Р Е Ш Е Н И Е
№……….…/ .11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19164 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от В.Н.В.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Я.А.Я.,
ЕГН ********** и Д.Н.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Я.А.Я., ЕГН ********** против Н.В.В.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 150 СК за изменение размера на
месечната издръжка, която Н.В.В. е осъден да заплаща
с решение № 394 от 02.02.2018г. по гр.д. № 13768/2017г. на Районен съд – Варна
в размер на 220 лв. месечно за всеки от ищците като същата бъде увеличена на 400лв.,
считано от датата на исковата молба 21.11.2019г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване.
Ищците основават
исковата си претенция на следните фактически твърдения: С решение по гр.д.
№13768/2017г. на Районен съд е утвърдено споразумение по чл. 51 СК между Я.А.Я.
и ответника, по силата на което последният е задължен да заплаща месечна
издръжка на двете деца в размер на 220 лева. Сочи се, че след определяне
първоначалния размер на издръжката са настъпили обстоятелства, довели до
увеличаване потребностите на децата. Твърди се, че разходите по издръжката на децата
се поемат изцяло от майката, която закупува необходимите им
учебни материали.
Твърди се, че
ответникът реализира доходи и няма задължения за издръжката към други лица.
С гореизложеното се
мотивира интерес от иска за увеличение на присъдената издръжка на 400 лева
месечно за всеки от ищците.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Оспорва да са
настъпили обстоятелства, които обуславят увеличеване размера на издръжката.
Евентуално се сочи, че претендирания размер не е съобразен с нуждите на децата
и възможностите на ответника.
Контролиращата страна
Дирекция социално подпомагане –гр.Варна е изразила становище, че увеличаване
размера на издръжката кореспондира с интересите на децата, без да поддържа конкретен
размер на това увеличение.
В съдебно заседание
главните страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си
по спора..
Контролиращата страна
Дирекция социално подпомагане –гр.Варна не се представлява в
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
страната:
Липсва спор по делото, че
ответникът Н.В.В. е баща на децата В.Н.В., и Д.Н.В..
Не е спорно, че с решение по гр.д. №13768/2017г. на ВРС в полза на ищците е присъдена издръжка в размер на 220 лева за всеки от тях.
Видно от удостоверение за получени възнаграждения изх.№676/17.09.2019г.,
издадено от Домашен социален патронаж Я.А.Я.
за шестмесечения период 08.2019- 03.2019г. е получила
нетно възнаграждение в размер на 1450,29 лева, тоест 241,72 лева месечно.
Видно от служебна бележка изх. №475/20.10.2020г.(л. 82), издадена от “Зодиак Меритайм” Н.В.В. работи на товарни
кораби, оперирани от дружеството на длъжност стюард. През последната година е
получавал месечно 900 USD.
От показанията на свидетеля Димитричка Я., чиито показания съдът кредитира
като преки и непосрествени, се установява, че понастоящем децата живеят с майка
си и свидетелката- тяхна баба в едно домакинство. В. учи в Морската гимназия в
Аспарухово, а Д. в Първо основно учлище във Владиславово. Освен от дрехи, обувки и храна, децата имат нужда от учебници и помощни
материали, които не са безплатни. Децата имат нужда от електронни устройства за
осъществяване на дистанционно обучение. Голямото дете се обучава през телефона.
От показанията на свидетеля Траяна Барлева се установява, че майката е
тази, която осъществява преки и непосредствени грижи за децата. Бащата не
полага грижи и не предоставя допълнителни средства извън определената от съда
издръжка. Обезщал е да купи компютър на децата, но не изпълнил това си
обещание. Св. Барлева изнася, че голямото дете сменя два автобуса до училище,
обядва навън. Отделно униформите за детето струват 200 лева на година. Малкото
дете е имало нужда от лечение на
краката, поради гъбична инфекция. Споделя, че Д. желае да тренира футбил, но
майка му не може да му осигури нужните средства.
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.150 СК
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. Т.е за уважаване на
иска нужно е да бъде доказано
трайно и съществено изменение на обстоятелствата,
послужили при отсъждане на първоначалния
размер на дължимата в полза на детето издръжка.
Измененията следва да са свързани
с нарастнали нужди на детето и да
обосновават увеличаване издръжката в искания размер, при съответни
възможности на задълженото лице да я дава или
пък съответно да е основан на
твърдения за трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице. /т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970г./.
Съобразно
константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка е обективен показател и се определя от
неговите доходи, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други
деца, за които също е длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за даване
на издръжка на непълнолетно дете е задължение и за двамата родители, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага
непосредствените грижи за детето. Освен това следва да се посочи, че
задължението на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е
то не държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При определяне на конкретния размер на издръжката, законът
държи сметка за баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка,
като въвежда изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга
възможностите на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК.
Конкретно, децата
В. и Д. са съответно на 15 и 11 години и са ученици в гимназиален и прогимназиален
клас. За времето след постановяване на съдебното решение, с което е определена
до сега дължимата от ответника издръжка са изминали почти три години, през
който период размерът на минималната работна заплата, оттам и на минималния
размер на издръжката съгл. чл. 142, ал. 2 от СК е нараснал. Възрастта на децата
предполага по-големи разходи за облекло, храна, транспорт, средства, необходими
за обезпечаване социалното общуване. Освен от храна и дрехи, децата се нуждаят
от забавления и спорт. Възникнали са допълнителни разходи за учебници, които
при постановяване на актуалния размер на издръжката не са били належащи.На
следващо място от показанията на двамата свидетели се установи, че децата се
нуждаят от електронни устройства за дистанционно обучение, което родителите са
длъжни да обезпечат.
По данни на
Националния статистически институт общият разход на член от домакинството за
третото тримесечие на 2020г. е средно в размер на 1569,71 лева. След изключване
на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за
непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки,
съобщения, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и
даден заем), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 1130,39 лева или 376 лева за месец. Към тези средства
следва да се добавят и разходите за образование (за учебници, помагала пособия,
училищни униформи, за елтронни устройства). Следва да се приеме,
че за по-голямото
дете са необходими
по-високи разходи за обучение, вкl.
транспорт и въобще
по-големи общи разноски.
В светлината на
изложеното, съдът намира, че средствата, необходими за осигуряване на базисните
нужди на децата, вкл. разходите за обучение, елетронни устройства възлизат съотвенот
на 420 лева за В.Н.В., и 380 лева за Д.Н.В..
Относно
възможностите на двата родители да заплащат издръжка съдът съобразява, че и
двамата родители са в трудоспособна възраст. Доходите на майката по трудово
правоотношение,
обаче са много под средните за страната. В действителност тя
не получава дори размера на минималната работна заплата за страната. Същевременно
бащата получва възнаграждение около средното за страната или около 900 долара.
Не се твърди, а и не се установявя по делото бащта да има
алименти ангажименти към други низходящи. Няма данни бащата да е влошено
здравословно състояние, което го ограничава да полага труд и получава трудови
доходи.
Както се посочи по-горе
по данни на Националния статистически институт общият разход на член от
домакинството за второ тримесечие на 2020 г. е средно в размер на 1569,71 лева
или 523,23 месечно. От приетите по делото доказателства се установява, че
възнаграждението, което получава Н.В.В. е 900 долара
(1476 лева). Освен това бащата работи на кораб, което предполага, че няма
разходи за наем, консумативи, а вероятно и за храна.
Изхождайки от
възприетия размер на необходимата
издръжка на децата В.Н.В. и Д.Н.В., съответно 420 лева и 380 лева и вземайки предвид, че майката поема ежедневните
грижи за тях, съдът
намира, че тя следва да
поема част от издръжката в размер на 100 лева, а останалите
съответно
320 лева и 280 лева да се покриват от ответника.
За
разликата до претендирания размер от 400 лева, исковете се явяват недоказани
поради което следва да се отхвърлят.
Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
Предвид изхода на спора,
разноските следва да бъдат разпределени по следния начин.
Ищците претендират
присъждане на разноски в размер на сумата 600 лв., представляваща заплатено в
производството адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие. Този размер ответникът е оспорил по съображения за
прекомерност. Съдът намира възражението за частично основателно. Делото не е с правна
сложност, като е протекло в едно две заседания. Макар процесуалното
представителство да е осъществено по отношение на две лица, предвид общите
факти по двата иска и еднаквата защита, следва възнаграждението да се определи
общо. Като съобрази изложенито, съдът намира, че на страната се следва
възнагражднение в размер на 450 лева. Съразмерно с уважената част от
предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът приема, че в полза
на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 337,50 лв.
На основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 864 лева върху сбора от платежите на увеличения размер на
издръжката за период от три години, на осн.чл. 69, ал. 1, т.7 ГПК, както и
сумата от 187,5 лева за възнгараждение за особен представител съразмерно на
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по иска на В.Н.В., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Я.А.Я., ЕГН ********** против Н.В.В.,
ЕГН **********, размера на определената с решение № 394 от 02.02.2018г. по
гр.д. № 13768/2017г. на Районен съд – Варна ВРС издръжка дължима от Н.В.В., ЕГН **********, в
полза на детето В.Н.В., ЕГН ********** като го УВЕЛИЧАВА от 220 лева на 320 лева месечно, с падеж 1-во число на месеца, считано от датата на исковата молба 21.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 320 лева до пълния предявен размер от 400 лева, на основание чл.150 СК.
ИЗМЕНЯ по иска на Д.Н.В., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Я.А.Я., ЕГН ********** против Н.В.В.,
ЕГН **********, размера на определената с решение № 394 от 02.02.2018г. по
гр.д. № 13768/2017г. на Районен съд – Варна ВРС издръжка дължима от Н.В.В., ЕГН **********, в
полза на детето Д.Н.В., ЕГН ********** като го УВЕЛИЧАВА от 220 лева на 280 лева месечно, с падеж 1-во число на месеца, считано от датата на исковата молба
21.11.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 280 лева до пълния предявен размер от 400 лева, на
основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА Н.В.В.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.В.,
ЕГН ********** и Д.Н.В., ЕГН **********, чрез Я.А.Я., ЕГН ********** сумата от 337,50 лева, представляваща
сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********,да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 864 лева, представляваща дължима държавна такса по изменения размер на издръжката и
сумата от 187,50 лева- възнаграждение за особен представител, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.
242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: