Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.10.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО Г.
2.
ВАНЯ ИВАНОВА,
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 504/2020 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 21 от 06.07.2020 год. по гр. дело № 308/2019 год. Етрополският
районен съд е отхвърлил предявените искове от Е.М.Ц. *** срещу „Е.” АД, *** за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със
заповед № 827 от 05.06.2019 год. на изпълнителния директор на ответното
дружество на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ, за възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност „лекар дентална
медицина /стоматолог“ в звено „Здравна служба“ на РК „Е.“ и за заплащане на
обезщетение в размер на 8 600,32 лв. за период от шест месеца,
през който е останала без работа в резултат на уволнението: 06.06.2019 год. – 05.12.2019 год., на основание чл. 344, ал.
1, т. 1-3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, като неоснователни.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с
твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния
закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищцата
твърди в исковата молба, че уволнението й незаконно по следните съображения:
Сочи,
че трудовото й правоотношение било прекратено за първи път със заповед № 26/24.10.2013
год. на изпълнителния директор на ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 вр. чл. 326, ал. 2 от КТ поради невъзможност да продължи да
изпълнява задълженията на длъжността с оглед нова законово уредба на извънболничната помощ в ЗЛЗ. С решение № 56/11.02.2015 год.
по гр.д. № 950/2014 год. на СОС уволнението било отменено, а ищцата –
възстановена на заеманата преди това длъжност. Когато се явила на 24.07.2015
год. при ответника, за да започне да изпълнява трудовите си задължения, й била
връчена заповед № 800/24.07.2015 год. за „възстановяване“ на заеманата преди
това длъжност, като веднага след това й била връчена заповед № 801/24.07.2015
год., с която трудовото й правоотношение е прекратено втори път, отново на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – поради обективна невъзможност да се
оказва извънболнична помощ на работници и служители
по силата на трудов договор в нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗЛЗ и при липса на
регистрация по чл. 40 от ЗЛЗ. С решение № 51/14.12.2015 год. по гр.д. №
232/2015 год. на Етрополския районен съд, влязло в сила, уволнението отново
било признато за незаконно и ищцата била възстановена на работа на заеманата
преди това длъжност. На 05.06.2019 год. трудовото й правоотношение било
прекратено за трети път със заповед № 827/05.06.2019 год. на изпълнителния
директор на дружеството, на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ, след връчено
предложение за трудоустрояване изх. № 1919/05.06.2019 год.
Сочи,
че още преди първото уволнение на ищцата е извършено съкращаване в щата на
ответното дружество, при което е премахната изцяло заеманата от нея длъжност
„лекар дентална медицина“ в Звено „Здравна служба“,
ведно с принадлежащата й 1 щатна бройка, поради което е налице друго основание,
на което е следвало да бъде прекратено трудовото правоотношение, а именно –
това по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – „съкращаване в щата“. Твърди, че е налице
„подмяна на уволнение“, свързана със заобикаляне на закона, при което
работодателят е целял да избегне закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, тъй като ищцата страда от захарен диабет и множествена склероза и вече е
постановен отказ по молба на работодателя за даване разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ /писмо изх.
№ 0092-9206/09.08.2013 год. на Инспекцията по труда/. Уволнението на ищцата по
чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ има за цел единствено да се прекрати трудовото
правоотношение на друго, несъществуващо основание, при което ищцата да не се
ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. Индиция за
злоупотреба с право на работодателя е и обстоятелството, че след като изразила
несъгласие и отказала да приеме предложението за трудоустрояване на друга
длъжност, работодателят прекратил трудовото й правоотношение, въпреки че
постановеното ново решение на НЕЛК № 0551/16.04.2019 год., предписващо
трудоустрояване, не е влязло в сила.
