№ 367
гр. Враца, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20251420201049 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН. Образувано е по жалба на В. В. Х. от
гр.**** с ЕГН **********, чрез адв.**** срещу Електронен фиш, Серия К, №11134493 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, ATCC ARH CAM S1, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, като при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е накърнено
правото на защита на жалбоподателя и материалният закон е приложен неправилно.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява, но от упълномощения защитник е постъпило становище по делото, с което се
твърди, че посоченият електронен фиш е незаконосъобразен. Твърди се, че не е спазена
процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Сочи се въз основа на писмена декларация, която е
приложена към становището, че друго лице е управлявало процесното МПС в деня и часа на
констатираното нарушение.
Ответната страна, редовно призована, не се представлява, но в придружителното
писмо са изложени доводи за законосъобразност на атакувания електронен фиш. Твърди се,
че при съставяне на ел. фиш е спазена изискващата се от закона форма и същият е издаден
от компетентен орган и по нормативно установения ред. Твърди се още, че използваното по
време и място автоматизирано техническо средство работи в автоматичен и автономен
режим, без участие и намеса на служител, като измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично
разпознава регистрационния номер на МПС.
Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от активно легитимирано лице в
качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС. По делото са налице данни за
1
датата на връчване на процесния електронен фиш, поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 ЗДвП преклузивен срок и е
процесуално допустима. От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 23.07.2025 г. в 10:27ч.в гр.Враца, ул.“Васил Кънчов“ до номер 86 в населено място
с АТСС ARH CAM S1 с фабр.№120сс8b, като устройството е насочено към ул.‘Спортна“ и
след приспаднат толеранс от 3% от измерваната скорост е било заснето движението на лек
автомобил с рег.№**** Т**** който се движел със скорост 75км/ч. В акта е записано, че
нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ К/9391932 на 31.08.2024 г. Последвало издаване на обжалвания електронен фиш,
серия К, №11134493 от ОД МВР - Враца, като на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер 200.00 лева за извършено нарушение по чл.21,
ал.1, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените към делото
релевантни писмените доказателства - Заверено копие от Електронен фиш, серия К,
№11134493, издаден от ОДМВР Враца; Заверено копие от Електронен фиш серия К,
№9391932, издаден от ОДМВР Враца; снимков материал от запис на камера в гр.Враца,
ул.“Васил Кънчов“ 86 от 23.07.2023 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
за №17.09.5126; Заповед №8121з -1034 от 20.08.2025 г. на министъра на МВР; Справка за
нарушил/водач на В. Х., Протокол от проверка №165-СГ-ИСИС/15.05.2025 г. на БИМ;
служебна промяна на регистрация на МПС рег.№****; Протокол за използване на АТСС и
снимки на местоположението на АТСС; разписка от 26.09.2025 г. за получен ел.фиш серия К,
№11134493, декларация от Ж. Д. Димова
Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че Електронен фиш серия К,
№11134493, издаден от ОДМВР Враца е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед
№8121з -1034 от 20.08.2025 г. на министъра на МВР - образец и като такъв същият съдържа
лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити - данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението;
датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното
превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено извършването на
нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП, неговото място, време и авторство.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Като
място на нарушението е посочено гр.Враца, ул.Васил Кънчов до номер 86 в населено място
като устройството е насочено към ул.Спортна, където е заснето движението на процесното
МПС, като заснемането е извършено с автоматизирано техническо средство – АТСС ARH
CAM S1 с фабр.№120сс8b за осъществяване на контрол на пътното движение, преминал
задължителната проверка в лаборатория на БИМ и е годно измервателно средство,
преминало съответна проверка видно от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване за №17.09.5126. Безспорно установено е, че заснетото МПС се е движело със
скорост от 75 км/ч след приспаднат толеранс - 3 % от измерената скорост, тоест с 25 км/ч над
максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 50 км/ч.,
каквото ограничение било въведено за движение в населено място. По делото е приложен
снимков материал чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената
2
скорост е била засечена на 23.07.2025г. в 10.27:07 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ****. Доколкото
посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
23.07.2025 г. в 10:27 часа, в гр.Враца по ул.Васил Кънчов до номер 86, лек автомобил с рег.
№**** Тесла модел 3 се е движел с наказуема скорост от 75 км/ч., при въведено ограничение
на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 75 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта за движение в населено място до 50 км/ч., при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Към датата на извършване на нарушението и издаване на ел. фиш - 23.07.2025 г.,
нарушението е било квалифицирано правилно от наказващия орган, който е определил и
размера на наложената санкция, установен от нормата на чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца, а в случая чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП гласи: „Водач на моторно
превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:…… за превишаване от 21 до
30 km/h - с глоба 100 лв.“ В този смисъл е била наложена адекватната към датата на
извършване на нарушението и издаване на ел.фиш санкция, като глобата е определена във
фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация. АНО е квалифицирал нарушението
като повторно по смисъла на §6, т.33 от ЗДвП, като е посочил, че жалбоподателят е бил
санкциониран с електронен фиш за управление на МПС с превишена скорост, серия К,
№9391932, връчен на 16.08.2024 г. и влязъл в законна сила на 31.08.2024 г., съобразно
справка за нарушил/водач. Съгласно разпоредбата на §6, т.33 от ЗДвП, "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая
доказателствата за повторност са посочени от АНО в обжалвания ел. фиш, като е
представена справка за нарушил/водач, установяваща, че този електронен фиш е влязъл в
сила. Налице са били предвидените в закона предпоставки настоящото нарушение да бъде
квалифицирано като "повторно", доколкото се установило нарушение от един и същ вид,
извършено в посочения в §6, т.33 от ДР на ЗДвП срок, като процесното нарушение, което
обуславя повторността, попадало в обхвата на чл.182, ал. 4 от ЗДвП и за което се налага
глоба в двоен размер. Тъй като за нарушението по чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е предвидена глоба
в размер на 100 лева, то двойният размер е съответно 200 лева.
Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба
3
По отношение на представената декларация по делото едва със становището преди
съдебно заседание, че друго лице е управлявало автомобила, в момента, в който е
установено нарушението съдът намира следното:
Съдът не приема за основателно възражението, че административнонаказващият
орган не е взел предвид приложената декларация, а именно че друго лице е управлявало
автомобила в момента, в който е установено нарушението. Няма данни, че в
административнонаказателната преписка се е съдържала процесната декларация.
На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни жалбоподателят да
е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда
такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за
извършено административно нарушение е дерогирана от чл.188 ЗДвП, който въвежда
презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата
презумпция по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За
адм.наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е
действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП,
защото законът е създал презумпция, относно извършителя на нарушението и в тежест на
този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на
чл.189, ал.5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство
на действителния водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с
други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания (Решение № 1988 от
27.10.2021г. по к.а.н.д. №1969/2021г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив).
Нещо повече, в конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че именно друго лице е
управлявало автомобила, такова възражение се сочи едва преди насроченото съдебно
заседание по делото. Законът съвсем целенасочено предоставя две възможности на лицето,
срещу което е издаден фиша, след връчването му - да заяви, че друго лице е управлявало
МПС или да обжалва фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало
МПС, фишът се анулира. В случай, че възражението, че друго лице е управлявало
автомобила нe бъде уважено, то отново започва да тече срок за обжалване след отказа за
анулиране на фиша. Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то
възможността да се посочва друго лице по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП вече е преклудирана,
тъй като сериозно се засяга възможността АНО да издаде фиш срещу другото лице,
доколкото това не може да стане преди приключване на съдебното производство, а очевидно
това противоречи на идеята на закона. Следва ясно да се подчертае също така, че
декларацията се дава под страх от наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда
в процеса твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това
именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни твърдения се ползват
с доказателствена стойност. Не може да се приеме, че е без значение дали твърдението, че
автомобилът е бил управляван от друго лице, ще се направи с нарочната писмена
декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, депозирана пред съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи или горното обстоятелство ще се заяви като
твърдение пред съда. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната
практика е изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения ред по чл.189, ал.5 ЗДвП
за отблъскване на административното обвинение, следва да представи в съвкупност писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на СУМПС на
водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила . Жалбоподателят не е изпълнил това
изискване. Не са налице основания той да бъде поставен в по-благоприятно положение
спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са
доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна отговорност, че
съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на дадена дата,
като твърденията на жалбоподателя, направени в становището му по делото, бъдат приети за
4
доказани, без да са подкрепени с доказателства. По този начин не се размества
доказателствената тежест в процеса. Поради изложеното настоящият състав намира, че
презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила
нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на
собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна
практика и по-конкретно: Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д.
№270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III
о. и др.
Не на последно място, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по
отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни
вреди, като законодателят е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по
пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта
за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с
повишена опасност.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К, №11134493,
издаден от ОД на МВР- Враца, с който на В. В. Х. от гр. **** с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер 200.00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1, на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Враца, по
реда на гл.ХП АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5