№ /13.03.2020 година,
гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 739 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 30г, ал. 9 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Образувано е по жалбата на „ВКС-Варна“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Задължително предписание № В-0251 от 12.03.2020 година на инспектор от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ Северна България – Варна при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива в Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, с което временно е спряно разпространението на течно гориво за дизелови двигатели от обект – бензиноколонка № 3, свързана с резервоар № 3, 4137 литра, в бензиностанция, находяща се в с. Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна, собственост на „ВКС-Варна“ ЕООД.
В жалбата е обективирано искане за спиране изпълнението на предписанието. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че ще понесе трудно поправими вреди, изразяващи се във финансови загуби.
Съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Задължително предписание № В-0251 от 12.03.2020 година на инспектор от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ Северна България – Варна временно е спряно разпространението на течно гориво за дизелови двигатели от обект – бензиноколонка № 3, свързана с резервоар № 3, 4137 литра, в бензиностанция, находяща се в с. Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна, собственост на „ВКС-Варна“ ЕООД.
Заповедта е връчена
редовно на жалбоподателя на 12.03.2020 година, поради което с подаване на жалбата на
13.03.2020 е спазен 14-дневния срок
за оспорването и, арг. чл. 149, ал.
1 от АПК, вр. чл. 30г, ал. 9 от ЗЧАВ.
Съгласно чл. 30г, ал. 9 от ЗЧАВ обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК, а съгласно чл. 30г, ал. 10 от същия закон подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 година на Общо събрание на Върховния административен съд на Република България при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на значителна или труднопоправима вреда от изпълнението на обжалвания акт. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя.
Наведените твърдения не обосновават извод за причиняване на жалбоподателя на значителна или труднопоправима вреда.
Дейността на дружеството не е преустановена изцяло, а само по отношение на един от резервоарите с дизелово гориво. Невъзможността да се реализират 4 137 литра дизелово гориво не може да се определи като значителна или труднопоправима вреда. Дори и да се приеме, че вредата е значителна, то тя не е противопоставима на обществения интерес, който законодателят защитава, допускайки предварително изпълнение на предписанието. Отделно от това в случай на отмяната на предписанието от съда, като незаконосъобразно, тези вреди подлежат на възстановяване по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Предвид изложеното по-горе съдът прави извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като защитата на посочения частен интерес не е противопоставим на обществения интерес и не го преодолява.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ВКС-Варна“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бачо Киро“ № 1, ет. 8, офис VІІІ-3 за спиране изпълнението на Задължително предписание № В-0251 от 12.03.2020 година на инспектор от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ Северна България – Варна при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива в Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор временно е спряно разпространението на течно гориво за дизелови двигатели от обект – бензиноколонка № 3, свързана с резервоар № 3, 4137 литра, в бензиностанция, находяща се в с. Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна, собственост на „ВКС-Варна“ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в 7-мо дневен срок от датата на
съобщаването му на молителя.
СЪДИЯ: