Решение по дело №529/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение №2866/02.07.2012г., постановено по гр.д. №269/2012г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Б.. въззивна жалба от “. Р. Б. , регистрирано по реда на Закона за търговския регистър и вписано в ТР при АВ под ЕИК *, със седалище и адрес на управление: С. Община, Р. И. У. “Ц. С.” № 3., Ч. процесуалният П. А. Т. – Ю..

Във въззивната жалба на първо място са изложени доводи, че обжалваното решение на РС Разлог е постановено като неприсъствено такова, на основание чл. 238 ал.2 във връзка с чл. 239 от ГПК, като се иска на основание чл. 240 ал.1 т. 3 от ГПК отмяна на същото поради това че въззивното дружество е било лишено от възможността да участва в първото по делото съдебно заседание, поради обективни пречки които не е било възможно да бъдат преодолени. Наведени са и възражения, че не са били налице от формална страна основанията на процесуалния закон за постановяването на неприсъствено решение, поради което е направено искане, същото да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по общия П. ред.

С въззивната жалба алтернативно са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания С. акт, по реда на чл. 259 ал.1 от ГПК. Релевират се доводи за неправилност на решението, поради това че като е изключил представения от ищеца пред първата съдебна инстанция Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г., съдът е оставил делото без предмет, а не са били налице основанията на процесуалния закон за това. Основното оплакване е за неправилност на съдебното решение на първоинстанционния съд, поради грешно изградените правни изводи на съда, по прилагането на закона. Изложени са доводи, че непредставянето на писменото доказателство от ищеца в оригинал, за което е бил задължен от съда с изрично определение, във връзка с оспорването на автентичността на същия от ответната страна, се дължи на обективни причини, извън волята на страната ищец, които не е било възможно да бъдат преодолени. С въззивната жалба са наведени доводи и по съществото на делото, като се твърди че представените пред първостепенния съд доказателства изцяло обосновават извода за доказаност и установеност на вземането на “. Е. Б. от въззиваемата – С. К. М., поради което обжалваното решение е и необосновано. С въззивната жалба се иска от съда, да бъде отменен обжалвания съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен, а вместо него да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като доказан и основателен.

С въззивната жалба във връзка с твърденията за обективна невъзможност за представянето на част от относимите към делото доказателства пред първата съдебна инстанция, на основание чл. 266 ал.2 т. 1 от ГПК се иска приемането от въззивната инстанция на приемо предавателен протокол, Товарителница № 60103091/28.05.2012г. и Предварителен договор № 27582/27.07.2007г., както и даване възможност на дружеството въззивник, да представи в насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание – оригинал на оспорения пред първата съдебна инстанция от ответника досежно неговата автентичност - Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г. Направено е искане на основание чл. 190 от ГПК, да бъде задължена въззиваемата - С. К. М., да представи в съдебно заседание пред въззивния съд, виза за проектиране, издадена от Главният архитект на Община Б.. за обект: “Жилищна сграда”, находяща се в кв. 16, УПИ- ІІ- 7780, по плана на ІV микрорайон, представляващ ПИ с идентификатор 04279.601.199, съгласно кадастралната карта на Г. Б.. както и на основание чл. 156 от ГПК, да бъде задължена С. К. М. да отговори на пет въпроса, изрично формулирани в особената част на въззивната жалба.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от С. К. М., Ч. пълномощника и– адвокат Б. Ю.. Оспорва се въззивната жалба и доводите наведени с нея, като се твърди че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Оспорва се изцяло искането за отмяна на решението на РС Разлог на основание чл. 240 ал.1 т. 3 от ГПК, като се възразява срещу довода на дружеството жалбоподател, че съдът е постановил неприсъствено решение. Неоснователни са според становището в писмения отговор на А. Ю., доводите на жалбоподателят за наличието на обективна невъзможност за процесуалния П. на “. Е. Б. да се яви в насроченото от първостепенния съд открито съдебно заседание и да представя писмени доказателства. Така оспорва се наличието на обективна пречка, която да не е могла да бъде преодоляна от пълномощника на ищеца, която да обуславя наличието на хипотезата на чл. 266 ал.2 т.1 от ГПК, поради което А. Ю. възразява срещу искането за събиране на нови доказателства от въззивния съд. Взето е с писмения отговор и становище по съществото на делото, като се излагат съображения че първоинсанционния съд правилно при обсъждането на събраните доказателства е изключил оспорения досежно автентичността Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г., като обоснован е извода на съда, че исковата претенция е недоказана, поради липсата на доказателства за облигационната обвързаност на С. К. М. с “. Е. Б. . Отделно са изложени възражения, наведени пред първоинстационния съд още с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, че договора на който жалбоподателят се позовава, не може да породи правно действие, тъй като не е сключен с всички собственици на обекти в жилищната сграда, които също следва съразмерно да поемат разходите за присъединяването и към електропреносната мрежа на страната. С писмения отговор въззиваемата- С. К. М., Ч. процесуалния си П., моли съда да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

В насроченото открито съдебно заседание, пълномощниците на страните по делото, поддържат становищата си с въззивната жалба и отговора към нея.

В писмено становище от жалбоподателя- “. Е. Б. , депозирано от пълномощника Ю. Т., се излагат съображения, че независимо от изключването от доказателствата по делото на Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г., предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е доказан и основателен и следва да бъде уважен. “. Е. Б. е дружеството лицензирано за дейността „Р. на ел. енергия” за този регион на страната, а договора за присъединяване се сключва винаги по искане на присъединеното лице, поради което страните по договора са винаги еднакви, а след като в законовите разпоредби, уреждащи материята за присъединяването на абонатите към електропреносната мрежа – предмета на договора, техническите параматри и цената за присъединяване в зависимост от предоставената мощност са винаги нормативно определени, то вземането е установено както по основание, така и по размер. С писменото становище от жалбоподателя се излагат доводи, че се касае за търговски договор–формален, двустранен, възмезден, кумутативен – типичен договор при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ и след като параметрите за съществените му реквизити са нормативено уредени и изрично предвидени в разпоредбата на чл. 18 ал.1 от Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, към преносната и разпределителните мрежи, то и без представянето на конкретния договор за присъединяване пред съда, иска следва да се приеме за доказан. Излагат се още съображения за доказано виновно неизпълнение на поетото задължение от страна на въззиваемата - С. К. М., както и доводи че въз основа на събраните доказателства се установява размера на дължимата цена, а изискуемостта и дължимостта на вземането безспорно е настъпила с оглед на задължението за заплащането на същата в 5 дневен срок от сключването на договора. Възразява се срещу възражението от въззивамата страна, наведено още с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК и въведено с отговора на въззивната жалба- че сключения договор не е могъл да породи правно действия, поради това че в него не са включени всички собственици на обектите в присъединяваната сграда. Твърди се че процесния договор е търговски, като същият няма вещно правен ефект, поради което не е задължително да бъде сключен с всички собственици на присъединяваната сграда, още повече че такива изисквания не са въведени и с нормата на чл. 13 ал.1 във връзка с чл. 4 ал.2 от Наредба № 6/09.06.2004г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, към преносната и разпределителните електрически мрежи.

С писмени бележки пред въззивната инстанция, пълномощника на въззиваемата- А. Б.Ю., развива доводите си във връзка с възраженията изложени в писмения отговор на въззивната жалба, като моли съда да потвърди обжалваното първоинстационно решение като правилно и законосъобразно. Доводите са основани на твърдението, че първостепенният съд в пълно съответствие с процесуалните норми на ГПК, е изключил от доказателствата по делото - Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г., на който ищеца е основал исковата си претенция и поради тази причина по делото остава недоказано че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, с източник договор за присъединяване на потребители към разпределителната ел. мрежа. Няма доказателства че такъв договор е подписан от С. К. М., още повече че още с отговора на исковата молба тя е оспорила това доказателство. Отделно са изложени съображения, че въззиваемата нито депозирала молбата за присъединяване, нито е подписвала предварителния договор за присъединяване с “. Е. Б. , представен по делото, поради което всички доводи за възникване и съществуване на облигационно отношения между нея и дружеството жалбоподател, са неоснователни.

В рамките на правомощията си на въззивна инстанция въз основа на депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, настоящият състав на ОС БлагоевгрА. съобрази следното:

Производство е инициирано по искова молба, депозирана от “. Р. Б. , седалище гр. С. и адрес на управление: С. община, Р. И. У. „Ц. С.” № 3., БУЛСТАТ *, Ч. А. Т. – Ю., срещу С. К. М., на А. гр.Б.. У. "П. Х. Б.”№ 2.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. К. М., че дължи на “. Е. Б. , претендираната и присъдената в полза на дружеството въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 5630/31.10.2011г. по ч.гр.д. № 1598/2011г. по описа на РС Р. сума в размер на 4 800.98лв. - главница, въз основа на Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа ДПЕРМ №Р200001109 от 04.04.2008г., както и за сумата от 1 963.73лв.- лихва за периода от 04.04.2008г. до 17.08.2011г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението– 17.08.2011 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски по ч.гр.д. № 1598/2011 по описа на РРС.

Искането е основано на твърдението, че ответницата С. К. М., е страна по Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г., поради което дължи заплащането на половината от уговорената в чл. 19 от същия цена, за присъединяване на обект: жилищна сграда, находяща се в кв. 16, УПИ ІІ 7780, по плана на ІV микрорайон, изградена върху ПИ с идентификатор 04279.601.199 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. Б..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва основателността на иска, поради липса на валидно сключен договор между ответницата и ищцовото дружество. Оспорва автентичността на договор № ДПЕРМ Р200001109/04.04.2008г. за присъединяване на обекти и потребители към разпределителната мрежа електрическа мрежа, тъй като подписът, положен на стр. 4 от договора за С. М. не е на ответницата. Заявява, че Договорът не поражда действие, тъй като не е подписван от всички собственици на обектите, находящи се в жилищната сграда, изградена в имот с идентификатор 04279.601.199. Заявява се, че със смъртта на А.М. договорът е прекратен, а нотариалната покана е получена след неговата смърт.

Във връзка с оспорването на автентичността на договор № ДПЕРМ Р200001109/04.04.2008г. за присъединяване на обекти и потребители към разпределителната мрежа електрическа мрежа, наведено заедно с възражението че същият не е подписан от С. К. М., на основание чл. 193 от ГПК, първоинстанционният съд е задължил “. Е. Б. , да представи за насроченото открито съдебно заседание договора в оригинал.

В насроченото открито съдебно заседание по делото в РС Р. за 31.05.2012г., П. на “. Е.. , не се явил и не представил доказателствата за които е бил задължен. Съдът с изрично определение е изключил договор № ДПЕРМ Р200001109/04.04.2008г. за присъединяване на обекти и потребители към разпределителната мрежа електрическа мрежа като писмено доказателство по делото, поради несвовременното му представяне от страната, която се ползва от него, във връзка с оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК.

С обжалваното Решение №2866/02.07.2012г., постановено по гр.д. №269/2012г. по описа на РС Разлог, съдът при анализа на събраните доказателства и след изключването на договор № ДПЕРМ *. за присъединяване на обекти и потребители към разпределителната мрежа електрическа мрежа, като доказателство по делото, е счел че липсват доказателства за валидно възникнало и съществуващо към момента на предявяването на исковата претенция на облигационно отношение между страните по делото, обвързващо ответницата С. К. М. със задължението за плащане на цената на присъединяване по сключения договор, в размер на 4 800.00лв., като отхвърлил предявения иск като недоказан и неоснователен.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Съдът е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателят - “. Е. Б. , направени с въззивната жалба Ч. процесулания пълномощник - А. Т. – Ю., Счел е че същите не са нови по смисъла на чл. 266 ал. 2 от ГПК, тъй като “. Е. Б. е разполагало с тях и към момента на предявяването на иска пред първата съдебна инстанция, като ищеца е бил длъжен да ги представи още с исковата молба по делото, както и да направи всички свои доказателствени искания към този момент. Изложените обстоятелства за невъзможността на процесуалния П. на “. Е. Б. да се яви в насроченото от съда открито съдебно заседание по делото и да представи тези доказателства, не обуславят за настоящия състав на ОС Б. извода за наличието на обективна невъзможност за тяхното представяне, поради причини извън възможностите на дружеството ищец, което да са били от такова естество, че да е било невъзможно тяхното преодоляване. Напротив – налага се извода за липсата на вътрешна организация в дружеството ищец- “. Е. Б. , която да е създадена от неговите представители и процесуални представители за своевременната подготовка и организация за насроченото от съда открито съдебно заседание. Представянето на относимите към предмет на делото писмени доказателства е било обективно напълно възможно, още повече че дружеството ищец е разполагало с тях още към момента на предявяването на иска пред съда. Не са налице основанията на чл. 266 ал.2 т.1 от ГПК, които да са основание за допускане събирането на доказателства пред въззивната инстанция съобразно доказателствените искания на жалбоподателя с въззивната жалба.

Въззивният съд е счел, че не е допуснато и съществено процесуално нарушение от първоинстнационния съд, във връзка със събирането на доказателства и осигуряването на възможност на страните по делото да навеждат такива, което по смисъла на чл. 266 ал.3 от ГПК да налага извода че следва да бъде допуснато събирането на тези писмени доказателства от въззивния съд. Във връзка с оспорване на автентичността на Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г. от ответната страна с писмения отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, първоинстанционният съд с разпореждане от закрито съдебно заседания/Определение № 1955/03.05.2012г. по гражданско дело № 269/2012г. по описа на РС Разлог/, е указал на ищеца - “. Е. Б. , да представи в насроченото открито съдебно заседание по делото за 31.05.2012г., оригинала на Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г., като е изпълнил задължението си да укаже на страната, неблагоприятните последици от непредставянето на оригинала на договора в указания от съда срок. В съдебно заседание, “. Е. Б. е било редовно призовано, не се е явил негов П. или П. П., поради което съдът правилно е дал ход на делото, след като са били налице законовите основания за това. След като не е бил представен оригинала на Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г., на който ищецът се позовава при доводите си за налични облигационни отношения на страните, а същият още с писмения отговор е бил оспорен от ответната страна - С. К. М., която твърди че не го е подписала, то налице са били основанията на чл. 161 от ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно го е изключил от доказателствата по делото, след като е счел, че страната която ще се ползва от това доказателство, с неправомерните си действия е създала пречки за неговото приемане, респективно за проверка на неговата автентичност по реда на чл. 193 от ГПК. Не е допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, което да е лишило “. Е.Б. от възможността да навежда доказателства по делото.

Въз основа на доказателствата събрани от първоинстанционния съд, настоящият състав на ОС Б.. счита за установено от фактическа страна следното:

Не се доказва от събраните по делото доказателства, че между страните по делото е сключен договор за пресъединяване на обект: жилищна сграда, находяща се в кв. 16, УПИ ІІ 7780, по плана на ІV микрорайон, изградена върху ПИ с идентификатор *съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. Б.. към електропреносната мрежа на страната, тъй като договор № ДПЕРМ Р200001109/04.04.2008г. за присъединяване на обекти и потребители към разпределителната мрежа електрическа мрежа, е бил изключен от първоинстанционноят съд от доказателствата по делото и не може да бъде обсъждан от въззивната инстанция по делото.

Не се доказва и оспорено от въззиваемата С. К. М. обстоятелство- че същата е подписала договора и така и станала страна по него. За дължимата сума като цена за извършеното присъединяване е издадена фактура № * от 04.04.2008г., въз основа на договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа ДПЕРМ №Р200001109 от 04.04.2008г., за сумата 9 600лв., представена по делото.

На основание чл. 107 от Закона за енергетиката, пред РС Разлог, на 28.10.2011г. е било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от “. Е. Б. срещу С. К. М.. Съдът е счел че са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на подаденото заявление и е разпоредил издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 5630/31.10.2011г. по ч.гр.д. № 1598/2011г. по описа на РС Разлог, в полза на взискателя - “. Е. Б. , срещу длъжника С. К. М., за сумата от 4800.00 лева, представляваща 1/2 от главницата в размер на 9600.00 лева, дължима по фактура № * от 04.04.2008г., издадена въз основа на договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа ДПЕРМ №Р200001109 от 04.04.2008г., сумата в размер на 1963.73 лева, представляваща 1/2 от дължимата цена, лихвата за периода 04.04.2008г. до 17.08.2011г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 17.08.2011г. до окончателното й изплащане. Присъдени с в полза на взискателя и 135.11лева, представляваща 1/2 от разноските по делото за държавна такса.

Длъжникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 16.01.2012г. В срока по чл. 414 от ГПК С. К. М. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК, пред Районен съд Разлог е предявен установителния иск, предмет на настоящото въззивно производство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни доводи:

При извършената служебна проверка на въззивната жалба съдът е намерил същата за процесуално допустима в алтернативната и част- на обжалване на първоинстанционното решение по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Жалбата е внесена за разглеждане Ч. съда постановил първоинстанционното решение, в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и от правно легитимираната страна имаща интерес от въззивно обжалване. Същата е редовна и насочена срещу С. акт, подлежащ на въззивно обжалване. Препратена е на окръжният съд компетентен да я разглежда по същество.

В частта на въззивната жалба, с която се иска отмяна на постановеното Решение №2866/02.07.2012г., постановено по гр.д. №269/2012г. по описа на РС Р., на основание чл. 240 ал. 1 т. 3 от ГПК, настоящият състав на ОС Б. счита въззивната жалба за процесуално недопустима. Не са налице процесуални действия на съда, като не може да бъде изведен и от изложените в мотивите на съда към съдебния акт, чиято отмяна се иска, правният извод че съдът е постановил решението си като неприсъствено и по реда на чл. 239 от ГПК. Видно е от мотивите към обжалваното Решение №2866/02.07.2012г., постановено по гр.д. №269/2012г. по описа на РС Р., че първоинстанционният съд е обсъждал представените по делото доказателства и се е мотивирал по същество. Обстоятелството, че доводите на ищцовата страна не са били подкрепени убедително от събраните доказателства в тяхната съвкупност не означава, че съдът е счел предявения иск за вероятно основателен, основан само на посочените в исковата молба обстоятелства.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по един допустим иск, като правилно го е квалифицирал като предявен на основание чл.422 от ГПК. Същият е предявен от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК.Иска с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, по своята правна природа съставлява винаги един установителен иск за съществуването на вземането, който включва доказването на неговото основание, период и размер. Воденето на установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК е процесуално допустимо, тъй като с предявяването на този иск издадената заповед за изпълнение, независимо от депозираното срещу нея възражение от длъжника, не е обезсилена. Така след приключванено на производството по установяване на вземането по основание и размер и успешното му провеждане по С. ред, в случай на позитивно решение на съда, заповедта за изпълнение ще бъде активирана поради отпадането на силата на възражението и въз основа на нея ще бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжника за започване на принудително изпълнение. За ищеца поради тези съображения съществува правен интерес от завеждането на специален установителен иск, поради което същият е процесуално допустим.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът-кредитор следва при пълно и главно доказване, да установи вземането си по основание и размер, като в негова процесуална тежест е доказването на всички правно релевантни факти на които исковата претенция е основана. Обвързан от твърденията в исковата молба, очертаващи пределите на предмета на доказване по делото, въззивният съд констатира че като основание за исковата претенция е посочено неизпълнение на задължение от страна на въззиваемата - С. К. М., основано на сключен между нея и “. ЕЛЕКТРО Б. - договор * за присъединяване на обекти и потребители към разпределителната мрежа електрическа мрежа. При оспорване на автентичността на сключения договор пред първоинстанционния съд, основано на твърдението че С. К. М. не е подписвала такъв договор и не е страна по него, представения от ищеца договор е изключен от доказателствата по делото, поради което остава недоказано съществуването на валидно възникнало и съществуващо облигационно отношение между дружеството въззивник - “. ЕЛЕКТРО Б. и въззиваемата - С. К. М.. Не са налице и косвени доказателства, обуславящи извода за съществуването на облигационно правоотношение, основано на договор за присъединяване, сключен по реда на Наредба № 6/09.06.2004г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, към преносната и разпределителните електрически мрежи. Въззиваемата не е вносител на искане за присъединяване по реда на чл. 5 от цитираната наредба, нито е подписвала предварителен договор за присъединяване с лиценцзираното дружество, като не се доказва да е била страна и по представения с исковата молба по делото Договор № ДПЕРМ Р */04.04.2008г., тъй като не се доказва че същият е подписан от нея.

Неоснователни са твърденията на процесуалният П. на дружеството жалбоподател във въззивната жалба, че при липса на приет като писмено доказателство валиден и действащ договор за присъединяване, следва да се приеме наличието на облигационно правна връзка между страните във връзка с исканото присъединяване, тъй като “. Е. Б. е дружеството лицензирано за дейността „Р. на ел. енергия” за този регион на страната, а договора за присъединяване се сключва винаги по искане на присъединеното лице, поради което страните по договора са винаги еднакви, а след като в законовите разпоредби, уреждащи материята за присъединяването на абонатите към електропреносната мрежа – предмета на договора, техническите параметри и цената за присъединяване в зависимост от предоставената мощност са винаги нормативно определени, то вземането е установено както по основание, така и по размер. Не се възприема от настоящия състав на ОС Б. и тезата на пълномощника на жалбоподателя, че се касае за типичен договор при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ и след като параметрите за съществените му реквизити са нормативно уредени и изрично предвидени в разпоредбата на чл. 18 ал.1 от Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, към преносната и разпределителните мрежи, то и без представянето на конкретния договор за присъединяване пред съда, иска следва да се приеме за доказан. Реда и начина за извършването на присъединяването към електропреносната мрежа е подробно и ясно регламентиран в специална Наредба № 6/09.06.2004г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, към преносната и разпределителните електрически мрежи. Видно е от нормите на цитираната наредба, че централно място в сложния фактически състав на процедурата по присъединяване, е именно сключването на договор за присъединяване, с който законът свързва настъпването на правните последици от самото присъединяване. Недопустимо е без доказателства за сключен валиден договор за присъединяване, да се претендира заплащането на дължимата цена от възложителя на същото по смисъла на чл. 161 от ЗУТ.

Без доказването на наличието на договорно правна връзка между страните по сключения договор за присъединяване, не могат да настъпят правните последици от неизпълнението на задълженията на страните по този договор. Макар страна по договора да е винаги “. Е. Б. като дружеството лицензирано за присъединяване на нови строителни обекти към елктропреносната мрежа за това населено място и лицето сключило предварителния договор за присъединяване, което може да е собственик на обекта чието присъединяване се иска или на друго вещно право върху този обект, и така страните по договора за изначално нормативно определени, всеки договор за присъединяване има задължителни реквизити и съдържание/чл. 18 от Наредба № 6/09.06.2004г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, към преносната и разпределителните електрически мрежи/, които съставляват конкретни и индивидуални негови параметри, които очертават неговия предмет и съдържание. Недопустимо е въпреки утвърдените нормативно цени за заплащането на цената за присъединяване на един обект, същите да бъдат механично пренасяни към конкретния договор за присъединяване, без ясно и точно да е очертан със самия договор и индивидуализиран обекта който се присъединява.

