№ 19524
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА
РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА
Гражданско дело № 20211110169841 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Софийски районен съд е бил сезиран с претенция с правно основание чл.
127, ал. 2 СК за определяне на режим на лични отношения между родител и
дете, както и насрещна претенция със същата правна квалификация относно
упражняване на родителски права, местоживеене и издръжка. В съдебно
заседание страните са постигнали споразумение, което е утвърдено с решение
№ 6277/10.06.2022 г. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищцовата страна е
направила искане за изменение на решението в частта относно разноските,
при твърдения съдът неправилно да е определил размера на дължимата
държавна такса върху издръжката на детето, доколкото между страните е
налице извънсъдебно споразумение, по силата на което ищецът заплащал за
детето месечна издръжка в размер на 500,00 лв., предвид което същият не е
станал повод за образуване на делото, а и с постигнатото в рамките на
съдебното производство споразумение единствено е увеличен със 100,00 лв.
размерът на издръжката.
Насрещната страна в предоставения от съда срок е изразила становище за
неоснователност на искането за изменение на решението в частта относно
разноските.
Съдът намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за процесуално
допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, но по същество
намира същата за неоснователна.
1
Това е така по следните съображения: в производствата за разрешаване на
спорове относно родителската отговорност спрямо ненавършили пълнолетие
деца съдът, дори и да не е сезиран с някоя от претенциите, предвидени в чл.
127, ал. 2 СК /упражняване на родителските права, местоживеене, режим на
лични отношения или издръжка/, дължи служебно произнасяне по всички тях.
Освен това е без значение дали се касае за утвърждаване на постигнато между
родителите споразумение или за разрешаване на спор между родителите – и в
двата случая законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата
във възможно най-голяма степен на интересите на детето. И именно
интересите на детето налагат всякога да бъдат уредени в цялост всички тези
въпроси /упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични
отношения и издръжка/ – като единен комплекс, а не поотделно или само
някои от тях, като съдът следва служебно да се произнесе по всички тях,
независимо с каква претенция е изрично сезиран. Единствено в случай, че
вече е налице утвърдено от съд споразумение между родителите и/или
постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на
обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 СК, по молба на всеки от родителите
съдът може да измени само режима на лични отношения, но дори и в този
случай съдът по своя преценка – ако интересите на детето налагат това,
може служебно да се произнесе с решението си и по останалите въпроси,
като измени вече постановените и по тях мерки /така - решение №
30/01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 3060/2018 г., по описа на ВКС, ІV
г.о./. Единствено въпросът, свързан с издръжката, поради изричната
предвидена в закона възможност за това /чл. 139 и сл. СК/, може да се
разглежда поотделно, но само в случай че претенцията за издръжка е
предявена самостоятелно, не в съединение с някоя от другите, предвидени в
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК претенции. По тези съображения,
независимо от наличието на извънсъдебно споразумение между родителите
относно заплащането от страна на неотглеждащия родител на месечна
издръжка за детето, доколкото издръжка по съдебен ред не е определяна,
съдът дължи произнасяне и по въпроса за издръжката, сезиран с претенция за
определяне дори само на режим на лични отношения. В този смисъл съдът
няма как да зачете наличието на извънсъдебно споразумение по въпроса за
издръжката при определяне на дължимата държавна такса върху присъдения
размер на същата и да определи размера на дължимата държавна такса само
2
въз основа на фактическото й изменение /в случая от 500,00 лв. месечно на
600,00 лв. месечно/. Размерът на държавната такса в постановеното решение
съдът е определил съобразно приложимите разпоредби на ГПК и
ТДТКССГПК и е изложил мотиви за това, като няма основание решението да
бъде изменено от настоящия състав по реда на чл. 248 ГПК, и е ненужно
повторно да се излагат съображенията, вече обективирани в същото.
Ето защо молбата с правно основание чл. 248 ГПК, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца М. АНГ. АНГ., ЕГН **********, за
изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 6277/10.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 69841 по описа за 2021 г. СРС, 158-ми състав, като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно /чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК/.
Препис от определението да се връчи на страните /чл. 248, ал. 3, изр. първо
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3