Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора годИ.в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1478 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Предприятие за превоз на товари ПКС Г.-О.“ АД – гр. Гданск, Република Полша, представлявано от адв. П.Б. от САК, твърди по заявка, подавана чрез предоставена на ищеца електронна платформа, ищецът да е направил резервации по възлагане от ответника „А.Ф.“ ЕООД за различни дестинации. Ищецът твърди да е изпълнил задължението си да намери фериботен лот с подадена от ответника информация за начална и крайна точка и удобни часове, дължИ.на превозното средство и брой водачи като е резервирал и място за превоза. Искане за потвърждение било изпращано на електронен адрес от домейна на ответника и получавано от И.А.като след потвърждение лотът бил резервиран. Ищецът издавал фактури, които били изпратени на същия електронен адрес и приети от И.А.. Дългът бил и допълнително потвърден. Ответникът не заплатил фактурираните му суми поради което се претендира възнаграждение за предоставената услуга общо в размер на 33812,57 евро.
В отговор по исковата молба ответникът „А.Ф.“ ЕООД, представляван от адв. Т. от САК, оспорва да са били заявявани резервации и негов представител да е изразявал съгласие за цената на услугите, съответно да е приемал твърдяното изпълнение. Оспорва И.А.да е и да е била служител на „А.Ф.“ ЕООД.
Ищецът търси и лихва, която твърди да се дължи от датата на издаване на всяка от фактурите и на това основание се претендира сума в общ размер от 2187,97 евро.
Ответникът оспорва да е налице предвиден от договора или от закона механизъм за формиране на претендираната лихва.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Г. от САК, конкретизира, че по възлагане на ответникът ищецът е правил резервации при различни фериботни компании за посочени от ответника данни за превозните средства. Услугите от фериботните компании са фактурирани на ищеца и включва както цената на превоза, така и комисионната за ищеца. Сочи, че електронните фактури са изпращани на ответника по имейл. По същество навежда довод за доказано направени заявки чрез официалния за ответника имейл за извършване на фериботни резервации – водена имейл кореспонденция аналогично и на предходни надлежно приключили отношения между страните, потвърдено задължение, осчетоводяване на задълженията от ищеца и създадена от ответника пречка за изследване на неговото счетоводство. Претендират се разноски. Аргументира тезите си и в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – адв. Т. от САК, оспорва исковете. Позовава се и на чл. 5 от Регламент № 593 от 2008 г. с довод, че приложимо към отношенията между страните следва да е правото на превозвача, но не и това на ответника, за когото смята да е предоставил посредническа услуга. Застъпвате за, че дори и да се приеме, че процесните фактури са двустранно осчетоводени, не са спазени изискуеми от правилата условия при електронна търговия от дистанция – липсва съгласие за цената и то преди възлагане на поръчката. Евентуално смята, че липсва и доказателство за изпълнение на поръчките с довод, че представените данни не позволяват идентификация на отчетите на третите лица да касаят именно потвърдените маршрути. Оспорва да е налице и признание с довод, че процесния мейл липсва идентификация на процесните суми, каквато смята за наложителна с оглед утвърдена съдебна практика. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски като представя и списък.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
От представените по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че по заявка от адрес на електронна поща****** от И.А., А.Ф. ЕООД са направени заявки за резервации за различни превози на различни товарни автомобили с посочени регистрационен номер, дължИ.и брой водачи, на електронен адрес на ПКС Г.О.С.А. ******. По част от направените при описаните обстоятелства заявки от името на ищеца в рамките на деня на изпращане на електронното писмо и в негов отговор с електронни писма са посочвани цени за поискания превоз. Впоследствие са издавани и електронни данъчни фактури от ищеца за доставени на ответника услуги, в които е указан и срок за плащане на сумата. Ответникът не оспорва, че е получавал изпращаните фактури.
Видно от представената с отговора по исковата молба справка за актуално състояние на трудови договори такъв е сключен между ответното дружество и К.И.С. А. с указание за заемана длъжност – офис мениджър. От представени по делото доказателства се налага извод, че отношения с идентичен предмет са реализирани между страните и преди процесния период като Р.Р., за когото не се спори, че е и управителят на ответното дружество, е посочил И.А.като колега, запозната с осъществявани между страните поръчки.
С покана от 21.03.2019 г. представител на ищеца е поискал от ответника заплащане общо на сумата 33812,57 евро, индивидуализирани с номера, дата на издаване и срок за плащане, както и 2187,97 евро – лихва.
От заключението на вещото лице В.Г. се установява, че представените по делото 128 фактури са надлежно осчетоводени и са включени в „Дневник за продажбите“ в съответния за издаването им данъчен период и общата сума на фактурите възлиза на 33 812,57 евро.
Вещото лице определя и размер на лихвата за забава за периода от падежа на вземането по всяка фактура до 05.08.2020 г. – 6971,60 евро.
При възприетата фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Наличните по делото доказателства позволяват еднозначен извод, че ищецът е направил резервации при дадено указание от представител на ответника. По делото не се спори, че ищецът е с основно място на стопанска дейност в Република Полша, а ищецът – в Република България. Очертаното правоотношение сочи на договорно отношение от търговски характер, обуславящо приложението на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 годИ.относно приложимото право към договорни задължения (Рим I). По делото не се твърди страните да са договорили приложимо право. По силата на чл. 4 параграф 1 буква „б“ от Регламента приложение следва да намери правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на доставчика на услугата. Предметът на договора не сочи на възложен превоз, поради което няма основание за прилагане относимите към такъв договор правила за установяване на приложимото право.
Нормата на чл. 18 от Регламента изрично зачита меродавността на доказателствените средства според правото на сезирания съд. Съгласно чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги са доказателство и за лицето, което ги води, в който смисъл е и нормата на чл. 55 ал. 1 от Търговския закон. В процеса не е оспорено реодвоното водене на счетоводството на ищеца, а и видно от заключението на вещото лице процесните фактури са били надлежно осчетоводени. Страните са търговци. Идентифицирането на ответника с конкретно правоотношение, обективирано в индивидуализирана фактура позволява извод за осъществени търговски сделки по смисъла на чл. 55 ал. 1 ТЗ с очертано в съответната фактура съдържание, което се потвърждава и от други косвени доказателства.
От доказателствата по делото се установява заявени от електронен адрес от обявен в търговския адрес домейн на ответното дружество, използван включително и от Р.Р., за когото не се спори, че е и управител на дружеството. И.е често срещано съкращение в българския език на името К.ина, поради което съдът приема за установено, че идентифицираната в електронните заявки И.А.и К.И.А.– офис мениджър на ответното дружество, са едно и също лице. Съдържанието на изпратените заявки при указание, че се правят от името на ответното дружество при еднозначно идентифициран източник на заявките и автор на изявлението позволяват разумно обоснован извод, че действията са предприети от представител на ответника.
Нормата на чл. 161 ГПК задължава всяка страна в процеса да окаже съдействие за изясняване на спорни в процеса въпроси като изрично предписва и възможност съдът да приеме за доказани факти и обстоятелства, за чието изследване са създадени пречки. Право на ответника е да прецени как ще организира воденето на търговската си документация. Неосигуреният достъп на вещото лице до счетоводните записвания обаче препятства засичането на осчетоводени данни при очертаното от ищеца съдържание на стопанските операции. Обявеният предмет на дейност на ответното дружество сочи на пряко осъществявани превози и организация на такива, съответстващо и на съдържанието на подаваните от него име заявки, а ответникът по същество не отрича връзката с описаните в заявките превозни средства.
Същевременно с електронно писмо от 29.10.2018 г. ответникът е поканен да плати просрочени фактури. В отговор на същата дата е обективирано изявление с указан автор Р.Р. за предстоящо плащане на задълженията (л. 645), което е индиция за известност на търсеното изпълнение. Идентично изявление е обективирано и по повод втора покана от 19.02.2019 г. за погасяване на просрочени задължения (л. 648). Макар и изявленията да не отразяват съдържанието на задълженията, показателен е фактът, че съществуването им не се поставя под съмнение.
При тези обстоятелства съдът приема за доказано, че по възлагане от ответника ищецът е извършил резервации и на негово име са фактурирани задължения за осъществени превози.
Ищецът твърди възнаграждението му за предоставената услуга да е включено в цената на превоза, която превозвачът фактурира на ищеца (уточнение в с.з. 07.07.2021 г. – л. 850). Следователно ищецът не твърди договаряно с ответника вънаграждение, а стойност на организирани резервации. При тези обстоятелства съдът констатира, че е допуснал грешка при определяне на приложимия в случая закон, но доколкото промяната не засяга обследваните с участието на страните обстоятелства, няма процесуална пречка промяната да бъде осъществена понастоящем. Уточнените твърдения сочат на поемани от ищеца задължения за сметка на ответника, ангажиращо последния по силата на чл. 742 от Акт от 23.04.1964 г. Граждански кодекс, да освободи изпълнителя от задължения, които е поел от свое име за изпълнение на поръчката.
И според приложимия в случая закон както за освобождаване от поетите задължения, така и възстановяването на евентуално сторените разходи е без значение дали възложителят е бил уведомен предварително за техния размер. Изпълнителят е оправомощен да предприеме необходимото, а възложителят е ангажиран да го поеме. Ето защо и без значение остава, че за част от доказаните в процеса възлагания не се установява предварително подадена обратна връзка за стойността на осигурената резервация.
В процеса не е повдигнат спор досежно съдържанието на резервациите нито за тяхната цена. От представените и неоспорени потвърждения за реализирани резервации се налага извод, че водачите са били информирани за заявката, от което еднозначно следва извод и че възложителят е получавал отчет за изпълнение на възложеното. Това е необходимо, но и достатъчно, за да възникне задължението за възложителя – ответника, да поеме калкулираните от ищеца разходи, обуславящо основателност на предявения иск за главницата от 33812,57 евро.
По претенцията за лихва за забава
Съгласно чл. 481 § 1 от Акт от 23 април 1964 г. Граждански кодекс ако длъжникът закъснява с плащането, кредиторът може да иска лихва за забава дори ако не е претърпял вреди от това и дори ако забавянето е следствие на обстоятелства, за които длъжникът не носи отговорност. Параграф 2 от същия текст предвижда, че при непосочен процент за забава се дължи законова лихва за забава в размер, равен на сбора от референтния лихвен процент на Националната банка на Полша и 5,5 процентни пункта, а § 24 предвижда министърът на правосъдието да обявява чрез обявление в Официален вестник на Република Полша „Монитор Полски“ размера на законната лихва за забава.
Издаваните от ищеца и неоспорени от ответника като получени фактури определят дата за плащане на парични задължения, поради което и с изтичането й ответникът е изпаднал в забава. Ето защо основателен се явява и така предявеният иск, чийто размер е доказан и от приетото по делото заключение на вещото лице.
По задължението за законна лихва след
предявяване на исковата молба
Българският
процесуален закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да
определи установено от него вземане както по основание, така и по размер за акцесорно вземане за лихва. Установеното парично задължение
е лихвоносно, поради което и основателно е и така предявеното вземане –
ответникът дължи да заплати главницата ведно и с обезщетение за забава в размер
на законната лихва според приложимия към спора материален закон – полския.
По
разноските
Нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК изрично вменява в отговорност на ответника да възстанови направените от ищеца разноски, провокирани от необосновано от правна гледна точка предизвикан спор. Съдът приема, че на възстановяване на това основание подлежат необходимите разноски, какъвто характер имат както заплатената държавна такса по предявените искове – 2816,44 лв. и възнаграждение за вещо лице – 809,40 лв., така и направени разноски за изискуемия по закон превод на доказателствата. Установява се, че за превод пълномощникът Адвокатско дружество „В.и Ко“ е направил разходи в общ размер от 2698,80 лв. Ето защо и тези суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
От името на ответника е противопоставено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което в случая се установява да е заплатено в размер на 4985,25 лв. за първа инстанция и 488,95 лв. – обезпечително производство, доколкото от доказателствата се установява, че така претендирата сума е фактурирана на ищеца и заплатена от него на адвокатското дружество за оказано правно съдействие и консултации във връзка с налагане на обезпечителни мерки в Република България. Настоящият състав приема, че нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК е израз на принципа, че и при института на отговорността за разноски в съдебния процес на възстановяване подлежат вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от укоримо поведение. В тази връзка и при все, че разходът за ангажиране на адвокат е присъщ за ефективен достъп до съд, той подлежи на възстановяване, доколкото този контролиран от страната разход е бил необходим за обезпечаване на следващата се защита. Макар и договореното в случая възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция да превишава произтичащия от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2513,95 лв., разликата не се явява прекомерна с оглед правната сложност на спора, произтичаща от приложимост на чуждо право и фактологичното му усложнение – броя на резервациите, а и предвид допълнително проведените съдебни заседания по смисъла на чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1.
Настоящият състав обаче не намира основание да кумулира адвокатското възнаграждение, заплатено за обезпечаване на предявените искове. Като привременна мярка обезпечаването на висящ иск се включва в ефективната защита на предявения за защита интерес, поради което и предприетите в тази насока действия не разкриват ресурсно значим ангажимент за адвоката. С това съображение може да бъде обяснено и обстоятелството, че въпреки значимата диференциация на адвокатския труд Наредба № 1 не разпознава развилото се обезпечително производство при висящ иск като основание за калкулиране на самостоятелно възнаграждение. Следователно, така формираният разход не се явява неизбежен за получаване на защитата, за да бъде определен и като необходим в указания вече смисъл. Ето защо възражението за прекомерност се явява основателно досежно допълнително заплатената и претендирана сума от 488,95 лв.
При установения изход от спора ответникът направените от ответника разноски в производството следва да бъдат възложени в негова тежест
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ЕООД, ЕИК***********със седалище и адрес на управление:***, р-н „Красна поляна“ ж.к. „***********да заплати на „Предприятие за превоз на товари ПКС Г.-О.“ АД (***********S.A.), регистрирано в Полша под № ********** със седалище и адрес на управление: Република Полша, гр. Гданск, ул. „***********както следва:
1. на основание чл. 742 от Акт от 23.04.1964 г. Граждански кодекс, сумата 33182,57 евро – фактурирани задължения с 128 бр. фактури с номера 3450/30.04.2018 г., 1311/17.05.2018 г., 1316/17.05.2018 г., 1373/17.05.2018 г., 1705/21.05.2018 г., 1542/21.05.2018 г., 1500/21.05.2018 г., 1462/21.05.2018 г., 1712/21.05.2018 г., 1723/21.05.2018 г., 2005/22.05.2018 г., 1994/22.05.2018 г., 2418/28.05.2018 г., 3191/30.05.2018 г., 2865/30.05.2018 г., 3121/30.05.2018 г., 3019/30.05.2018 г., 3278/30.05.2018 г., 0082/05.06.2018 г., 0263/06.06.2018 г., 0262/06.06.2018 г., 0237/06.06.2018 г., 0228/06.06.2018 г., 0578/11.06.2018 г., 0821/12.06.2018 г., 0883/12.06.2018 г., 0844/12.06.2018 г., 1245/18.06.2018 г., 1844/20.06.2018 г., 2899/28.06.2018 г., 2905/28.06.2018 г., 2906/28.06.2018 г., 2907/28.06.2018 г., 2910/28.06.2018 г., 3011/29.06.2018 г., 3014/29.06.2018 г., 3028/29.06.2018 г., 1682/20.06.2018 г., 1903/20.06.2018 г., 1902/20.06.2018 г., 1899/20.06.2018 г., 1898/20.06.2018 г., 2089/22.06.2018 г., 2096/22.06.2018 г., 2092/22.06.2018 г., 2091/22.06.2018 г., 2202/25.06.2018 г., 2309/25.06.2018 г., 2286/25.06.2018 г., 2540/26.06.2018 г., 2539/26.06.2018 г., 2435/26.6.2018 r., 2422/26.06.2018 r., 2597/27.06.2018 r., 2584/27.6.2018 r., 2657/27.06.2018 r., 2898/28.06.2018 r., 3962/30.06.2018 r., 3953/30.06.2018 r., 3835/30.06.2018 r., 3834/30.6.2018 r., 3605/30.06.2018 r., 3460/30.06.2018 r., 3334/30.06.2018 r., 1843/20.06.2018 r., 0271/06.07.2018 r., 0270/06.07.2018 r., 0342/09.07.2018 r., 0745/10.07.2018 r., 0744/10.07.2018 r., 0525/10.07.2018 r., 0634/10.07.2018 г., 0632/10.07.2018 r., 1157/13.07.2018 г., 1274/16.07.2008 r., 1407/17.07.2018 r., 1553/18.07.2018 r., 1581/18.07.2018 г., 1817/19.07.2018 r., 1816/19.07.2018 r., 1860/19.07.2018 r., 1858/19.07.2018 r., 1862/19.07.2018 г., 1859/19.07.2018 г., 1861/19.07.2018 г., 2210/23.07.2018 г., 2212/23.07.2018 г., 2114/23.07.2018 г., 2211/23.07.2018 г., 2209/23.07.2018 г., 2170/23.07.2018 г., 2275/24.07.2018 г., 2328/24.07.2018 г., 2325/24.07.2018 г., 2609/26.07.2018 г., 2756/27.07.2018 г., 2847/27.07.2018 г., 3492/31.07.2018 г., 2997/30.07.2018 г., 3061/31.07.2018 г., 0183/06.08.2018 г., 0182/06.08.2018 г., 0181/06.08.2018 г., 0218/07.08.2018 г., 0605/10.08.2018 г., 0988/14.08.2018 г., 0987/14.08.2018 г., 0972/14.08.2018 г., 1158/16.08.2018 г., 1614/20.08.2018 г., 1487/20.08.2018 г., 1613/20.08.2018 г., 1612/20.08.2018 г., 1611/20.08.2018 г., 1610/20.08.2018 г., 1575/20.08.2018 г., 1519/20.08.2018 г., 1973/22.08.2018 г., 2049/23.08.2018 г., 2465/28.08.2018 г., 2416/28.08.2018 г., 2712/29.08.2018 г., 2819/30.08.2018 г., 0033/04.09.2018 г., 0032/04.09.2018 г., 0604/11.09.2008 г., 0169/05.09.2018 г., 0603/11.09.2018 г., ведно със законната лихва на основание чл. 481 от Акт от 23.04.1964 г. Граждански кодекс, считано от 06.08.2020 г. до окончателно изплащане на сумата;
2.
на основание чл. 481 от Акт от 23.04.1964 г. Граждански
кодекс сумата 2 187,97 евро –
лихва за забава за периода от падежа на
съответната фактура до 05.08.2020 г., включително.
3.
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК – сумата 11309,89 лв. –
разноски в производството пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 вр. чл. 81 ГПК направените разноски по делото от „А.Ф.“ ЕООД в негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.
Съдия: