Това е във връзка с имущественото му състояние. Доколкото видяхме, няма
постъпила информация от нотариуса М.Д..
ЮРК. Т.: По отношение на справката - тази справка съм я приложил с
гражданския иск с оглед това, да обоснова, че щетите не са възстановени от
дружеството. Това е всъщност извлечение от данъчно-осигурителната сметка
на лицето, която е актуална. Информацията е една и съща, актуализация има
само по отношение на лихвите. Представена е от колежката К. и я има по
делото.
АДВ. БАГЕЕВ: Оттеглям тогава искането си за приемане на тази
справка от НАП.
ПРОКУРОР: Мисля, че информацията се дублира със справката от
Търговския регистър, която Вие сте изискали в предходното съдебно
заседание. Всъщност така онагледено, доказва и заявеното от М., че за
периода 2014-2016 година активно са му прехвърлени дружествени дялове от
Д. и А.К.. Справката от Търговския регистър за дружествата е достатъчна, а с
актуалните състояния става цял том, излишно се товари делото. Аз не държа
11
на разпита на вещото лице. Ако страните са съгласни, моля да приемете
заключението без да бъде извършван разпит на вещото лице.
ЮРК. Т.: Аз се запознах със заключението. В общи линии е
категоричен експертът. Аз нямам какво да го питам реално.
АДВ. В.: Тъй като не е постъпила справката от нотариуса, и така или
иначе това е предпоставка за отлагане на делото, поради на този етап
отказваме да бъде прочетено заключението на вещото лице. Ако в следващото
съдебно заседание сме изправени пред същата хипотеза, вече ще помислим да
ревизираме това становище.
Съдът намира, че следва да се приемат, като доказателства по делото,
извлечения от Централния кредитен регистър (ЦКР) за подсъдимия. Следва
да се приеме като доказателство и подробната справка за актуалното
състояние на дружествата на свид. Г.М..
Следва да се пише второ напомнително писмо до нотариус М.Д. в
смисъла от предходното съдебно заседание, като с това писмо нотариусът
бъде уведомен, че при неизпълнение, ще му се наложат санкциите по НПК.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА извлечения от Централния кредитен регистър (ЦКР) за
подсъдимия Д.К. и подробната справка за актуалното състояние на
дружествата на свид. Г.М..
ДА СЕ ПИШЕ напомнително писмо до нотариуса М.Д. в смисъла от
предходното съдебно заседание.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 17.02.2022 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи в
10:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12
13