Твърди
също така, че невъзможността за изпълнение на възложената работа /инвалидност
или здравни противопоказания/ следва да бъде установена с експертно решение на
ТЕЛК, което изрично да прогласява тази невъзможност за изпълнение конкретно на
работата на заеманата длъжност. В решението на НЕЛК според ищцата не се съдържа
такава констатация, в нарушение на чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредбата за
медицинската експертиза. Освен това решението на НЕЛК № 0551/16.04.2019 год. е
обжалвано и не е влязло в сила, поради което не може да служи като основание на
уволнителната заповед. Позовава се и на съдебната практика, според която,
когато работникът/служителят счита, че предложената му работа е несъвместима
със здравните противопоказания и откаже да я заеме, възниква спор по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, компетентен да се произнесе по
който е единствено здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване,
т.е. изисква се ново произнасяне от ТЕЛК и НЕЛК, които да потвърдят, изменят
или допълнят предписанието за трудоустрояване. До произнасянето по спора
подлежащият на трудоустрояване работник или служител не е длъжен да заеме
предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да я заеме не е
основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ.
Ответникът
оспорва предявените искове с възражението, че същите са недоказани; заповедта
за уволнение е мотивирана и издадена при спазване изискванията на закона;
налице е действително правно основание по чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ –
трудоустрояване и отказ на ищцата да приеме предложената й подходяща работа.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Със
заповед № 1225/28.12.2012 год. на изпълнителния директор на ответника, на
основание решение на съвета на директорите на „Е.“ АД, ***, взето на заседание
с Протокол № 322/18.12.2012 год., е изменено съществуващото щатно разписание на
дружеството, считано от 01.01.2013 год., като е
закрита изцяло единствената щатна бройка на длъжността „лекар по дентална
медицина/стоматолог“.
Със
заповед № 245/27.03.2013 год. на
изпълнителния директор на дружеството е наредено да бъде прекратена, считано от
01.04.2013 год. дейността на стоматологичния кабинет към звено „Здравна служба“
– РК „Е.“.
По
делото е представена заповед № 827/05.06.2019 год. на изпълнителния директор на
„Е.” АД, ***, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на
длъжност „лекар дентална медицина/стоматолог“ в звено
„Здравна служба“ на РК „Е.“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ, след
надлежно връчено предложение за трудоустрояване № 1919/05.06.2019 год. Ищцата е
отказала да получи заповедта, което е удостоверено с подписите на двама
свидетели. Представено е предложение от 05.06.2019 год. от страна на
работодателя до ищцата да заеме длъжността „рецепционист
в общежитие в дирекция „Туристически и социални дейности“, считано от 06.06.2019 год., във връзка с дадени предписания на НЕЛК с
експертно решение № 0551/16.04.2019 год. Ищцата е посочила, че не е съгласна и
е отказала да получи предложението.
С
експертно решение № 910/27.10.2016 год. на ТЕЛК на ищцата е определена трайно
намалена работоспособност 71% поради общо заболяване – множествена склероза за
срок от три години. Констатациите от медицинските изследвания и представените
документи са, че ищцата може да работи според квалификацията и възможностите си. Посочените
противопоказания са: тежък физически труд, психофизично
напрежение.
По
жалба на ответника с експертно решение на НЕЛК № 971/28.09.2017 год. е отменено
експертното решение на ТЕЛК и е постановено ново, с което е определен нов краен
процент ТНР – 75%, като в останалите части решението на ТЕЛК е потвърдено. Предписано е трудоустрояване на
ищцата на същата длъжност при облекчени условия – непълен работен ден /4 часа/,
без тежък физически труд и нощни смени, с изпълнение предимно на контролни и
диагностични функции, с ползване на подходящ работен стол, съответстващ на
антропометричните характеристики на лицето, с оглед осигуряването на периоди на
седяща работна поза, ограничаване натовареността на долните крайници в трудовия
процес.
Решението
на НЕЛК е обжалвано от ответника, като по подадената жалба е образувано адм. дело № №1056/2017 год. на АССО. С решение от
06.11.2018 год. АССО е отменил решението на НЕЛК от 28.09.2017 год., тъй като
същото не е съобразено с длъжностната характеристика на ищцата и не е издадено
предписание за трудоустрояване с посочване на конкретно работно място или
длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване.
В
изпълнение на съдебното решение е постановено експертно решение на НЕЛК №
551/16.04.2019 год., с което е отменено ЕР на ТЕЛК по оценка на
работоспособността на ищцата и трудовите препоръки, като е определена ТНР 100%
за срок от три години и е прието, че от списъка на длъжностите, определени за
трудоустроени лица в дружеството, най-подходяща за ищцата е длъжността „рецепционист“, при спазване на противопоказанията,
определени в т. 19 от решението – без удължено работно време и без извънредни
дежурства. На 03.06.2019 год. е подадена жалба от ищцата срещу така
постановеното експертно решение.
Със
заповед № 826/05.06.2019 год. изпълнителният директор на дружеството, на
основание чл. 314 и 317 от КТ и експертно решение № 0551/16.04.2019 год. на
НЕЛК, е трудоустроил Е.Ц., като я е преместил на длъжността „рецепционист“ в общежитие в дирекция „Туристически и социални дейности“, гр. Етрополе, считано
от 06.06.2019 год. Посочено е, че ищцата е изразила
несъгласието си да бъде трудоустроена и е отказала да получи заповедта.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Долутарова от 07.02.2020 год. размерът на дължимото обезщетение на ищцата по чл. 225, ал. 1 от КТ
е в размер на 1343,87 лв. месечно, изчислено на база последното получено БТВ за
месеца, предхождащ уволнението – м. май 2019 год., като за периода от шест
месеца, считано от датата на уволнението обезщетението възлиза на 8 600,32
лв. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в
поименното щатно разписание съществува длъжност „лекар дентална
медицина/стоматолог“ в звено „Здравна служба“ на РК „Е.“, като не е посочено
конкретно лице, заемащо тази длъжност. Според допълнително заключение на вещото
лице трудовото правоотношение между страните е възстановено, считано от
22.07.2016 год., на основание заповед № 838/22.07.2016 год. на изпълнителния
директор на дружеството. Длъжността „лекар по дентална
медицина“ е възстановена в щатното разписание на дружеството, считано от
01.11.2016 год. с решение на управителния съвет, взето на заседание с протокол
№ 71/13.10.2016 год. за промяна и приемане на организационна структура, като
към 05.06.2019 год. процесната длъжност съществува.
Заповед № 245/27.03.2013 год. на изпълнителния директор на „Е. Мед“ АД за
прекратяване дейността на стоматологичния кабинет, считано от 01.04.2013 год.,
не е отменена, като не съществува друга заповед, с която тази дейност да е
възобновена. Към 01.03.2019 год. в раздел регистрация на индивидуална практика
за първична медицинска помощ по дентална медицина с
адрес РК „Е.“ при РЗИ-С. област, е отразено удостоверение № 1719/23.06.2014
год., лечебно заведение ЕТ „АПИДМП – Ф. 99-д-р Д. В.-С.“. Липсват данни за
периода 01.01.2019 год. – 05.06.2019 год. в кабинета
по дентална медицина да е осъществявана лечебна
дейност от ищцата.
Според
показанията на свидетелите Ц. и Д.на 05.06.2019 год. ищцата отказала да приеме
предложението за трудоустрояване, предявено й от директор „Човешки ресурси“ в
дружеството в присъствие на посочените свидетели, след което й била предявена и
заповедта за трудоустрояване, която също отказала да получи. Поради това на
ищцата била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но
отново отказала да я получи и подпише. В щатното разписание продължава да
фигурира длъжността „стоматолог“, като кабинетът функционира и се ползва от
лице, което има сключен граждански договор с предприятието.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.
Посоченото основание за уволнение на ищцата е по чл.
330, ал. 2, т. 5 от КТ. Според тази разпоредба работодателят прекратява трудовия договор
без предизвестие, когато работникът или служителят откаже да заеме предложената
му подходяща работа при трудоустрояване. Основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 330, ал.2, т.5 КТ включва съществуването на два елемента, които трябва да са се осъществили
в действителността: първият елемент се изразява в трудоустрояване
на работника по установения за това ред в чл. 314
и чл. 317 КТ;
вторият елемент е отказът на трудоустроения
работник да заеме предложената му подходяща работа, включващ в съдържанието си предложението
на такава работа от страна на работодателя.
В настоящия случай от събраните
по делото доказателства се установява, че още към момента на първото уволнение
на ищцата, както и към момента на издаване на процесната
заповед за уволнение № 827/05.06.2019 год. на изпълнителни директор на ответника заеманата
от ищцата длъжност е била съкратена /премахната/, поради което за работодателя
не е била налице възможност да упражни правото да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата на посоченото в заповедта основание. Последното
предполага наличието на съществуваща длъжност, която ищцата вече не може да
изпълнява поради трудоустрояване и отказ да заеме предложената й подходяща
работа. Основанието по чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ е самостоятелно и по
фактически състав не се припокрива с никое от другите, посочени в закона.
Основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя не са
взаимно заменяеми - евентуалното наличие на друго основание би изключило
приложението на субсидиарния състав по чл. 330, ал.
2, т. 5 от КТ. При извършеното уволнение е нарушен принципът на
добросъвестност, залегнал в нормата на чл. 8, ал. 1 от КТ, а именно –
работодателят е приложил посоченото в заповедта основание за уволнение, като по
този начин е преодолял съществуващата
предварителна закрила на ищцата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ при
уволнение на действителното основание – „съкращаване на щата“, предвид
обстоятелството, че ищцата страда от множествена склероза и захарен диабет. Изменението на щата
е самостоятелно правно основание за прекратяване
на трудовия договор и при наличието
му работодателят няма право да
уволни работника или служителя по
друг фактически състав. При всяка
промяна на щата, водеща до
премахване на трудовата функция поради нейното ликвидиране, изпълнението на предишната длъжност
е невъзможно, защото не съществува. При премахване на длъжността поради изменение в
щата на работодателя е налице самостоятелно правно основание за прекратяване на
трудовия договор – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като работодателят няма право да
уволни работника или служителя на друго от посочените в КТ основания,
включително и на това по чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ /вж. в този смисъл решение № 2169 от 11.03.2005 г.
на ВКС по гр. д. № 3223/2002 г.,
III г. о. и др./. Действително, от представените по делото
писмени и гласни доказателства /заключение на съдебно-счетоводна експертиза/ се
установява, че длъжността, заемана от ищцата – единствена щатна бройка, е
възстановена в щатното разписание, считано от 01.11.2016 год., но към датата на
уволнението – 05.06.2019 год. съществува само формално, с оглед възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението със заповед № 801/24.07.2015 год.
длъжност въз основа на решение № 51 от 14.12.2015 год. по гр.д. № 232/2015 год.
на РС-Етрополе, влязло в сила на 21.06.2016 год. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че заповед № 245/27.03.2013 год. на изпълнителния директор на
дружеството за прекратяване дейността на стоматологичния кабинет при ответника
не е отменена и същата не е възстановена. Напротив, според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза преди уволнението ищцата не е осъществявала
лечебна дейност в дружеството като лекар дентална
медицина, като регистрираната от ищцата индивидуална практика за първична
медицинска помощ е прекратена, считано
от 20.11.2013 год. и при липсата на регистрация на лечебно заведение за
първична доболнична стоматологична помощ по реда на ЗЛЗ такава дейност не може
да бъде осъществявана. Считано от 2014 год., стоматологичната помощ в ответното
дружество се осъществява по граждански договор с ЕТ „АПИДП-Ф.-99“, който е
регистриран като лечебно заведение – индивидуална практика за първична
медицинска помощ по дентална медицина. С оглед това и
към момента на уволнението на ищцата длъжността реално не е съществувала, тъй като
е премахната трудовата функция за нея, а лечебната дейност се осъществява от
изпълнител по граждански договор.
В случая не е налице и материално-правното основание за уволнение по чл. 330, ал.
2, т. 5 от КТ. В тежест на работодателя е да докаже наличието на всички предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение на процесното
основание, а именно - невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до инвалидност или поради здравни
противопоказания, удостоверени с решение на ТЕЛК и несъгласие да заеме
предложената му друга подходяща свободна длъжност. В заключението на ТЕЛК трябва изрично да се посочат както здравните
противопоказания, т. е. невъзможността работникът или служителят да изпълнява
точно определена работа по трудово правоотношение, така и работите, които могат
да се изпълняват без опасност за здравето му. Ако предписанието на здравния
орган в това отношение не е достатъчно ясно и конкретно, поради което е
възникнал спор между страните по трудовото правоотношение, то съобразно
разпоредбата на чл. 3 от Наредбата
за трудоустрояване както работодателят, така и служителят или
работникът може да поиска от компетентния здравен орган да допълни
предписанието си. Според експертното решение на НЕЛК № 0551/16.04.2019 год.,
посочено от ответника в предложението за трудоустрояване, в частта за трудовата
препоръка същото съдържа само извод за липса на трудово-медицински предпоставки
ищцата да работи на длъжностите „работник кухня“, „автомонтьор“, „огняр“,
„обслужващ работник промишлено производство“ и „раздавач на ГСМ“, както и че
същата може да работи като „рецепционист“ при
спазване на противопоказанията, определени в т. 19 от
решението. В експертното решение обаче никъде не е посочено дали ищцата може да
работи на заеманата до момента на уволнението длъжност „лекар по дентална медицина/стоматолог“ при обичайните за длъжността
или при облекчени условия на труд – нарушение на чл. 61, ал. 1, т. 8 от
Наредбата за медицинската експертиза. Дори да се приеме, че решението на НЕЛК в
случая съдържа всички необходими реквизити, същото не е влязло в законна сила
към момента на уволнението, тъй като е обжалвано от ищцата на основание чл. 112
от ЗЗ пред Административен съд – София област, като по жалбата е образувано адм. дело № 862/2019 год. по описа на АССО. Следователно,
към датата на уволнението на ищцата – 05.06.2019 год., към която следва да се
преценява наличието на елементите от фактическия състав на основанието, на
което то е извършено – чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ, експертното решение на НЕЛК
в частта относно предписанието за трудоустрояване, не е влязло в сила, т.е. не
е налице първата от посочените кумулативно необходими според закона предпоставки
за законосъобразното извършване на уволнението – обективна невъзможност на
служителя да изпълнява работата именно на процесната
длъжност /поради заболяване и здравни противопоказания/, която да е установена
с експертно решение на ТЕЛК, влязло в сила към момента на уволнението. Освен
това медицинският въпрос дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на
трудоустроения работник или служител не подлежи на инцидентен контрол от
гражданския съд, поради което обстоятелството дали ищецът е страдал от
заболяване, довело до трайно намалена работоспособност, вследствие което е
налице невъзможност да изпълнява възложената му работа, следва да бъде
установено със стабилен административен акт на компетентния здравен орган –
ТЕЛК, който е задължителен за съда при преценка на законосъобразността на
уволнението по чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ. Тъй като уволнението на ищцата е
извършено на основание предписание за трудоустрояване с експертно решение на
НЕЛК, което към този момент не е влязло в сила, същото е незаконосъобразно и на това основание.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2
от КТ, поради което ищцата следва да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност.
Установи се също така от направената
констатация по оригинала на личната трудова книжка на ищцата от съда в о.с.з.
на 17.02.2020 год., че за период от шест месеца след уволнението ищцата не е
била в трудово правоотношение с друг работодател. С оглед това следва да бъде
уважен и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа в резултат на
уволнението, което според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
възлиза на 8 600,32 лв., изчислено на база последното получено от
ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено и вместо
него съдът следва да
постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.
При този изход
на спора въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати
на въззивницата сумата 1600
лева, представляващи направените
по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати по сметка на
РС-Етрополе сумата 490 лв. деловодни разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд и сумата 272 лв. – дължима държавна такса за производството, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 21 от 06.07.2020 год. по гр. дело № 308/2019 год. на Етрополския районен съд
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на ищцата Е.М.Ц. ***, извършено със заповед № 827 от 05.06.2019 год. на изпълнителния директор на „Е.” АД, *** на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ; ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „лекар дентална медицина /стоматолог“ в звено „Здравна служба“ на РК „Е.“ и ОСЪЖДА „Е.” АД, *** да заплати на Е.М.Ц. *** сумата 8 600,32 лева, представляваща обезщетение за период от шест месеца, през който е останала без работа в резултат на уволнението: 06.06.2019 год. – 05.12.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2019 год. до окончателното изплащане, по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Е.” АД, *** да заплати на Е.М.Ц. ***00 лева, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати по сметка
на РС-Етрополе сумата 490 лева деловодни
разноски и по сметка на Софийски окръжен
съд – сумата 272 лева дължима
държавна такса за производството,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.