Присъда по дело №538/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 48
Дата: 21 март 2025 г. (в сила от 8 април 2025 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20252120200538
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 48
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
и прокурора А. Ж. Х.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20252120200538 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. А., ЕГН:
**********,**************************** за ВИНОВЕН в това, че през периода от
месец юли 2021 година до месец юни 2024 г., включително, в град Бургас, в условията
на продължавано престъпление извършил две деяния, които осъществяват по отделно
един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което се явяват от обективна и субективна страна продължение едно на
друго, както следва:
1. през периода от месец юли 2021 година до месец юни 2024 г., включително
след като е бил осъден с Решение № 723/19.07.2021г., по гражданско дело № 3181 по
описа за 2021г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 19.07.2021г. да издържа свой
низходящ - малолетната си дъщеря К. И. А., ЕГН: **********, чрез нейната майка К.
П. К., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 36 вноски, всяка от които в размер на 180 лева, в общ
размер на 6 480 лв.;
2. през периода от месец юли 2021 година до месец юни 2024г.,
включително при условията на съвкупност с предходното деяние, след като е бил
осъден с Решение № 723/19.07.2021г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021г.
1
на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 19.07.2021г. да издържа свой низходящ -
малолетния си син В. И. А., ЕГН: **********, чрез неговата майка К. П. К., ЕГН:
**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 36 вноски, всяка от които в размер на 180 лева, в общ
размер на 6 480 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, като на
основание чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ“, включваща
следните пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация” по настоящ адрес за срок от три години, с
явяване и подписване пред пробационен служител или друго определено от него
длъжностно лице два пъти седмично.
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три
години.
Признава подсъдимия И. Г. А., ЕГН: **********, със снета по делото
самоличност, за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението, извършеното да съставлява две отделни престъпления по чл. 183, ал.1 от
НК, извършени при условията на съвкупност.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 48/21.03.2025 година по НОХД № 538/ 2025г. на
БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№ 31/2023 г. по описа на Пето РУ-Бургас, Пор. № 102/2023 г. по описа на БРП, с който е
повдигнато обвинение срещу И.Г.А., ЕГН: **********, ***************, за това, че:
- През периода от месец юли 2021 година до месец юни 2024 г., включително след
като е бил осъден с Решение № 723/19.07.2021г., по гражданско дело № 3181 по описа за
2021г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 19.07.2021г. да издържа свой низходящ -
малолетната си дъщеря К.И.А., ЕГН: **********, чрез нейната майка К.П.К., ЕГН:
**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 36 вноски, всяка от които в размер на 180 лева, в общ размер на 6 480 лв.-
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК;
- През периода от месец юли 2021 година до месец юни 2024г., включително при
условията на съвкупност с предходното деяние, след като е бил осъден с Решение №
723/19.07.2021г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас,
влязло в сила на 19.07.2021г. да издържа свой низходящ - малолетния си син В.И.А., ЕГН:
**********, чрез неговата майка К.П.К., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 вноски, всяка от
които в размер на 180 лева, в общ размер на 6 480 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1. вр.
чл. 23, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Като частни обвинители бяха конституирани пострадалите чрез и със съгласието на
тяхната майка и законен представител.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че следва да се наложи общо наказание „пробация“,
включващо двете задължителни мерки за срок от три години, както и мерките включване в
програми за обществено въздействие и общественополезен труд.
Адв. Х.К. от АК-Бургас- повереник на частните обвинители поддържа, че следва да
бъде наложено общо наказание „пробация“ за срок от 12 месеца.
Защитникът на подсъдимия - адв. З.Ж. – БАК заявява, че следва да се наложи
наказание „пробация“, включващо двете задължителни мерки за срок от 12 месеца.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и изразява
съжаление.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият И.Г.А., ЕГН: **********, ***************.
Подс.И.Г.А. и св.К.П.К. били съпрузи, като от брака им през *** г. се родила дъщеря
им К.И.А., а през *** г. синът им В.И.А.. Бракът между двамата бил прекратен с Решение №
723/19.07.2021 г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021 г. на Районен съд - Бургас,
1
влязло в сила на 19.07.2021 г. Подс. И.Г.А. бил осъден да заплаща на децата си К. и В.А.,
чрез тяхната майка и законен представител, К.К. месечна издръжка в размер на 180 /сто и
осемдесет/ лева за всяко от децата си.
Подс. А. не изплащал дължимата издръжка през периода от месец юли 2021 година
до месец юни 2024г., включително.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания
на св. К.К., както и обясненията на подсъдимия, заверен препис на Решение №
723/19.07.2021 г., по гражданско дело № 3181 по описа за 2021 г. на Районен съд - Бургас;
удостоверения за раждане, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия А. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения,
в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия
*** произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца, независимо дали последните имат възможност сами да се издържат.
От обективна страна също така е налице влязло в сила съдебно решение, с което
деецът е осъден да издържа своите низходящи- Решение 723/19.07.2021 г., по гражданско
дело № 3181 по описа за 2021 г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 19.07.2021 г.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие-
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. А.
не е изпълнил задължението си в размер на 36 вноски за всяко от децата си за периода от
месец юли 2021 година до месец юни 2024г., включително. Тук следва да се отбележи, че
издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради
което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и
Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).
Налице е и особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа
свой низходящ.
От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк
2
умисъл, тъй като подс. А. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е
бил осъден да заплаща издръжка на децата си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал
задължението си.
Следва да се посочи, че липсват основания да се приеме, че в конкретния случай
липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за
приложение на чл. 9, ал. 2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни
обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява
задълженията си. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е
малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.
Въпреки всичко казано по-горе, съдът в настоящия му състав счита, че неправилно
РП-Бургас е приела, че с неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от двете
деца в един и същи период от време подсъдимият е извършил две отделни престъпления,
всяко едно с правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, извършени в условията на
съвкупност. Настоящият състав счита, че се касае за няколко деяния, които обаче се явяват
извършени в условията на продължавано престъпление, поради което и сме изправени пред
едно единно продължавано престъпление.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното
неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези
обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със
своите страни и предмет. Действително, за да се държи наказателноотговорно дадено лице
по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят въвежда като задължителен елемент от обективна страна
на състава, то да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Последният е основание за
възникване на задължението в неговия конкретно присъден размер. Правоотношението
обаче възниква, развива се и съществува между съответните страни – задълженото лице и
лицето, носител на вземането – в случая подсъдимия и всеки от низходящите му.
Законодателят е отчел това обстоятелство, като е регламентирал престъпното неизпълнение
на посоченото задължение именно в Глава Четвърта „Престъпления против брака,
семейството и младежта“, Раздел I „Престъпления против брака и семейството“. Оттук
следва, че от съществено значение е неизпълнението на самото семейно задължение.
Предвид това, като критерий при определяне броя на процесните деяния следва да се
отчетат възникналите правоотношения между подсъдимия и всяко от двете му деца, вместо
източника на задължението – съдебното решение. Тези отношения са двустранни и размерът
на дължимата издръжка и поведението на подсъдимия спрямо отделните задължения също
могат да бъдат различни. В случая законодателят приема за укоримо поведение не само по
себе си несъобразяването с постановен съдебен акт, както е в хипотезата по чл. 293а НК, а
неизпълнението на задължение към низходящ, с което отрицателно се засягат отношенията в
семейството, поставяйки като условие наличието на осъждане на дееца за неговото
изплащане.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че процесното престъпление включва
две отделни деяния по чл. 183, ал. 1 НК, спрямо които са налице всички предпоставки за
прилагане на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият е бездействал по отношение на дължимата
издръжка спрямо двете си деца, с което е осъществил две отделни деяния. Същевременно
тези деяния са извършени през сходни периоди от време, при една и съща обстановка –
3
наличието на едно осъдително решение, еднаква причина за неизпълнение и еднородност на
вината. Престъпленията против брака и семейството не са изключени с нормата на чл. 26,
ал.6 НК от тези, за които е недопустимо приложението на „продължаваното престъпление“
(такива са само престъпленията спрямо личността на различни лица). Нещо повече -
неплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено лице
представлява “еднородна проява” по смисъла на чл.26 от НК, поради което когато
продълженото престъпление по чл.183, ал.1 от НК се осъществява при задължение за
плащане на издръжка на две и повече ползващи се лице, е налице продължавано
престъпление по чл.26 от НК. По тези съображения е неправилно продълженото
престъпление да се разкъсва за всяко едно от децата, за които подсъдимият е неизправен в
задължението си за издръжка в посочения времеви период /идентичен за всеки един от
низходящите/, заради еднородността на деянията му, които не са изключени от
продължаваното престъпление съгласно чл.26, ал.6 от НК.
В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в - Решение № 320/19.12.2024 г.
по ВНОХД № 1438/2024 г. на Окръжен съд-Бургас, Решение № 424/22.12.2014г. по н.д. №
1345/2014г., I н.о., Решение № 704/13.02.2015г. по н.д. №438/2015г. на Окръжен съд-
гр.Благоевград, Решение № 66/04.08.2017 г. по ВНОХД № 174/2017г. на ОС-Перник,
Решение № 45/03.04.2013 г. по ВНОХД № 122/2013г. на ОС-Сливен, Решение от 01.03.2018г.
по ВНОХД №548/2017г. на ОС-Враца, Присъда №454/09.03.2015 г. по НОХД №806/2015г. на
РС-Сандански, Присъда по НОХД №978/2012г. на КРС, Присъда № 45/01.09.2017г. по
НОХД № 157/2017 г. по описа на РС - Елхово, Присъда № 8/14.02.2018г. по НОХД №
302/2017г. на РС-Исперих, Присъда № 144/09.12.2010г. по НОХД № 409/2010г. на РС –
Ихтиман, Присъда по НОХД № 618/2018г. на РС-Карлово и др.
Следователно, двете деяния извършени от подсъдимия спрямо всяко от неговите
деца, представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, а не
множество от две отделни престъпления. Затова цялостната престъпна дейност на А. следва
да се преквалифицира от съда като продължавано престъпление по чл.183, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Трайна е съдебната практика, че това преквалифициране на отделните две деяния
като продължавано престъпление винаги се явява по-благоприятно за дееца, респ. е в полза
на подсъдимия по делото и не води до влошаване на наказателноправното му положение,
поради което е допустимо да бъде извършено от съда и без изменение на обвинението по
реда на чл.287 от НПК. Това е така, тъй като подсъдимият е имал възможността да се
защитава по напълно идентични факти – в обвинителния акт ясно е описано като размер и
брой на вноски, неизпълненото задължение спрямо всяко от двете му низходящи - т. е. с
присъдата не се реализирала съществено изменение в обстоятелствената част на
обвинението. Отделно от това при реалната съвкупност от престъпления (както е
квалифицирана престъпната деятелност от прокуратурата) за всяко отделно престъпление се
определя наказание, като макар на дееца да се налага само най-тежкото от тях, е възможно
да се приложи и чл.24 от НК. Докато при продължаваното престъпление се определя само
едно общо наказание, не се прилагат правилата за съвкупността и се осигурява наказване на
всички престъпления, които включва, взети в тяхната съвкупност и според причинения от
тях общ престъпен резултат – т.е. изправени сме пред по-благоприятен закон, което отново е
в полза на подсъдимия.
С оглед горното съдът счита, че на основание чл. 304 НПК следва да оправдае А. по
обвинението – неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от децата му да е
отделно престъпление с правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, като вместо това
квалифицира двете деяния като част от едно единно продължавано престъпление.

По наказанието:
4
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” до една година или „пробация”. Иначе казано, законът предвижда
алтернативно налагане на наказанията „лишаване от свобода” и „пробация”. Съгласно
разпоредбата на чл. 57 НК съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както при определяне на вида, така и при
определяне на размера на наказанието, като се касае за единен мисловен и оценъчен процес
по определянето му. В този смисъл са и Решение № 107-1972- III н. о., Решение № 278-1994-
I н. о. и др.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете, че се касае за
значителен брой вноски, които не са платени, значително надхвърлящи минимално
изискуемото по закон за съставомерност на деянието, както и обстоятелството, че
подсъдимият е осъждан.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита оказаното съдействие на органите на
предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за
разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР №
1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да
се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно,
обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение. Настоящият
състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е съдействал на
органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото. На следващо
място, съдът отчита и данните за финансовото състояние на подсъдимия.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и изразеното
искрено съжаление.
В настоящия случай, с оглед гореизложеното, съдът намира, че налагане на наказание
„пробация”, би постигнало залегналите в закона цели, най-вече поради обстоятелството, че
ако се наложи на „лишаване от свобода”, същото ще следва да се изтърпи ефективно, което
неминуемо ще създаде допълнителни пречки за изплащането на издръжката, от което
потърпевши ще бъдат най-вече двете деца.
С оглед на така изложеното съдът определи вида на наказанието при превес на
смекчаващите обстоятелства, както и при съблюдаване на целите, залегнали в чл. 36 НК
обстоятелства като наложи само двете задължителни пробационни мерки съгласно чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и 2 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Съставът намира, че периодичността на мярката по т. 1
следва да е минимално предвидената- два пъти седмично, тъй като по този начин няма да се
попречи на подсъдимия да работи. При отчитане на посочените отегчаващи обстоятелства,
съдът определи срокът на двете мерки в максималния размер, а именно- три години. По този
начин в пълна степен ще бъдат постигнати целите по чл. 36 НК, като същевременно няма да
се пречи в голяма степен на подсъдимия да изпълнява трудови задължения.Така
определеното наказание е достатъчно да окаже поправителен и превъзпитателен ефект върху
А., като същевременно ще бъде постигнат ефектът на индивидуалната превенция спрямо
него.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни