Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
ИВАЙЛОВГРАД, 26.09.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в
открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калоян Петров
при секретаря Мара Йорданова,
като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 45/2017
г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Ищцата Ц.Я. ***
твърди, че с
ответника Н.П.Т. *** са бивши съпрузи, като от брака си имат ненавършило
пълнолетие дете П. Н. Т., роден на *** г.. Бракът им бил прекратен с Решение №
9 от 28.05.2009 г. по Гр. д. № 4/2009 г. на ИгРС, като упражняването на
родителските права над детето било предоствено на ищцата.
Ответникът преди 5 години заминал
да живее и работи в Гърция и се връщал в България два – три пъти годишно. Още
след развода и при всяко идване на ответника в България, ищцата го молила да
даде съгласие и пълномощно, което да представи пред съответните органи за
издадване на задграничен паспорт на детето, за да пътува с него до Холандия при
свои познати и в други страни от Европейския съюз на ескурзия, за период от 3
години, извън учебния процес, но ответникът отказвал.
В съдебно заседание уточнява, че
иска да се разреши дететео да бъде придружавано от трето лице с оглед
възможността ищцата да се установи в Холандия.
Ето защо моли съда да даде
разрешение да се издаде паспорт за пътуване в чужбина или друг заместващ
документ на малолетното дете П. Н. Т., без да е необходимо съгласието на
бащата, както и да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да
пътува в Холандия и останалите държави членки на Европейския съюз без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност през време извън
учебния процес за срок от три години от постановяване на решението, придружено
от майката или друго упълномощено пълнолетно лице.
Моли да се допусне предваритено
изпълнение на решението.
Претендира разноски.
Иск с правно основание чл. 127а,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от Семейния кодекс (СК).
В съдебно заседание, лично и чрез
пълномощника си адв. Велев от АК – Хасково, поддържа иска.
Ответникът
Н.П.Т., чрез пълномощника си адв. К. ***, извършва отговор, с който оспорва
иска.
Твърди,
че не било вярно, че живеел в чужбина. Един единствен път ищцата провела
разговор с него за пътуване на детето в чужбина, като той не бил отказал, а
заявил, че ще помисли. Ищцата повече не го потърсила.
Иска,
ако съдът прецени, че следва да разреши детето да пътува в чужбина, предвид
възрастта му това да става само ако е придружено от майката и не по времето
когато бащата има право на лични отношения с него – два пъти в годината за по
15 дни.
Смята,
че не са налице основания за допускане на предварително изпълнение на
решението, тъй като не е налице необходимост от спешно пътуване на детето в
чужбина
Счита,
че не са налице основания за присъждане на разноски по делото, поради характера
му на спорна съдебна администрация, решението по която се ползва и от двамата
родители. В съдебно заседание претендира разноски ако съдът намери, че такива
се дължат.
В съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. К., поддържа отговора. Сочи, че от събраните доказателства
и в частност изслушването на детето се установило, че целта на иска е да
промени местоживеенето на детето от България в Холандия.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Не е спорно, а и видно от
Удостоверение за раждане от *** г., страните са родители на П. Н. Т., роден на ***
г. – на 11 години.
С Решение № 9 от 28.05.2009 г. по
Гр. д. № 4/2009 г. на
РС – Ивайловград бил прекратен гражданският брак между страните, като
упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката –
ищцата по настоящото дело. Видно от решението с него не е определено
местоживеенето на детето, тъй като делото е разгледано по реда на отменения СК.
Детето учи в СУ „Христо Ботев” в
гр. Ивайловград, видно от приетото удостоверение.
Видно от показанията на
свидетелите Василев, Василева, Стамболова и Русева, бащата осъществява личните
си отношения с детето, но извън определеното му от съда време.
При изслушването му детето заяви,
че иска да живее в Холандия, да учи там и да се връща в България по време на
ваканциите, когато ще се вижда с татко си.
При така установеното съдът
намира иска за недоказан и поради това неоснователен.
Съгласно чл.
127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Семейния кодекс, когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето.
От събраните доказателства се
установи, а и не е спорно, че родителите на детето П. Н. Т. не могат да
постигнат съгласие за пътуването му в чужбина. Причината за това е безпокойството
на бащата, че майката иска трайно да установи местоживеенето си и това на
детето в Холандия, където живеел новият й приятел.
От изслушването на детето и
уточнението на исковата молба относно искането детето да се придружава в
чужбина от трети лица, се установи, че това безпокойство на бащата е
основателно.
Обясненията на детето ясно сочат
на това, че то е психологически подготвяно от майката, за това, че не просто ще
пътува на екскурзия или на гости в чужбина, а че ще живее там, в Холандия, постоянно,
че ще учи там, и в България ще се завръща само през време на ваканциите.
Особено показателно, за това, че
детето е подготвяно за трайно преместване в Холандия е изявлението му, че ще се
среща с баща си именно през време на ваканциите, когато ще бъде в България.
Неоснователни са доводите на
пълномощника на ищцата, че искът не целял промяна на местоживеенето на детето,
определено с решението за развод.
Както бе установено, с Решение № 9 от 28.05.2009
г. по Гр. д. № 4/2009
г. на РС – Ивайловград не е определено местоживеенето на детето, тъй като
делото е разгледано по реда на отменения СК, който не предвиждаше произнасяне
на съда по местоживеенето на детето и разноските за осъществяване на лични
отношения между родителя и детето. А това означва, че майката няма да наруши
съдебното решение ако установи местоживеенето на детето в Холандия, което ще
лиши бащата от възможността да упражнява правата си на лични отношения, тъй
като в решението не е постановено къде да се осъществяват тези лични отношения,
както и за чия сметка ще са разходите по осъществяването им.
Напрактика, чрез иска по чл. 127а.
ал. 2, във вр. с ал. 1, се цели избягване на произнасянето на съда по
местоживеенето на детето по иск за изменение на мерките относно детето, чрез
допълването им относно местоживенето, защото при такъв иск ще следва да се
доказва наличието на благоприятни и безопасни за детето условия на живот в
новото местоживеене.
В този смисъл, безпокойство за
съда буди и факта, че само половин година след развода с втория си съпруг
(постановен с решение от 28.11.2016 г. по Гр. д. № 90/2016 г. на ИгРС – съдебно
известен факт) ищцата иска да заживее с детето си при лице живеещо в чужбина,
за което и от разпита на свидетелите и от обясненията на детето не може да се
установи, че тя познава достатъчно задълбочено. Самото дете е виждало това лице
само два пъти.
Тъй като съдът
намира, че не са налице условията за даване на заместващо съгласие за пътуване
на детето в чужбина не се доказаха предпоставките за уважаване на свързания с него иск за
заместващо съгласие за издадване на паспорт или друг заместващ документ за
пътуване на детето в чужбина.
Ето защо съдът намери,
че искът е недоказан и като такъв е неоснователен, и поради това следва да
постанови решение, с което да отхвърли иска за заместващо съгласие за пътуване
на детето в чужбина, придружено от майката или трето лице, и за издаване на
паспорт или друг заместващ документ.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Нормите на чл. 78 ГПК са приложими
и в производствата по спорна съдебна администрация, включително по СК (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 252 ОТ
25.09.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3895/2015 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС). Изключение е производството по
спорна съдебна администрация във връзка с ползването на съсобствен имот по чл.
32, ал. 2 ЗС или други подобни, където разноските на страните пред
първоинстанционния съд се разпределят между тях според дяловете им в
съсобствеността, а тези за адвокат, остават за страните, както са направени.
Ответникът е извършил разноски в
размер на 200 лева за възнаграждение на адвокат.
Тъй като искът е изцяло отхвърлен
ответникът има право на сторените разноски, които следва да му бъдат заплатени
от ищцата, която следва да се осъди да стори това.
Поради горните мотиви, Съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
иска на Ц.Я. Василева с ЕГН: ********** *** за постановяване от съда на
заместващо съгласието на бащата Н.П.Т. с ЕГН: ********** разрешение малолетното
дете П. Н. Т. с ЕГН: ********** да пътува в Холандия и останалите държави членки на Европейския съюз без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност през време извън
учебния процес за срок от три години от постановяване на решението, придружено
от майката или друго упълномощено пълнолетно лице, както и да даде разрешение
да се издаде паспорт за пътуване в чужбина или друг заместващ документ на
малолетното дете П. Н. Т..
ОСЪЖДА Ц.Я.
Василева с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Т. с ЕГН: ********** сторените
по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 200 (двеста лева)
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: