№ 5570
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20241110131448 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата в размер на 900,00 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2022г., за
което е издадена Фактура № ********** от 02.02.2023г., за
сумата в размер на 2160,00 лева, представляваща неустойка
за 12 месеца забава, за периода от 03.02.2023г. до 03.02.2024г.
по Фактура № **********/06.01.2023г., ведно със законната
лихва върху горепосочените главници, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.02.2024г. до окончателно
1
изплащане на сумите, и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
11.03.2024г. в производството по ч.гр.д. № 10790/2024г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба се поддържат твърдения, че ищецът и
ответникът сключили договор за счетоводно-консултантско
обслужване от 01.01.2022г., по силата на който ищецът
предоставил счетоводно-консултантско обслужване на
ответника срещу уговорено възнаграждение в размер на
1500,00 лева месечно без ДДС или 1800 лева с ДДС.
Съгласно чл. 7 от договора възнаграждението се изплащало
авансово до 10-то число на месеца. Поддържа, че в чл. 8 от
договора страните уговорили, че при неизплатено в срок
възнаграждение възложителят дължи на изпълнителя
неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не
повече от 10%. Ищецът издал Фактура № ********** от
06.01.2023г., като вземането осчетоводено с нея не било
изплатено в срок. Това породило правния интерес на ищеца
да предяви исковете, както за вземането за възнаграждение,
така и за дължимата съгласно договора неустойка.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат Г., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
2
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат Р., който оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 10790/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
По делото страните не спорят, че между тях е валидно
сключен на 01.01.2022г. договор за счетоводно-
консултантско обслужване, по силата на който ищецът е
поел задължението да престира счетоводно-консултантски
услуги на ответника, срещу възнаграждение в размер на
1500,00 лева без ДДС, или 1800,00 лева с ДДС, платимо
авансово по банков път до 10-то число на месеца – чл. 7,
ал.1 и ал.2 от договора.
В тази връзка по делото е приета фактура №
**********/02.02.2023г. за осчетоводени счетоводни услуги
3
за м.02.2023г.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Със
становище от 22.01.2025г., извън срока за отговор, се
възразява ищецът да е изпълнил услугите за втората
половина на м.02.2023г., поради което фактура №
**********/02.02.2023г. не следва да е издадена за пълната
сума по възнаграждението. Съдът намира, че тези
възражения не следва да се вземат предвид, доколкото са
релевирани извън срока по чл. 131 от ГПК, нямат характер
на нововъзникнали такива по смисъла на чл. 147, ал.2 от
ГПК, освен това по делото се установи, че на 16.05.2024г.,
след издаване на заповедта за изпълнение е заплатена сума
от 900,00 лева, половината от сумата от 1800,00 лева, за
която е издадена заповедта и сума в размер на 143,00 лева,
за част от разноските в заповедното производство.
По изложеното съдът намира, че ищецът доказа
наличието на валидно сключен между страните договор за
счетоводно-консултантско обслужване. Уговореното
плащане на възнаграждението е уговорено като авансово,
тоест до 10-то число на месеца, за който се предоставят
услугите от изпълнителя. За месец февруари 2023 г. няма
данни да е платено възнаграждение до 10.02.2023 г. Според
чл. 266 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Налични са
доказателства, че е заплатена половината от сумата по
процесната фактура.
4
Договорното правоотношение между страните има
характеристиките безспорно на договор за изработка.
Договорът за изработка е от типа консесуален, двустранен,
възмезден и неформален, като от него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова
изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнението на другата
страна. С договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо по възложение на
възложителя, съгласно поръчката на другата страна, което
да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение по аргумента на чл. 258 и чл. 261 от ЗЗД. За
да бъде уважен искът с правно основание по чл. 258 от ЗЗД,
следва ищецът в условията на пълно и главно доказване да
установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение с ответника по договора с
твърдяното от него съдържание, което се установи по
делото, размера на уговореното възнаграждение, който не е
спорен в производството, изпълнение на договорното
задължение на ищеца, като изпълнител и изправната
страна, тоест, че е престирал качествено /точно и в срок/,
съобразно възложеното от възложителя, като е извършил
уговорените дейности в съответния им обем, съобразно
уговореното и работата е приета, или неоснователно е
отказано приемането й от възложителя, че за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорените суми в
5
претендираните размери, но последният не го е изпълнил, т.
е. да докаже по основание и размер претенциите си. Съдът
намира в предвид липсата на отговор в срока по чл. 131 от
ГПК, че не е спорно цялостното изпълнение по договора за
м.02.2023г. Както бе посочено по-горе релевираните от
ответника едва със становище от 22.01.2025г. възражения
досежно изпълнението, не се вземат предвид от съда.
В производството ответникът не доказа положителният
факт на заплащане на цялостната стойност по фактурата,
или за сумата от 900,00 лева, половината от нея, която е
предмет на иска по чл. 422 от ГПК. По изложеното иска чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД, следва да
бъде уважен.
В чл. 8 от договора страните са договорили, че при
неизплатено в срок възнаграждение, възложителят дължи
на изпълнителя неустойка в размер на 0,5% за всеки
просрочен ден, но не повече от 10% месечно. Неустойката се
претендира за 12 месеца забава, изчислена като 10% от
сумата от 1800,00 лева, за периода от 03.02.2023г., датата
следваща датата на издаване на процесната фактура до
03.02.2024г. и не се спори че неустойката възлиза на сумата
от 2160,00 лева. Клаузата в договора, с която е уговорена
неустойката между търговци, не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави с оглед прекомерността на
размера и липсата на краен срок. По този въпрос е налице
задължителна практика на ВКС в ТР № 1/2009 г. от
6
15.06.2010 по ТД № 1/2009 г., в което тълкувателно решение
в т. 3 ОСТК е даден отговор, че не е нищожна клауза за
неустойка в търговски договор, какъвто е процесният, с
оглед качеството търговец на страните, само поради това,
че е уговорена без краен предел и фиксиран срок. Към
момента на сключването на договора не би могло да се
приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа на
справедливостта чрез уговарянето на неустойка от 0, 5% за
просрочен ден, но не повече от 10% на месец, тоест уговорен
е краен предел, тъй като сключването на договора
предполага намерение на страните да го изпълняват точно,
което правомерно поведение е в унисон със съответните
уговорки в договора, а това от своя страна изключва
задействането на клаузата в чл. 8 от договора.
Обстоятелството, че се натрупва задължение за заплащане
на неустойка от страна на неизправната страна е последица
именно от продължително виновно неизпълнение от страна
на последния на неговото задължение за заплащане на
падежа на дължимата месечна вноска, а не от начина, по
който е уговорена самата неустойка. Именно затова и
високият размер на дължимата неустойка не е могъл да
бъде известен на страните още при сключването на
договора, тъй като той е следствие единствено и само от
последващото неправомерно поведение на ответника.
Неустойката е договорно установена клауза, с която
предварително се определят последиците от евентуално
неизпълнение на някоя от страните в облигационното
7
правоотношение. В случая тя е уговорена, като мораторна
неустойка за забава. Същата може да бъде претендирана
само от изправна страна в правоотношението, каквато
съдът прие, че е ищцовата страна. Задължението за
неустойка се намира в тясна функционална връзка със
задължението, което обезпечава. Тя зависи от него и е
акцесорна спрямо него. Оттук следва и извода за
конкретния спор, че поради уважаване на иска за сумата в
размер на 900,00 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по договор за счетоводно-консултантско
обслужване от 01.01.2022г., за което е издадена Фактура №
********** от 02.02.2023г. и заплащане на сумата от 900,00
лева, остатъка по процесната фактура, се дължи и
неустойка. Тя следва да бъде присъдена в целия
претендиран размер, като изчислена върху цялата сума по
фактурата от 1800,00 лева, още повече, че останалата сума
от 900,00 лева е заплатена в хода на производството, което
формира и извод за признание на задължението в тази част.
По изложеното и иска с правно основание чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД следва да бъде уважен.
Искане за присъждане на разноски са заявили и двете
страни. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Съобразно представения списък с разноски на ищеца
следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на
561,20 лева, от които 61,20 лева заплатена държавна такса и
8
сумата от 500,00 лева, адвокатско възнаграждение, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, са налице
доказателства на л.5 от досието по делото.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **************
срещу /ФИРМА/, ЕИК **************, обективно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД
и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, че /ФИРМА/ дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 900,00 лв. /деветстотин лева/,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2022г., за
което е издадена Фактура № ********** от 02.02.2023г.,
сумата в размер на 2160,00 лева /две хиляди сто и шестдесет
лева/, представляваща неустойка за 12 месеца забава, за
периода от 03.02.2023г. до 03.02.2024г. по Фактура №
**********/06.01.2023г., ведно със законната лихва върху
горепосочените главници, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 22.02.2024г. до окончателно изплащане на
сумите, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение
9
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.03.2024г. в
производството по ч.гр.д. № 10790/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в
размер на 561,20 лева, деловодни разноски на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10