Решение по дело №9888/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1110
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Красимир Мазгалов
Дело: 20211100509888
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100509888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20117039 от 17.05.2021г., постановено по гр.дело №62344/2018г. по
описа на СРС, ГО, 38 с-в, е отхвърлен предявеният от Н. И. Т. с ЕГН:********** иск с
правно основание чл.439 от ГПК за признаване на установено, че не дължи на „ЕОС
М."ЕООД с ЕИК:**** и „О.Б.Б."АД с ЕИК:**** следните суми: 8418,26лв- главница,
940,33лв.- договорна лихва за периода от 06.04.2008г. до 09.12.2008г, 6,89лв- наказателна
лихва за периода от 06.04.2008г. до 09.12.2008г. и законната лихва върху главницата,
считано от 10.12.2008г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за кредит от
05.04.2007г, както и разноски за платена държавна такса в размер на 192,31 лева и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 385,15 лева, за които е издаден изпълнителен лист
от 16.12.2008г. по гр.д.№1715/2008г. по описа на Видински районен съд. Ищецът е осъден
да заплати на ответника 300лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред
СРС.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Н. И. Т.. Жалбоподателят поддържа, че решението не е
мотивирано. Твърди, че от последното изпълнително действие до датата на подаване на
исковата молба са изминали повече от девет години. След изпращането на запорни
съобщения на 22.01.2009г. не били извършвани изпълнителни действия повече от две
години и на 22.01.2011г. изпълнителното дело било перемирано. От 23.01.2011г. започнал да
1
тече 5-годишен давностен срок, който изтекъл на 23.01.2016г. Твърди също така, че
извършените след 22.01.2011г. изпълнителни действия са незаконосъобразни като
извършени след прекратяването на изпълнителното производство. Претендира отмяна на
решението на СРС и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемите ответници „ЕОС М."ЕООД и „О.Б.Б."АД, в подадените в срок
отговори на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна и молят решението на
СРС да бъде потвърдено, като излагат съображения в тази насока и претендират
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, изпълнителният лист за
процесните вземания е издаден на 16.12.2008г., а изпълнително дело №118/2009г. е
образувано на 22.01.2009г. На последната дата са изпратени запорни съобщения до
търговски банки и покана за доброволно изпълнение. На 15.07.2010г. пълномощник на
взискателя „О.Б.Б."АД с писмена молба е поискал възобновяване на спряното на
17.12.2009г. изпълнително производство и извършване на посочени в молбата изпълнителни
действия- налагане на запори на банкови сметки. Молба със същото съдържание е подадена
и на 13.08.2010г. На 30.11.2012г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника.
На 11.04.2016г. и на 15.03.2018г. са изпратени запорни съобщения на последващи
работодатели на длъжника.
Съгласно актуалното към момента на издаване на изпълнителния лист и образуване
на изпълнителното дело Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Това постановление е обявено за загубило сила с ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС. С решение от 17.09.2018 г. по
2
гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО е даден отговор на въпроса от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., като е прието, че цитираното ТР се прилага от 26.06.2015г. занапред и само по
отношение на висящите към 26.06.2015г. изпълнителни производства, като ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили целените последици,
те следва да бъдат преценявани с оглед на ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпване на последиците.
С образуване на изпълнително дело №118/2009г. на 22.01.2009г., е прекъсната
давността по арг. от чл. 116, б. "в" ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД давността
е спряла да тече по време на изпълнителния процес. Не може да бъде споделено
становището на жалбоподателя- ищец, че изпълнителното дело е перемирано на 22.01.2011г.
поради неизвършване на изпълнителни действия, тъй като с горепосочените молби от
15.07.2010г. и от 13.08.2010г. на взискателя „О.Б.Б."АД е поискано възобновяване на
спряното на 17.12.2009г. изпълнително производство и извършване на конкретни
изпълнителни действия, като от този момент е започнал да тече както нов двугодишен срок
за перемция, така и нова погасителна давност. По делото липсват данни да са извършвани
изпълнителни действия през периода от 13.08.2010г. до 13.08.2012г., поради което на
последната дата изпълнителното дело е перемирано и от този момент е започнала да тече
нова погасителна давност. На 30.11.2012г., 11.04.2016г. и на 15.03.2018г. са наложени
запори на трудово възнаграждение на длъжника, по перемираното изпълнително дело, но
това не се отразява на правното им значение относно давността, тъй като съдебният
изпълнител е бил длъжен при направено искане да образува ново изпълнително дело в
случай че констатира прекратяване по силата на закона на вече образуваното такова.
Следователно давността отново е прекъсвана по арг. от чл. 116, б. "в" ЗЗД и на основание
чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД не е текла давност до постановяването на ТР №2/26.06.2015г. по
т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на което ППВС №3/80г. е загубило действието
си. От 26.06.2015г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който последно е бил
прекъснат на 15.03.2018г. и не е изтекъл както към датата на подаване на исковата молба,
така и към момента на приключване на устните състезания.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора ответниците по жалбата имат право на възнаграждение за
защита от юрисконсулт във въззивното производство, което настоящият състав намира че
следва да се определи на минимума от 100 лева поради ниската фактическа и правна
сложност на спора.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20117039 от 17.05.2021г., постановено по гр.дело
№62344/2018г. по описа на СРС, ГО, 38 с-в.
ОСЪЖДА Н. И. Т. с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС М."ЕООД с ЕИК:**** и
„О.Б.Б."АД с ЕИК:**** сумите от по 100 лева (сто лева) на всеки един от тях-
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4