Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
Гр.Елхово, 25.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М К
при секретаря
Н. З като
разгледа докладваното от съдията АНД № 375 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.И.Б.
***, против Наказателно постановление № 670/2018г.
от 07.09.2018г. на В С И – Зам. Началник на Митница Бургас, оправомощен
съгласно Заповед №ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на финансите, с което на
основание чл.18 ал.1 вр.с чл.14а ал.1 от ВЗ му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1 000 лева, както и на основание чл.20
ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмети на нарушението –
изделия от злато 14 карата общо 90.00 грама, както следва: - златно колие – 1
брой /14 карата/ – 68.00 грама и златна дамска гривна – 1 брой /14 карата/ – 22.00
грама, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.14а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.9 ал.1 и ал.2 вр.с чл.5 ал.1 и чл.4 т.2 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите
регистри по чл.10а от ВЗ, за това, че на 17.04.2018г. в 19.10 часа, на
Митнически пункт „Лесово“ от Република Турция за Република България, на трасе
за обработка на входящи леки автомобили, не е декларирал с валутна митническа
декларация по образец, утвърден от Министъра на финансите, пренасяните от него
златни изделия – колие и дамска гривна, общо 90.00 грама.
В жалбата си жалбоподателят
бланкетно без възвеждане на конкретни доводи и съображения атакува НП като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, изтъквайки, че е издадено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва се изцяло изложената в
АУАН и в НП фактическа обстановка, като се твърди от жалбоподателя, че той не е
извършвал вмененото му с НП нарушение. С така депозираната жалба се прави
искане за постановяване на решение, с което атакуваното НП да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за жалбоподателя,
редовно призован се явява пълномощника
му по делото - адв.Е.М. ***, който заявява, че поддържа жалбата на същите
основания и със същото искане. Прави доказателствени искания във връзка с
оспорената с жалбата фактическа обстановка по вмененото на жалбоподателя
адм.нарушение. В хода на устните прения адв.М. излага допълнително аргументи, с
които атакува процесното НП. Позовавайки се на събраните по делото
доказателства, процесуалният представител на жалбоподателя изтъква, че по
безспорен начин e установено, че процесната златна гривна, която е собственост на съпругата
на жалб.Б. е била отремонтирана в Р Турция, за която цел е била пренесена същия
ден на влизане в съседната държава, като от същото ателие жалбоподателя е
закупил за себе си другото златно изделие – златен синджир с тегло 66.00 грама,
което обстоятелство е посочил в писмените си обяснения, дадени пред
митническите служители. Адв.М. сочи доводи, че процесните златни накити не са
били укривани от жалбоподателя при извършената му митническа проверка като се твърди,
че същият не е сметнал да ги декларира, тъй като двете златни бижута са
собственост на различни лица – гривната е на съпругата на жалбоподателя, а
колието е закупено от Б. за лични нужди, а не с търговска цел. В хода на
устните прения адв.М. прави искане за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, като бъде прието с оглед теглото на процесните
златни накити, че се касае за маловажен случай на административно нарушение,
както и това, че жалбоподателят не е санкциониран преди процесния случай за
административно нарушение от подобен характер, като в този смисъл така наложената санкция глоба и
отнемане на златните накити, се явяват прекомерна санкция с оглед както на
осъщественото от формална страна административно нарушение, така и с оглед
личността на нарушителя. В случай, че това искане не бъде уважено и бъде прието,
че нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, то са възведени
съображения за изменение на размера на наложената на Б. глоба съобразно
предвиденото в действащата към момента редакция на чл.18 ал.2 от ВЗ, съгласно
която размера на санкцията за физическите лица извършили нарушение по чл.14а
ал.1 от ВЗ, е в размер на 1/5 от стойността на недекларираните благородни метали.
В тази насока процесуалният представител заявява оспорване на дадената в НП
оценка на процесните златни изделия, изтъквайки доводи, че не е обективна като
изготвена от заинтересована страна по делото и посочените в нея стойности на
златните накити са завишени, като с оглед на това се прави искане за
възобновяване на производството и за назначаване на съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за стойността на вещите – предмет на
адм.нарушение към момента на деянието.
За административно-наказващият орган, издал НП – Митница Бургас при Агенция Митници, а
след настъпила по време на висящността на производството структурна промяна - ТД Южна морска при Агенция „Митници“, в
съдебно заседание се явява процесуалният му представител – юрисконсулт М Л, който изразява становище, че жалбата макар и бланкетна е допустима, но е неоснователна
и недоказана. Ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на
проведеното административно-наказателно производство и за доказване на
нарушението и авторството му. В пледоарията си по делото, процесуалният
представител на административно-наказващият орган моли съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП като правилно и
законосъобразно, поради това, че в хода на делото се установи по безспорен
начин както фактическата обстановка по нарушението, така и авторството и вината
на нарушителя - на жалбоподателя Т.Б., който не е декларирал по надлежния ред пренасяните
от него златни изделия, чийто грамаж е над допустимото количество от 60.00
грама. Изрично се акцентира, че е налице субективния елемент от фактическия
състав на вмененото на жалбоподателя деяние, тъй като от една страна същия е
бил наясно с действащия режим на деклариране, предвид на установеното въз
основа на показанията на неговата съпруга, обстоятелство, че многократно е
преминавал през митническия пункт на влизане от Р Турция, както и с оглед на
това, че преди митническия контрол на пункта има указателни табели на няколко
езика, указващи нормите за безмитен внос на златни изделия. Според юриск.Л
жалбоподателят е имал възможност и е бил длъжен да декларира пренасяните от него
златни изделия като се има предвид, че преди началото на проверката Т.Б. е била
запитан изрично дали има нещо за деклариране, но е отговорил отрицателно и не е
поискал да попълни декларация, която да му бъде предоставена от митническите
органи, което обстоятелството е потвърдено в писмените му обяснения, в които
изрично е посочил, че „при закупуването им документ от магазина не ми беше
даден“. Ирелевантно според процесуалният представител на АНО, е както обстоятелството
дали процесните златни изделия са били укрити или не, както и дали златната
гривна е била негова собственост или на трето лице – съпругата, чийто показания
като заинтересовано лице не би следвало да се кредитират. В хода на устните
прения юриск.Л изтъква доводи, че конкретния случай не се отличава с
маловажност, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните случаи на нарушения от този вид. В тази насока се акцентира и на
обстоятелството, че от представените по делото справки от ТР е видно, че както
жалбоподателя, така и съпругата му са регистрирани като търговци и осъществяват
търговска дейност именно с благородни метали и бижута. Излагат се доводи за неоснователност
на възражението на насрещната страна, с което се оспорва пазарната оценка на
процесните златни изделия – предмет на нарушението, като се изтъква, че същата
е определена въз основа на изготвена от независим експерт оценъчна експертиза. Предвид
на тези си съображения според процесуалният представител на АНО, по безспорен
начин се явява доказано извършеното вменено на жалбоподателя адм.нарушение по
чл.18 ал.1 вр.с чл.14а ал.1 от ВЗ. По отношение на наказанието наложено на
жалб.Б., юриск.Л се аргументира, че размерът на същото е правилно определен в
минималния законоустановен размер, а именно - глоба в размер на 1 000 лева,
като правилно и законосъобразно АНО с издаденото НП на основание чл.20, ал.1 от
ВЗ е отнел в полза на държавата и предмета на нарушението, а именно - златни изделия. В случай, че с
решението си съдът съобрази последващите промени във ВЗ, то се прави искане за
произнасяне и по отношение връщането на стоките-предмет на нарушението. Предвид
на тези си съображения, се прави искане за оставяне без уважение на подадената
от жалб.Б. жалба и за присъждане в полза
на АНО на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
РП-Ямбол-ТО-Елхово, редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на доказателстваната
съвкупност по делото – приетите писмени доказателства, както и гласните такива
- свидетелските показания на О.В.В. /на длъжност „ст.експерт“ в ЦМУ в
ГД“Митническо разследване и разузнаване“ при Агенция Митници и актосъставител/ и А.И.П.
/на длъжност – „гл.експерт“ в ДМРР при Агенция Митници и свидетел по
констатиране на нарушението и съставянето на акта/, които към датата на
деянието са били командировани на МП-Лесово, се установява, че на 17.04.2018г,
около 19.00-19.10 часа на МП “Лесово”, на трасе „Вход леки автомобили“ от Р.
Турция за Р. България, е пристигнал лек автомобил марка “Киа Соренто“, с рег.№***,
собственост на трето за спора лице, управляван с нотар.заверено пълномощно от жалбоподателя
– Т.И.Б. ***, който е пътувал сам в автомобила.
Според създадената инфраструктура
и организация на МП”Лесово”, на трасетата за влизане и излизане, има поставени
указателни табели, на които на шест различни езици, са указани задълженията на
лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки или валута
над определени размери. Същите се намират в зоната преди пристъпване на
митническия контрол.
След извършен на първия пункт -
„Граничен контрол“, от служители на РД“ГП“гр.Елхово, паспортен контрол на
водача на автомобила, МПС-то се е придвижило до вторият пункт - „Митнически
контрол“. На този пункт отново е била извършена проверка на документите на жалбоподателя,
както и тези на МПС - СР на МПС и заплатена винетна такса, като след
въвеждането на необходимите данни в системата за преминаващото МПС, преди
пристъпване към митническа проверка, митническият служител - св.О.В. в
присъствието на св.А.П., попитал водача на л.автомобил на български език, след
като се уверил от личните му документи, че е български гражданин, дали имат
стоки, валута или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред митническите
органи, на което жалб.Б. отговорил отрицателно. След като МПС било селектирано
за митническа проверка в халето за ЩМП, свидетелите В. и П. след като отново
попитали жалбоподателя дали има нещо за деклариране и получили отрицателен
отговор, са извършили физически контрол на автомобила и на багажа на управляващия
го жалбоподател. В хода на проверката, при извършения оглед на личната чанта на
водача, е била открита 1 брой дамска гривна от жълт метал. Бил е извършен и личен
преглед на водача, в хода на който двамата митнически служители са установили
на врата на проверявания 1 брой колие от жълт метал и два броя рубинено червени
камъни с различна големина, поставени в джоб на якето на жалб.Б.. Така
извършените действия от свидетелите В. и П. и направените констатации, са
обективирани в нарочни Протоколи – за извършена митническа проверка №18BG9999П013962/код
на МУ 9999/17.04. 2018г. и за личен
преглед №70 от 17.04.2018г., приложени на л.6 и л.11 от АНП. Откритите изделия
от жълт метал и камъните са били измерени в присъствието на жалбоподателя със
сертифицирана ел.везна модел DS-682 сер.№05347787, при което са констатирани
следните грамажи: - колие от жълт метал – 68.00 грама, дамска гривна от жълт
метал – 22.00 грама и два броя рубинено червени камъни с различна големина –
общо 22.00 грама. Съставените от митническия служител О.В. Протоколи за личен
преглед на жалбоподателя и за извършена митническа проверка, посочени по-горе, са
подписани от жалбоподателя Б. без каквито и да е възражения. Към Протокола за
извършена митническа проверка са съставени надлежно от митническия служител – М
М разписки №0051282 и №0051415 от 17.04.2018г., в които е отразено, че са
задържани откритите у жалбоподателя изделия от жълт метал и 2 броя камъни,
които Б. е обявил за свои, подписвайки се в разписките като лицето, от което са
задържани индивидуализираните в тях вещи. Поради това проверяващите митнически
служители, са поискали писмени обяснения от жалб.Т.Б., приложени на л.8 от АНП,
в които същия собственоръчно е изложил, че на 17.04.2018г. е пътувал до Р.
Турция и там е закупил златен ланец/синджир – 66 грама/14 карата и 1 брой
златна гривна /дамска/, която е носил за смяна с друга, но замяната не била
осъществена.
За така констатираното, е бил
съставен на 17.04.2018г. на Т.И.Б., в негово присъствие, от свидетеля О.В., в
присъствието и на св.А.П. /свидетел по констатиране на нарушението и по
съставяне на акта/, на основание чл.18 ал.10 от ВЗ и чл.40 ал.1 от ЗАНН, Акт за
установяване на административно нарушение № 517/17.04.2018 година, за това, че
на 17.04.2018г. в 19.10 часа на МП“Лесово“, на трасе за обработка „Входящи леки
автомобили“ от Р Турция за Р България като водач на управлявания лек автомобил
марка “Киа Соренто“, с рег.№***, жалбоподателя
Т.Б. не е изпълнил задължението си да декларира пренасяните от него изделия от
жълт метал с общо тегло от 90 грама, а именно: - колие от жълт метал - 68 грама
и дамска гривна от жълт метал – 22 грама и два броя рубинено червени камъни с
различна големина с общо тегло от 22 грама, които били установени у него и в
личния му багаж, измерени със сертифицирана ел.везна модел DS-682
сер.№05347787 - нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл.18 ал.1 вр.с
чл.14а ал.1 от ВЗ вр.с чл.5 ал.1 вр.с чл.4 т.2 и чл.9 ал.1 и ал.2 от Наредба
№Н-1 от 01.02.2012г.
АУАН е бил надлежно предявен и
връчен на жалбоподателя, подписан от актосъставителя,
свидетеля и Т.Б., като препис от същия на същата дата – 17.04.2018г., е връчен
на нарушителя без отразяване на каквито и да е възражения, респ.обяснения,
което е удостоверено с подписа му.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят Т.Б.
не е депозирал писмени възражения пред административно-наказващият
орган.
Процесните задържани като изделия
от жълт метал, са били предмет на извършена оценъчна експертиза от бижутер Т П от
гр.Бургас, с вx.№ 32-126571/03.05.2018г. на Митница Бургас, за установяване вида, пробата,
грамажа и стойността на изделията от жълт метал. От експертната оценка,
приложена на л.15 от АНП, е видно, че обследваните изделия са златни с проба
585-14 карата като такава изработка към 17.04.2017г. е 68 лева за 1 грам. Експертът
е посочил, че задържаните стоки по разписка №0051282/17.04.2018г.,
представляват бижута в готов вид за търговска цел, описани както следва: колие
– 1 брой с тегло 68 грама и гривна – 1 брой с тегло 22 грама. Видно от
заключението пазарната стойност на описаните изделия от злато 14 карата, които
са с общо тегло 90.00 грама, е в размер
на 6 120.00 лева.
Останалите открити у
жалбоподателя на инкриминираната дата и задържани с разписка №0051415 от 17.04.2018г.
2 броя рубинено червени камъни, са били предмет на извършена оценъчна
експертиза от бижутер Т П от гр.Бургас, с вx.№ 32-126566/03.05.2018г.
на Митница Бургас, от която е видно, че
представените за обследване камъни представляват синтетични такива и съответно
са с грамажи: 1 бр.рубинено червен камък от 14.60 грама и 1 брой рубинено
червен камък от 8 грама, а пазарната им стойност е в размер общо на 60.00 лева.
Въз основа на съставения АУАН № 517
от 17.04.2018 година и приложените към него писмени материали – Протокол за
извършена митническа проверка №18BG9999П013962/код на МУ 9999/17.04. 2018г., обяснение
от нарушителя, разписки за митническо задържане №0051282 и №0051415 от 17.04.2018г., Протокол за личен
преглед №70 от 17.04.2018г., оценъчни експертизи с вx.№ 32-126571/03.05.2018г.
и с вx.№ 32-126566/03.05.2018г. на Митница
Бургас и др.писмени документи, приложени по АНП, е издадено Наказателно
постановление № 670/2018г. от 07.09.2018 год. от В С И - Зам. Началник на
Митница Бургас, оправомощен съгласно Заповед №ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на
Министъра на финансите, като констатираното адм.деяние е описано и
квалифицирано по същия начин както в АУАН, и на жалбоподателя Т.И.Б. на
основание чл.18 ал.1 във вр.с чл.14а
ал.1 от ВЗ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 1
000 лева и на основание чл.20 ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – златно колие – 1 бр. /14 карата/ - 68 грама и
златна дамска гривна – 1бр. /14 карата/ - 22 грама, с пазарна
стойност 6 120.00 лева, за извършено административно
нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.14а ал.1 от ВЗ за това, че на 17.04.2018г. в
19.10 часа, на Митнически пункт „Лесово“ от Република Турция за Република
България на трасе за обработка на входящи леки автомобили не е декларирал с
валутна митническа декларация по образец, утвърден от Министъра на финансите,
пренасяните от него златни изделия – колие и дамска гривна, общо 90.00 грама,
съгласно разпоредбите на чл.9 ал.1 и ал.2 вр.с чл.5 ал.1 и
чл.4 т.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митническите регистри по чл.10а от ВЗ.
Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 14.09.2018г., видно от приложената към преписката
разписка - известие за доставяне. Жалбата е входирана при
административно-наказващия орган на 21.09.2018г.
Представеното по делото заверено
копие от Заповед №ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на финансите доказва
материалната компетентност на административно-наказващият орган – Зам. Началника
на Митница Бургас да издава НП въз основа на съставените по чл.18а ал.1 и ал.5
от ВЗ актове за установяване на административни нарушения.
В подкрепа на настъпилата в хода
на висящността на настоящото производство структурна промяна при АНО, е
представена по делото Заповед №ЗМФ-1318 от 27.12.2018г. на Министъра на финансите
В Г , от която е видно, че считано от
07.01.2019г. в структурата на Агенция „Митници“ е закрита Митница Бургас наред
с други изрично изброени митници и митнически учреждения, като дейността,
компетентността, правата и задълженията на закритата Митница Бургас са преминали
към новоструктурираната Териториална дирекция Южна морска.
От представените по делото справки – извлечения от Търговския регистър се установява,
че Т.Б. е вписан като Управител на „Ту Мио“ЕООД с предмет на дейност – бижутерия,
покупка на стоки или др.вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или
обработен вид и др., а съпругата му – св.К. Ж Б. е вписана като Управител на „Илижан 2010 –
Заложна къща“ЕООД след заличаване на 01.10.2015г. на вписания като Управител Т.Б.,
с предмет на дейност на това ЕООД – работа с благородни метали и скъпоценни
камъни и изделия с и от тях, предоставяне на парични заеми обезпечени със залог
на благородни метали.
Така изложената фактическа
обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и
изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ
на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както
писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото
факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на
разпитаните по делото митнически служители – О.В. /актосъставител/ и А.П. /свидетел
по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/,
са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и
поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и
анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема
за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с
необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност,
кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления
за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка
и осъществената комуникация между тях и нарушителя, поведението му,
както и относно изпълнената административна процедура, включително и
предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези гласни доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства,
приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе.
Показанията на
свидетелите-митнически служители, не бяха оборени от показанията на ангажирания
от жалбоподателя свидетел – К. Ж Б. –
съпруга на жалб.Б., която като такава се явява заинтересован от изхода на
делото свидетел. Макар че св.Б. в показанията си заяви категорично, че процесната
златна гривна е нейна собственост като подарена от свекърва й, то прави
впечатление, че това обстоятелство съпругът й е пропуснал да впише в писмените
си обяснения, дадени пред митническите органи. За достоверно съдът възприе
заявеното от свидетелката обстоятелство, че съпругът й и преди деянието е пътувал
до Р.Турция и то неведнъж годишно, както
и това, че Б. има собствено златарско ателие, което кореспондира с установения
въз основа на представените справки от ТР факт, че св.Б. е вписана като
Управител на „Илижан 2010 – Заложна къща“ЕООД с
предмет на дейност - работа с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с
и от тях.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения
седмодневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление - на 14.09.2018г., и от датата на депозиране на жалбата пред
административно-наказващият орган – 21.09.2018г./, от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване и пред
надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е частично НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
атакуваното НП от процесуалноправна
страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът
констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са
основание за отмяна на НП, както и
неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на
чл.57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от
компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18 ал.10 от ВЗ
/към момента чл.18 ал.12 от ВЗ (Изм. - ДВ,
бр. 93 от 2018 г., в сила от 10.02.2019 г., предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 14
от 2020 г.)/. Съгласно редакцията на чл.18, ал.10 от ВЗ към момента на деянието, актовете
за установяване на нарушенията по чл.18, ал. 1 - 6 се съставят от оправомощени
от Министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се
издават от Министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната
компетентност съгласно цитирания чл.18 ал.10 от ВЗ на актосъставителя - св.О.В.
– на длъжност „ММГ ст.експерт“ в МП-Лесово при Агенция Митници и на издалия
атакуваното НП Зам.Началник на Митница Бургас, в случая произтича от
приобщената по делото Заповед №ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на
финансите.
Съдът прие, че са спазени всички
изисквания и правила от съставянето на акта до приключването на
административно-наказателната процедура с издаването на атакуваното НП. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя Т.Б. и да са основания за
незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП. В случая в обстоятелствената
част на приложения към АНП акт за установяване на административно нарушение, се съдържа описание на
действията на митническите органи по повод на митническата проверка, извършена
на 17.04.2018г. и резултатът от същата -
открити при преглед на багажа и при личен
преглед на жалбоподателя Б., поставени в чантата му и по него като
накит, недекларирани изделия от жълт метал,
установени като златни след експертна оценка, с общо тегло от 90 грама, а именно: - 1 бр. колие - 68 грама и 1 брой
дамска гривна – 22 грама, измерени със сертифицирана ел.везна модел DS-682
сер.№05347787, които са били надлежно
описани по
вид,
количество и грамаж в АУАН след надлежно притегляне и преброяване.
Посочено е, че
жалбоподателя Т.Б. е осъществил състава на валутно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с
чл.14а ал.1 от ВЗ, като изрично са
цитирани и нормите на чл.5 ал.1 вр.с чл.4 т.2 и чл.9 ал.1 и ал.2 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл.10а от ВЗ, които
са относими към изпълнителното деяние “пренасяне на недекларирани пред
митническите органи златни изделия общо 90.00 грама през
границата на
страната или от трета страна“. Изнесените по този начин в АУАН факти, задоволяват законовото
изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. В случая освен изчерпателното и
подробно изложение, направено от актосъставителя в АУАН, в който се съдържа и
хронология на събитията, въз основа на които е било констатирано процесното нарушение,
към съставения акт са приложени и писмени материали, които представляват
неразделна част от същия – Протокол за извършена митническа проверка №18BG9999П013962/код
на МУ 9999/17.04. 2018г., обяснение от нарушителя, разписки за митническо
задържане №0051282 и №0051415 от 17.04.2018г.,
Протокол за личен преглед №70 от 17.04.2018г., оценъчни експертизи с вx.№ 32-126571/03.05.2018г.
и с вx.№ 32-126566/03.05.2018г. на Митница Бургас и др.писмени документи, ксерокопие от документите на
жалбоподателя – от международен паспорт, както и от нот.заварено пълномощно и от
свидетелство за регистрация на управлявания от жалб.Б. автомобил. При
прочит на АУАН и
на придружаващите
го документи и при
проследяване на фактическата обстановка, описана изключително подробно и
детайлно в акта,
става ясно, че деянието
е
извършено на 17.04.2018г. на МП-Лесово на трасе за обработка
„Входящи леки автомобили“, т.е. от трета страна - Р Турция към
вътрешността на страната, на линията на митническата проверка,
от където са били
предприети необходимите действия от митническите служители след получен
отрицателен отговор от жалбоподателя за липса на пренасяни недекларирани
валута, стоки и ценности.
В следващата фаза на административно-наказателното
производство – при издаването на НП, съдът също не констатира нередовности. При издаването на НП административно-наказващият орган съобразно изискванията на възведената под нормата на чл.18 ал.1 вр.с чл.14а ал.1 от
ВЗ във вр.с чл.9 ал.1 и ал.2 вр.с чл.5 ал.1 и чл.4 т.2 от Наредба №Н-1 от
01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл.10а от ВЗ, правна квалификация на вмененото на жалбоподателя адм.нарушение, надлежно в обстоятелствената част на атакуваното
НП след проследявяне на изложената от актосъставителя в
АУАН хронология на действията, предприети от страна на митническите служители
по констатиране на процесното нарушение, обективирани в приложените към АУАН
писмени документи, и на приложимите норми на националното законодателство, е възпроизвел
по прецизен начин текстовото описание на адм.деяние съобразно
обективните признаци на нарушените в съвкупност норми, като съобразно
изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на
нарушението и релевантните обстоятелства, е посочил датата,
мястото на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават.
Налице е и
единство между съставомерните признаци на инкриминираното адм.нарушение,
възведени както от актосъставителя, така и от АНО, като последният си е
позволил пространствено и задълбочено да изложи както действията на
митническите служители, така и да коментира документите, обективиращи
констатираното при извършените проверки – митническа проверка и личен преглед,
както и да формулира въз основа на възприетата фактология мотиви и извод за
осъщественото от Т.Б. нарушение, прецизирайки
текстово изпълнителното деяние като пренасяне на 17.04.2018г. при
влизане от трета страна – от Р Турция в Р България, на изделия от злато с общо
нетно тегло от 90.00 грама, установени по вид, проба, грамаж и стойност въз
основа на експертиза с вx.№ 32-126571/03.05. 2018г. на Митница
Бургас, изготвена от независим експерт - бижутера Т П ,
без да е изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения
ред пред митническите органи, подавайки митническа декларация по образец.
Предвид на
тези си съображения съдът не възприе направеното с бланкетната жалба на жалбоподателя
атакуване на НП като издадено в нарушение на процесуалния закон, без възведени
каквито и да е конкретни доводи в тази насока.
Досежно материалноправната
законосъобразност, настоящият съдебен състав
прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от
тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране
пред митническите органи. Редът,
по който следва да стане това, е регламентиран в чл.9 на Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл.10а
от ВЗ, в който е предвидено, че лицата задължително попълват и представят
пред митническите органи митническа декларация по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл.5 ал.1 от същата Наредба
когато пренасянето през границата на страната на благородни
метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях, са над
размерите, посочени в чл.4, в
случая в чл.4 т.2 от същата Наредба, а именно: - бижута и аксесоари от сплави на златото или платината общо до 60 грама
без оглед на съдържанието на златото или платината.
В настоящия
казус държавната граница на Република България предшества и не съвпада с
линията на митническата проверка на МП-Лесово предвид спецификата на
разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители
не са на самата държавна граница, което е практически невъзможно, а вътре в
територията на Република България и този вид контрол следва извършвания паспортен
от служителите на Гранична полиция. Налице е довършено нарушение, тъй като е
довършено изпълнителното деяние, т.е. жалбоподателя Б. като водач на процесния лек
автомобил, е преминал линията на митнически контрол след като той е дал
отрицателен отговор на отправено изрично запитване от митническия служител Вадимиров
дали има подлежащи на деклариране стоки и ценности.
От
показанията на разпитаните свидетели – В. и П.
/очевидци на нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с
приобщените писмени доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия митнически режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 17.04.2018г.
е пренесъл при влизане от трета страна – от Р Турция в Р България, т.е. на
влизане в Общността, златни изделия с общо нетно тегло от 90.00
грама, без да е изпълнил задължението си за писменото
им деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки митническа декларация по образец. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл.14а, ал.1 от ВЗ, поради което и правилно административно - наказващия орган е ангажирал
административно - наказателната му отговорност.
В конкретния случай жалб.Б. е
внесъл изделия от злато над законоустановения размер, освободен от митнически
контрол, поради което е бил задължен да попълни митническа декларация.
Ирелевантни за съставомерността на адм.деяние е за каква нужда са били
пренасяни златните изделия, както и какъв е произхода им и чия собственост са
същите, както и обстоятелството, че едно от пренасяните златни
изделия е било носено като накит при митническата проверка, след като общото
нетно тегло на откритите у жалбоподателя изделия от злато са надвишавали
възведения, установен с нормата на чл.4 т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. допустим
размер от 60 грама, освободен от митнически контрол. В случая, с бездействието си Т.Б. е нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната
му
отговорност. Митническите служители нямат задължението да
запознават и разясняват на преминаващите през ГКПП-Лесово лица за
необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки, валута и
ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната декларация
за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него, подлежащо
на деклариране. В тази връзка от показанията на
разпитаните митнически служители бе установено, че митническите изисквания към
пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ
начин, на видно място и то непосредствено преди пристъпване към митническия
контрол, на шест езика, в т.ч. и на български език, ползван от жалбоподателя,
който е български гражданин, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати.
Съдът
приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
В
контекста на изложеното, вмененото на жалбоподателя Т.Б. адм.деяние се явява
съставомерно и от субективна страна, тъй като се установи, че същото е
извършено виновно, при пряк умисъл. Същият е имал яснота какви по вид и
количество златни изделия се намират у него – носени като украшение по него и в
личната му чанта. При съзнаване на задълженията си във връзка с митническия режим,
включително и задължението за деклариране, на жалбоподателя, имайки предвид
установеното му качество на бивш Управител на Търговско дружество, с предмет на
дейност – работа с благородни метали и скъпоценни
камъни и изделия с и от тях и към момента Управител на друго Търговско
дружество с предмет на дейност – бижутерия, както и признатия от
съпругата му, разпитана като свидетел факт, че същата е собственик на златарско
ателие и съпругът й неведнъж годишно е преминавал границата с Р.Турция, са му
били известни и допустимите норми за пренос изделия от злато, или ако не са му
били известни, следвало е да ги знае, в който случай незнанието не изключва
виновността. Не без значение е и установеното обстоятелство, че допустимите
норми за пренос на стоки, ценности и валута са били обявени на достъпни за
преминаващите границата от Р.Турция към Р.България места. Следователно жалбоподателят
Б. е съзнавал и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е
целял настъпването на общественоопасните последици - непредоставяне на вярна
информация на митническите служители, с оглед неизбежността от настъпването на
този резултат.
Анализът
на доказателствения материал води до извода, че Т.Б. е осъществил от обективна
и субективна страна вмененото му административно нарушение, поради което
правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционна норма на чл.18, ал.1 от
ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл.11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до 3 000
лв., ако деянието не съставлява престъпление. Към момента е последвало изменение в редакцията
на чл.18 от ВЗ /изм. ДВ, бр. 14 от 2020 г./, като приложима се явява с оглед вмененото на жалб.Б. нарушение по
чл.14а ал.1 от ВЗ разпоредбата на чл.18 ал.2 от ВЗ /нова - ДВ,
бр. 14 от 2020 г./, съгласно която „който
извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 или
3 или по чл. 14а, ал. 1, или на нормативните актове по тяхното
прилагане, се наказва с глоба за физически лица или с имуществена санкция за
юридически лица и еднолични търговци в размер една пета от стойността на
недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и
изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление“. С
атакуваното НП на
жалб.Т.Б. е била
наложена глоба в минимален размер от
1000 лева на основание действащата към момента на деянието редакция на чл.18
ал.1 от ВЗ, която се явява по-благоприятна за дееца по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН, имайки предвид, че с визираното в действащата към момента редакция на
приложимата санкционна норма на чл.18 ал.2 от ВЗ, размера на глобата възлиза на
1 224 лв. Съдът не възприе ненадлежно направеното в тази насока едва в
хода на устните прения оспорване от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя на измереното количество и на стойността на предметите на
деянието и заявеното с оглед на това искане за възобновяване на съдебното
дирене и за назначаване на съдебно-оценителна експертиза. Такова
доказателствено искане не е заявявано от тази страна своевременно, още повече,
че съдебното дирене по настоящото НАХД е било възобновявано веднъж именно по
искане на адв.М., поради което тази страна е имала процесуалната възможност да
направи соченото оспорване и свързаното с него искане преди даване ход на
делото по същество. Имайки предвид това съдът приема, че наложената с
атакуваното НП глоба на жалб.Б. в размер на 1 000 лв., определена на основание
чл.18 ал.1 от ВЗ, в редакцията, действаща към момента на деянието съответства на тежестта на извършеното нарушение,
подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Съдът
намира НП за незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка -
“отнемане в полза на държавата” на предметите на нарушението, а именно
недекларираните златни изделия с общо тегло от 90 грама, визирана в пункт 2-ри
от санкционната част на атакуваното НП, по следните съображения: Действително
това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ВЗ, в
случаите на осъществено нарушение по чл.18 от с.закон, която разпоредба е била
в сила към момента на извършване на нарушението и издаване на атакуваното НП, а
сега е отменена / съгл. изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2020г./. В
случая следва да се съобрази наличието на по-благоприятен закон, във връзка с
изменението на закона и отмяната на чл.20 от Валутния закон. При тези
констатации, действащата редакция на закона, след отмяната на този текст, е по-благоприятен закон, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и именно тази
законова редакция следва да бъде съобразена понастоящем, предвид висящността на
производството по оспорване на процесното НП. Обосновава се извода за отмяна на
обжалваното НП в частта му за отнемане на вещите- предмет на нарушението и връщането им на
притежателя – жалб.Б., по
обективни причини, предвид настъпилата по-благоприятна уредба на закона и
отмяна на нормата, указваща отнемане на
вещите. В останалата част атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в съответствие с действащата
по-благоприятна редакция на материалния закон досежно размера на наложената
глоба.
В конкретната хипотеза не са
налице предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил
АНО, произнасяйки се в рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не
се касае за маловажен случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност
на нарушения по чл.14а ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид
адм.деяния са във висок размер. Независимо, че от нарушението на Т.Б. не са
настъпили вредни последици, то с оглед на формалния характер на състава на
отговорността по чл.14а ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не
се отличава от останалите нарушения от своя вид, то не би могло да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на легалната
дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното
настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административно - наказателна отговорност. По посочените съображения
наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
От
страните в настоящото производство само АНО, чрез
процесуалния му представител – юрисконсулт Л претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение, поради което и предвид
изхода от делото - отхвърляне на жалбата досежно установеното адм. нарушение и
наложеното наказание, в полза на АНО следва да се присъди на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН вр.с чл.144 от АПК вр.с чл.78 ал.8 от ГПК вр.с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, минималното предвидено възнаграждение за юрисконсулт - 100 лева,
които жалб.Б. следва да заплати на Агенция „Митници“ – ТД „Южна морска“.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № 670/2018г. от 07.09.2018г. на В С И – Зам. Началник
на Митница Бургас, оправомощен съгласно Заповед №ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на
Министъра на финансите, в ЧАСТТА МУ,
с която на Т.И.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.18 ал.1 вр.с чл.14а ал.1 от ВЗ му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1 000 лева, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.14а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.9 ал.1 и ал.2 вр.с чл.5 ал.1 и чл.4 т.2 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите
регистри по чл.10а от ВЗ.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 670/2018г. от
07.09.2018г. на В С И – Зам. Началник на Митница Бургас, оправомощен
съгласно Заповед №ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на финансите, в ЧАСТТА МУ, с която на Т.И.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.14а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.9 ал.1 и ал.2 вр.с
чл.5 ал.1 и чл.4 т.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, на основание чл.20 ал.1 от ВЗ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА като предмети на нарушението - златно колие /14 карата/ – 1 брой – 68.00
грама и златна дамска гривна /14 карата/ – 1 брой – 22.00 грама.
ДА СЕ ВЪРНАТ на Т.И.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, отнетите
в полза на държавата като предмети на нарушението, задържани с Разписка за задържане №0051282/
17.04.2018г. към Протокол за извършена митническа проверка 18BG9999П013962/код
на МУ 9999/17.04. 2018г., а именно – златно колие
/14 карата/ – 1 брой – 68.00 грама и златна дамска гривна /14 карата/ – 1 брой
– 22.00 грама.
ОСЪЖДА Т.И.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“ – ТД „Южна морска“ направените по
делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00
лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-Ямбол чрез Районен съд-Елхово по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. К/