Решение по дело №362/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 528
Дата: 19 юли 2019 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20197150700362
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 528/19.7.2019г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 362 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК. Образувано е по жалба на И.Д.Т., ЕГН ********** ***, представляван от адвокат П., против Решение № 2-1567/19.02.2019г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, с което са посочени допълнителни открити документи за неговата принадлежност към Държавна сигурност. В жалбата се излагат пространни възражения за незаконосъобразността на оспореното решение. Подробно се обосновава неговата незаконосъобразност на всички основание по чл. 146 от АПК. Представя се обстойно становище по същество на спора, както и писмена защита от надлежно упълномощен по делото процесуален представител – адвокат П.. Иска се от съда да отмени като незаконосъобразно оспореното решение в частта, относно обявяване принадлежността на И.Д.Т. към органите по чл. 1 от специалния закон. Прави се и алтернативно искане за обявяване нищожността на решението. Претендират се разноските по производството.

Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията), чрез процесуалния си представител – юрк. Т., заявява становище за неоснователност на жалбата. Развиват се подробни съображения в тази насока в становище по жалбата и в представена писмена защита. Заявява, че произнасянето на Комисията е по  чл. 28 от Закона, предвид наличието на още 1 брой картон обр. 4 и Протокол от 20.03.1969г. за предаване на дела между ОУ на МВР Пазарджик-ДС и ОУ на МВР Пловдив-ДС. Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

          От представената административна преписка и уважените доказателствени искания на страните се установява следното:

С Решение № 2-1549/29.01.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установила и обявила принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на жалбоподателя И.Д.Т. / л.34 от делото на АССГ/. Установено е, че като лице, изпълняващо публична длъжност или публична дейност, а именно: съдебен заседател от 1995 г. до 2000 г., е подлежал на проверка от Комисията за установяване на принадлежност към органите Държавна сигурност. Документите, въз основа на които е установено принадлежност по чл. 1 от Закона са посочени в текста на решението. Това са Документи от ръководил го щатен служител, рег. Бланка, съдържащи се в личното дело I А781/ПЗ/, рег. Дневник, картони обр. 4 – 4 броя, писмо вх. № А-17974/20.08.1999г. за унищожаване на работното дело IP-20/Пз/.

Документите по административната преписка по посоченото решение са представени по настоящото дело под опис на лист 20 и сл.

Издадени са предходни Решения за установяване и обявяване на принадлежност на Т. към органите по чл. 1 от Закона: Решение № 2-1332/29.05.2018г. като лице, изпълняващо публична длъжност или публична дейност – член на Съвета на директорите на „Сглобяеми къщи“АД; Решение № 2-498/28.04.2015г. като лице, изпълняващо публична длъжност или публична дейност – общински съветник 1999-2003г.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2-1567/19.02.2019г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, са посочени допълнителни открити документи за неговата принадлежност към Държавна сигурност. Установеното е с оглед обстоятелството, че Т. е изпълнявало публична длъжност или публична дейност, а именно: съдебен заседател от 1995 г. до 2000 г.

Комисията е решила, че за жалбоподателя са налице и други данни, освен посочените в горецитираните решения, поради което приела, че е налице хипотезата на чл. 28 от Закона и се произнесла с процесното решение, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. Открити са нови документи в архивите – 1 брой картон обр. 4(л. 66 по номерацията на делото в АССГ), както и Протокол от 20.03.1969г. за приемане и предаване на архивни дела между ОУ на МВР Пловдив – ДС и ОУ на МВР Пазарджик – ДС. Въз основа на тези новооткрити документи е последвало произнасяне по чл. 28 на Комисията с процесното решение.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Видно от представените доказателства по делото Решение № 2-1567/19.02.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ е било изпратено с писмо с обратна разписка на постоянния адрес на жалбоподателя като видно от известието за доставка, същото е връчено на 22.02.2019г. Жалбата срещу решението е входирана на 06.03.2019г. пред Административен съд София град.

Подадената жалба е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежната страна, при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима за разглеждане.Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обявяването на принадлежност на български граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности, към съответните органи и служби се извършва при условията и по реда на Глава Трета, чл. 25 и сл. от ЗРДОПБГДСРСБНА. Установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, посочени в чл. 26 от Закона, сред които и тази по чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона – съдебен заседател.

Между страните в настоящото съдебно производство не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателят е съдебен заседател за период 1995-1997г. и попада в обхвата на посочените в чл. 26 от Закона лица. Видно от представените по делото решения на Комисията е установена и обявена принадлежността на И.Т. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА  във връзка със заемането на друга публична  длъжност и дейност.

При извършване на задължителната проверка по АПК съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е колективен административен орган и постановяваните от нея решения притежават белезите на индивидуални административни актове. Решенията й са волеизявления, с които се констатират вече възникнали права или задължения, поради което те са декларативни административни актове ( чл. 21, ал. 2 АПК). Заседанието на Комисията е проведено на 19.02.2019 г., видно от приложения към преписката Протокол от същата дата.  Решението е взето от Комисията в състав, определен съгласно чл. 5 от Закона и за решението за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1, обявяване на новооткрити документи на оспорващия, са гласували всички членове на Комисията, присъствали на заседанието. Настоящият съдебен състав счита, че решението е взето от административен орган, притежаващ материална и териториална компетентност, в изискуемия по чл. 8, ал. 2 от Закона кворум. Оспореното решение е взето от компетентен орган с мнозинство повече от половината от всички членове съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона, при наличие на изискуемия кворум, на заседание, за което е съставен протокол и е подписан от всички членове на комисията. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му и съдържа задължителните реквизити по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА .

Съдът счита, че административният орган не е допуснал процесуални нарушения и е спазил изискванията за форма и съдържание, разписани в специалния закон. Специалният закон урежда обявяването на принадлежност на български граждани към органите по ал. 1 за лицата по чл. 26, ал. 1. В закона е разписан редът за установяване и обявяване на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА. Посочени са документите, въз основа на които се установява принадлежността към тези органи на секретен сътрудник. Следователно законът въвежда специален процесуален ред за издаване на решение, относно принадлежността към органите на ДС. В чл. 29, ал. 2 е посочено какво следва да съдържа решението на Комисията. За секретен сътрудник, съгласно чл. 29, ал. 2, т. 2, в решението следва да се посочи: трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководИ.го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет; както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало, или заема или извършва по време на проверката. Всички тези елементи на решението се съдържат в оспорвания административен акт. При наличие на законовата регламентация по чл. 29, ал. 2, т. 2, излагането на мотиви в решението е строго лимитирано. Мотивите на решението следва да съдържат посочения минимум в чл. 29, ал. 2, т. 2. Това е така, тъй като Законът регулира обявяването на принадлежността на българските граждани към органите по ал. 1. В Закона не е разписан ред, в който да се дава оценка морална, негативна или позитивна на евентуално извършвана в миналото дейност от специалната комисия. Законът в тази му част възлага на комисията  оповестителни, а не аналитични и оценъчни функции. Единствено Комисията трябва да обяви установената принадлежност по реда на Закона, въз основа на документите, изброени в чл. 25 от същия. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона, документ е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, вкл. информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и база данни. Точно въз основа на такива новооткрити документи, по смисъла на специалния закон, е взето оспореното в настоящото производство решение. Комисията следва само да установи налице ли са документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона и съдържат ли се в тези документи данни за проверяваното лице и съответно да ги обяви.

Законът се явява специален по отношение на АПК и съдържанието на решението се определя съобразно посоченото в чл. 29, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В тази връзка липсата на мотиви, анализ и преценка на документите не съставлява съществено процесуално нарушение.

При издаване на оспореното решение не е допуснато и нарушение на материалният закон.

Налице е изпълнен фактически състав на хипотезата на чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно споменатата разпоредба, Комисията се произнася служебно когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла.

От представените доказателства се установява, че с Решение № 2-1549/29.01.2019 г. на Комисията е установена и обявена принадлежността на И.Т. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА с оглед публичната му длъжност на съдебен заседател от 1995г. до 2000г. Представени са и други решения по чл. 29 от Закона, с оглед заеманите длъжности на член на УС и общински съветник.

Процесното произнасяне на комисията попада в обхвата на хипотезата на чл. 28 от Закона. Представено е ново пето картонче и Протокол от 20.03.1969г. Комисията е посочила, че разполага и с други документи, установяващи неговата принадлежност към бившите разузнавателни служби. Законът не поставя изискване как да бъдат посочени всички документи. ЗДРДОПБГДСРСБНА придава на абсолютно всички документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на закона качеството на документи, които са годно доказателствено средство за установяване на принадлежност и на които придава еднаква доказателствена сила. Съгласно закона принадлежност към посочените органи може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица. Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА "документ" е всяка записана информация независимо от материалния й носител , включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни. Правомощието на КРДОПБГДСРСБНА по чл.4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е ограничено само до установяване, т.е. констатиране на принадлежността на лицата по чл.3 към органите по чл.1 от Закона. Липсва законово задължение на органа да изследва дали има провеждане на реална(активна) агентурна дейност на лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало дейност. С оглед на посоченото, релевантно в случая е само дали има новооткрити документи или не. Възраженията на оспорващия по повод анализ на съдържанието и същността на тази принадлежност съотнесено към него, няма отношение по законосъобразността на оспореното решение.

В изпълнение на задължението си по чл. 9, т. 1 от Закона Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. В изпълнение на тези си задължения Комисията е стигнала до извод, че документите, които са новооткрити касаят лицето И.Т., поради което се е произнесла служебно с процесното решение. Няма съмнение, че въпросното 5-то картонче касае И.Т., доколкото е налице посочване на неговото името, псевдоним, категория, месторождение, дата на раждане, местожителство, адрес, месторабота. Протоколът също е свързан с неговото име, псевдоним и категория. Нито административният орган, нито съдът е длъжен да изследва какво е било съдържанието на дейностите, за които са съставени тези документи, нито да се анализира самата дейност. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали и каква е била дейността на И.Т. с органите по чл.1 от Закона.

В процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т.е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като са налице предпоставките на чл.28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, като обяви новите доказателства, което в случая е и сторила. При извършената проверка за законосъобразност на решението съдът отчита факта, че в случая се касае за служебно произнасяне в хипотезата на чл. 28 от Закона, при което Комисията се произнася относно лице с вече обявена принадлежност, въз основа на нови доказателства.

С оглед на гореизоженото съдът счита, че решението на комисията е материално законосъобразно.

Законосъобразността на обжалваното решение е свързана и с целта на ЗДРДОПБГДСРСБНА , а именно - отворени и огласени архивите на ДС и на разузнавателните служби на БНА.

Поради изложеното, оспорването по жалбата срещу Решение № 2-1567 от 19.02.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Комисията сумата от 100 лева на основание чл. 143, ал.4 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Т., ЕГН ********** ***, против Решение № 2-1567/19.02.2019г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, с което са посочени допълнителни открити документи за неговата принадлежност към Държавна сигурност.

ОСЪЖДА Илия Д.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ № 1521 от 04.02.2021 г. по адм. дело № 10021/ 2019 г. на ВАС- Трето отделение:

ОТМЕНЯ решение № 528/19.07.2019 г., постановено по адм.д.№ 362/19 година от Административния съд – Пазарджик.
ВРЪЩА делото на друг съдебен състав на Пазарджишкия административен съд за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване.