РЕШЕНИЕ
Номер 21224.08.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело №
20205400500271 по описа за 2020 година
и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4283/28.05.2020г. от Р. С. Й. от гр. Смолян, чрез
адв. В. И. против решение №307/09.04.2020г., по гр.д.№663/2020г.
постановено от районен съд Смолян в частта му, с която съдът е определил квотите между
съделителя Р. Й. и ответника М. Й., както и в частта му, с която иска за делба е отхвърлен
срещу съделителя и ответник М. Й. и в частта му. в която съдът е приел, зачел и отбелязал,
че върху процесният имот М. И. Й. си е запазил правото на ползване пожизнено в обем на
1/4 идеална част, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №135,том.П,рег.
№5996,н.д.№307/2019г. на нотариус 613 от НК.Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част, като се произнесе с решение, с което да допуснете делба по отношение
на процесния имот между всички конституирани с исковата молба съсобственици към
датата на внасянето на молбата за делба в съда-10.07.2019г., съответно към датата на
вписването на исковата молба в СВ при PC Смолян-19.07.2019г., при квоти 1/2 идеална част
за Р.Й., 1/4идеална част за М.Й. и 1/4идеална част за М. Й..Моли съда да отмени решението
и в частта, с която е отбелязано за допуснатия до делба имот, че спрямо него има учредено
ползване в обем от 1/4идеална част -пожизнено за ответника М. Й..Намира ,че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и
процесуален закон.С отговора на исковата молба, ответниците уведомяват съда, че на
29.08.2019г., ответникът М. Й.се е разпоредил със собствената си идеална част от имота в
полза на ответника М. Й.. С договора за дарение, за който е съставен Нотариален акт
№135,том П,рег.№5996,дело №307/2019г. на нотариус А. Ш., е постигната и уговорка,
съделителя и ответник М. Й., да запази правото си на ползване по отношение на
прехвърления имот в обем от 1/4 идеална част пожизнено , в полза на Маргарита
Йовкова.Моли съда обаче да обърне внимание ,че видно от материалите по делото обаче,
исковата молба за делба е постъпила в съда на 10.07.2019г., а вписването в СВ при PC , т.е.
оповестяването на исковата молба е извършено на 19.07.2019г. с.вх.№1693,вх.рег.№1703,
акт.№ 19.Твърди ,че сделката е извършена след тази дата и след като на ответниците
исковата молба е била връчена, което е видно от отрязъците на съобщението приложени
по делото.Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 ог
Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2013 г., ОСГК, при извършено
разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода
на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на
чл. 226 ГПК . Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на
първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба може да замести своя
праводател само със съгласието на всички съделители. След влизане в сила на решението по
допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя
процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като
подпомагаща страна. Счита ,че в конкретният случай, нито е търсено , нито е давано
съгласие от ищеца , да се извършва прехвърляне на дялове, а така също и да се поемат
тежести спрямо имота или идеална част от него след датата на подаване на молбата и
вписването и.Счита ,че макар прехвърлянето на дела да променя носителя на правото на
собственост съответно да е увеличило обема от права на друга страна по делото, според
установеното в чл. 226, ал. 1 ГПК процесуално правило, делото следва да продължи своя ход
между първоначалните страни намира ,че в този смисъл е Решение № 80 от 7.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6441/2013 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/Намира ,че в
случая не се касае за прилагането на чл.235 от ГПК, както неправилно е приел съда.
Действително в делбата могат да участват само съсобственици, но не и тези, които са
придобили правата след образуване на делото, въпреки че се касае за уголемяване на
дялове.Счита ,че независимо от участието или не на Михаил Йовков като страна,
учреденото в негова полза право на ползване е непротивопоставимо на лицата, които са
собственици в имота към датата на образуване на делото и вписването на исковата молба.
Съдът не е следвало да зачита последиците от учреденото след вписване на исковата молба
право на ползване и то не следва да бъде предмет на обсъждане при реализиране на делбата
в бъдещата , втора фаза на съдебната делба. Моли съда да има предвид , че правото на
ползване не е делимо, а делимо е само правото на собственост.Действително по отношение
на имота има учредено право на ползване за друго - неучастващо в собствеността -трето
лице /син на ищеца Ст. М./. но предоставянето на ползването нему е извършено преди да
бъде внесено искането за делба.Поради това моли съда да се произнесе с решение, с което
да отмени обжалваното решение в конкретизираните горе части, катодаде възможност на
жалбоподателя да изложи допълнителни доводи в подкрепа на възраженията си в съдебно
заседание.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№5443/25.06.2020г. от М. И. Й. -
ответник по гр.д. № 663/2019 г. по описа на Районен съд Смолян, чрез пълномощника адв.Д.
К.. Решение №307/09.04.2020 г., постановено по гр.дело № 663/2019г по описа на
Смолянски районен съд е обжалвано от ищцата Р. С. Й. в частта, с която съдът е определил
квотите между съделителя Р. Й. и ответника М. Й., както и в частта,с която иска за делба е
отхвърлен срещу съделителя и ответник М. Й. и в частта, в която съдът е приел, зачел и
отбелязял, че върху процесният имот М. Й. си е запазил правото на ползване пожизнено в
обем на 1/4 идеална част.Счита, че решението в обжалваните части е правилно, обосновано,
постановено при спазване на закон и съдопроизводствените правила и не са налице
сочените в жалбата основания за отмяна на решението.Намира ,че неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че съда неправилно е приложил чл.235 ГПК. Въпреки
извършеното от ответника М.. И. Й. разпореждане притежаваното от него право на
собственост върху 1/4 идеална част от имота, съгласно правилото на чл.226 от ГПК
производството по делото във фазата по допускане на делбата е продължило с негово
участие, т.е. с участието на първоначалните съделители. Намира ,че съгласно т.З от
Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК,
прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство
представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска
за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял,
включително и когато исковата молба е вписана. В този смисъл законът не предвижда
искане на съгласие от ищеца за осъществяване на разпоредителната сделка.Целта на
делбеното производство е ликвидиране състоянието на притежаване в съсобственост на
вещни права върху имуществото, предмет на делбата, но само доколкото това състояние
съществува към момента на постановяване на решението по извършване на делбата.
Състоянието на съсобственост се констатира с решението по допускане на делбата, което се
ползува със сила на присъдено нещо и обвързва съда във втората фаза на делбеното
производство, вкл. по отношение на задължението за приключване на производството с
решение по извършване на делбата посредством някой от предвидените в закона способи.
Счита ,че когато правоприемството е настъпило преди постановяване на решението за
допускане на делбата, съдът е длъжен да се съобрази с материалноправния ефект на
извършената прехвърлителна сделка и да постанови извършване на делбата между лицата,
които се легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението по
допускане на делбата.Счита ,че съда правилно е приложил закона и съобразно правилото на
чл.235, ал.З ГПК е взел предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са
от значение за спорното право. В случаят приобретателят - ответницата М. Й. се явява не
трето лице, а един от съсобствениците в имота, поради което не се налагало да встъпва или
да бъде привлечена в делото като трето лице при условията на чл.226, ал.2 от ГПК или да
встъпва в делото по реда на чл. 225 от ГПК. Затова счита ,че позоваването в жалбата на
Решение № 80 от 7.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6441/2013 г., II г. о., ГК е
неоснователно.Счита ,че, първоинстанционния съд правилно е допуснал съдебна делба само
между съделителите Р. С. Й. и М. И. Й. , при квоти 1/4 идеална част за Р. С. Й. и 1/4 идеална
част за М. И. Й. , като е отчел учредените права на ползване върху имота в полза на С. А. М.
и М. И. Й.. Поради това моли съда да постанови решение, с което да потвърди решение №
307/09.04.2020 г. постановено по гр.дело №663/2019 г. на Смолянски районен съд в
обжалваната част като законосъобразно.Претендира разноски за настоящата инстанция Няма
направени искания от страните за допускане на нови доказателства.
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.Смолян жалбоподателаката Р- Й- ,редовно
призована , не се явява , вместо нея пълномощникът и адв.Р. поддържа изцяло въззивната
жалба ,Претендира разноски.
Въззиваемите М- И- Й- и М. И. Й. редовно призовани , не се явяват .Вместо тях
пълномошщникът им адв.Д.К. поддържа становище ,че въззивната жалба е изцяло
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
обосновано по подробни доводи и съображения,изложени в писменият отговор на жалбата
Претендира разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен проецсуален представител в законният
срок,с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Правната квалификация на предявеният иск е чл.34 ЗС-първа фаза по допускане на делбата
Претендираните от ищцата Р. Ст. Й. права произтичат от следните твърдяни
обстоятелства: Твърди ,че ответниците М.Ив. Й. и М. И. Й. са наследници на Ст. Й. Хр. /
Ст.Й. Ял./, б.ж. на гр.Смолян, починал на 26.02.1999г, за което е съставен акт за смърт
№0062 на Община Смолян. Ищцата Р. Ст. Й. е пряк наследник- негова дъщеря , а
ответниците са наследници на последния по право на заместване от покойният и брат
И.Ст.Й., починал на 29.09.2016г. Твърди ,че са съсобственици по наследство по отношение
на следният недвижим имот:
Самостоятелен обект с идентификатор № 67653.934.170.7.1, по КККР на гр. Смолян,
утвърдени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005г. на ИД на АГКК-София, изменени със
заповед № 18-2414/06.04.2017г. на Началник на СГКК-Смолян, със застроена площ по
кадастрална карта от 116,41 кв.м., а по документ за собственост от 100 кв.м., с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, находящ се на
административен адрес: гр. Смолян, ул. „Петко Рачев Славейков“ № 17, по кадастралната
карта - етаж 1, а по документ за собственост представляващ първи /приземен/ етаж, при
граници: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - самостоятелен обект с
идентификатор 67653.934.170.7.2, находящ се в сграда с идентификатор № 67653.934.170.7,
построена в поземлен имот е идентификатор № 67653.934.170 от кадастрален район 934 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Смолян, утвърден със заповед № РД-18-
14/10.05.2005г. на ИД на АГКК-София, с трайно предназначение - урбанизирана територия,
и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, находящ се на административен
адрес: гр. Смолян, ул. „Петко Рачев Славейков“ № 17, образуващ УПИ XIX, квартал 154 по
устройствения план на гр. Смолян, ведно със съответните идеални части от правото на
собственост върху общите части на сградата, определени съгласно чл. 38 и сл. от ЗС, и
съответните части от правото на строеж върху описания по-горе поземлен имот, в който е
построена сградата.
Ищцата Р. Й. твърди ,че имота притежават при квоти 1/2 идеална част за нея и по
1/4 идеални части за всеки от ответниците, като правото на собственост на наследодателите
се доказва от представеният нот. акт за собственост № 196, том XXII, дело № 1766/1975г. на
съдия при РС-Смолян;Твърди ,че по отношение на имота е учредила в полза на сина си -
Ст. Ан. М. безвъзмездно и пожизнено право на ползване за обем от1/2 идеална част ,
съответно на притежаваното от нея право, видно от нотариален акт за учредяване на право
на ползване № 175, том I, рег. № 1641, дело № 150 от 21.06.2019г. на нотариус № 122 от
НК;Твърди ,че докато брат и е бил жив, с него са извършили помежду си неформално
разпределение на части от имота., като тя е извършвала и известни подобрения в етажа.
Нещо повече, предвид изразяваната готовност от страна на племенниците му, че доброволно
ще уреждат отношенията си е извършила и редица административни процедури, по повод
които изразходила значителни парични средства,но не се стигнало до споразумение, като в
началото на м.юни 2019г. е изпратила официално поредната покана с изразена готовност и
заявена молба за споразумение,но такова не постигнали.Моли съда да допусне делба на
описания по -горе имот при квоти от 1/2 идеална част за Р. С. Й. и по 1/4 идеална част за
всеки от ответниците, отчитайки учреденото право на ползване върху имота.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците чрез адв.Д.К. , с който оспорват иска. Считат,че искът за делба е недопустим.
Ответниците твърдят ,че с разрешение за строеж №223/15.22.09.1966 г. на наследодателите
ни Ст.Й. Хр. и И. Ст Й. е позволено да изградят нова жилищна сграда на два етажа и изба, в
парцел XIX - 1897, кв.154 по плана на гр.Смолян. Съгласно нотариален акт Нотариален акт
№197, том 22, дело №1765/10.07.1975 г. на РС Смолян баща ни Ив. Ст. Й. е собственик на
третя етаж и тавана, който след неговата смърт притежават при равни права по 1/2
идеална част. Втори етаж от сградата е собственост на ищцата -тяхна леля. Първият етаж е
предмет на делбата , който представлява избен етаж от построената в поземлен имот с
идентификатор 67653.934.170 от КККР на гр.Смолян триетажна многофамилна жилищна
сграда. Твърдят ,че е с един вход и в него са обособени складови и инсталационни
помещения, които се ползват общо от тях и тяхната леля . От изграждането на сградата до
настоящия момент предназначението на този етаж считат ,че не е променяно по реда ТГСУ
или ЗУТ, поради което намират ,че е налице неправилно записване в кадастъра —молба
схема, относно предназначението на обектите. Поради това на основание чл.38 ЗС считат
,че избения етаж като обща част към жилищната сграда не може да се дели.Изразили са
становище ,че относно правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда на
процения самостоятелен обект следва да се допусне само между съсобствениците Р. С. Й. и
М. И. Й. предвид обстоятелството, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135,
том 2 пег № 5996 дело № 307 от 29.08.2019 г. на нотариус №613 от НК, М. И. И. е
прехвърлил /дарил/ правото на собственост върху притежаваната от него1/4 идеална част от
имота на сестра си М. И. Й. , като си е запазил пожизнено правото на ползване върху този
имот.Считат,че делбата следва допусната при квоти 1/2 деална част за Р. С. Й. и 1 /2 идеална
част за М. И. Й. , като се отчетат учредените права на ползване върху имота.
Смолянският окръжен съд намира ,че с обжалваното решение законосъобразно
районен съд гр.Смолян е допуснал делба на процесния имот при квоти квоти 1/2 деална
част за Р. С. Й. и 1 /2 идеална част за М. И. Й. , като е отчетето от районния съд учреденото
право на ползване върху имота. от М. Ив. Й. ,който си е запазил правото на ползване
пожизнено в обем на 1/4 идеални части съгласно нот.акт за дарение №135/,т.ІІ нот.д.
№307/2019г. като по отношение на М. Ив. Й. е отхвърлен иска за делба.
Няма спор по делото ,че ищцата е пряк законен наследник на починалия на
26.02.1999г. Ст. Й. Хр. / Ст.Й. Я. а ответниците са негови внуци от неговия съни - Ив. Ст.
Й., починал на 29.09.2016г.
Не се спори ,че имота предмет на делбата е бил собственост на общия наследодател Ст.Й.
Хр.
Не се спори и относно обстоятелството ,че само първия етаж от триетажната
жилищна сграда е предмет на делбата , като на втори жилищен етаж живее Р. Й. ,а
съгласно нот.акт №197/т22 по нот.д. №1765/10.07.1975г. на районен съд Смолян е на
бащата на ответниците Ив. Ст. Й. и след неговата смърт ответниците притежават този
етаж при равни права -по 1/4 идеална част.
Пред първата инстанция е била назначена ,изслушана и приета СТЕ като в.л. Кр.
установява ,че жилищната сграда ,в която се намира самостоятелния обект, предмет на
делбата е построена със строително разрешение №223 от 1966г./стр.30 от
първоинстанционното дело.Представен е Договор за доброволна делба на жилищна сграда
от27.12.1972г., построена в парцел XIX имот пл.№1897 в кв.154 по плана на гр.Смолян,
кв.Смолян, съсобствениците доброволно са поделили етажите съобразно участието им както
следва:Стою Авков Яланджиев - да бъде собственик на първи /приземен/ етаж състоящ се от
100 м квадратни застроена площ, с отделен вход.,а Р. С. Й. - да бъде собственик на втория
етаж състоящ се от 100 м квадратни застроена площ, с отделен вход.а Ив. Ст. Й. - да бъде
собственик на трети етаж състоящ се от 100 м квадратни застроена площ, с отделен вход.
Същия да бъде собственик и на таванските помещения, като се грижи и за поддържането на
покривната конструкция.
Съгласно нотариален акт за собственост върху жилище в сграда построена върху
държавна земя, строена по стопански начин, групово-индивидуално №196, том XXII, дело
№1766/1975г. Ст. Й. Ял. е признат за собственик на ПЪРВИ /приземен/ етаж, състоящ се от
100 кв.м застроена площ от построената по стопански начин една жиищна сграда в парцел
XIX имот пл.№1897 в кв.154 по плана на гр.Смолян, кв.Смолян, при съседи: изток и запад -
дължавни парцели; север и юг - улици, като при разпределението й същия е получил в дял и
придобил правото на собственост върху гореописания имот (лист 4 от делото).
Предмет на делба е съсобствен на страните по делото недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект с идентификатор №67653.934.170.7.1, по КККР на гр.Смолян,
утвърдени със Заповед №РД-18-14/10.05.2005г. на ИД на АГКК-София, изменени със
Заповед №18-2414/06.04.2017г. на Началника на СГКК - Смолян със застроена площ по
кадастрална карта от 116,41 кв.м, по документ за собственост от 100 кв.м, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, находящ се на административен адрес:
гр.Смолян, ул.„П.Р.Славейков” №17 по кадастралната карта, а по документ за собственост
представляващ първи /приземен/ етаж.
Въпросът на който е следвало да си отговори районен съд Смолян е дали имота
,предмет на делбата /първия приземен етаж/представлява самостоятелен обект на правото
на собственост или е обща част по смисъла на чл.38 ЗС
Вещото лице Р.Кр. е извършила оглед и измерване на място и е установило ,че първи
/приземен/ етаж от жилищна сграда с идентификатор 67653.934.170.7 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Смолян, представлява приземен етаж с достъп от
дворното място с входна врата на източната фасада на сградата. Етажът се състои от
коридор, две стаи с южно изложение, едната с кухненски бокс, стая с кухненски бокс с
източно изложение и от нея предверие и баня с тоалетна , стая със западно изложение и от
нея се влиза в избено помещение а от него в тоалетна.От измерването на място установила
следните височини на помещенията:
- коридора, двете стаи, едната от които с кух.бокс е изложение юг, стая е източно
изложение е кухненски бокс имат светла височина от 2,60м;
- помещенията, присъединени към първи /приземен/ етаж са със светла височина,
както следва: западна тоалетна - 2,30м; изба - 2,45м; предверие и баня е \УС (източна) -
2,58м; източна изба със самостоятелен вход - 2,50м.
Съгласно чл.40, ал.(1) от ЗУТ /Закон за устройство на територията/ обн.ДВ бр. 1/2001год.,
изм. и дои., всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс, баня с \\'С, както и поне едно складово помещение в
жилището или извън него.Поради това вещото лице е категорично ,че обекта, предмет на
делото има характеристиките на жилище по чл.40 от ЗУТ, тъй като има самостоятелен вход,
необходимите помещения и височина на помещенията и етажа.
Гл.архитект на Община Смолян е одобрил на 16.08.2018г. инвестиционен проект
по чл.202 от ЗУТ на първи етаж от жил.сграда в УПИ X, ПИ 934.170 гр.Смолян а Дирекция
„УТ” про Община Смолян е издала Удостоверение по чл.202 от ЗУТ с №503-31.08.2018г. с
което от първи етаж със ЗП-116,41 кв.м се обособяват: Жилище от западна страна със ЗП-
58,44 кв.м и Жилище от източната страна със ЗП-57,97 кв.м.
Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Смолян, одобрени
със Запонед №РД 18-14/10.05.2005г. на ИД на АГКК-София, жилищната сграда в която се
намира обекта - първи /приземен/ етаж, предмет на делото има идентификатор
67653.934.170.1, построена в поземлен имот е идентификатор 67653.934.170; в поземленият
имот на север от жилищната сграда са нанесени две сгради с идентификатори
67653.934.170.2 и 67653.934.170.3; (данните са от Скица на поземлен имот №15-22947-
20.05.2017г., проложена по делото);Със Заявление с вх.№01-55387-27-02-2017г.,депозирано
от Р. Й. е започнало производство по изменение на одобрената КК на гр.Смолян и със
Заповед №18-2414-06.04.2017г. на Началвика на Служба по ГКК - Смолян е изменена
кадастралната карта на гр.Смолян като са съединени сгради с идентификатори
67653.934.170.1, 67653.934.170.2 и 67653.934.170.3, функционално свързани в една сграда с
идентификатор 67653.934.170.7 и са обсобени три самостоятелни обекта в нея, а именно:
обект №67653.934.170.7.1 - на етаж 1, жилище, апартамент, бр.нива 1, площ по
документ 116,41 кв.м,
обект №67653.934.170.7.2 - на етаж 2, жилище, апартамент, бр.нива 1, площ по
документ 100,63 кв.м, съответни ид.части от общи части на сградата
обект №67653.934.170.7.3 - на етаж 3, жилище, апартамент, бр.нива 1;
Вещото лице Крушкова установява ,че със Заявление е вх.№01-339191/03.09.2018г.
от Росица Йовкова е започнала процедура по разделяне на самостоятелен обект с
067653.934.170.7.1 на два самостоятелни обекта на основание одобрен на 16.08.2018г.
инвестиционен проект по чл.202 от ЗУТ за първи етаж. На основание чл.52, ал.(1), т.1.
Служба по ГКК - Смолян е издала Схеми - проект на самостоятелни обект в сграда с
идентификатори 67653.934.170.7.4 - жилище, апартамент със ЗП-58,44 кв.м и
67653.934.170.7.5 - жилище, апартамент със ЗП-57,97 кв.м и съгласно Удостоверение по
чл.202 от ЗУТ е №503/31.08.2018г., изд. от Община Смолян.
Вещото лице е категорично ,че процесния имот ,представлява самостоятелен обект
и има характеристиките на жилище по чл.40 от ЗУТ, тъй като има самостоятелен вход,
необходимите помещения и височина на помещенията и етажа.
От допълнителното заключение на в.л. Крушкова се установява при оглед на място
същата е констатирала следните помещения, които са присъединени към етажа, като в
западната част на етажа - избено помещение с достъп от западната стая на етажа и тоалетна
с достъп от избеното помещение,в източната част на етажа - предверие и баня с XVС с
достъп от източната стая с кух.бокс;в източния кран на подпорната стена е изградено избено
помещение със самостоятелен вход от дворното място.Тези помещения установява вещото
лице че са пресъединени преди обособяването на самостоятелни обекти, предвидени с
одобрения инвестиционен проект по чл.202 от ЗУТ.
Съгласно чл.226 ,ал.2 изр.2 ГПК , ако в течение на производството спорното право
бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при
условията на чл 222 ГПК , т. е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което
встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя
ход между първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде
привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение във всички случай
съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.Но не такъв е настоящия случай
Съгласно дадените с тълкувателно решение №3/2013г.на ОСГК на ВКС, т. 3
разяснения това правило намира приложение и при извършено разпореждане със спорното
право от съсобственик /съделител/ в хода на делбеното производство във фазата по
допускане на делбата. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във
фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент
/прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по
реда на чл.225 ГПК , но независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е
прехвърлителя или е участвал по делото чрез своя процесуален субституент приобретателят
ще бъде обвързан от решенията по допускане и извършване на делбата, дори когато
исковата молба не е била вписана. По отношение на приобретателя важат и
материалноправните последици от предявяването на иска за делба спрямо неговия
праводател/В този смисъл е решение № 80 от 7.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6441/2013 г., II
г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев/
Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателката Р. Й., че
районният съд неправилно бил приложил разпоредбата на чл.235 ГПК . Това е така ,тъй
като въпреки извършеното от ответника М. Ив. Й. разпореждане притежаваното от него
право на собственост върху 1/4 идеална част от имота, съгласно правилото на чл.226 ГПК
производството по делото във фазата по допускане на делбата е продължило и с негово
участие. Целта на делбеното производство е ликвидиране състоянието на притежаване в
съсобственост на вещни права върху имуществото, предмет на делбата, но само доколкото
това състояние съществува към момента на постановяване на решението по извършване на
делбата. Когато правоприемството е настъпило преди постановяване на решението за
допускане на делбата, съдът е длъжен да се съобрази с материалноправния ефект на
извършената прехвърлителна сделка и да постанови извършване на делбата между лицата,
които се легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението по
допускане на делбата.Поради това законосъобразно и обосновано районен съд Смолян е
приложил правилото на чл.235, ал.З ГПК като е взел предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Ищцата Р. Й. преди
предявяване на иска за делба ,на 21.06.2019 г. е учредила в полза на своя син Ст. А. М.
ограничено безвъзмездно безсрочно право на ползване върху притежаваната от нея 1/2
идеална част от процесния жилищен етаж
След предявяване на иска -на 10.07.2019г. , и след вписване на исковата молба
на 19.07.2019г.ответникът М. Й.е дарил на 29.08.2019г. на своята сестра М. Й., вече
ответница по делото своята 1/4 идеална част от процесния първи жилищен етаж ,като си е
запазил пожизнено правото на ползване върху имота .
Поради това в случая приобретателят - ответницата М. Й. се явява не трето лице, а един от
съсобствениците в имота, поради което в процеса не се е налагало да встъпва или пък да
бъде привлечена в делото като трето лице при условията на чл.226, ал.2 ГПК
Освен това обосновано и законосъобразно районният съде приел в мотивите на
решението си ,че правото на ползване не е пречка съсобствен имот да бъде предмет на
делба между неговите съсобственици
Поради това намира ,че законосъобразно и обосновано първоинстанционния съд
е допуснал съдебна делба само между съделителите Р. С. Й. и М. И. Й. , при квоти 1/2
идеална част за Р. С. Й. и 1/2 идеална част за М. И. Й. , като е отчел учредените права на
ползване върху имота в полза на Ст. А. М. и М. И. Й..
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъдена Р. С. Й. да заплати в полза
на М. И. Й. поисканите своевременно и направени разноски ,представляващи адв.
възнаграждение за адв.Д.Кисьов в размер на 400 лева по представен своевременно списък
на разноските по чл.80 ГПК
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №307/09.04.2020г. по гр.д. №663/2019г. по
описа на районен съд гр.Смолян ,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА Р. С. Й. , ЕГН-********** от гр.Смолян ул"Петко Р.Славейков " №17 да
заплати в полза на М. И. Й. ,ЕГН-********** от гр.Смолян ,ул"Петко .Р.Славейков №17"
разноски за въззивната инстанция в размер на 400 /четиристотин /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
на решението на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________