№ 153
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000158 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Армеец“ АД - гр.София срещу
решение № 474/01.12.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 1171/2020
г. в частта, с която е осъдено за следното: 1. да заплати на Н. ИВ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул.“Гавраил Кръстевич“ №16, ет.2, ап.5,
сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следствие смъртта на съпруга й Р. В. М.,
настъпила при ПТП на 03.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 453 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за заплатени разходи по погребение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
/19.10.2020 г./ до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в
размер на 47.06 лв. за периода: 12.10.2019 г. - 19.10.2020 г.; 2. да заплати на Н.
Р. М., ЕГН **********, действаща чрез майка си и неин законен представител
Н. ИВ. М., сумата 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди следствие смъртта на баща й Р. В. М.,
настъпила при ПТП на 03.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 3. да заплати на В. Р. М., ЕГН
1
**********, действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М., сумата
100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие смъртта на баща й Р. В. М., настъпила при
ПТП на 03.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2019 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 50000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени при ПТП на 03.11.2018
г. болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата 2190 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за заплатени лични разходи на МБАЛ „Света
Анна Варна" ЕАД за лечение на получени при ПТП травми, ведно със
законната лихва от датата на подаване исковата молба в съда /19.10.2020 г./
до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на
227,52 лв. за периода: 12.10.2019 г. - 19.10.2020 г. Иска се отмяна на
решението в посочените части като неправилно, постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства и необосновано и за постановяване на
друго решение, с което изцяло се отхвърлят предявените срещу ЗАД
„Армеец“ АД искове, или на такова за признаване на по-висок принос на
пострадалите за настъпване на вредоносния резултат, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните
разноски по делото.
С писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител
въззиваемите страни молят за оставяне на жалбата без уважение и за
потвърждаване на решението изцяло, ведно с присъждане на разноските.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Основното оплакване в жалбата относно съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалите Р. В. М. и В. Р. М. е частично основателно. И
двамата не са носили обезопасителни колани по време на ПТП на 03.11.2019
г., които предвид сериозността на удара са могли да предотвратят леталния
изход за първия и да намалят уврежданията на втората от тях.
2
От заключението на СКАТМЕ се установява, че и при двамата не са
констатирани характерни белези от ползване на обезопасителен колан. От
показанията на св. Д. М., пръв озовал се на мястото на ПТП и извършил
спасителната операция, се установява, че спасителите - доброволци са рязали
обезопасителен колан само на водача на МПС /третото лице помагач Я.Р./.
Други колани не са рязали, рязали са единствено врати, колонки, покрива на
автомобила. Тялото на пасажера в дясно от водача – баща на момичето /Р. М./
е намерено с глава към шофьорската врата върху скута на водача, от което
според свидетеля следва извода, който се споделя и от съда, че лицето се е
возило без предпазен колан. Основните травматични увреждания на Р.М. –
тежка черепно-мозъчна травма с тежка контузия на мозъчния ствол и гръдна
травма – двустранно счупване на ребра, контузия на белите дробове и
вдишване на кръв в белите дробове-л.224 също са в подкрепа на извод за
неползване от него по време на ПТП на предпазен колан, тъй като такива
тежки увреждания могат да се получат при свободно излитане на тялото
следствие на удари в части и детайли в купето на катастрофиралия
автомобил. В този смисъл е и заключението на вещите лица от СКАТМЕ.
Тялото на самото момиче /В.М./ е намерено според показанията на св.
Д. М. между двете предни седалки, а кракът й е бил заклещен в тунела на
колата – средната част, където се движат жилата за ръчната спирачка към
задното колело. Това щастливо стечение на обстоятелствата според свидетеля
е попречило тя да изхвърчи повече, респективно да получи по-тежки
увреждания. В.М. е получила увреждания предимно в ляво – счупване на лява
пубисна кост на таза, счупване на кръстна кост на таза в областта на лявата
кръстохълбочна става, счупване на лява ключица, увреждане на ляв лъчев
нерв на ниво предмишница, контузия на гръден кош със счупване на десето
ляво ребро, плеврален излив в лява плеврална кухина, контузия на ляв бъбрек
– л.140, от което следва, че са причинени при политане на тялото й напред
следствие страничното въртене на колата от удари в твърди предмети в ляво
на предните седалки, където същото е намерено. От показанията на свидетеля
относно разположението на тялото на пострадалата след катастрофата следва
изводът, че същото при удара е изхвърчало от задната седалка напред, тъй
като е била без поставен предпазен колан, който да ограничи придвижването
му напред спрямо първоначалната му позиция.
От обясненията на третото лице помагач - деликвента Я.Р. също се
3
установява категорично, че Р. М. и В.М. са били без предпазни колани, като
последната се пресягала от задната седалка да му подава цигари, телефон,
което е успявала да стори, именно защото е била без предпазен колан, както и
че самият той е бил с поставен предпазен колан. Тези негови обяснения не са
изолирани, а обратно - напълно кореспондират с останалите коментирани по-
горе данни за непоставени от двамата пострадали предпазни колани и за
поставен от него самия такъв, затова възражението на защитата на
въззиваемите страни, че са заинтересовани, е неоснователно, още повече след
като лицето е вече осъдено за причинена смърт и телесни повреди при
управление на МПС по непредпазливост в пияно състояние с влязла в сила
присъда по НОХД №1265/2019 г. на ВОС-НО.
Показателен за значителния риск, който двамата пострадали са поели с
непоставяне на обезопасителни колани, е фактът, че самият водач, относно
който е доказано, че е бил с предпазен колан, не е пострадал сериозно при
удара въпреки тежката деформация на автомобила. Отделно от всички това,
от обясненията на деликвента се установява, че двамата с пострадалия Р. М.
са пили бира пред магазин „Флирт“ в непосредствена близост до жилището
на М.и преди тръгването с автомобила от гр.Варна за с.Старо Оряхово, че
бащата Р. е изпратил дъщеря си В. да купува от магазин „СБА“ за тях бира и
цигари и тя е знаела, че двамата с Р. са употребили алкохол преди тръгването
на път, че първоначално колата е управлявал Р., но се сменили и той заел
мястото на водач един-два километра преди инцидента, тъй като Р. щял да ги
обърне с колата по пътя, след което сам катострофирал, че преди това
заспивал, а В. му държала главата, тъй като му било лошо, че казал преди
смяната на Р., че е с отнета книжка от няколко дни, както и че В. знаела за
отнетата му книжка, тъй като това станало в нейно присъствие. Тези
обстоятелства свидетелстват за значителен принос на пострадалите за
увреждането им, граничещо със самоувреждане. Особено това важи за бащата
Р. М., който е тръгнал на път пиян и то с 15-годишната си непълнолетна
дъщеря, като е предал управлението на водач, за който е знаел, че е също
пиян, че е с отнети права на водач, че е бил под действието на изпития
алкохол и е заспивал преди смяната на водачите, и не си е поставил след
смяната предпазен колан, следствие на което при катастрофата е получил
тежки телесни увреждания, несъвместими с живота. Предвид това приносът
му за настъпилите вреди следва да се определи в размер на 50%, а не и в по-
4
голям размер, доколкото при извършено от водача на автомобила
транспортно престъпление, за което същият е осъден с влязла в сила присъда,
не може да има по-голям процент съпричиняване от трето лице. Дъщерята
В.М., макар непълнолетна, е съзнавала, че трябва да бъде обезопасена с
предпазен колан по време на цялото пътуване, независимо от мястото си в
автомобила, както и че управлението на същия от водач в пияно състояние,
дали от баща й, или от нейния приятел –деликвента, е недопустимо,
рисковано и опасно. Доколкото обаче тя е младо непълнолетно момиче – едва
на 15 години, което разчита все още на баща си, който упражнява родителски
права и контрол над нея и взема решенията общо за тях, нейният принос за
претърпените вреди е значително по-нисък и следва да се определи в размер
на 30%.
Оплакването в жалбата за базисните размери на поисканите
обезщетения за неимуществени вреди, които съдът възприел, е
неоснователно. Обезщетения от по 150 000 лева за всяка от ищците – съпруга
и две деца – малолетно и непълнолетно са напълно адекватни и не са
завишени по размер, доколкото починалият съпруг и баща Р. М. е бил
стожерът в семейството, който ги е издържал и се е грижил всеотдайно за тях,
като е бил тяхна финансова и морална опора, към когото те са били
привързани и са обичали, като с нелепата му загуба са осиротели за цял
живот. Обезщетението за понесените от В.М. вреди, поискано в размер на
50000 лева, е напълно съответно на сериозността на получените тежки
счупвания в областта на таза и на претърпените при лечението им три
оперативни намеси, в т.ч. за отстраняване на остеосинтезния материал, и на
изживените в тази връзка от ищцата силни болки и страдания, към
подробното описание на които в обжалваното решение въззивният съд
препраща.
При това положение всички обезщетения в полза на Н.М., Н.М. и В.М.
като наследници на Р. М. следва да се намалят спрямо поисканите размери с
50%, а тези в полза на В.М. на лично основание с 30%, като съответно на това
намаление обжалваното решение се отмени и исковете се отхвърлят за
разликите, както и обратния иск, чиято висящност се възстановява, само
относно част от мораторните лихви, съответно се потвърди, ведно със
съответното изменение на всички разноски и дължима държавна такса.
Въззивният съд препраща и към всички останали въпроси в мотивите на
5
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора съразмерно на уважената и отхвърлената част
от жалбата в полза на въззивника се присъждат сумите: 218.90 лева -
допълнителни съдебни разноски за първата инстанция /от заплатени депозити
за вещи лица/ и 1869.22 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция, а
на адвоката на ответниците по жалбата адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 – ЗА в размер общо на 6376.60 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 474/01.12.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по
т.д. № 1171/2020 г. в осъдителната му част по главните искове срещу ЗД
„Армеец“ АД - гр.София, ЕИК *********, както следва: 1. по исковете на Н.
ИВ. М., ЕГН ********** – за разликата от 75000 лева до 100000 лева относно
обезщетението за неимуществени вреди, за разликата от 226.50 лева до 453
лева относно обезщетението за имуществени вреди, за разликата от 44.92 лева
до 47.06 лева – мораторни лихви, както и за същата разлика по обратния иск
срещу ЯВ. АЛ. Р., ЕГН **********; 2. по иска на Н. Р. М., ЕГН **********,
действаща чрез майка си и неин законен представител Н. ИВ. М., за разликата
от 75000 лева до 100000 лева относно обезщетението за неимуществени
вреди; 3. по иска на В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си Н. ИВ. М., за разликата от 75000 лева до 100000 лева
относно обезщетението за неимуществени вреди следствие смъртта при ПТП
на 03.11.2018 г. на баща си Р. В. М.; 4. по иска на В. Р. М., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М., за разликата от
35000 лева до 50000 лева относно обезщетението за неимуществени вреди за
лично претърпени при същото ПТП вреди – болки и страдания и за разликата
от 1533 лева до 2190 лева относно обезщетението за имуществени вреди, И
ОТХВЪРЛЯ същите искове за посочените разлики, като неоснователни.
ОТМЕНЯ същото решение и в частта за разноските както следва: в
полза на Н. ИВ. М. - за разликата от 800 лева до 1100 лева, в полза на Н. Р. М.
- за разликата от 750 лева до 1000 лева, в полза на В. Р. М. - за разликата от
960 лева до 1420 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
6
ВОС държавната такса - за разликата от 10481.28 лева до 12105.70 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му осъдителна част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. ИВ. М., ЕГН **********, Н. Р. М., ЕГН **********,
действаща чрез майка си и неин законен представител Н. ИВ. М., и В. Р. М.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М.,
всички с адрес: гр.Варна, ул."Г. К." №16, ет.2, ап.5, да заплатят на ЗД
„Армеец“ АД - гр.София, ЕИК *********, сумите: 218.90 лева -
допълнителни съдебни разноски за първата инстанция и 1869.22 лева –
съдебни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Армеец“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на
адв. Ю.Г. Г. от АК Варна, БУЛСТАТ *********, гр.Варна, ул.“Бенковски“
№79, сумата 6376.60 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 – ЗА.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7