При липса на годни доказателства за доказване наличието на валидна договорна връзка между въззиваемата С. К. М. и “. Е. Б. , не може да бъде ангажирана отговорността на същата за неизпълнение на поето задължение то един такъв договор. В разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 6/09.06.2004г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, към преносната и разпределителните електрически мрежи, изрично е предвидено че със сключването на договор за присъединяване, се определят правата и задълженията на страните по този договор, както и необходимите условия за извършването на присъединяването. С договора за присъединяване се определя и дължимата цена за същото/чл. 18 ал.6 от Наредбата/, като съобразно нормата на чл. 21 ал.1 от същата наредба, цената за присъединяването се заплаща от лицето, сключило договора за присъединяване, „по начина и сроковете, определени със самия договор”. Неоснователно е следователно твърдението изведено с въззивната жалба по настоящото дело, че задължението за заплащане на дължимата цена, може да се счете за нормативно определено и без сключването на договор и че същото се дължи и от лице, което не е страна по така сключения договор. Само наличието на правно валидна облигационна връзка, може да ангажира отговорността на лицето, подписало договора за присъединяване, за заплащане на определената със самия договор цена за извършеното присъединяване. Поради липса на убедителни доказателства по делото, че към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираното парично вземане, въззиваемата С. К. М. е била страна по сключен договор за присъединяване, не може да и бъде вменено виновно неизпълнение на задължението за заплащането на цената за присъединяване, като не се доказва по безспорен и несъмнен начин, какъв е размера на тази цена и дали същата е станала изискуема и дължима.

Възражението направено с отговора на въззивната жалба, че договорът за присъединяване дори и да е съществувал, не е могъл да произведе правно действие, тъй като не е сключен със всички собственици на отделни жилищни обекти или на други вещни права в сградата, която е следвало да бъде присъединена към електропреносната мрежа на страната, настоящият състав на ОС Б. счита за неоснователно. Никъде в разпоредбите на Наредба № 6/09.06.2004г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, към преносната и разпределителните електрически мрежи, не е предвидено за “. Е. Б. задължение да сключва договорите за присъединяване, с всички собственици на правото на собственост или на други вещни права и правото на ползване в присъединявания обект. В разпоредбата на чл. 13 ал.1 от цитираната наредба, ясно и точно е посочено между кои субекти следва да бъде сключен договор за присъединяване.

С оглед непредставянето на оригинала на цитирания договор и изключването му от доказателствения материал, дружеството въззивник, върху което е възложена доказателствената тежест от съда, не доказа наличието на договорна връзка с въззиваемата- С. К. М.. Без значение е издадената фактура № */04.04.2008г., тъй като възникването на вземането е обусловено от съществуването на облигационна връзката, по която е предложено изпълнение, корелативно на което е възникналото задължение за заплащане, а не от това редовни ли са в тази връзка издадените от ответника първични счетоводни документи. В отношенията по присъединяване към електроразпределителната мрежа законът очертава предмета на договорната връзка и условията за нейното възникване и съществуване, но конкретното и съдържание и параметри се очертават само от валидно сключен договор за присъединяване, с който законът единствено свързва настъпването на очакваните от страните правни последици.

Изводът за недоказаност и неоснователност за основното вземане по претендираната главница, обуславя правния извод и за неоснователност на претенцията по акцесорното вземане за лихви за забава. Този извод се основава на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която предвижда настъпването на забава едва при доказано неизпълнено от длъжника парично задължение на падежа, определен по съгласие на страните или след покана.

Поради изложените съображения и доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд и се споделят от настоящия състав на ОС Б.. парвоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.

Следва “. Е. Б. , да бъде осъден да заплати разноските по делото направени от въззиваемата пред въззивната инстанция, в размер на 350.00лв. за адвокатски хонорар, за което е надлежно представен и списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2866/02.07.2012г., постановено по гр.д. №269/2012г. по описа на РС Р., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА “. Р. Б. , седалище гр. С. и адрес на управление: С. община, Р. И. У. „Ц. С.” № 3., БУЛСТАТ *, Ч. А. Т.– Ю., да заплати на С. К. М., на А. гр.Б.. У. "П. Х. Б.”№ 2, сумата – 350.00лв./триста и петдесет лева/, за разноските по делото направени от въззиваемата пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар.

Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: